Огнян Минчев: Ако това е светът, който идва, може да не ни хареса
Кризата с ковид предизвика социологът Огнян Минчев да изрази изострен коментар за международните политически завои и идеологии, както и за последствията от тях в профила си във фейсбук. Ето какво написа там той:
"В света на идеологиите има приливи и отливи. Ако група хрумвания успее да се наложи като водеща в света за избран интервал от време, рано или късно идва лимит, оттатък който тези хрумвания минават в защита и оттегляне - в интерес на друга група хрумвания.
Между 1930-те и 1970-те години свободният свят бе ръководен от концепциите на контролиран капитализъм и обществена страна, образувани вследствие на Новия курс на Рузвелт в Америка и на концепциите на Джон Мейнърд Кейнс (Кийнс) за макроикономическа регулация и намаляване на резултатите на пазарния цикъл.
През тези десетилетия кейнсианският демократизъм и следващият кръг на научно-технологичната гражданска война сътвориха найдинамичния растеж на виталния стандарт на Запада - междинният жител на западните общества за 20 години забогатя повече, в сравнение с съвкупните му прародители през цялата дотогавашна писана история на човечеството. Това оказа помощ и на демокрацията да се масовизира - център на "демоса " към този момент бе експанзиращата междинна класа.
В края на 70-те години кейнсианската ера бе "разобличена " като "грешка " от настъпващата неоконсервативна гражданска война. Държавната интервенция за регулация бе оповестена за "порочна " и ерозираща "етиката на капитализма " (Даниел Бел). В центъра на икономическия спор бяха сложени концепциите за завръщане на "свободния пазар " като единствен законен регулатор на публичните връзки в региона на стопанството и надалеч отвън нея.
Тази визия стана известна като "неолиберализъм " и аргументите за нейния триумф се коренят в тактиката за глобализация. Необходимо беше да се разформирова националната кейнсианска страна в интерес на пазарната глобализация и неолиберализмът обезпечи идеологическата и организационната основа на този преход.
Преклонението пред "свободния пазар " стигна до на практика пазарен фундаментализъм. Глобалните финансови и корпоративни елити получиха законната опция да се осъществят свободно на световния пазар при практическо заобикаляне на данъчни отговорности и всевъзможни други регулации, формирали развиването на националните пазари в епохата след индустриалната гражданска война.
Кризата от 2008-2010 година сложи под въпрос легитимността на неолибералния световен пазарнизъм, който мина в позиция на защита. (Тук нямаме опция да разгледаме и съпътстващите рецесията на неолиберализма като икономическа система спешни процеси на неикономическите хрумвания на глобализма - мултикултурализма, ерозията на националната страна и т.н.)
Кризата с ковид отвори "втората страница " на дебата за това в какъв свят навлизаме след ерозията на неолибералния глобализъм. Докато дискутираме резултатите от рецесията на неолиберализма, не пропущаме ли "покрай ушите си " значими идейни трансформации, които целят да оформят един нов свят, които може и да не ни хареса?
Неолибералната глобализация сътвори свят на трагично стеснени пространства. Много и разнообразни човешки общности бяха сложени в континуум на директно физическо и осведомително другарство между тях. Лесни пътувания сред континентите, засилена емиграция, информативен универсализъм (интернет) бяха достиженията на световния неолиберализъм.
Освен ново качество на живота за голям брой хора, тези постижения направиха вероятни световните следствия от изострения фундаментализъм на религиозна или традиционалистка основа, междукултурните войни, завръщането на обичайна просвета като инстикт на отричане на културния универсализъм - на всеобщата просвета.
Ерозията на модерния консенсус сътвори мощен подтик на завръщане към традицията и към отделяне в епохата на световна интеграция, световно съкращаване на обществените пространства. Глобализацията сътвори рефлексите на опозиция против неолибералната и мултикултурна универсализация. В политически проект тези рефлекси се претвориха в тактики на повече или по-малко коренен популизъм.
"Корона рецесията " сложи "точката над i " в пречупването на кривата на глобализацията. Днес четем и слушаме за дълготрайна рецесия на гражданската авиация и туризма, за взрив на онлайн заетостта и домашния офис "по пижама ", за дълготрайни ограничавания в общуването сред хората и постоянно живата заплаха пандемията да се повтори в нов вирусен вид или друга сходна опасност.
Набира скорост развой на "антиглобализация " или по-скоро различна глобализация, при който парите и информацията ще продължат шеметното препускане по към този момент обрисуваните пътища на глобализацията, само че хората ще живеят най-вече закрепен живот - явно в дребни общности, в които последователно ще изчезне смисълът на националната взаимност, на общуването с огромен брой хора, а оттова - и смисълът на обичайна, съвременна гражданска общественост, построила "демоса " - основата на демократичното ръководство.
