Лара Гул е известен блогър от Санкт Петербург. Авторка е

Лара Гул е прочут блогър от Санкт Петербург. Авторка е на нашумелите книги „ Любовта е несъизмерима ", „ Лоши и горчиви думи за любовта ", „ Буквен възторг ". „ Много постоянно получавам въпроси за смисъла на връзките в една двойка и това по какъв начин да изградим здрава партньорска сантиментална връзка “, написа Лара на стената си във Facebook. „ Аз нямам предписания за това. Мога да опиша обаче за какво аз съм избрала да съм в двойка “. Прочетете най-нежното пояснение на това какво е бракът от Лара Гул. 
Аз съм таман от оня вид хора, които не се нуждаят изключително мощно от никого – асексуален мълчаливец, хедонист, социофоб. И в този момент си мисля, че в случай че остана сама, надали ще формирам нова двойка – повторно по този начин на сляпо няма по какъв начин да ми провърви.
Смисълът на живота в двойка не е да получиш хубавини, а да ги създаваш за колегата си. Нещо такова. Защото когато чакаш той да ти направи нещо хубаво, ти висиш на конец – зависиш от другия човек, от неговата предвидливост и благосклонност. 
А когато със свои ръце, с мозъка си, със сърцето си и с цялата си останала екипировка устройваш за колегата си нещо хубаво – ти управляваш действителността. Умът ти работи на цялостни обороти, филтрираш целия си запас, с цел да направиш действително на колегата си нещо, което е хубаво за него, а не което ти мислиш, че ще му хареса. 
Тоест – отхвърляш себе си като фактор, превръщаш се в провайдър, снабдител. Например, когато той се връща от работа изтощен, би могъл да бъде трогнат с чаша студена бира или алено вино, или с паница топъл борш, или пък кафе с цигара, или пък въобще да не бъде закачан – самичък да си реши.Трябва да му се даде тъкмо това, от което се нуждае. А не както написа в женските списания – да го чакаш на вратата в секси халатче, да го гледаш в очите питайки „ Как мина деня ти? " или да го притеглиш нежно към банята, където във ваната си накъсала розови цветчета... или пък секс на кухненската маса или в коридора на пода... пази, Боже...
Да живееш покрай индивида, значи да получиш достъп до неповторима информация за него. И най-важното предизвикателство в живота на една двойка е да не употребиш тази информация във щета на колегата си, а единствено за неговото богатство. Никой с изключение на теб няма да го познава в неговата уникалност, в хармоничното комбиниране на мощни и слаби страни. Щастието на този човек е лесна работа, простичкото човешко благополучие зависи от теб. Можеш да станеш неговото леговище, неговата стена на рева, неговото място, където да покаже силата си.
Това е такова господство, такова благородно господство, че хората избират да не мислят за него. Но те не могат да не мислят по един толкоз изчерпателен въпрос и по тази причина го пропущат през различен канал – „ мен би трябвало да ме обичат-разбират-забавляват-да се грижат за мен.... " Е, знаете че множеството дами са настроени по този метод и даже в този момент, до момента в който четат тези редове, отново си мислят за своето си. И мъжете са устроени също по този начин, те също се женят, с цел да усетят непосредственост и защитеност в близостта. 
Всички се съгласяваме да влезем във връзка поради тази сигурност и защитеност. И си мислим, че богатството идва от единствено себе си, ей по този начин, единствено тъй като двама елементарни егоисти са образували двойка и сред тях се е зародило незабавно полето на благодатта. Намерили са източника на самозабравата и себеотдаването и пасторалът си поражда от нищото. Нирвана....
Не, не е по този начин. Партньорството в двойката е опцията да започнеш едно неповторимо служене. Служене на някого другиго. Бавничко, лека бавно, съгласно темповете, с които се разкрива през теб, ти правиш от непознатия човек, притеглен в твоя живот от хормоните или от събитията – собствен човек. Това е план за цялостен живот – ще ти стигне и разсъдък и време, а не него - архивите.
Опитът ми сочи, че когато не дуднеш каквото ти си знаеш, а хванеш мелодията на настроението по нотите, сътрудникът реагира с признателност и с опити да те опознае по-добре, да се грижи за теб и да ти достави наслаждение, така както ти на него. 
Така се основава неповторимо красивото нещо брак. Бракът, това са двама свои хора. Дори децата не са наложителна съставния елемент. Вътре могат да се намърдат странични хора, които за известно време се вършат на любовници – само че положителният брак се отърсва от ненужното, отхвърля грешките, тъй като хората в него за заети с делото на живота: оглеждайки се в другия, те опознават своя личен капацитет за служене на колегата си. Те се учат да обръщат мъжкото начало в женско, женското в мъжко, те опознават Бога, опознавайки се един различен и най-сетне схващат за какво Той е споделил " да бъдат двамата една плът ".
Да образуваш двойка – това значи да си " закупиш " ето един подобен взаимен план и да го превърнеш в настоящ на цялостни обороти. В този живот би трябвало да се занимаваш с нещо, тогава за какво то да не е да стенеш за другия светлина и топлота. Не е мъчно. И той, в заварка с теб, ще ти отвърне със същото. Просто няма по какъв начин да е по различен метод. 
(P.S. Само да не почнете в този момент да ме оборвате с хроничните кръшкачи или с други патологични несъответствия в двойката. Който играе някаква игра, бидейки в този формат – значи той си купува връзките, които се случват, колкото и неща да е научил за брака, тъй като е неоткровен. Знае какво ще получи в подмяна – каквото е посял. Горният текст е за паритетните съюзи на обществено равни персони.)