Какви са възможностите за европейско финансиране в Кюстендил през 2025 г.?
Кюстендил влиза в основна фаза на промяна с невиждан достъп до европейско финансиране – за бизнеса, за хората и за новата зелена стопанска система. Само през 2025 година се отварят благоприятни условия за планове на стойност над 800 млн. лева по линия на Фонда за обективен преход, трансграничните стратегии с Македония и Сърбия, както и по нови ограничения на Министерството на нововъведенията и растежа. Добавената стойност се чака от образования по време на работа, поддръжка за започващ бизнес и STEM обучение в учебните заведения.
Целта е ясна - основаване на устойчива стопанска система, поощряване на съвременни предприятия и равномерен обществен преход за хората, наранени от въглищната епоха.
Нашата цел е до края на 2025 година да бъде отворен напълно ресурсът по линия на Фонда за обективен преход и да бъдат дадени благоприятни условия за необятен кръг от вложения “, съобщи Моника Стоянова, основен специалист в Главна дирекция „ Стратегическо обмисляне и програмиране на районното развиване “ към Министерство на регионалното развитие.
Тя, както и Тони Якимовски, началник на взаимния секретариат, взеха присъединяване в Международната конференция „ Справедлив преход в Кюстендил “. Форумът, съфинансиран от Европейския съюз, се провежда от „ Бранд Медия България “ в партньорство с Община Кюстендил, „ Електрохолд България “ и Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “.
В панела " Капитал за смяната " се включиха още Наталия Илиева, зам-главен шеф на дирекция " Европейски фондове, интернационалните стратегии и планове " в МТСП, Мая Нинова, основен специалист в дирекция " Програмиране, наблюдаване и оценка " в МОН, Илияна Илиева, основен шеф в дирекция " Европейски фондове и конкурентоспособност " в МИР.
Фондът за обективен преход
Фондът е структуриран към три съществени посоки:
Икономически преход – основаване на индустриални паркове, фотоволтаични съоръжения, поддръжка за нововъведения и дребни предприятия.Социален преход – преквалификация на заети в закриващите се въглищни и енергийни браншове, както и картографиране на уменията на засегнатите.Климатичен преход – енергийна успеваемост в здания и битка с енергийната беднотия.
Само по първата отворена процедура за енергийна успеваемост на многофамилни здания, ползата е бил голям. При плануван бюджет от 200 млн. лева, са постъпили планове за над 455 млн. лева От тях 26 плана от Кюстендил са утвърдени за финансиране на стойност 32 млн. лева
От преквалификация до индустриални паркове
В ход е и процедура на стойност 110 млн. лева за преквалификация на чиновници от ТЕЦ-ове и мини. Крайният период за кандидатстване е 13 юни, като в Кюстендил могат да се включат Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ и концесионерите на локалните въглищни залежи.
До 15 май микро, дребни и междинни предприятия могат да аплайват по процедура за диверсификация на активността, с 33 млн. лева, планувани за района. До 19 юни е срокът за подаване на планове за логистични и индустриални паркове, с бюджет от 20.5 млн. лева за Кюстендил.
Предстои да бъдат отворени още няколко основни процедури:
Социално-икономическа промяна на минни терени – 475 млн. лева.Подкрепа за енергийни общности – 300 млн. лева.Фотоволтаични паркове – 142 млн. лева.Чиста сила за промишлеността – 140 млн. лева.Научноизследователска и развойна активност – 137 млн. лева.Втора процедура за преквалификация – 125 млн. лева
Съществена част от новите ограничения ще бъдат съобразени с резултатите от настоящите планове за картографиране на уменията на засегнатите служащи – основа за целенасочена преквалификация и повишение на заетостта.
Две трансгранични стратегии с общ бюджет от към 20 млн. лева
Нов прозорец за финансиране се отваря пред микро, дребни и междинни предприятия от Кюстендил по две европейски стратегии. През юни 2025 година ще бъде оповестена поканата по Програмата за трансгранично съдействие сред България и Северна Македония, а в ход към този момент е поканата по сходна стратегия с Република Сърбия. И двете се ръководят от Министерството на районното развиване и благоустройството посредством взаимни секретариати.
Основната ни цел е да насърчим софтуерната рационализация и интернационалното съдействие сред компаниите от трансграничните региони, като акцентът е подложен върху екологично и цифрово обновяване “, съобщи Тони Якимовски, началник на взаимния секретариат към министерството.