Човешкият живот ще протича в по-малки референтни групи, способни да се "опазват " от външни провокации като вирусите, неравенствата сред тези групи и техните благоприятни условия ще се усилват, а опциите на хората да трансформират живота си ще бъдат според от способността им да се пласират на един доста по-абстрактен, цифров пазар, чиито правила няма да бъдат еднообразно забележими от всякъде и за всекиго.
Графичната идентификация на неолибералния глобализъм може да се показа като неимоверно бързо усилване на мрежовата връзка. При нея отвесната подчиненост, управлявана от световния неолиберален хайлайф се добавя от хоризонталната интеграция на "глобалното село " с всички следващи от това резултати - както позитивни, по този начин и негативни. Новата графика на различния глобализъм ще съставлява раздробяване на световната общественост на дребни ядра - човешки общности, вписани в най-вече локално съществуване, само че включени в световна онлайн мрежа, която те не управляват, а се борят за по-добър достъп до богатствата й.
Така графиката придобива тип на мноогообразна цялост от дребни острови, които са едва хоризонтално свързани между тях, само че имат изход на световно онлайн ниво по вертикала, където "там горе " новите световни елити управляват възпроизводството на цялостния публичен развой на планетата.
"Там горе " са шепата притежатели на осведомителните колоси. "Там горе " Илън Мъск прави и продава следващата "Тесла ", а в близост летят дроновете на Джеф Безос, с цел да доставят следващата стока, поръчана онлайн. "Епъл " продава следващия айфон, от който е извадено нещо, с което сме привикнали, само че което би трябвало да спрем да употребяваме - съгласно височайшата преценка на корпоративния ръб.
"Там горе " се осъществят и управляват новите софтуерни утопии на трансхуманизма - за синтез на индивида и изкуствения разсъдък и битката за достъп до тях става все по-конкурентна. Който изостава се трансформира в глуха провинция - обект на динамичната планетарна смяна. Промяната - основна, кодова дума - продължава единствена да разказва смисъла на това, което към момента се назовава (неизвестно докога) човешка цивилизация. Хм, звучи ми като антиутопия и диря оптимисти да разсеят горчивия усет, който тези размисли оставят в устата ми... ".
"В света на идеологиите има приливи и отливи. Ако група хрумвания успее да се наложи като водеща в света за избран интервал от време, рано или късно идва лимит, оттатък който тези хрумвания минават в защита и оттегляне - в интерес на друга група хрумвания.
Между 1930-те и 1970-те години свободният свят бе ръководен от концепциите на контролиран капитализъм и обществена страна, образувани вследствие на Новия курс на Рузвелт в Америка и на концепциите на Джон Мейнърд Кейнс (Кийнс) за макроикономическа регулация и намаляване на резултатите на пазарния цикъл.
През тези десетилетия кейнсианският демократизъм и следващият кръг на научно-технологичната гражданска война сътвориха найдинамичния растеж на виталния стандарт на Запада - междинният жител на западните общества за 20 години забогатя повече, в сравнение с съвкупните му прародители през цялата дотогавашна писана история на човечеството. Това оказа помощ и на демокрацията да се масовизира - център на "демоса " към този момент бе експанзиращата междинна класа.
В края на 70-те години кейнсианската ера бе "разобличена " като "грешка " от настъпващата неоконсервативна гражданска война. Държавната интервенция за регулация бе оповестена за "порочна " и ерозираща "етиката на капитализма " (Даниел Бел). В центъра на икономическия спор бяха сложени концепциите за завръщане на "свободния пазар " като единствен законен регулатор на публичните връзки в региона на стопанството и надалеч отвън нея.
Тази визия стана известна като "неолиберализъм " и аргументите за нейния триумф се коренят в тактиката за глобализация. Необходимо беше да се разформирова националната кейнсианска страна в интерес на пазарната глобализация и неолиберализмът обезпечи идеологическата и организационната основа на този преход.
Преклонението пред "свободния пазар " стигна до на практика пазарен фундаментализъм. Глобалните финансови и корпоративни елити получиха законната опция да се осъществят свободно на световния пазар при практическо заобикаляне на данъчни отговорности и всевъзможни други регулации, формирали развиването на националните пазари в епохата след индустриалната гражданска война.
