За много германци аз съм лошият, който осакатява икономиката
Кристиан Дростен управлява института по вирусология в болница " Шарите ", Берлин. Един от учените, които разпознават вируса на ТОРС през 2003 година Като началник на референтната лаборатория за ковид на немския Институт по публично здраве, той е специалистът, до който се допитва държавното управление по всички въпроси на пандемията.
В екслузивно изявление за " Гардиън " Дростен признава, че се опасява от втора вълна на вируса. Той изяснява за какво Ангела Меркел има преимущество пред останалите международни водачи и за какво " парадоксът на предварителната защита " прави нощите му безсънни.
------
- От понеделник (27 април) Германия стартира последователно да анулира рестриктивните мерки. Какво ще стане оттук насетне?
- В момента интензивните ни отделения са на половина празни. Това е с помощта на ранната и повсеместна диагностика, която спря епидемията, т.е. сведохме главното число на възпроизводство под едно (това е основен индикатор за разпространяването на вируса, който демонстрира какъв брой души инфектира един субект, т.е. дали една инфекциозна болест може да се поддържа непрестанно без повторното й внасяне извън - б.р.). Сега обаче се появи парадоксът на предварителната защита, както го назовавам аз. Хората считат, че сме прекалили с ограниченията и има политически и стопански напън за нормализиране на обстановката. Федералният проект е да се анулират последователно рестриктивните мерки, само че защото провинциите имат право да дефинират лични правила, се тормозя, че ще забележим много креативен прочит на този проект. Боя се, че разпространяването на вируса още веднъж ще се усили и ще има втора вълна.
- Може ли болестта да бъде изкоренена, в случай че запазим рестриктивните мерки?
- Група учени в Германия работи над разнообразни прогностични модели, които демонстрират, че в случай че оставим рестриктивните мерки в действие още няколко седмици, можем доста да понижим разпространяването на вируса - до число на възпроизводство от 0.2. Аз по-скоро клоня към тяхната рекомендация, макар че още не съм си построил изрично мнение. В последна сметка цифрата на въпроизводство е усреднена стойност, просто знак. То не дава информация за огнищата на болестта като старешки домове да вземем за пример, където е належащо доста повече време за неутрализирането й и откъдето тя може доста бързо да се възроди даже при строги ограничавания.
- Може ли един подобен още един гърмеж да бъде стеснен?
- Да, само че не можем да го ограничим единствено посредством следене на контактните лица. Вече е известно, че при съвсем половината от случаите инфектирането е станало преди появяването на признак - хората са заразни два дни преди да развият симптоматика. Това значи, че експертите, които наблюдават контактите на пациентите, са в конкуренция с времето. Необходимо е те да открият всички евентуално изложени на вируса допустимо най-бързо и за задачата би трябвало да може тези контакти да се наблюдават електронно.
- Колко близо сме до реализиране на стаден имунитет?
- За стаден имунитет е належащо 60-70% от популацията да има антитела. Тестовете за антитела демонстрират, че в Европа и Съединени американски щати към момента сме на доста ниски, едноцифрени равнища, само че тестванията не са надеждни - всички те демонстрират проблеми с подправени позитивни резултати (оставяйки неправилно усещане, че човек е прекарал към този момент заболяването и е ваксиниран - б.р.). Освен това стадният имунитет е единствено едно парче от пъзела. Той допуска навсякъде излагане на популацията на вируса, само че по ред аргументи - ненапълно свързани с метода, по който хората образуват обществени мрежи - една зараза не може да обхване цялото население по едно и също време. Тези мрежи от контакти се трансформират и вирусът доближава до нови хора. Подобни процеси могат да провокират нови талази на болестта.
- Трябва ли да се тества цялото популацията?
- Не съм сигурен. Дори в Германия, с нашите големи благоприятни условия за всеобщо тестване, множеството ориентирани към проучване на хора с някаква симптоматика, не сме съумели да надхвърлим 8% позитивни резултати. Затова считам, че най-добре е да има целево тестване за хора, които са изложени на нараснал риск от заразяване - медицински личен състав, чиновници на старешки домове, да вземем за пример. Дори в Германия не го вършим на всички места, въпреки че се движим в тази посока. Другата цел би следвало да са пациентите в първата седмица от появяването на признаци, изключително възрастните хора, които сега отсрочват до последно визитата на болница - идват, когато към този момент устните им са посинели и имат потребност от интубация. Трябва ни и система за наблюдаване, тъй че регулярно да се тестват извадки от популацията и да се наблюдава разпространяването на вируса.
