Кючюк: Трябва да работим целенасочено за пълноправното ни влизане в

Кючюк: Трябва да работим целеустремено за пълноправното ни влизане в Шенген.

Думата при започване на този Европарламент беше „ рецесия ” във всяко едно отношение – и продоволствена, и здравна, и обвързвана със сигурността.

Как въобще Европейски Съюз би трябвало да обезпечи своята последваща архитектура,

която наподобява, че би трябвало да бъде повече самостоятелна – по-малко зависимости от Съединени американски щати в отношение на защитата,

от Китай по повод комерсиалната политика,

по-малко зависимости от артисти, които не съблюдават високите демократични стандарти – видя се по какъв начин Германия, която бе съвсем на 100% подвластна от съветския газ, съумя да се оправи със зависимостта от съветските енергийни източници. Това съобщи евродепутатът от ДПС и президент на партията Алианс на либералите и демократите – АЛДЕ Илхан Кючюк.

Според него идната преобладаваща дума по време на европейските диспути ще бъде „ кръстопът ” – накъде желае да отиде Европейски Съюз.

„ Говорил съм доста по какъв начин Европейски Съюз би трябвало да се разшири, само че и да задълбочи вътрешната си интеграция.
Членството в Шенген е един от тези критерии.
Консолидирането на напъните минава през това България да бъде пълновръстен член на Шенгенското пространство.

Има три милиона българи отвън рамките на страната ни – те също със своя престиж в западните страни могат да слагат въпроса с интеграцията на България в Шенген.
Това значи национално достолепие,
равнопоставеност и стопански изгоди и богатство ”, безапелационен е той.

„ България би трябвало да работи целеустремено.

Нашият триумф се крие в нас – в общата ни религия и блян да реализираме национални цели.

Ако Шенген е национална цел и е прегърната в огромна част от политическия хайлайф като такава,
би трябвало да поставим изпитание еднопосочно да залагаме нашата позиция на открито.
Да приказват в един глас външният министър, министър председателят, президент, българските политици.
Да работим дружно с Румъния. Отпадането на визите за Канада се реализира,
когато дружно с Румъния работихме, а не се надпреварвахме. Днес е моментът да обединим старания,

с цел да може до края на 2024 година да получим съответна дата за 2025 година ”, акцентира Кючюк.

По думите му частичното влизане на България в Шенген е отчасти решение:
„ То не ни дава конкурентоспособност в общия европейски пазар,
не ни дава европейско самочувствие и ощетява европейския план измежду българските жители. ”

Евродепутатът разяснява и идните президентски и парламентарни избори в Северна Македония:

„ Моето огромно очакване и политическа воля е да се откри консенсус измежду политическите партии,
главно ВМРО-ДПМНЕ,
да разбере, че бъдещето на РСМ е обвързвано с Европейски Съюз. Колкото по-бързо това осъзнаване настъпи, толкоз по-бързо и самият политически хайлайф и Северна Македония ще се придвижат към Европейски Съюз. ”

„ Основно това значи демократизация,

ценене на високи демократични стандарти,

човешките права и свободи.
Те са в центъра на тази политика.
Високият разказ, обвързван с върховенството на правото, е основен за Европейски Съюз.

Европа няма да отстъпи от това.
Европа ще продължи да поставя старания за предоставяне на финансова помощ.
Тук е ролята на Плана за развиване, който ще е целеустремен и доста фокусиран като политика в страните от Западните Балкани ”, сподели още той.

Политикът бе безапелационен, че няма по какъв начин да има двойни стандарти във връзка с други страни:

„ И България има интерес Западните Балкани да са част от общо пространство.
Имаме потребност и от добросъседски връзки,
които и да са като мост за идващите генерации.

Тогава към този момент можем да приказваме за действителна съгласуваност – транспортна,
енергийна, културна, съгласуваност сред хората.
Ако има един смисъл от политиката, това е свързаността сред хората. Няма по какъв начин да има добра политика, в случай че хората се ненавиждат. ”

За идната ротация в кабинета у нас Кючюк съобщи: „ България би трябвало да има устойчиво държавно управление, което да работи за българските жители, и да има престиж,
който да излъчва измежду интернационалните си сътрудници.
Имаме доста въпроси за решение във всички области – опазване на здравето и обществена сфера, енергетика и външен престиж на страната ни. Това изисква непоклатимост и последователност. Без тях не може България да построи престиж, който да респектира сътрудниците ни. Трябва да сме конкурентоспособни като държавно мислене, с цел да сме деен участник с концепциите си. ”

„ Крайно време е да спрем с мантрата „ Брюксел сподели, ние се отчитаме пред Брюксел ”. Брюксел е град, столица като София и Букурещ. Брюксел не дава инструкции, ние не се отчитаме пред Брюксел. Това е съюз, в който имаме права и отговорности, само че доколко ще бъдем дейни в него – това зависи и от напъните  и подготвеността на българската страна ”, безапелационен е евродепутатът.

Той изрази желанието си България да предлага начинания, да основава престиж: „ За да имаме самочувствие, че сме страна, която способства за Европейски Съюз. Ако Брюксел е неприятен, по какъв начин България щеше да се оправи с Ковид рецесията? Щяхме да произведем ваксини по-бързо от Германия, да имаме средства за възобновяване на нарушените доставки на запаси ли? Как това се случва, без България да е деен участник в Европейски Съюз? Няма друго решение, с изключение на световните въпроси да търсят световни решения. Има неща, които могат да бъдат решени дружно в границите на Европейски Съюз, на НАТО, в груповите ни структури по сигурност и защита, само че има и пълномощия, които би трябвало да бъдат направени и оставени в границите на нашата страна. Нека хората, които считат, че Брюксел не е решение, а проблем, да дадат един въпрос, който може да бъде решен без напъните на Европейски Съюз. Няма подобен. ”

„ Германия е доста дребна в границите на международното състезание с Китай, с Индия, с по-агресивна Русия. Днес българският народен артикул може да има добавена стойност и да се построи в България, с българският разсъдък и с парите и напъните и на германеца, и на французина, и на австриеца, и на холандеца. Това би трябвало да го разберем. Това е действителността тук в европейските институции. Която страна го е схванала по-бързо, тя е направила по-лесен цифров и зелен преход ”, добави още той.