Програма България – Северна Македония
През юни следва оповестяването на покана по Приоритет 1: Интегрирано развиване на пограничния район, ориентирана към повишение на конкурентоспособността и възстановяване на бизнес средата. Бенефициенти могат да бъдат микро, дребни и междинни предприятия от Кюстендил и Благоевград, както и от македонските райони Куманово, Щип и Струмица. Условие е най-малко 51% от капитала на компаниите да е частна благосъстоятелност, а регистрацията им да е отпреди 31 декември 2022 година
Общият бюджет на процедурата възлиза на 4,99 млн. евро, като финансирането е 100%, от които 85% са от Европейски Съюз, а останалите 15% – национално съфинансиране от двете страни. По един план могат да аплайват сред 2 и 4 сътрудници – най-малко по един от всяка страна. Размерът на финансирането е от 100 000 до 300 000 евро на сътрудник, или най-много 600 000 евро на план.
Допустимите действия включват: софтуерна рационализация (с най-малко 65% от бюджета за оборудване), създаване на новаторски артикули, внедряване на екологични и цифрови решения,
образования за нови умения, маркетинг и интернационализация.
Продължителността на плановете е до 24 месеца. Публичните съвещания по документите за кандидатстване не престават до 20 май.
Програма България – Сърбия
От 11 март 2025 година към този момент е в ход и поканата по Програмата за трансгранично съдействие България – Сърбия, която също включва Кюстендил в допустимия трансграничен регион. Приоритетът тук е поощряване на устойчивия напредък на МСП и основаване на работни места посредством продуктивни вложения.
Общият бюджет на процедурата възлиза на 5,63 млн. евро, като финансирането за план е в размер от 200 000 до 400 000 евро, а за настрана МСП – сред 50 000 и 200 000 евро. Проектите могат да продължат сред 12 и 24 месеца. Разликата тук е в условието към сръбските сътрудници – при тях 15% от финансирането би трябвало да е личен принос, до момента в който за българските се обезпечава национално съфинансиране.
Крайният период за подаване на планови оферти е 11 юни 2025 година
Дигитализация, зелени технологии и нововъведения с над 450 млн. лева бюджет
Финансови принадлежности, комбинирани с безплатни средства, основават нови благоприятни условия за микро, дребни и междинни предприятия. В рамките на 2025 година Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) ще започва серия от нови процедури, които целят да поддържат софтуерната промяна, енергийната успеваемост и нововъведенията в българските предприятия. Част от тях ще бъдат изключително съответстващи за компаниите в Кюстендилска област, като се предлага гъвкаво финансиране и нов метод посредством композиция от безплатни средства и финансови принадлежности.
Подбрали сме единствено тези процедури, които са най-актуални и използвани за бизнеса в Кюстендил, без да претрупваме с информация. Целта ни е ограниченията да са действително използвани, ефикасни и с по-малко административна тежест “, акцентира Илияна Илиева, шеф на Главна дирекция „ Европейски фондове за конкурентоспособност “.
Индустрия 4.0: цифровизация на високо равнище с до 850 хиляди лева безплатна помощ
Процедурата „ Въвеждане на технологии от Индустрия 4.0 “ е ориентирана към дребни и междинни предприятия и цели повишение на цифровата им зрялост посредством внедряване на модерни технологии – изкуствен интелект, IoT, киберсигурност, 3D принтиране, цифрови близнаци и други Общият ѝ бюджет е 101,8 млн. лева
Минимален размер на плана: 150 000 лева.Максимален: до 850 000 лева, според от статута и схемата на помощФинансиране: По скица „ de minimis “ – до 450 000 лева без ограничаване по интензитет. По районна помощ – до 40% безплатни средства + лично или в допълнение финансиране
За първи път предприятията ще могат да комбинират безплатна помощ с финансов инструмент, предоставян посредством Фонд на фондовете и партньорски банки. Предприятието може да избере сред:
40% безплатна помощ + 60% лично участие;30% безплатна + 10% финансов инструмент + 60% лично участие;или напълно 100% финансиране посредством заем.Облекчена цифровизация за микро и дребни компании – с до 50 хиляди лева финансиране
Втората процедура се концентрира върху първите две равнища на цифровизация, предопределени за микро и дребни предприятия, с общ бюджет от 80 млн. лева
Финансиране: от 5 000 до 50 000 лева.Интензитет на помощта: до 70%
Процедурата ще е облекчена, със лист от авансово утвърдени ИТ услуги, в това число: ERP, CRM, BI, WMS системи, складови и логистични решения, онлайн магазини, киберсигурност.
