Водещи преводачи от български на румънски език участваха в дискусия на щанда на България на панаир на книгата в Букурещ
Опита си като преводачи от български на румънски език споделиха, Каталина Пую, Анка Ирина Йонеску, Ливия Нистор и Юлия Баховски. Събитието се организира на българския щанд на Международния панаир на книгата „ Букфест “ в Букурещ и бе модерирано от Оана Станеску, културен управител и координатор на българското присъединяване в панаира.
„ Българският е моят майчин език “, сподели Мариана Манджуля Жатоп и добави, че татко ѝ е румънец от Плоещ, а майка ѝ е българка от София. Тя показа, че първоначално не е имала подготовка като преводач и всичко е пристигнало с четене и процедура, само че и по нюх, посредством инстинкт.
„ Връзката с българския и България стартира, когато отидох в София на специализация. Настаниха ме в общежитие в (квартал) Дървеница. Един ден спря тока и заседнах с един прелестен юноша. Оттогава минаха 50 години, повече от половин век и още сме дружно “, разкри Анка Ирина Йонеску.
„ При мен беше случайност. Сестра ми завоюва конкурс по изобразяване в България. Първата страна в чужбина, която посетихме. После опознах и българската общественост в Румъния. От Думитру Завера, който преподаваше в София, научих, че мога да изучавам български в Букурещ. Записах се и доста ми хареса. После продължих с магистратура и докторат по българска литература. И от този момент тази връзка продължава “, описа Ливия Нистор.
Каталина Пую дефинира връзката си с България като професионална, само че и сантиментална, а образованието си по български като избор на душата.
„ На 10 години отидох в Балчик и за първи път видях морето от високо. Градът беше пъстър, различаваше се от сивата тогава Румъния. Първите (ми) думи на български бяха – „ ходя на плаж “, „ ходя на слънце “. По-късно учих езика в Русе и София, а в столицата на България срещнах и любовта на живота си. Оттогава животът ми тече сред Румъния и България “, показа Юлия Баховски.
Всяка описа и за провокациите в активността си като преводач от български на румънски.
„ Моят път стартира през 2011 година Озовах се в една литература с друга атмосфера, създатели. Иска се съвсем съвършено познаване и изобретателен дух да можеш да пътуваш в разнообразни художествени регистри “, изясни Мариана Манджуля Жатоп.
Според Анка Ирина Йонеску специалността на преводача е значителен детайл от културните промени.
„ Първата книга от български преведох през 1975 година Имам 55 години опит в тази област. По-лесно ми е било да превеждам Софроний Врачански, в сравнение с актуалните създатели “, сподели тя и призна, че доста пъти е превеждала про боно от български на румънски, тъй като ѝ е било прелестно и забавно.
„ Напоследък превеждам най-вече лирика, само че първото, което преведох от български на румънски, беше книжовен справочник, управление, който студентите употребяват и през днешния ден. После започнах да превеждам театрални постановки. „ Оркестър Титаник “ от Христо Бойчев “, показа Ливия Нистор.
„ Нямам доста преведин книги, само че защото преподавам българска литература, съм превеждала и от Паисий Хилендарски, и от Йордан Йовков текстове, с които работим. Вторият разказ, който преведох, беше „ Естествен разказ “ на Георги Господинов “, изясни на собствен ред Каталина Пую.
Юлия Баховски описа, че е станала преводач във Факултета по публицистика в София, когато професорите са желали доста материали за Румъния и за това какво се случва в прилежащата на България страна.
„ Първият ми опит като оторизиран преводач беше в Министерството на правораздаването. Нямаше такива през 97 година Първият ми превод беше една правосъдна присъда от 30 страници. Оттогава няма и ден, в който да не превеждам “, добави тя. Юлия Баховски разкри, че е работила и с доста театрални режисьори, измежду които Александър Морфов.
Всички бяха безапелационни, че преводачът има значима роля и виновна задача и се сплотиха към мнението, че българската литература заслужава да бъде превеждана повече на румънски и че сега има дисбаланс. Според Мариана Манджуля Жатоп е належащо основаването на Български културен институт.
„ Иска ми се книгите на Захари Карабашлиев да бъдат преведени на румънски език. Всичките са бестселъри “, сподели Ливия Нистор.