- Има ли сезонен темперамент вирусът?
- Не изключително. Харвардският екип, който работи под управлението на Марк Липсич, счита, че през лятото предаването на вируса може да се забави, само че в дребна степен. Не разполагаме с други по-надеждни данни.
- Можем ли сигурно да твърдим, че пандемията потегля от Китай?
- Мисля, че да. От друга страна, не считам, че потегля от пазара в Ухан. По-скоро източникът е там, където животното промеждутъчен правоприемник е било отглеждано.
- Какво знаем за този правоприемник - дали това е злочестият панголин, за който толкоз се приказва?
- Не виждам причина да считаме, че вирусът е минал през панголини по пътя си към индивида. Има нещо любопитно в старите отчети за ТОРС. Вирусът на ТОРС е открит у цивети, само че също и при енотовидни кучета - нещо, което се пропуща от медиите. Енотовидните кучета са голяма промишленост в Китай, отглеждат ги във ферми, ловят ги поради кожата им. Така че, в случай че някой ми даде няколко хиляди $ и свободен достъп до Китай да диря източника на вируса, първо ще ревизира местата, където се отглежда това животно.
- Има ли смисъл да търсим нулевия пациент?
- Не. Почти несъмнено е, че нулевият пациент е придобил вирус, който е доста сходен на някои от първите варианти, т.е. няма да ни помогне да разгадаем сегашния проблем. Даже не считам, че ще ни помогне да предотвратим бъдещи пандемии от ковид, тъй като човечеството ще има имунитет единствено за идващия ковид от вида на ТОРС (какъвто е и COVID-19). Но има и други коронавируси - да вземем за пример този, който предизвиква близкоизточния респираторен синдром (MERS). За да разбираем заплахата от него, би трябвало да изследваме по какъв начин тези вируси са се развили у камили в Близкия изток.
- Човешката активност ли е отговорна за прехвърлянето на коронавирусите от животните към хората?
- Коронавирусите сменят приемника си, когато им се отвори такава опция. Ние им предоставяме такива благоприятни условия с неестествената среда, в която отглеждаме животни. Тези животни имат контакт с диви животни, отглеждат се в големи групи, в които вирусът бързо се развъжда, а индивидът е в стеснен контакт с тях - посредством потреблението на месо, тъй че това е една допустима траектория за появяването на нови коронавируси.
- Винаги се е считало, че най-големият пандемичен риск е грипът. Продължава ли да е по този начин?
- Разбира се, само че не можем да изключим вероятността за нова пандемия от ковид. След първата зараза от ебола през 1976 година хората смятаха, че тя в никакъв случай няма да се появи още веднъж, само че й лиши единствено 20 години да се завърне.
- Напълно надеждна ли е науката, която се основава към новия ковид?
- Не! Още през февруари имаше доста забавни предварителни отчети (без научна рецензия). Сега можеш да прочетеш 50 научни изявления, до момента в който откриеш нещо солидно и забавно. Прахосват се доста проучвателен запаси.
- Ангела Меркел постоянно е давана за образец в актуалната рецесия. Какво я прави добър водач?
- Тя е извънредно добре осведомена. Помага и че самата тя е академик и умее да борави с цифри. Но считам, че най-голямата заслуга е на нейния темперамент - на нейната безрезервност и дарба да дава кураж. Може би по това се отличава положителният водач - че не употребява актуалната обстановка за добиване на политически изгоди. Добрият водач знае какъв брой контрапродуктивно може да бъде това.
- Какво не ви дава покой през нощта?
- В Германия хората виждат, че лечебните заведения не са претъпкани и не схващат за какво магазините им до неотдавна бяха затворени. Те не гледат какво става другаде - в Ню Йорк или Испания да вземем за пример. Това е още веднъж парадоксът на превенцията и за доста германци аз съм неприятният, който осакатява стопанската система. Получавам и смъртни закани, само че повече ме тревожат другите писма - от хората, които споделят, че имат три деца и се опасяват за бъдещето. Нямам виновност за това, само че ето те не ми дават да заспя.
