Лалиш е малко планинско село в Кюрдистан с население от

Лалиш е малко планинско село в Кюрдистан с население от едвам 25 души. За язидите Лалиш е това, което за мюсюлманите е Мека.

На 125 км североизточно от Ербил се намира светилищният комплекс Лалиш с размерите на селце - най-святото място на язидизма, антична вяра с към 700 000 почитатели по света.

" Лалиш е толкоз заветен за язидите, колкото Мека за мюсюлманите или Йерусалим за почитателите на исляма, християнството и юдаизма ", споделя Лукман Махмуд, шефът на комплекса Лалиш.

Четирихилядният обект се състои от няколко светилища с присъщи наклонени конусовидни кули. В една от тях се съдържа гробницата на шейх Ади ибн Мусафир, считан за създател на вярата.

Точният генезис на язидизма е предмет на разногласия, само че се счита, че той датира отпреди повече от 7000 години и с течение на времето включва детайли от други религии, в това число зороастризъм, суфистки мистицизъм, християнство и юдаизъм.

Основните вярвания на язидизма са, че има един Бог, който е основал човечеството, до момента в който всички останали живи същества са дело на седем ангела, водени от ръководещия ангел-паун, наименуван Малак Таус.

" Друг значим аспект на язидската религия е убеждението за нашето единение с естествения свят, което се корени в античното поклонение пред природата " , изясни Махмуд.

" Черната змия на вратата на храма символизира нашето почитание към майката природа. Никога не бихме умъртвили змия, даже и да е отровна. " , разяснява той. 

Подобно на мюсюлманите, пътуващи до Мека, язидите са длъжни да създадат поклонение в Лалиш най-малко един път в живота си. Тези, които живеят в Кюрдистан или Ирак, би трябвало да го посещават най-малко един път годишно. Поклонниците и посетителите би трябвало да влизат в комплекса със непретенциозно облекло и да вървят боси от почитание към светостта на мястото, написа BBC.

След като влязат в Лалиш, известна традиция на язидите е връзването на възли (girêk) - на копринени шалове, окачени по стълбове и дървета. Различните цветове изобразяват седемте ангела, а всеки възел съставлява молитва. Язидите имат вяра, че като развържат възела на предходен поддръжник, той ще извърши всичките му стремежи.

В Лалиш живеят единствено 25 непрекъснати поданици . Сред тях са: духовник, монаси, монахиня и по този начин наречените " прислужници на къщата ", които дават отговор за почистването, поддръжката, грижите за близките гори.

Твърди се, че всеки язид би трябвало да има почва от Лалиш и да я носи със себе си като амулет. Почвата е и съществена част от погребалните ритуали на язидите. Пръстта се смесва със свещена изворна вода. От сместа се вършат дребни кални топчета, които се поставят в устата, ушите и над очите на умрелия, пише BBC. В ковчега се слагат и монети (древна вавилонска традиция), с цел да може умрелият да има пари, които да похарчи в парадайса.

Маслините от горите на Лалиш се пресоват с боси крайници в дървени бъчви, а маслото се съхранява в глинени съдове в една от пещерите на комплекса. Язидите се молят с лице към слънцето най-малко два пъти дневно, както при изгрев, по този начин и при залез слънце. С настъпването на здрача 365 лампи със зехтин (по една за всеки ден от годината) се възпламеняват към обекта. Те символизират светлината на слънцето и светлината на Бога. Светлината играе значима роля даже и при гибелта, защото язидите се погребват по този начин, че да са обърнати към изгряващото слънце, написа още изданието.

Нестандартните вярвания на язидите са довели до дългогодишно гонене. " За първи път то стартира по времето на Осман I, създателя на Османската империя ", споделя Еди Махмуд.

" Оттогава насам можем да преброим повече от 70 разнообразни случая на геноцид, като последният е осъществен от Саддам Хюсеин и членове на " Ислямска страна ", показва още Махмуд.

Украшенията за глава, наричани джамадани, които язидските мъже носят, в миналото са били чисто бели. Днес в Лалиш, украшенията са обагрени в червено. Те символизират кръвопролитията на язидите, обяснява Махмуд.

" Носенето на обичайно облекло освен показва почитание към тези, които сме изгубили, само че е и различен метод да запазим културата си непокътната ", прибавя той.

Петък е свещеният ден на язидите, когато членовете на общността се събират в Лалиш, с цел да се молят. " Храната скрепява връзката сред хората ", споделя Еди Махмуд.

Язидите не одобряват покръстване, нито бракове с други вероизповедания, казва Махмуд.  " Ако запазим язидизма чист, можем да запазим метода си на живот. Това пази душите ни спокойни и значи, че сме способни да издържим на всичко, което се изпречи на пътя ни ", изяснява още той.