120 години в служба на свято дело
Крум Лазаров,
основен секретар на Славянското сдружение в България
В края на ХIХ в., на 4.12.1899 година, в София, в постройката на учебно заведение " Патриарх Евтимий ", е учредено Славянското сдружение. Съмишлениците, посветили се на святото славянско дело, произлизат от всички среди на следосвобожденското българско общество. Голяма част от тях са дейни участници в националноосвободителните битки на народа за избавление от турско иго. Мнозина са приключили приблизително и висше обучение в Русия, където са придобили забележителни за времето си специалности. За ръководител на сдружението е определен опълченецът Илия Куртев. С цялостно единогласие присъстващите избират за почетен ръководител митрополит Климент Търновски (писателят Васил Друмев) - един от най-ревностните радетели за основаване на организацията.
Основаването на Славянското сдружение оказва се
освен в рамките на България
то има отзив и в редица европейски страни. В. " Петербургски ведомости " помества публикация за това събитие с емфатичен благосклонен звук. В. " Одески листок " разгласява насърчително писмо и се обръща с молба към създателите на Славянското благотворително сдружение да изпратят своите фотографии. Граф Николай Игнатиев, ръководител на Петербургското славянско благотворително общество, изпраща особено писмо до ръководителя на новосъздаденото славянско сдружение в България, в което изрича своя екстаз от " навременното му учредяване ". През годините отпред на сдружението са били такива бележити хора като Иван Е.Гешов, националният стихотворец Иван Вазов, най-дългогодишният ръководител проф. Стоян Бобчев, проф. Никола Станев, акад. Методий Попов, проф. Любомир Радуилски, акад. Емил Георгиев, проф. Стоян Радев, акад. Никола Попов и други
С избирането на националния стихотворец Иван Вазов за ръководител на сдружението при започване на 1902 година се внася нов жанр и дух на работата. Голямата персона на писателя естествено постанова своя метод на мислене и държание. На напред във времето се извеждат светлите страници от историята на страната, любовта на народа към освободителката от османско робство Русия и необятна агитация на достиженията в науката, просветата и културата на славянските нации, из средите на които се постановат едни от най-ярките персони на Европа. Така сдружението в България се утвърждава като огромна родолюбива школа на славянското единение и приятелство, почтено представяна в неговото управление от по-ново време - акад. Кирил Братанов, акад. Петър Динеков, акад. Димитър Ангелов, акад. Николай Тодоров, акад. Радой Попиванов, чл.-кор. проф. Борис Спасов, проф. Иван Ненов, проф. Кирил Григоров, проф. Йоно Митев, проф. Вл. Кутиков, проф. Младен Генчев, проф. доктор Стоян Радев, акад. Никола Попов и още доста други известни учени, дейци на културата и политици.
120 години изминаха от тези първи дни и
години на замайване и очаквания
При всички повратности на времето, със сполуки и наслади, от време на време и с огорчения, Славянското сдружение в България непроменяемо и поредно служи на правилата, задачите и дилемите, залегнали в основополагащите документи и наложени от опита и традициите на неговите основатели. То отстоява ревниво и безапелационно славянската същина на българския народ, неговата принадлежност към огромното славянско семейство, бори се за доближаването със славянските нации, за тяхното по-добро единство и културно съдействие. На тези хрумвания служеха и служат неговите ръководители от деня на учредяването му та до през днешния ден. Днес сдружението е авторитетно средище на разнообразна научна културно-просветна активност, провеждана в сходство с нашия правилник и програмата ни. Всички форми на работа изцяло подхождат на 120-годишната традиция, като се обляга най-вече на авторитетни и готови учени и журналисти. Ръководството на сдружението сортира значими и потребни тематики и притегля за лектори положителни познавачи на обсъжданите проблеми. За задачата то поддържа връзки и сътрудничи с научни, културни и публични организации, с Българската академия на науките, с Института по история към Българска академия на науките, с Българската православна черква, с креативните съюзи, с читалища и предприемачи, с обособени общественици, писатели и журналисти.