В екслузивно изявление за " Гардиън " Дростен признава, че се опасява от втора вълна на вируса. Той изяснява за какво Ангела Меркел има преимущество пред останалите международни водачи и за какво " парадоксът на предварителната защита " прави нощите му безсънни.
------
- От понеделник (27 април) Германия стартира последователно да анулира рестриктивните мерки. Какво ще стане оттук насетне?
- В момента интензивните ни отделения са на половина празни. Това е с помощта на ранната и повсеместна диагностика, която спря епидемията, т.е. сведохме главното число на възпроизводство под едно (това е основен индикатор за разпространяването на вируса, който демонстрира какъв брой души инфектира един субект, т.е. дали една инфекциозна болест може да се поддържа непрестанно без повторното й внасяне извън - б.р.). Сега обаче се появи парадоксът на предварителната защита, както го назовавам аз. Хората считат, че сме прекалили с ограниченията и има политически и стопански напън за нормализиране на обстановката. Федералният проект е да се анулират последователно рестриктивните мерки, само че защото провинциите имат право да дефинират лични правила, се тормозя, че ще забележим много креативен прочит на този проект. Боя се, че разпространяването на вируса още веднъж ще се усили и ще има втора вълна.
- Може ли болестта да бъде изкоренена, в случай че запазим рестриктивните мерки?
- Група учени в Германия работи над разнообразни прогностични модели, които демонстрират, че в случай че оставим рестриктивните мерки в действие още няколко седмици, можем доста да понижим разпространяването на вируса - до число на възпроизводство от 0.2. Аз по-скоро клоня към тяхната рекомендация, макар че още не съм си построил изрично мнение. В последна сметка цифрата на въпроизводство е усреднена стойност, просто знак. То не дава информация за огнищата на болестта като старешки домове да вземем за пример, където е належащо доста повече време за неутрализирането й и откъдето тя може доста бързо да се възроди даже при строги ограничавания.
- Може ли един подобен още един гърмеж да бъде стеснен?
- Да, само че не можем да го ограничим единствено посредством следене на контактните лица. Вече е известно, че при съвсем половината от случаите инфектирането е станало преди появяването на признак - хората са заразни два дни преди да развият симптоматика. Това значи, че експертите, които наблюдават контактите на пациентите, са в конкуренция с времето. Необходимо е те да открият всички евентуално изложени на вируса допустимо най-бързо и за задачата би трябвало да може тези контакти да се наблюдават електронно.
- Колко близо сме до реализиране на стаден имунитет?
- За стаден имунитет е належащо 60-70% от популацията да има антитела. Тестовете за антитела демонстрират, че в Европа и Съединени американски щати към момента сме на доста ниски, едноцифрени равнища, само че тестванията не са надеждни - всички те демонстрират проблеми с подправени позитивни резултати (оставяйки неправилно усещане, че човек е прекарал към този момент заболяването и е ваксиниран - б.р.). Освен това стадният имунитет е единствено едно парче от пъзела. Той допуска навсякъде излагане на популацията на вируса, само че по ред аргументи - ненапълно свързани с метода, по който хората образуват обществени мрежи - една зараза не може да обхване цялото население по едно и също време. Тези мрежи от контакти се трансформират и вирусът доближава до нови хора. Подобни процеси могат да провокират нови талази на болестта.
- Трябва ли да се тества цялото популацията?
- Не съм сигурен. Дори в Германия, с нашите големи благоприятни условия за всеобщо тестване, множеството ориентирани към проучване на хора с някаква симптоматика, не сме съумели да надхвърлим 8% позитивни резултати. Затова считам, че най-добре е да има целево тестване за хора, които са изложени на нараснал риск от заразяване - медицински личен състав, чиновници на старешки домове, да вземем за пример. Дори в Германия не го вършим на всички места, въпреки че се движим в тази посока. Другата цел би следвало да са пациентите в първата седмица от появяването на признаци, изключително възрастните хора, които сега отсрочват до последно визитата на болница - идват, когато към този момент устните им са посинели и имат потребност от интубация. Трябва ни и система за наблюдаване, тъй че регулярно да се тестват извадки от популацията и да се наблюдава разпространяването на вируса.
