Лъжите са проблем, с който родителите се сблъскват при децата

Лъжите са проблем, с който родителите се сблъскват при децата от всички възрасти - от етапа на измислените другари, през първите осъзнати лъжи, с цел да се избегне досадна дрънканица, до невъзмутимото решение на младежа да заблуди досадният възрастен. Те тормозят майките и бащите, даже когато е несъмнено, че не става дума за клинични случаи, които изискват намесата на експерт.

Колко страшни са лъжите, какво ги предизвиква и коя родителска реакция е най-ефективна - по тези въпроси беседваме с Хенриета Илиева, възпитател и клиничен психолог с дългогодишна процедура в работата с деца и юноши. Интервюто е част от поредицата " На учебно заведение ", която тази година е отдадена на родителските страхове.
Кога децата стопират да фантазират и стартират да лъжат осъзнато?

- Много зависи от това по какъв начин детето е било отгледано и възпитано и от това по какъв начин възрастните са реагирали на фантазиите и несъзнателните неистини. Фантазиите са изцяло естествени за детското развиване и избуяват в интервала сред 4-та и 6-та година: всички знаем за невидимите другари, както и за сложната разлика сред сън и действителност при сензитивните деца.

Нормално е към 7-та година хлапето да може да прави разлика сред фантазен и действителен свят. Ако обаче родителите виждат, че при започване на 8-та година невидимите другари и светове към момента битуват в всекидневието му, е добре да се направи среща със експерт. Подчертавам, че това не е белег на нещо доста ужасно, само че е добре да се наблюдава.

Фантазията и въображението са част от психологичните механизми на всеки човек и не трябва да бъдат убивани, тъй като са в основата на креативния ни разсъдък. Лъжата първоначално е по-скоро симптом на несъразмерна фантазност, както и на евентуален боязън от това какво ще последва, в случай че кажат нещата каквито са. Когато децата получават прекалено много укори, когато усещат прекомерно огромен менторски напън от околните, тогава се научават да скриват. В началото не лъжат умишлено, просто споделят това, което усещат, че е вярно да се каже.

Има ли наставнически неточности, които предизвикват неискреността?

- Лъжата е предпазващ механизъм. Когато запитвам родителите за какво съгласно тях детето лъже, те се замислят и постоянно дават отговор: " Ами тъй като май доста му се караме " или: " Така като ни питате, май ние го подтикваме, тъй като за едни неща единият му споделя " Да ", другият " Не ", а баба му споделя " Това са нелепости, слушай мен ".

Детето лъже, когато родителският жанр не е равномерен и не е еднопластов. Родителите постоянно разиграват доста публикувания и изцяло неправилен формат " Добро ченге/ неприятно ченге ". Няма такова нещо, това прави децата нестабилни, неудовлетворени, незнаещи какво следва.

В фамилиите, където едни и същи неща ту са позволени, ту не са, единият родител споделя " да ", а другият- " не ", децата бързо създават модел по средата. Това е нагаждачески модел, който няма по какъв начин да не включва неистина. Той работи на правилото " Не споделям каквото мисля, а каквото желаете да чуете " и има резултата на снежната топка - колкото повече се върти, толкоз повече нараства. Вътрешно детето страда от това, външно няма по какъв начин да го каже и намира механизъм, в който се измъква с дребни неистини - първоначално несъзнателни, след това все по-осъзнати, с цел да не бъде обект или мотив за скандал в фамилията.

Училищната среда има ли роля?

- Децата лъжат и в учебно заведение, за жалост. И това е тъй като се опасяват - от крах, от неуспех, от конкурентна среда. Родителите постоянно вършат съпоставения с достиженията на братя и сестри или с деца отвън фамилията, постоянно има скокообразно поглеждане на резултатите, незадоволителна или изчезнала връзка сред фамилията и учебната среда. Това кара учениците да се усещат несигурни.

" Добре е децата да узнаят, че родителите също бъркат и по този начин да се научат да одобряват
своите неточности "

Прекомерно амбициозните деца също лъжат, тъй като не желаят да одобряват неуспехите си. Родителите в действителност са богове за децата си, само че до третата година. След това постепенно и бавно слизат от Олимп и е хубаво в един миг хлапетата да узнаят, че те също бъркат и по този начин да се научат да одобряват своите неточности. Когато на едно дете е въведено, че не трябва да бърка, че може да се оправи с всичко, че е надали не супер воин, тъй като майка му е била в математическа гимназия или татко му приключил редом две езикови учебни заведения, той стартира да лъже, с цел да скрие неуспехите си. Децата не могат да одобряват себе си като несполучливи, а това е разболяващо. Всичко, което се случи в детска възраст, по-късно сред 20-та и 30-та година нормално избуява още веднъж.

Колко сериозен проблем е лъжата при децата?

- Нито едно дете не лъже за положително - лъже или от боязън, или от нерешителност, или от неналичието на умеене или предпочитание да признае неуспехите си, или тъй като се усеща нестабилно в фамилията си или в другарската група. Ние, възрастните, подхранваме лъжата, когато й реагираме неприятно. Хем желаеме да ни се доверяват, хем се сърдим. Лъжата не е страшна сама по себе си, тя е признак, че някъде нещо изпускаме. И като всеки признак е нужно да пристъпим доста деликатно към него, с цел да можем да го превърнем в запас.

Има ли възраст, след която оправянето е необратимо, тъй като да се крие истината е към този момент модел на държание?

- Не бих споделила, че има възраст на необратимост, още повече, че лъжата е детайл от битуването и на възрастните, единствено дето на тях не им взимат компютъра или шоколада за наказване.

Като изключим клиничните случаи, най-добре се работи в дребните възрасти - сред 5 и 9 години, когато и родителите трансформират своя жанр на отношение и взаимоотношение с детето.

