Може ли България да стане „Аптеката на Европа?
Кризата, подбудена от коронавирусната пандемия при започване на 2020 година разкри забележителната взаимозависимост на европейските страни и компании от активността на техни партньри и контрагенти, чието произвоство освен това се намира в трети страни. Още по-тревожно бе и това, че ставаше въпрос и за фармацевтични артикули и средства за персонална отбрана. А затруднените логистични връзки и спирането на интернационалните вериги за доставки на първични материали, междинни и/или крайни артикули сподели и уязвимостта ни в Европа от обвързване с снабдители от една или стеснен брой дестинации.
Това демонстрира, взаимна обява на Германо-Българската индустриално-търговска камара и Фондация „ Конрад Аденауер “ в България, която преглежда актуалната конструкция на българската фармацевтична промишленост и демонстрира вероятности за нейното бъдещо развиване.
Самото проучване беше показано от Ясен Георгиев, изпълнителен шеф на „ Института за икономическа политика “ (ИИП) и началник на авторския екип на обявата. Проучването демонстрира новите трендове във фармацевтичната промишленост от световна и европейска позиция, както и благоприятни условия за бранша в България, поради процесите на пренасяне на производството и метаморфоза на веригите за доставки.
Според него мощните страни на България като място за фармацевтично произвеждане на бъдещето включват: ниски данъчни ставки, липса на валутен риск заради връзката с еврото, както и проекти за въвеждането му и конкурентни разноски за труд.
Проучването прави оценка вероятностите пред фармацевтичната промишленост в България като доста положителни. Георгиев уточни, че износът на фармацевтични артикули към този момент се е нараснал с 31% през последните няколко години, а българската фармацевтична промишленост има мощен интернационален фокус и курсът на напредък може да бъде удължен. Добра основа за това са огромният брой предприятия за произвеждане на медикаменти у нас, част от които бяха приватизирани след 1989 година от български и задгранични стратгически вложители и се показват доста добре на пазара.
България е покрай европейскя пазар ш може бързо и елементарно да доставя съставни елементи и подготвени медикаменти. Членството ни в Европейски Съюз в допълнение облекчава този развой.
Освен с опит в бранша, България разполага и със експерти. Другото ни преимущество е огромният брой студенти от компетентност „ Фармация “, като България е на 10-то място в Европейския съюз. А и образованието е на доста високо равнище, което се потвърждава и огромният брой студенти от чужбина.
От друга страна, клиничните проучвания в България са добре развити, като страната ни е на 20-то място в света по брой извършени клинични изпитвания и на 15-то по брой участници.
При представянето на проучването Митко Василев, основен шеф на Германо-Българската индустриално-търговска камара, акцентира, че то проучва фармацевтичната промишленост от световна и европейска позиция и разпознава аргументите, заради които фирмите реализират високи равнища на успеваемост. Това се дължи на процесите на усъвършенстване на производството и доставките, транспортните връзки, преместването на производството, нововъведенията и дигитализацията.
Ръководителят на българския офис на фондация „ Конрад Аденауер “. Торстен Гайслер изясни, че изключително на европейско равнище има претенции за връщане на производството на медикаменти и дейни съставки от трети страни в Европейския съюз, за да се подсигурява сигурност на доставките даже по време на рецесия. „ А това е страхотна опция за българската фармацевтична промишленост. България предлага доста преимущества и може да се трансформира в „ Аптека на Европа “: ефикасна фармацевтична промишленост с дългогодишна традиция, висококвалифицирани специалисти и чиновници, транспарантно ръководство на качеството, гарантиране на постоянни вериги на доставки и извънредно удобни индустриални условия “, акцентира той. „ С нашата обява желаеме да притеглим вниманието към България като фармацевтична локация и да подчертаем нейните мощни страни ”, изясни Торстен Гайслер
Това демонстрира, взаимна обява на Германо-Българската индустриално-търговска камара и Фондация „ Конрад Аденауер “ в България, която преглежда актуалната конструкция на българската фармацевтична промишленост и демонстрира вероятности за нейното бъдещо развиване.
Самото проучване беше показано от Ясен Георгиев, изпълнителен шеф на „ Института за икономическа политика “ (ИИП) и началник на авторския екип на обявата. Проучването демонстрира новите трендове във фармацевтичната промишленост от световна и европейска позиция, както и благоприятни условия за бранша в България, поради процесите на пренасяне на производството и метаморфоза на веригите за доставки.
Според него мощните страни на България като място за фармацевтично произвеждане на бъдещето включват: ниски данъчни ставки, липса на валутен риск заради връзката с еврото, както и проекти за въвеждането му и конкурентни разноски за труд.
Проучването прави оценка вероятностите пред фармацевтичната промишленост в България като доста положителни. Георгиев уточни, че износът на фармацевтични артикули към този момент се е нараснал с 31% през последните няколко години, а българската фармацевтична промишленост има мощен интернационален фокус и курсът на напредък може да бъде удължен. Добра основа за това са огромният брой предприятия за произвеждане на медикаменти у нас, част от които бяха приватизирани след 1989 година от български и задгранични стратгически вложители и се показват доста добре на пазара.
България е покрай европейскя пазар ш може бързо и елементарно да доставя съставни елементи и подготвени медикаменти. Членството ни в Европейски Съюз в допълнение облекчава този развой.
Освен с опит в бранша, България разполага и със експерти. Другото ни преимущество е огромният брой студенти от компетентност „ Фармация “, като България е на 10-то място в Европейския съюз. А и образованието е на доста високо равнище, което се потвърждава и огромният брой студенти от чужбина.
От друга страна, клиничните проучвания в България са добре развити, като страната ни е на 20-то място в света по брой извършени клинични изпитвания и на 15-то по брой участници.
При представянето на проучването Митко Василев, основен шеф на Германо-Българската индустриално-търговска камара, акцентира, че то проучва фармацевтичната промишленост от световна и европейска позиция и разпознава аргументите, заради които фирмите реализират високи равнища на успеваемост. Това се дължи на процесите на усъвършенстване на производството и доставките, транспортните връзки, преместването на производството, нововъведенията и дигитализацията.
Ръководителят на българския офис на фондация „ Конрад Аденауер “. Торстен Гайслер изясни, че изключително на европейско равнище има претенции за връщане на производството на медикаменти и дейни съставки от трети страни в Европейския съюз, за да се подсигурява сигурност на доставките даже по време на рецесия. „ А това е страхотна опция за българската фармацевтична промишленост. България предлага доста преимущества и може да се трансформира в „ Аптека на Европа “: ефикасна фармацевтична промишленост с дългогодишна традиция, висококвалифицирани специалисти и чиновници, транспарантно ръководство на качеството, гарантиране на постоянни вериги на доставки и извънредно удобни индустриални условия “, акцентира той. „ С нашата обява желаеме да притеглим вниманието към България като фармацевтична локация и да подчертаем нейните мощни страни ”, изясни Торстен Гайслер
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