- Има ли сезонен темперамент вирусът?
- Не изключително. Харвардският екип, който работи под управлението на Марк Липсич, счита, че през лятото предаването на вируса може да се забави, само че в дребна степен. Не разполагаме с други по-надеждни данни.
- Можем ли сигурно да твърдим, че пандемията потегля от Китай?
- Мисля, че да. От друга страна, не считам, че потегля от пазара в Ухан. По-скоро източникът е там, където животното промеждутъчен правоприемник е било отглеждано.
- Какво знаем за този правоприемник - дали това е злочестият панголин, за който толкоз се приказва?
- Не виждам причина да считаме, че вирусът е минал през панголини по пътя си към индивида. Има нещо любопитно в старите отчети за ТОРС. Вирусът на ТОРС е открит у цивети, само че също и при енотовидни кучета - нещо, което се пропуща от медиите. Енотовидните кучета са голяма промишленост в Китай, отглеждат ги във ферми, ловят ги поради кожата им. Така че, в случай че някой ми даде няколко хиляди $ и свободен достъп до Китай да диря източника на вируса, първо ще ревизира местата, където се отглежда това животно.
- Има ли смисъл да търсим нулевия пациент?
- Не. Почти несъмнено е, че нулевият пациент е придобил вирус, който е доста сходен на някои от първите варианти, т.е. няма да ни помогне да разгадаем сегашния проблем. Даже не считам, че ще ни помогне да предотвратим бъдещи пандемии от ковид, тъй като човечеството ще има имунитет единствено за идващия ковид от вида на ТОРС (какъвто е и COVID-19). Но има и други коронавируси - да вземем за пример този, който предизвиква близкоизточния респираторен синдром (MERS). За да разбираем заплахата от него, би трябвало да изследваме по какъв начин тези вируси са се развили у камили в Близкия изток.
- Човешката активност ли е отговорна за прехвърлянето на коронавирусите от животните към хората?
- Коронавирусите сменят приемника си, когато им се отвори такава опция. Ние им предоставяме такива благоприятни условия с неестествената среда, в която отглеждаме животни. Тези животни имат контакт с диви животни, отглеждат се в големи групи, в които вирусът бързо се развъжда, а индивидът е в стеснен контакт с тях - посредством потреблението на месо, тъй че това е една допустима траектория за появяването на нови коронавируси.
- Винаги се е считало, че най-големият пандемичен риск е грипът. Продължава ли да е по този начин?
- Разбира се, само че не можем да изключим вероятността за нова пандемия от ковид. След първата зараза от ебола през 1976 година хората смятаха, че тя в никакъв случай няма да се появи още веднъж, само че й лиши единствено 20 години да се завърне.
- Напълно надеждна ли е науката, която се основава към новия ковид?
- Не! Още през февруари имаше доста забавни предварителни отчети (без научна рецензия). Сега можеш да прочетеш 50 научни изявления, до момента в който откриеш нещо солидно и забавно. Прахосват се доста проучвателен запаси.
- Ангела Меркел постоянно е давана за образец в актуалната рецесия. Какво я прави добър водач?
- Тя е извънредно добре осведомена. Помага и че самата тя е академик и умее да борави с цифри. Но считам, че най-голямата заслуга е на нейния темперамент - на нейната безрезервност и дарба да дава кураж. Може би по това се отличава положителният водач - че не употребява актуалната обстановка за добиване на политически изгоди. Добрият водач знае какъв брой контрапродуктивно може да бъде това.
- Какво не ви дава покой през нощта?
- В Германия хората виждат, че лечебните заведения не са претъпкани и не схващат за какво магазините им до неотдавна бяха затворени. Те не гледат какво става другаде - в Ню Йорк или Испания да вземем за пример. Това е още веднъж парадоксът на превенцията и за доста германци аз съм неприятният, който осакатява стопанската система. Получавам и смъртни закани, само че повече ме тревожат другите писма - от хората, които споделят, че имат три деца и се опасяват за бъдещето. Нямам виновност за това, само че ето те не ми дават да заспя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