През последните няколко години Славянското сдружение в България спомага за създаване на славянски сдружения и на територията на цялата страна - в Благоевград, Панагюрище, Перник, Хасково, Бургас, Пловдив, Варна, Кюстендил, Дупница, общо допълнително от 25 града. В началото новия ХХI век, макар компликациите от друго естество, славянската концепция намира нов ослепителен израз из цяла България.
Времето на новия век
също се обрисува да бъде изпълнено с огромни несъгласия, наложени от глобализиращия се свят. Усещането за една международната общественост, за едно семейство на всички етноси и народи на планетата, е доста мъчно и нещо напълно далечно, даже утопично - макар съществуването на Организация на обединените нации, само че законите на развиването го изискват. Трудно е да се признаят и почитат всички, само че същинската, дейно работещата глобализация не би могла да действа без това изискване. Славянското сдружение пожелава и чака, горещо мечтае даже, животът през новото време столетие да се промени, да стане по-разумен и всички несъгласия да се вземат решение с мъдрост и правдивост.
За отбелязване на нашия празник на 7 декември организираме научна конференция на тематика: " 120 години в работа на славянското единство ". В нея ще вземат присъединяване с отчети учени от София и страната.Ние сме съучредители на Международната фондация " Форум на славянските култури " със седалище в гр. Любляна, Словения.Дружеството е съучредител и на Международния славянски съвет, в чиято работа вземаме ефективно присъединяване. През май 2020 година в София ще се организира ХII конгрес на МСС, на който ние ще бъдем домакини.
Славянското сдружение подчинява своята родолюбива активност
в духа на неповторимите духовни достижения
и обичаи, основани още в Средновековието на българска земя от двамата безсмъртни солунски братя Св. Св. Кирил и Методий и техните следовници. Без тяхното неповторимо дело не би просъществувала и средновековната българска страна, наречена през ХХ век от огромния съветски академик и другар на България акад. Дмитрий Лихачов " Държава на духа ".
Сега Славянското сдружение е изправено пред нови провокации. То би трябвало да работи в условия на глобализиран свят и на очевидни и прикрити отрицания на славянската цивилизационна еднаквост. В началото на новото хилядолетие осезателно се засилва експанзията с лавинообразно възходящи опити да се сблъскват между тях славянските нации. Днес ние живеем при условия, които възпроизвеждат чудовищни форми на порочна цивилизация, която насажда правила на живот и държание, надълбоко непознати на правилата на славянското приятелство и единение. Но с цел да приказваме за глобализация - това значи да се основат правила и закони, при които всеки народ да живее свободно и свободно самичък да си дефинира бъдещето в условия на равнопоставеност и правдивост, а не да му се натрапва " народна власт " с ракети и снаряди.
В славянската цивилизация на напред във времето преобладават индивидът, човечността, човеколюбието, задружността. Тя е най-висшият и пореден вид хуманистична цивилизация, позната на историята. Тези качества закономерно и естествено произтичат от изискванията и пътищата, по които потегля славянската цивилизация.
Новите действителности в Европа
и глобализиращият се свят слагат и нови задания. Славянските страни и обединена Европа съставляват забележителна част като население и територия. Западната и източната цивилизация се срещат в обединена Европа. Те от ден на ден ще се въздействат взаимно, изключително в случай че в близко бъдеще Украйна, а по всяка възможност в избран предстоящ интервал и Русия, заемат полагаемото им се място в обединена Европа. Влиянието на двете цивилизации няма да попречи на запазването на националната еднаквост на обособените страни. Големите упования са в обединена Европа да отпадне опълчването сред обособените страни, като на напред във времето излязат сплотяващите фактории на общочовешките полезности, на единението на европейските нации.
И при тези сложни модерни условия, сдружението ни ще следва заветите на неговите създатели, които в единството сред славянските нации виждаха сигурна гаранция за тяхното бъдеще.
