Едва 6% от българите готови да плащат и за здравна застраховка
Критиките към настоящата здравна система са ориентирани към качеството на услугите, нееднаквия достъп до опазване на здравето и неналичието на успеваемост на лекуването.
Това демонстрират данните от последното национално изследване за интервала юли-август 2018 година на " Алфа рисърч ", показани от шефа на социологическата организация Боряна Димитрова. Тя сподели данните по време на полемика за бъдещето на опазването на здравето в НДК.
Само 11-21% от интервюираните българи имат положително мнение за главните характерности на сегашния модел. " България е с един от най-високите дялове директно доплащане за здравни услуги ", съобщи Димитрова.
По думите й, с 2 милиарда годишно българските жители дофинансират здравната система с спомагателни разноски. Пример за това е доплащането за профилиран или за персонален доктор, за медикаменти, за рехабилитация.
Само 6% от хората, съгласно изследването, са съгласни да внасят спомагателни суми към здравната си осигуровка, само че голяма част от пациентите доплащат директно доста повече.
Изследването целеше да показа по какъв начин жителите да дефинират проблемите, когато се обръщат към здравната система, какво е действителното им държание, когато употребяват медицински грижи и какви са упованията им. Изследването е извършено сред 23 юли и 3 август измежду 1017 души, интервюирани по домовете им, сподели Боряна Димитрова.
Проблемите (в другите модели за здравноосигурителен модел - б.р.) се повтарят, разликите са в предлаганите решения за здравната система, стана ясно от думите й.
Скъсаната връзка сред качество на опазването на здравето и стопански тласъци, които да предизвикат хората да се обезпечават върху действителните си приходи, може да сложи под риск солидарния темперамент на здравноосигурителния модел, сподели Димитрова.
Тя заключи настройките на българските жители и изразената нужда от висококачествено лекуване, досегаемост, стопански тласъци за надзор, по-високи условия за работа на лекарите в извънболничната помощ и успеваемост.
По данни от отчет на Европейска комисия за положението на българското опазване на здравето страната ни е с максимален брой приети в болница пациенти в Европейски Съюз. В същото време е регистриран висок % смъртност, като най-често пациентите страдат от сърдечно-съдови болести. Димитрова уточни, че това постанова въвеждането на натоварен и новаторски модел с актуализирани лечебни заведения и профилирано лекуване.
Не приемайте нашите оферти като крайни, прикани здравният министър Кирил Ананиев при откриването на полемиката. Четирите съществени целта в предложенията на Министерство на здравеопазването са:
1 нов вид надзор
2 конкуренция от финансиращите органи- НЗОК и Здравните застрахователи
3 унищожаване на нерегламентираните заплащания
4 рационализация на българското опазване на здравето
Ананиев пое ангажимент до момента в който не приключат полемиките, да не придвижва законодателни промени за двата нови модела на опазване на здравето. /news.bg
Това демонстрират данните от последното национално изследване за интервала юли-август 2018 година на " Алфа рисърч ", показани от шефа на социологическата организация Боряна Димитрова. Тя сподели данните по време на полемика за бъдещето на опазването на здравето в НДК.
Само 11-21% от интервюираните българи имат положително мнение за главните характерности на сегашния модел. " България е с един от най-високите дялове директно доплащане за здравни услуги ", съобщи Димитрова.
По думите й, с 2 милиарда годишно българските жители дофинансират здравната система с спомагателни разноски. Пример за това е доплащането за профилиран или за персонален доктор, за медикаменти, за рехабилитация.
Само 6% от хората, съгласно изследването, са съгласни да внасят спомагателни суми към здравната си осигуровка, само че голяма част от пациентите доплащат директно доста повече.
Изследването целеше да показа по какъв начин жителите да дефинират проблемите, когато се обръщат към здравната система, какво е действителното им държание, когато употребяват медицински грижи и какви са упованията им. Изследването е извършено сред 23 юли и 3 август измежду 1017 души, интервюирани по домовете им, сподели Боряна Димитрова.
Проблемите (в другите модели за здравноосигурителен модел - б.р.) се повтарят, разликите са в предлаганите решения за здравната система, стана ясно от думите й.
Скъсаната връзка сред качество на опазването на здравето и стопански тласъци, които да предизвикат хората да се обезпечават върху действителните си приходи, може да сложи под риск солидарния темперамент на здравноосигурителния модел, сподели Димитрова.
Тя заключи настройките на българските жители и изразената нужда от висококачествено лекуване, досегаемост, стопански тласъци за надзор, по-високи условия за работа на лекарите в извънболничната помощ и успеваемост.
По данни от отчет на Европейска комисия за положението на българското опазване на здравето страната ни е с максимален брой приети в болница пациенти в Европейски Съюз. В същото време е регистриран висок % смъртност, като най-често пациентите страдат от сърдечно-съдови болести. Димитрова уточни, че това постанова въвеждането на натоварен и новаторски модел с актуализирани лечебни заведения и профилирано лекуване.
Не приемайте нашите оферти като крайни, прикани здравният министър Кирил Ананиев при откриването на полемиката. Четирите съществени целта в предложенията на Министерство на здравеопазването са:
1 нов вид надзор
2 конкуренция от финансиращите органи- НЗОК и Здравните застрахователи
3 унищожаване на нерегламентираните заплащания
4 рационализация на българското опазване на здравето
Ананиев пое ангажимент до момента в който не приключат полемиките, да не придвижва законодателни промени за двата нови модела на опазване на здравето. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