Кризата от 2008-2010 година сложи под въпрос легитимността на неолибералния световен пазарнизъм, който мина в позиция на защита. (Тук нямаме опция да разгледаме и съпътстващите рецесията на неолиберализма като икономическа система спешни процеси на неикономическите хрумвания на глобализма - мултикултурализма, ерозията на националната страна и т.н.)
Кризата с ковид отвори "втората страница " на дебата за това в какъв свят навлизаме след ерозията на неолибералния глобализъм. Докато дискутираме резултатите от рецесията на неолиберализма, не пропущаме ли "покрай ушите си " значими идейни трансформации, които целят да оформят един нов свят, които може и да не ни хареса?
Неолибералната глобализация сътвори свят на трагично стеснени пространства. Много и разнообразни човешки общности бяха сложени в континуум на директно физическо и осведомително другарство между тях. Лесни пътувания сред континентите, засилена емиграция, информативен универсализъм (интернет) бяха достиженията на световния неолиберализъм.
Освен ново качество на живота за голям брой хора, тези постижения направиха вероятни световните следствия от изострения фундаментализъм на религиозна или традиционалистка основа, междукултурните войни, завръщането на обичайна просвета като инстикт на отричане на културния универсализъм - на всеобщата просвета.
Ерозията на модерния консенсус сътвори мощен подтик на завръщане към традицията и към отделяне в епохата на световна интеграция, световно съкращаване на обществените пространства. Глобализацията сътвори рефлексите на опозиция против неолибералната и мултикултурна универсализация. В политически проект тези рефлекси се претвориха в тактики на повече или по-малко коренен популизъм.
"Корона рецесията " сложи "точката над i " в пречупването на кривата на глобализацията. Днес четем и слушаме за дълготрайна рецесия на гражданската авиация и туризма, за взрив на онлайн заетостта и домашния офис "по пижама ", за дълготрайни ограничавания в общуването сред хората и постоянно живата заплаха пандемията да се повтори в нов вирусен вид или друга сходна опасност.
Набира скорост развой на "антиглобализация " или по-скоро различна глобализация, при който парите и информацията ще продължат шеметното препускане по към този момент обрисуваните пътища на глобализацията, само че хората ще живеят най-вече закрепен живот - явно в дребни общности, в които последователно ще изчезне смисълът на националната взаимност, на общуването с огромен брой хора, а оттова - и смисълът на обичайна, съвременна гражданска общественост, построила "демоса " - основата на демократичното ръководство.
Човешкият живот ще протича в по-малки референтни групи, способни да се "опазват " от външни провокации като вирусите, неравенствата сред тези групи и техните благоприятни условия ще се усилват, а опциите на хората да трансформират живота си ще бъдат според от способността им да се пласират на един доста по-абстрактен, цифров пазар, чиито правила няма да бъдат еднообразно забележими от всякъде и за всекиго.
Графичната идентификация на неолибералния глобализъм може да се показа като неимоверно бързо усилване на мрежовата връзка. При нея отвесната подчиненост, управлявана от световния неолиберален хайлайф се добавя от хоризонталната интеграция на "глобалното село " с всички следващи от това резултати - както позитивни, по този начин и негативни. Новата графика на различния глобализъм ще съставлява раздробяване на световната общественост на дребни ядра - човешки общности, вписани в най-вече локално съществуване, само че включени в световна онлайн мрежа, която те не управляват, а се борят за по-добър достъп до богатствата й.
Така графиката придобива тип на мноогообразна цялост от дребни острови, които са едва хоризонтално свързани между тях, само че имат изход на световно онлайн ниво по вертикала, където "там горе " новите световни елити управляват възпроизводството на цялостния публичен развой на планетата.
"Там горе " са шепата притежатели на осведомителните колоси. "Там горе " Илън Мъск прави и продава следващата "Тесла ", а в близост летят дроновете на Джеф Безос, с цел да доставят следващата стока, поръчана онлайн. "Епъл " продава следващия айфон, от който е извадено нещо, с което сме привикнали, само че което би трябвало да спрем да употребяваме - съгласно височайшата преценка на корпоративния ръб.
"Там горе " се осъществят и управляват новите софтуерни утопии на трансхуманизма - за синтез на индивида и изкуствения разсъдък и битката за достъп до тях става все по-конкурентна. Който изостава се трансформира в глуха провинция - обект на динамичната планетарна смяна. Промяната - основна, кодова дума - продължава единствена да разказва смисъла на това, което към момента се назовава (неизвестно докога) човешка цивилизация. Хм, звучи ми като антиутопия и диря оптимисти да разсеят горчивия усет, който тези размисли оставят в устата ми... ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