Срокът за кандидатстване ще бъде три месеца. Прилагането на опростени разноски ще улесни дребните компании в подготовката и отчитането.
Енергийна успеваемост и ВЕИ: до 100 хиляди лева за екологично възобновяване на производството
Третата процедура, също с облекчена форма, ще предизвиква потреблението на възобновими източници и енергийно дейно съоръжение. Бюджетът е 126 млн. лева
Финансиране: от 30 000 до 100 000 лева.Интензитет: до 65%Допустими разноски: термопомпи, изолационни системи, LED осветяване, фотоволтаични панели и акумулатори за предпазване на сила, енергоспестяващи компресори и сушилниНаука и бизнес дружно: зелени и цифрови партньорства
Четвъртата процедура е част от новата стратегия „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “, която има за цел да сплоти научния и бизнес капацитета. Тя ще поддържа взаимни планове сред дребни и междинни предприятия и научни организации или висши учебни заведения. Общият ѝ бюджет е 60,8 млн. лева, а размерът на финансирането може да варира от 100 хиляди лева до 1.5 млн. лева
Интензитетът на помощта доближава до 80 %, като за Кюстендил е планувано до 75 % за междинни предприятия и до 80 % за микро и дребни. Процедурата изисква действително партньорство сред бизнес и просвета, като допустимите действия включват тестване и валидиране на новаторски артикули и технологии, основаване на прототипи, осъществяване на пазарни проби и правене на бизнес модели, както и разбор на пазари, съперници, капацитет за отбрана на интелектуална благосъстоятелност и благоприятни условия за комерсиализация.
Предстоят и още две характерни благоприятни условия за финансиране. Първата е ориентирана към съществуващи иновационни клъстери и е с бюджет от 49 млн. лева, като оптималната стойност на един план може да доближи 19,5 млн. лева Втората е ориентирана към български предприятия, получили от Европейската комисия така наречен „ Печат за високи достижения “ – знак за оценени, само че недофинансирани планове с висок теоретичен капацитет. За тях е очакван бюджет от 39 млн. лева
„ Да заинтригуваме децата “: 36 учебни заведения в област Кюстендил чакат свои STEM центрове
Очакваме 36 учебни заведения на територията на област Кюстендил да бъдат основани така наречен STEM центрове, което „ да усъвършенства опциите и да заинтригува децата малко повече към естествените науки “, сподели и Мая Нинова, основен специалист в Дирекция „ Програмиране, наблюдаване и оценка “ към Министерство на обучение и науката (МОН).
Тя засегна и тематиката за вложените средства в област Кюстендил по Националния проект за възобновяване и резистентност (ПВУ).
Инвестирани са средства за рационализация на просветителната среда, за ремонт и рехабилитация на общежитията, както и за създаване на центрове за високи достижения в държавното обучение и образование.
Има и два плана за юношески центрове, единият, от които, е очакван за Кюстендил. „ По него към този момент има назначени хора и следва напълно скоро формалното разкриване на този център. Другият ще е в Дупница “, показа специалистът.
Наталия Илиева, заместник-главен шеф на Главна дирекция „ Европейски фондове, интернационалните стратегии и планове “ в Министерството на труда и обществената политика (МТСП), показа опция за повишение на професионалната подготовка, за повишение на знанията и адаптивността и за кариерно развиване.
Въпросната оперативна стратегия с общ бюджет от 50 млн. лева дава опция за приемане на е-ваучер от уеб страницата на Агенцията по заетостта. Този ваучер дава достъп до образования за придобиване на подготовка, за непознати езици, цифрови умения и други.
В нея има 428 участници от област Кюстендил, а от самата община – 284 души.
Друга мярка е ориентирана към безработните и неактивни лица. Тя е с бюджет 34 млн. лева и е обвързвана със основаване на Центрове за активиране, психическа поддръжка, професионално насочване, ателиета за търсене на работа.
Целта е да скъсим дистанцията сред институциите и лицата “, сподели Илиева.
Само в Кюстендил към този момент 1286 души са потърсили такава помощ от Центрове по активиране. тново от ПВУ има заделени близо 380 млн. лева за образования за цифрови умения. Те са за хора с някакви цифрови знания, които желаят да задълбочат или развият.
Иначе МТСП приготвя и нова мярка за образования за цифрови умения с бюджет от 40 млн. лева, по която още веднъж се кандидатства през Агенция по заетостта за е-ваучер. Тя е ориентирана за безработни и неактивни лица.