основен секретар на Славянското сдружение в България
В края на ХIХ в., на 4.12.1899 година, в София, в постройката на учебно заведение " Патриарх Евтимий ", е учредено Славянското сдружение. Съмишлениците, посветили се на святото славянско дело, произлизат от всички среди на следосвобожденското българско общество. Голяма част от тях са дейни участници в националноосвободителните битки на народа за избавление от турско иго. Мнозина са приключили приблизително и висше обучение в Русия, където са придобили забележителни за времето си специалности. За ръководител на сдружението е определен опълченецът Илия Куртев. С цялостно единогласие присъстващите избират за почетен ръководител митрополит Климент Търновски (писателят Васил Друмев) - един от най-ревностните радетели за основаване на организацията.
Основаването на Славянското сдружение оказва се
освен в рамките на България
то има отзив и в редица европейски страни. В. " Петербургски ведомости " помества публикация за това събитие с емфатичен благосклонен звук. В. " Одески листок " разгласява насърчително писмо и се обръща с молба към създателите на Славянското благотворително сдружение да изпратят своите фотографии. Граф Николай Игнатиев, ръководител на Петербургското славянско благотворително общество, изпраща особено писмо до ръководителя на новосъздаденото славянско сдружение в България, в което изрича своя екстаз от " навременното му учредяване ". През годините отпред на сдружението са били такива бележити хора като Иван Е.Гешов, националният стихотворец Иван Вазов, най-дългогодишният ръководител проф. Стоян Бобчев, проф. Никола Станев, акад. Методий Попов, проф. Любомир Радуилски, акад. Емил Георгиев, проф. Стоян Радев, акад. Никола Попов и други
С избирането на националния стихотворец Иван Вазов за ръководител на сдружението при започване на 1902 година се внася нов жанр и дух на работата. Голямата персона на писателя естествено постанова своя метод на мислене и държание. На напред във времето се извеждат светлите страници от историята на страната, любовта на народа към освободителката от османско робство Русия и необятна агитация на достиженията в науката, просветата и културата на славянските нации, из средите на които се постановат едни от най-ярките персони на Европа. Така сдружението в България се утвърждава като огромна родолюбива школа на славянското единение и приятелство, почтено представяна в неговото управление от по-ново време - акад. Кирил Братанов, акад. Петър Динеков, акад. Димитър Ангелов, акад. Николай Тодоров, акад. Радой Попиванов, чл.-кор. проф. Борис Спасов, проф. Иван Ненов, проф. Кирил Григоров, проф. Йоно Митев, проф. Вл. Кутиков, проф. Младен Генчев, проф. доктор Стоян Радев, акад. Никола Попов и още доста други известни учени, дейци на културата и политици.
120 години изминаха от тези първи дни и
години на замайване и очаквания
При всички повратности на времето, със сполуки и наслади, от време на време и с огорчения, Славянското сдружение в България непроменяемо и поредно служи на правилата, задачите и дилемите, залегнали в основополагащите документи и наложени от опита и традициите на неговите основатели. То отстоява ревниво и безапелационно славянската същина на българския народ, неговата принадлежност към огромното славянско семейство, бори се за доближаването със славянските нации, за тяхното по-добро единство и културно съдействие. На тези хрумвания служеха и служат неговите ръководители от деня на учредяването му та до през днешния ден. Днес сдружението е авторитетно средище на разнообразна научна културно-просветна активност, провеждана в сходство с нашия правилник и програмата ни. Всички форми на работа изцяло подхождат на 120-годишната традиция, като се обляга най-вече на авторитетни и готови учени и журналисти. Ръководството на сдружението сортира значими и потребни тематики и притегля за лектори положителни познавачи на обсъжданите проблеми. За задачата то поддържа връзки и сътрудничи с научни, културни и публични организации, с Българската академия на науките, с Института по история към Българска академия на науките, с Българската православна черква, с креативните съюзи, с читалища и предприемачи, с обособени общественици, писатели и журналисти.
