Кухненските гъби са пълни с бактерии. Повечето от нас обаче

Кухненските гъби са цялостни с бактерии. Повечето от нас обаче избират да не се замислят за този факт. Но не и учените. Екип от откриватели реши да ревизира пригодността на гъбите като микробна среда и откри, че движимостите, предопределени за почистване, са по-добри за растежа на микробите от пособията, основани особено за задачата (като петриевите панички).

Откритието им може да се окаже изключително потребно (стига да превъзмогнете какъв брой потресаващо е реално).

Фактът, че кухненските принадлежности като гъби и дъски за рязане са отличен разплодник за бактерии (особено когато са влажни) е прочут от дълго време. Сега обаче екип от университета " Дюк " откри какво ги прави толкоз подобаващи за сходно нещо – всичко зависи от метода, по който другите бактерии си взаимодействат. Данните от проучването са оповестени в по-голямо изследване, отдадено на микробите (можете да го прочетете в Nature Chemical Biology ).

Когато експерти се пробват да отгледат бактерии в лабораторни условия, те нормално се концентрират върху един-единствен вариант и се надяват, че в случай че го доставят с задоволително храна и светлина, напъните им ще се увенчаят с триумф. При някои типове това работи. Други обаче – екстровертите на микробния свят – виреят най-добре, когато са обградени от многообразни форми на живот.

„ Бактериите са като хората в условия на пандемия – на някои им е мъчно да се изолират, до момента в който други процъфтяват – споделя проф. Линчон Ю. – Ние показахме, че в едно комплицирано общество, в които се следят и позитивни, и негативни взаимоотношения сред типовете, съществува междинна степен на интеграция, която ще максимизира цялостното му битие. “

Почвата е подобаваща и за двата вида бактерии. Това не е изключително изненадващо, като се има поради фактът, че те са имали разполагаем милиони години, с цел да се приспособяват към нея и даже да я оформят съгласно потребностите си. Корените на растенията и човешкия стомашно-чревен тракът (две места, които също са подвластни от здравословните микробни общества) са сходни в това отношение с почвата – те дават на типовете места с разнообразни размери, където да се развиват. Учените откриват, че гъбите имитират тази конструкция впечатляващо добре.

Специалистите основават течна среда, съдържаща голям брой варианти на E. coli и ги разпръсват върху повърхнина, включваща пространства за напредък (т.нар. „ кладенчета “) с разнообразни размери. Шест от тях са огромни – при тях е допустимо да се струпат огромни количества бактерии. Друго обаче – цели 1536 – са толкоз дребни, че в тях ще откри място най-вече един вариант. Именно по този начин експертите откриват, че идеалната обитаема зона в действителност е тази със междинен размер.

„ Малкото пространство вреди съществено на типовете, чието оцеляване зависи от взаимоотношението им с останалите. Големите пространства пък отстраняват тези, които страдат от тези взаимоотношения (т.нар. самотници) “, изяснява проф. Ю. При междинните пространства обаче оцеляват най-вече и най-разнообразни по тип бактерии.

Впоследствие екипът прави същия опит върху късчета от кухненска гъба и открива, че триизмерната конструкция, чиято цел е да попива оптимално количество вода, окуражава развиването на бактериите по-добре даже и от гореспоменатите междинни кладенчета.

Пространствата в гъбата са задоволително добре отделени едно от друго (което самотните бактерии намират за чудесно). Същевременно улесняват разпространяването и на така наречен екстроверти (стига средата да е влажна, схваща се). Според екипа тази информация ще се окаже изключително потребна за откривателите, които изпитват усложнения при развъждането на по-агресивни бактерии.

Източник: IFLScience