В днешно време упражняването на съвсем всяка специалност изисква умения за боравене с цифрови устройства и наличие “, посочи Илиева.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Кариерен преход на опциите TOP JOBS европейски средства Кюстендил обективен преход обективен преход в Кюстендил Преход на възможностите
Целта е ясна - основаване на устойчива стопанска система, поощряване на съвременни предприятия и равномерен обществен преход за хората, наранени от въглищната епоха.
Нашата цел е до края на 2025 година да бъде отворен напълно ресурсът по линия на Фонда за обективен преход и да бъдат дадени благоприятни условия за необятен кръг от вложения “, съобщи Моника Стоянова, основен специалист в Главна дирекция „ Стратегическо обмисляне и програмиране на районното развиване “ към Министерство на регионалното развитие.
Тя, както и Тони Якимовски, началник на взаимния секретариат, взеха присъединяване в Международната конференция „ Справедлив преход в Кюстендил “. Форумът, съфинансиран от Европейския съюз, се провежда от „ Бранд Медия България “ в партньорство с Община Кюстендил, „ Електрохолд България “ и Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “.
В панела " Капитал за смяната " се включиха още Наталия Илиева, зам-главен шеф на дирекция " Европейски фондове, интернационалните стратегии и планове " в МТСП, Мая Нинова, основен специалист в дирекция " Програмиране, наблюдаване и оценка " в МОН, Илияна Илиева, основен шеф в дирекция " Европейски фондове и конкурентоспособност " в МИР.
Фондът за обективен преход
Фондът е структуриран към три съществени посоки:
Икономически преход – основаване на индустриални паркове, фотоволтаични съоръжения, поддръжка за нововъведения и дребни предприятия.Социален преход – преквалификация на заети в закриващите се въглищни и енергийни браншове, както и картографиране на уменията на засегнатите.Климатичен преход – енергийна успеваемост в здания и битка с енергийната беднотия.
Само по първата отворена процедура за енергийна успеваемост на многофамилни здания, ползата е бил голям. При плануван бюджет от 200 млн. лева, са постъпили планове за над 455 млн. лева От тях 26 плана от Кюстендил са утвърдени за финансиране на стойност 32 млн. лева
От преквалификация до индустриални паркове
В ход е и процедура на стойност 110 млн. лева за преквалификация на чиновници от ТЕЦ-ове и мини. Крайният период за кандидатстване е 13 юни, като в Кюстендил могат да се включат Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ и концесионерите на локалните въглищни залежи.
До 15 май микро, дребни и междинни предприятия могат да аплайват по процедура за диверсификация на активността, с 33 млн. лева, планувани за района. До 19 юни е срокът за подаване на планове за логистични и индустриални паркове, с бюджет от 20.5 млн. лева за Кюстендил.
Предстои да бъдат отворени още няколко основни процедури:
Социално-икономическа промяна на минни терени – 475 млн. лева.Подкрепа за енергийни общности – 300 млн. лева.Фотоволтаични паркове – 142 млн. лева.Чиста сила за промишлеността – 140 млн. лева.Научноизследователска и развойна активност – 137 млн. лева.Втора процедура за преквалификация – 125 млн. лева
Съществена част от новите ограничения ще бъдат съобразени с резултатите от настоящите планове за картографиране на уменията на засегнатите служащи – основа за целенасочена преквалификация и повишение на заетостта.
Две трансгранични стратегии с общ бюджет от към 20 млн. лева
Нов прозорец за финансиране се отваря пред микро, дребни и междинни предприятия от Кюстендил по две европейски стратегии. През юни 2025 година ще бъде оповестена поканата по Програмата за трансгранично съдействие сред България и Северна Македония, а в ход към този момент е поканата по сходна стратегия с Република Сърбия. И двете се ръководят от Министерството на районното развиване и благоустройството посредством взаимни секретариати.
Основната ни цел е да насърчим софтуерната рационализация и интернационалното съдействие сред компаниите от трансграничните региони, като акцентът е подложен върху екологично и цифрово обновяване “, съобщи Тони Якимовски, началник на взаимния секретариат към министерството.