" Подрастващите би трябвало да осъзнаят, че лъжите хабят доста старания, а биха могли да реализират задачите си без тях "

Във възрастта 12 години и нагоре става по-трудно. Но в случай че подрастващите осъзнаят, че лъжите ги завъртат в кръг от нови и нови лъжи, че изискват ужасно доста умствена сила и че биха могли да реализират задачите си без тях, тогава имаме вътрешноосъзната спънка, т.е. предтийнейджърите и младежите осъзнават, че този метод на връзка не е ефикасен. Той наподобява добър на пръв взор, само че в действителност хаби извънредно доста старания. И тогава може детето бързо да бъде подтикнато да усвои различен модел на връзка, в който да споделя нещата, и да му бъде по-лесно.

Тийнейджърите доста постоянно лъжат, с цел да запазят мястото в обществената си група. Това води още веднъж до личностна несигурности и оттова - до боязън, нерешителност. Но те се учат. Необходимо е да знаят, че има хиляди способи да кажат нещо - да вземем за пример, че не харесват някого. Общуването, езикът, невербалната връзка биха могли да подадат сигнал за истината, без тя да проехтява като подигравка, яд и ли нещо друго, за което да бъдеш отритнат от групата, което е доста значимо за тази възраст.

Как се оправят родителите с казуса?

- Трудно. Налага се да овладеят нов механизъм на родителско държание. Насърчават се да имат различен изказ към децата си, както и да одобряват, че хлапето може да няма реакции, каквито те чакат. Децата пък стартират да овладяват системата, че няма неприятно да кажеш истината, а доста постоянно тонът, интонацията, моментът, в който казваш истината, е доста значим. Обучаваме наложително и двете страни, тъй като в случай че единствено едната търпи развиване, нищо не се случва.

Трябва ли родителите да " проверяват " постоянно лъжите и има ли моменти, когато е по-добре да отминат с безмълвие?

- Има обстановки, когато може да се премълчи краткотрайно, само че лъжата не би трябвало да бъде отминавана, тъй като доста бързо детето приема, че тя ще минава постоянно. Понякога е здравословно да прескочиш с час-два лъжата и да отложиш говоренето, за какво постоянно в гнева си като родители бълваме безумни неща. Когато интонацията е остра и родителят предопределя действието и го добавя като поставя етикет на детето ( " Аз си те знам какъв си " ), тогава лъжата става избавление - измамлив балон, в който то си икономисва неприятното прекарване.

" Лъжата не би трябвало да бъде отминавана, тъй като детето бързо приема, че тя ще минава постоянно "

Затова в случай че не можем да се овладеем, по-добре да създадем спиране, да изчакаме да ни мине, да помислим по какъв начин ще структурираме диалога. Не би трябвало да използваме думите " Ти лъжеш " или " Ти си измамник ". Вместо това е по-добре да кажем нещо като: " Разбирам, че си обезпокоен от случилото се и благодаря, че споделяш. Усещам, че от време на време се притесняваш да кажеш истината, само че аз съм тук, кажи и ще го помислим и обсъдим ". Когато детето знае, че има повече от един излаз и че родителят е до него, с цел да подаде противоположна връзка, то е по-спокойно и постепенно и бавно да си каже истината.

Предполагам, че установяването на истината изисква най-голяма тактичност при младежите. Какво би трябвало да се има поради в такива случаи?

- Родителите доста " проверяват " в случаите, когато имат опасения за хранителни разстройства, пушене, пиянство на алкохол или взимане на опиати. Това са случаите, когато се стремят да обезопасят територията на децата. Възрастните имат право да задават въпроси, както и детето има право да отхвърля да дава отговор. " Разследването " не трябва да е доста непосредствено, нито да е всеки ден от вратата или като на разпит. То би могло да бъде под формата на диалог, в който детето да каже или намекне, да даде мнение или да попита. Освен това включва умеенето да видиш какво прави детето ти, да проследиш по какъв начин се усеща в другите групи, в които се движи, да наблюдаваш по какъв начин се държи у дома и да видиш кое тъкмо те безпокои.

" Възрастните имат право да задават въпроси, както и детето има право да отхвърля да дава отговор "

В тийнейджърската възраст " следствието " по-скоро е провокирано от нашите наставнически страхове и от дълбоката неустановеност дали сме вплели в децата нужните им запаси, с цел да знаят кое е вярно и да могат да оцелеят. Обнадеждена съм, че виждам нова генерация родители, които питат, приказват и слушат децата.

И още един характерен, само че постоянно срещан случай: свада сред децата в едно семейство. Обикновено нещата стигат до родителя във етапа, когато всеки упреква другия, че е почнал пръв и че отново ще му се размине, тъй като родителите го обичат повече? Каква е съответната реакция?

- Тук въпросът е различен, става дума за сиблингова връзка - сред братя и сестри, сестри и сестри, братя и братя. Зависи от възрастта. Родителят ще загуби доста време, в случай че тръгне да " проверява ". Децата пък ще излъжат, тъй като се сплотяват като усетят наставнически напън.

Обикновено решенията са две: или " Оправете се сами ", или: Виждам, че играта загрубява, нямам никакво желание да ви подпитвам, тъй като истината постоянно е по средата, разгласявам половин час мъртвило и си намерете занятие, с което да се успокоите и да не се занимавате краткотрайно един с различен. Ако желаете да приказваме, аз съм тук, готов(а) съм да изслушам и да бъда мост сред двамата, с цел да намерим решение ". Понякога е належащо в действителност да се остави малко време, с цел да спадне напрежението и да дадем на децата опция да приказват с нас, само че дружно, тъй като дружно са участници в мини-конфликта.

Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (58)