През последните няколко години Славянското сдружение в България спомага за създаване на славянски сдружения и на територията на цялата страна - в Благоевград, Панагюрище, Перник, Хасково, Бургас, Пловдив, Варна, Кюстендил, Дупница, общо допълнително от 25 града. В началото новия ХХI век, макар компликациите от друго естество, славянската концепция намира нов ослепителен израз из цяла България.
Времето на новия век
също се обрисува да бъде изпълнено с огромни несъгласия, наложени от глобализиращия се свят. Усещането за една международната общественост, за едно семейство на всички етноси и народи на планетата, е доста мъчно и нещо напълно далечно, даже утопично - макар съществуването на Организация на обединените нации, само че законите на развиването го изискват. Трудно е да се признаят и почитат всички, само че същинската, дейно работещата глобализация не би могла да действа без това изискване. Славянското сдружение пожелава и чака, горещо мечтае даже, животът през новото време столетие да се промени, да стане по-разумен и всички несъгласия да се вземат решение с мъдрост и правдивост.
За отбелязване на нашия празник на 7 декември организираме научна конференция на тематика: " 120 години в работа на славянското единство ". В нея ще вземат присъединяване с отчети учени от София и страната.Ние сме съучредители на Международната фондация " Форум на славянските култури " със седалище в гр. Любляна, Словения.Дружеството е съучредител и на Международния славянски съвет, в чиято работа вземаме ефективно присъединяване. През май 2020 година в София ще се организира ХII конгрес на МСС, на който ние ще бъдем домакини.
Славянското сдружение подчинява своята родолюбива активност
в духа на неповторимите духовни достижения
и обичаи, основани още в Средновековието на българска земя от двамата безсмъртни солунски братя Св. Св. Кирил и Методий и техните следовници. Без тяхното неповторимо дело не би просъществувала и средновековната българска страна, наречена през ХХ век от огромния съветски академик и другар на България акад. Дмитрий Лихачов " Държава на духа ".
Сега Славянското сдружение е изправено пред нови провокации. То би трябвало да работи в условия на глобализиран свят и на очевидни и прикрити отрицания на славянската цивилизационна еднаквост. В началото на новото хилядолетие осезателно се засилва експанзията с лавинообразно възходящи опити да се сблъскват между тях славянските нации. Днес ние живеем при условия, които възпроизвеждат чудовищни форми на порочна цивилизация, която насажда правила на живот и държание, надълбоко непознати на правилата на славянското приятелство и единение. Но с цел да приказваме за глобализация - това значи да се основат правила и закони, при които всеки народ да живее свободно и свободно самичък да си дефинира бъдещето в условия на равнопоставеност и правдивост, а не да му се натрапва " народна власт " с ракети и снаряди.
В славянската цивилизация на напред във времето преобладават индивидът, човечността, човеколюбието, задружността. Тя е най-висшият и пореден вид хуманистична цивилизация, позната на историята. Тези качества закономерно и естествено произтичат от изискванията и пътищата, по които потегля славянската цивилизация.
Новите действителности в Европа
и глобализиращият се свят слагат и нови задания. Славянските страни и обединена Европа съставляват забележителна част като население и територия. Западната и източната цивилизация се срещат в обединена Европа. Те от ден на ден ще се въздействат взаимно, изключително в случай че в близко бъдеще Украйна, а по всяка възможност в избран предстоящ интервал и Русия, заемат полагаемото им се място в обединена Европа. Влиянието на двете цивилизации няма да попречи на запазването на националната еднаквост на обособените страни. Големите упования са в обединена Европа да отпадне опълчването сред обособените страни, като на напред във времето излязат сплотяващите фактории на общочовешките полезности, на единението на европейските нации.
И при тези сложни модерни условия, сдружението ни ще следва заветите на неговите създатели, които в единството сред славянските нации виждаха сигурна гаранция за тяхното бъдеще.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