Програма България – Северна Македония
През юни следва оповестяването на покана по Приоритет 1: Интегрирано развиване на пограничния район, ориентирана към повишение на конкурентоспособността и възстановяване на бизнес средата. Бенефициенти могат да бъдат микро, дребни и междинни предприятия от Кюстендил и Благоевград, както и от македонските райони Куманово, Щип и Струмица. Условие е най-малко 51% от капитала на компаниите да е частна благосъстоятелност, а регистрацията им да е отпреди 31 декември 2022 година
Общият бюджет на процедурата възлиза на 4,99 млн. евро, като финансирането е 100%, от които 85% са от Европейски Съюз, а останалите 15% – национално съфинансиране от двете страни. По един план могат да аплайват сред 2 и 4 сътрудници – най-малко по един от всяка страна. Размерът на финансирането е от 100 000 до 300 000 евро на сътрудник, или най-много 600 000 евро на план.
Допустимите действия включват: софтуерна рационализация (с най-малко 65% от бюджета за оборудване), създаване на новаторски артикули, внедряване на екологични и цифрови решения,
образования за нови умения, маркетинг и интернационализация.
Продължителността на плановете е до 24 месеца. Публичните съвещания по документите за кандидатстване не престават до 20 май.
Програма България – Сърбия
От 11 март 2025 година към този момент е в ход и поканата по Програмата за трансгранично съдействие България – Сърбия, която също включва Кюстендил в допустимия трансграничен регион. Приоритетът тук е поощряване на устойчивия напредък на МСП и основаване на работни места посредством продуктивни вложения.
Общият бюджет на процедурата възлиза на 5,63 млн. евро, като финансирането за план е в размер от 200 000 до 400 000 евро, а за настрана МСП – сред 50 000 и 200 000 евро. Проектите могат да продължат сред 12 и 24 месеца. Разликата тук е в условието към сръбските сътрудници – при тях 15% от финансирането би трябвало да е личен принос, до момента в който за българските се обезпечава национално съфинансиране.
Крайният период за подаване на планови оферти е 11 юни 2025 година
Дигитализация, зелени технологии и нововъведения с над 450 млн. лева бюджет
Финансови принадлежности, комбинирани с безплатни средства, основават нови благоприятни условия за микро, дребни и междинни предприятия. В рамките на 2025 година Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) ще започва серия от нови процедури, които целят да поддържат софтуерната промяна, енергийната успеваемост и нововъведенията в българските предприятия. Част от тях ще бъдат изключително съответстващи за компаниите в Кюстендилска област, като се предлага гъвкаво финансиране и нов метод посредством композиция от безплатни средства и финансови принадлежности.
Подбрали сме единствено тези процедури, които са най-актуални и използвани за бизнеса в Кюстендил, без да претрупваме с информация. Целта ни е ограниченията да са действително използвани, ефикасни и с по-малко административна тежест “, акцентира Илияна Илиева, шеф на Главна дирекция „ Европейски фондове за конкурентоспособност “.
Индустрия 4.0: цифровизация на високо равнище с до 850 хиляди лева безплатна помощ
Процедурата „ Въвеждане на технологии от Индустрия 4.0 “ е ориентирана към дребни и междинни предприятия и цели повишение на цифровата им зрялост посредством внедряване на модерни технологии – изкуствен интелект, IoT, киберсигурност, 3D принтиране, цифрови близнаци и други Общият ѝ бюджет е 101,8 млн. лева
Минимален размер на плана: 150 000 лева.Максимален: до 850 000 лева, според от статута и схемата на помощФинансиране: По скица „ de minimis “ – до 450 000 лева без ограничаване по интензитет. По районна помощ – до 40% безплатни средства + лично или в допълнение финансиране
За първи път предприятията ще могат да комбинират безплатна помощ с финансов инструмент, предоставян посредством Фонд на фондовете и партньорски банки. Предприятието може да избере сред:
40% безплатна помощ + 60% лично участие;30% безплатна + 10% финансов инструмент + 60% лично участие;или напълно 100% финансиране посредством заем.Облекчена цифровизация за микро и дребни компании – с до 50 хиляди лева финансиране
Втората процедура се концентрира върху първите две равнища на цифровизация, предопределени за микро и дребни предприятия, с общ бюджет от 80 млн. лева
Финансиране: от 5 000 до 50 000 лева.Интензитет на помощта: до 70%
Процедурата ще е облекчена, със лист от авансово утвърдени ИТ услуги, в това число: ERP, CRM, BI, WMS системи, складови и логистични решения, онлайн магазини, киберсигурност.
Срокът за кандидатстване ще бъде три месеца. Прилагането на опростени разноски ще улесни дребните компании в подготовката и отчитането.