Всяка от преводачките уточни и обичана или сложна за нея дума на български език.
Докато течеше полемиката, през щанда на България минаха министърът на културата на Румъния Андраш Деметер и най-известният актуален румънски публицист Мирча Картареску.
„ Българският е моят майчин език “, сподели Мариана Манджуля Жатоп и добави, че татко ѝ е румънец от Плоещ, а майка ѝ е българка от София. Тя показа, че първоначално не е имала подготовка като преводач и всичко е пристигнало с четене и процедура, само че и по нюх, посредством инстинкт.
„ Връзката с българския и България стартира, когато отидох в София на специализация. Настаниха ме в общежитие в (квартал) Дървеница. Един ден спря тока и заседнах с един прелестен юноша. Оттогава минаха 50 години, повече от половин век и още сме дружно “, разкри Анка Ирина Йонеску.
„ При мен беше случайност. Сестра ми завоюва конкурс по изобразяване в България. Първата страна в чужбина, която посетихме. После опознах и българската общественост в Румъния. От Думитру Завера, който преподаваше в София, научих, че мога да изучавам български в Букурещ. Записах се и доста ми хареса. После продължих с магистратура и докторат по българска литература. И от този момент тази връзка продължава “, описа Ливия Нистор.
Каталина Пую дефинира връзката си с България като професионална, само че и сантиментална, а образованието си по български като избор на душата.
„ На 10 години отидох в Балчик и за първи път видях морето от високо. Градът беше пъстър, различаваше се от сивата тогава Румъния. Първите (ми) думи на български бяха – „ ходя на плаж “, „ ходя на слънце “. По-късно учих езика в Русе и София, а в столицата на България срещнах и любовта на живота си. Оттогава животът ми тече сред Румъния и България “, показа Юлия Баховски.
Всяка описа и за провокациите в активността си като преводач от български на румънски.
„ Моят път стартира през 2011 година Озовах се в една литература с друга атмосфера, създатели. Иска се съвсем съвършено познаване и изобретателен дух да можеш да пътуваш в разнообразни художествени регистри “, изясни Мариана Манджуля Жатоп.
Според Анка Ирина Йонеску специалността на преводача е значителен детайл от културните промени.
„ Първата книга от български преведох през 1975 година Имам 55 години опит в тази област. По-лесно ми е било да превеждам Софроний Врачански, в сравнение с актуалните създатели “, сподели тя и призна, че доста пъти е превеждала про боно от български на румънски, тъй като ѝ е било прелестно и забавно.
„ Напоследък превеждам най-вече лирика, само че първото, което преведох от български на румънски, беше книжовен справочник, управление, който студентите употребяват и през днешния ден. После започнах да превеждам театрални постановки. „ Оркестър Титаник “ от Христо Бойчев “, показа Ливия Нистор.
„ Нямам доста преведин книги, само че защото преподавам българска литература, съм превеждала и от Паисий Хилендарски, и от Йордан Йовков текстове, с които работим. Вторият разказ, който преведох, беше „ Естествен разказ “ на Георги Господинов “, изясни на собствен ред Каталина Пую.
Юлия Баховски описа, че е станала преводач във Факултета по публицистика в София, когато професорите са желали доста материали за Румъния и за това какво се случва в прилежащата на България страна.
„ Първият ми опит като оторизиран преводач беше в Министерството на правораздаването. Нямаше такива през 97 година Първият ми превод беше една правосъдна присъда от 30 страници. Оттогава няма и ден, в който да не превеждам “, добави тя. Юлия Баховски разкри, че е работила и с доста театрални режисьори, измежду които Александър Морфов.
Всички бяха безапелационни, че преводачът има значима роля и виновна задача и се сплотиха към мнението, че българската литература заслужава да бъде превеждана повече на румънски и че сега има дисбаланс. Според Мариана Манджуля Жатоп е належащо основаването на Български културен институт.
„ Иска ми се книгите на Захари Карабашлиев да бъдат преведени на румънски език. Всичките са бестселъри “, сподели Ливия Нистор.
Всяка от преводачките уточни и обичана или сложна за нея дума на български език.
Докато течеше полемиката, през щанда на България минаха министърът на културата на Румъния Андраш Деметер и най-известният актуален румънски публицист Мирча Картареску.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