Магаре е най-ранният известен животински хибрид, създаден от хората
Кунгасите от Сиро-Месопотамия са антични еднокопитни, които са обикаляли района преди 4500 години. Пристигайки доста преди опитомените коне, набитите конеподобни животни са високо ценени и употребявани за изтегляне на четириколесни каруци в борба, изяснява Джеймс Горман за New York Times. След като преглеждат изображенията им в мозайки и историите за тях, записани в клинопис върху глинени плочки, откривателите вземат решение, че влиятелната кунга е тип хибридно магаре. И въпреки всичко вярната им подредба в животинското царство остава незнайна, най-малко до момента.
Модерни представители на рода Equus
Генетичен разбор, който употребява остатъци от антични скелети на животното, генетичен материал от последното оживяло сирийско диво магаре и проучване на еволюционната история на рода Equus, разкрива, че кунгата е кръстоска на женско питомно магаре (Equus Africanus asinus) и мъжко сирийско диво магаре (Equus hemionus hemippus), оповестява Исак Шулц за Gizmodo.
Така въпросните скелетите се оказват на най-ранният скотски хибрид, основан от индивида, документиран в археологическите записи, и се допуска, че кунгасите са били селектирани по този начин, че да бъдат по-бързи и по-здрави от магаретата и по-опитомяеми от дивите коне. Учените разгласяват детайлности за генетичния разбор този месец в Science Advances.
В началото на века археолозите за първи път откриват останките от кунга в 4500-годишно кралско погребално място Ум ел-Мара, ситуирано в Алепо, Сирия, оповестява Тес Йосе от Science. Десетки скелети на коне, които не дават отговор на характерностите на нито един прочут тип кон, са открити заровени до кралски особи. Съавторът на проучването Джил Уебър, археолог от Университета на Пенсилвания, подозира, че ези скелети може да са били кунга, защото следи по зъбите и моделите на изхабяване допускат, че животните са били хранени, вместо да бъдат оставяни да пасат, и са носили юзди в устите си, оповестява Том Меткалф за Live Science’s.
Суровите пустинни условия не са запазили добре ДНК от 25-те скелета, изровени при Ум ел-Мара, тъй че откривателите употребяват усъвършенствани способи за секвенция, с цел да сравнят разнообразни елементи и частите ДНК, оповестява Science. След това съпоставят резултатите с 11 000-годишна проба от еднокопитно, взета от археологическия обект Гьобекли Тепе в Турция и генетичен материал, взет от непокътнат музеен образец на последното оживяло диво сирийско магаре, изчезнало през 1929 година, съгласно Gizmodo. Използвайки фрагменти от Y-хромозома, екипът открива, че бащината линия на кунга принадлежи на сирийското диво магаре и подхожда на типа на тестът от Турция. Те също по този начин удостоверяват, че по майчина линия животните са магарета, оповестява Gizmodo.
Според изказването на учените, елитът по това време е употребявал високо ценените, сходни на магарета същества за пътешестване и в борба. Те може да са били считани и за знаци на висок публичен статус или разменяни като дарове сред кралски особи. Древни текстове от кралство Ебла и района Дияла в Месопотамия разказват в детайли цените на хибридните животни, едно от който коства шест пъти повече от нормално магаре. Други клинопис също разказват стратегии за развъждане на животни, употребявани за развъждане на кунга, оповестява Science.
Подобно на други хибриди в животинското царство, като мулето или лигъра, кунгата е стерилна. Те би трябвало да бъдат съзнателно отгледани посредством чифтосване на женско магаре с мъжко диво магаре, съгласно Gizmodo. Тъй като мощните, само че упорити мъжки диви магарета могат да тичат по-бързо от домашните, улавянето на тези животни единствено акцентира техническите благоприятни условия на античните месопотамски общества. Ясният избор на селекционера да употребява женско магаре също разкрива изтънчеността на проекта за чифтосване за съчетание на разнообразни характерности, които тези антични общества намират за желателни. Тъй като майката е опитомена, би било по-лесно да я държат в плен, до момента в който потомството се отглежда, оповестява Science.
„ Това е превъзходен образец, който демонстрира равнището на организация и техники за ръководство, нужни, с цел да се поддържат тези животни живи “, споделя пред Science зооархеологът Бенджамин Арбъкъл от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, който не е взел участие в проучването. „ Това доста наподобява на модерното ръководство на зоологическите градини. “