Енергийна успеваемост и ВЕИ: до 100 хиляди лева за екологично възобновяване на производството
Третата процедура, също с облекчена форма, ще предизвиква потреблението на възобновими източници и енергийно дейно съоръжение. Бюджетът е 126 млн. лева
Финансиране: от 30 000 до 100 000 лева.Интензитет: до 65%Допустими разноски: термопомпи, изолационни системи, LED осветяване, фотоволтаични панели и акумулатори за предпазване на сила, енергоспестяващи компресори и сушилниНаука и бизнес дружно: зелени и цифрови партньорства
Четвъртата процедура е част от новата стратегия „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “, която има за цел да сплоти научния и бизнес капацитета. Тя ще поддържа взаимни планове сред дребни и междинни предприятия и научни организации или висши учебни заведения. Общият ѝ бюджет е 60,8 млн. лева, а размерът на финансирането може да варира от 100 хиляди лева до 1.5 млн. лева
Интензитетът на помощта доближава до 80 %, като за Кюстендил е планувано до 75 % за междинни предприятия и до 80 % за микро и дребни. Процедурата изисква действително партньорство сред бизнес и просвета, като допустимите действия включват тестване и валидиране на новаторски артикули и технологии, основаване на прототипи, осъществяване на пазарни проби и правене на бизнес модели, както и разбор на пазари, съперници, капацитет за отбрана на интелектуална благосъстоятелност и благоприятни условия за комерсиализация.
Предстоят и още две характерни благоприятни условия за финансиране. Първата е ориентирана към съществуващи иновационни клъстери и е с бюджет от 49 млн. лева, като оптималната стойност на един план може да доближи 19,5 млн. лева Втората е ориентирана към български предприятия, получили от Европейската комисия така наречен „ Печат за високи достижения “ – знак за оценени, само че недофинансирани планове с висок теоретичен капацитет. За тях е очакван бюджет от 39 млн. лева
„ Да заинтригуваме децата “: 36 учебни заведения в област Кюстендил чакат свои STEM центрове
Очакваме 36 учебни заведения на територията на област Кюстендил да бъдат основани така наречен STEM центрове, което „ да усъвършенства опциите и да заинтригува децата малко повече към естествените науки “, сподели и Мая Нинова, основен специалист в Дирекция „ Програмиране, наблюдаване и оценка “ към Министерство на обучение и науката (МОН).
Тя засегна и тематиката за вложените средства в област Кюстендил по Националния проект за възобновяване и резистентност (ПВУ).
Инвестирани са средства за рационализация на просветителната среда, за ремонт и рехабилитация на общежитията, както и за създаване на центрове за високи достижения в държавното обучение и образование.
Има и два плана за юношески центрове, единият, от които, е очакван за Кюстендил. „ По него към този момент има назначени хора и следва напълно скоро формалното разкриване на този център. Другият ще е в Дупница “, показа специалистът.
Наталия Илиева, заместник-главен шеф на Главна дирекция „ Европейски фондове, интернационалните стратегии и планове “ в Министерството на труда и обществената политика (МТСП), показа опция за повишение на професионалната подготовка, за повишение на знанията и адаптивността и за кариерно развиване.
Въпросната оперативна стратегия с общ бюджет от 50 млн. лева дава опция за приемане на е-ваучер от уеб страницата на Агенцията по заетостта. Този ваучер дава достъп до образования за придобиване на подготовка, за непознати езици, цифрови умения и други.
В нея има 428 участници от област Кюстендил, а от самата община – 284 души.
Друга мярка е ориентирана към безработните и неактивни лица. Тя е с бюджет 34 млн. лева и е обвързвана със основаване на Центрове за активиране, психическа поддръжка, професионално насочване, ателиета за търсене на работа.
Целта е да скъсим дистанцията сред институциите и лицата “, сподели Илиева.
Само в Кюстендил към този момент 1286 души са потърсили такава помощ от Центрове по активиране. тново от ПВУ има заделени близо 380 млн. лева за образования за цифрови умения. Те са за хора с някакви цифрови знания, които желаят да задълбочат или развият.
Иначе МТСП приготвя и нова мярка за образования за цифрови умения с бюджет от 40 млн. лева, по която още веднъж се кандидатства през Агенция по заетостта за е-ваучер. Тя е ориентирана за безработни и неактивни лица.
В днешно време упражняването на съвсем всяка специалност изисква умения за боравене с цифрови устройства и наличие “, посочи Илиева.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Кариерен преход на опциите TOP JOBS европейски средства Кюстендил обективен преход обективен преход в Кюстендил Преход на възможностите
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