Мартин Скорсезе: „Трябва да се грижим за киното”
подлага на критика намерено стрийминг платформите и филмовия бизнес в есе за списание Harper’s Magazine, отдадено на италианската кинолегенда. В него режисьорът декларира, че стриймингът и настоящите практики в киноиндустрията повлияват негативно седмото изкуство, което съгласно него е „ системно обезценявано, избутвано настрана, унижавано и принизявано до най-нисшия си общ знаменател – „ наличие ”.
По думите му преди 15 години терминът „ наличие ” е можел да бъде чут само, когато се разисква кино на високо равнище, а също така е бил използван като контрастност на по този начин наречената „ форма ”.
„ След време обаче последователно стартира да се употребява от ден на ден и повече от хора, които поеха медийните компании и огромна част от тях не знаеха нищо за историята на тази форма на изкуството, нито ги беше грижа, че би трябвало да научат ”, написа Скорсезе.
Въпреки признанието си, че той и други режисьори са се възползвали от опциите на стрийминг платформите (филмът му е финансиран и публикуван от Netflix), той подлага на критика използването им. Според него предложенията от логаритми, направени на основата на това, което фенът към този момент е гледал, основани само на съответни тематики и род, носят негативни последствия за изкуството. Тези калкулации, прибавя той, служат за разглеждане на феновете само като „ консуматори и нищо друго ”.
„ Не можем да разчитаме на филмовия бизнес подобен, какъвто е. Трябва да се грижим за киното ”, написа още Скорсезе и изяснява, че през днешния ден акцентът пада върху думата „ бизнес ”, а цената на изкуството се дефинира от сума пари, която може да бъде изкарана от всяка благосъстоятелност.
„ Тези от нас, които познават киното и неговата история, би трябвало да споделят любовта и знанията си с допустимо най-вече хора ”, безапелационен е. Освен това съгласно него на притежателите на правата на именити филми би трябвало да стане ясно, че творбите са доста повече от някаква си благосъстоятелност, която може да бъде експлоатирана и заключена някъде по-късно. „ Те са измежду най-големите благосъстояния на нашата просвета и към тях би трябвало да се отнасяме уместно ”, заключва Скорсезе, който не за първи път подлага на критика актуалното киноиндустрия, откакто през 2019 година, в публикация за New York Times, разяснява, че " филмите на Marvel не са кино ".
Холивудският режисьор приключва есето си с предложение визиите за седмото изкуство да бъдат „ усъвършенствани ”, казвайки в умозаключение – „ Федерико Фелини е едно положително начало за това ”.
Автор: Маргарита Капитанска
По думите му преди 15 години терминът „ наличие ” е можел да бъде чут само, когато се разисква кино на високо равнище, а също така е бил използван като контрастност на по този начин наречената „ форма ”.
„ След време обаче последователно стартира да се употребява от ден на ден и повече от хора, които поеха медийните компании и огромна част от тях не знаеха нищо за историята на тази форма на изкуството, нито ги беше грижа, че би трябвало да научат ”, написа Скорсезе.
Въпреки признанието си, че той и други режисьори са се възползвали от опциите на стрийминг платформите (филмът му е финансиран и публикуван от Netflix), той подлага на критика използването им. Според него предложенията от логаритми, направени на основата на това, което фенът към този момент е гледал, основани само на съответни тематики и род, носят негативни последствия за изкуството. Тези калкулации, прибавя той, служат за разглеждане на феновете само като „ консуматори и нищо друго ”.
„ Не можем да разчитаме на филмовия бизнес подобен, какъвто е. Трябва да се грижим за киното ”, написа още Скорсезе и изяснява, че през днешния ден акцентът пада върху думата „ бизнес ”, а цената на изкуството се дефинира от сума пари, която може да бъде изкарана от всяка благосъстоятелност.
„ Тези от нас, които познават киното и неговата история, би трябвало да споделят любовта и знанията си с допустимо най-вече хора ”, безапелационен е. Освен това съгласно него на притежателите на правата на именити филми би трябвало да стане ясно, че творбите са доста повече от някаква си благосъстоятелност, която може да бъде експлоатирана и заключена някъде по-късно. „ Те са измежду най-големите благосъстояния на нашата просвета и към тях би трябвало да се отнасяме уместно ”, заключва Скорсезе, който не за първи път подлага на критика актуалното киноиндустрия, откакто през 2019 година, в публикация за New York Times, разяснява, че " филмите на Marvel не са кино ".
Холивудският режисьор приключва есето си с предложение визиите за седмото изкуство да бъдат „ усъвършенствани ”, казвайки в умозаключение – „ Федерико Фелини е едно положително начало за това ”.
Автор: Маргарита Капитанска
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