Езикът на кучето
Кучето за разлика от своите събратя вълците, койотите и лисиците употребява гласа си постоянно. Това се обуславя от ситуацията му на домашно животно, което има потребност да комуникира.
Какъв е езикът на кучетата? Кучетата приказват – посредством своя лай и посредством цялото си тяло. Силата на гласа му е тази, която е надминала всички останали сигнали за връзка, най-малко по отношение на индивида.
Освен гласа си, кучето употребява и езика на тялото, с цел да контактува с нас. Често обаче ние сме неспособни да го разберем. Поради това то по-често залага на сигурните лай, писък, скимтене и необятна гама от звуци, с цел да разреши добре да се разбере това, което се пробва да заяви.
Така да вземем за пример може сами да усетите в неговите начини какво желае да ви каже кучето. Ето по какъв начин:
- Ако кучето лае дълготрайно и с равномерни паузи, минава във писък, то това е явен сигнал, че е самотно. Това е неговият метод да се опита да получи разтуха от други членове на глутницата;
- Когато чуете бърз и непрестанен лай, с вмъкнати остри върхове, то бъдете несъмнено, че се задава заплаха. Този алармен сигнал се употребява най-много, когато се доближава непознат;
- Ако кучето ви се прозява, то това не е симптом на отмалялост. Това демонстрира стрес. В други случаи обаче е сигнал за мир;
- Когато кучето ви пръхти, това е явен сигнал на удовлетворение. Когато се сгуши до вас, това значи, че в действителност му е добре;
- Единичният и компактен лай нормално показва извънредно неодобрение и нетърпимост. Той може да изисква внимание, както и знак да престанете да вършите това, което и до момента;
- Когато кучето желае да играе, то лае настоятелно и отмерено. Това е явен знак за предпочитание за взаимодействие;
Позата и маниера на кучето също показват неговия метод на мислене и идващия му ход. Когато е решително, то стои изправено, с повдигната главата, наострени уши и блестящи очи. Устата е леко отворена, а опашката се люлее леко или е отпусната.
Когато кучето е щастливо, то маха с опашка, а устата му е отворена. Игривото пък маха бързо с опашка скача радостно към Вас. Ще го познаете по изправените уши и блестящите очи.
Покорното куче нормално държи главата и ушите на долу. Опашката му е отпусната на долу. Неспокойното доста наподобява на покорното, само че неговите уши са отчасти опънати обратно, а шията му е изпъната напред. Понякога кучето потреперва. Възможно е да скимти или да стене.
Ако кучето стои решително и леко наклонено напред с необятно отворени очи, които гледат вас и другите кучета право в очите, до момента в който ръмжи леко, то това е преобладаващото куче. То елементарно може да нападне някой и да се трансформира в проблем.
Страхливото куче пък е прилегнало към земята, има скована стойка, а ушите са прилепнали обратно към главата. Опашката му е подвита сред краката и постоянно трепери. Освен да скимти, уплашеното куче може и да ръмжи.
Границата сред него и агресивното куче е доста дребна. Агресивността го кара да стъпи крепко на земята, готово всеки миг може да нанесе удар. Обикновено ушите му са изпънати обратно, погледът му е изострен, главата изпъната напред, зъбите му са оголени, а козината на гърба му е настръхнала.
