Музиката е свят с много измерения
КРИСТА ПЕТКОВА е родена в София на 27 декември 2000 година Започва музикалното си образование от първи клас в НМУ " Л. Пипков " със компетентност " Виола ". Лауреатка е на национални и интернационалните състезания по виола. Малко преди да приключи междинното си обучение, стартира да посещава уроци по пеене и същата година постъпва в НМА " Проф. Панчо Владигеров " с две специалности - виола и класическо пеене (в класа на проф. доктор Николай Моцов и проф. Илка Попова). Като оперна певица солира из България с авторитетни оркестри. Участвала е в майсторските класове на Стефка Евстатиева, Красимира Стоянова и Георги Чолаков. Като чембалистка концертира солово и с разнородни камерни и оркестрови сформира. Завършва редом двете си специалности с бакалавърска степен през образователната 2022/2023 година, а понастоящем е специализантка по чембало в класа на проф. доктор Маргарита Кръстева. На 3 октомври дебютира на оперната сцена в ролята на Керубино в " Сватбата на Фигаро " от Моцарт в МДТ " Константин Кисимов " във Велико Търново. /> - Криста, да стартираме диалога с премиерата на " Сватбата на Фигаро ". Вие ли избрахте Керубино за своя дебют на оперната сцена?
- За функциите на Сузана, Керубино, Марчелина, Фигаро, Барбарина, Базилио, за които нямаше щатни актьори от самия спектакъл, бе оповестено прослушване, в което участваха доста хора от разнообразни страни.
Сцена от " Сватбата на Фигаро "
И аз бях измежду определените. Явих се на прослушването с концепцията да направя оперния си дебют, за годината това беше единственото прослушване в цяла България за присъединяване в оперен театър. Като певица съм имала доста концерти с оркестри, с пиано, само че да изградиш цяла роля, от начало до край да разкажеш една история, това е напълно друга форма.
Керубино е забавна и предизвикателна роля, изключително като за дебютант. Да навлезеш в логиката на психиката на противоположния пол, и то младеж, който го тресат хормоните и мисли за обич, това е надалеч от един женски облик. Най-голямото предизвикателство за тази роля е обликът да се построи безапелационно. Всички знаят, че Моцарт се пее най-трудно. Керубино не е една от най-сложните партии вокално, само че актьорската задача е доста огромна. Най-вече по тази причина аплайвах за тази роля, Керубино е страхотна първа опция да развия актьорски умения.
- Като дебют на оперната сцена, какви безредици преживяхте, почувствахте ли се задоволена?
- Не знам дали поради комплицираната актьорска задача, поради промяната на доста дрехи, само че нямах време и сили да се притесня, от началото до края бях в безусловно хладнокръвие. Костюмите са исторически точни и като се огледаш - откъм гърба е дворецът, начело - девойката, в профил - прислужницата, доста е елементарно човек да се потопи в атмосферата. И под светлината на прожекторите сцената става един обособен свят. /> - В какви функции бихте желали да се видите в бъдеще?
- Много функции ми харесват - има такива шедьоври, в които всеки воин е неповторим, забавен. Но това, което моят учител проф. доктор Николай Моцов ме е научил, е, че човек би трябвало стратегически да сортира това, което ще прави, да реши своите мощни страни и недостатъци; да избере предизвикателство, което да е задоволително огромно, с цел да се развие, само че и да може да се показа почтено. Керубино за мен е привлекателна роля точно поради това. В последна сметка завися и от това какви спектакли се слагат - примерни функции за моя вид глас - Тоска, Фиордилиджи, Сантуца, или множеството основни функции на веристичните опери.
Моцарт може да бъде механически по-предизвикателен от множеството веристични, сантиментални композитори, с оглед тясната рамка, която постанова стилистиката - какво може да се направи чисто вокално, стилистично, търси се напълно различен тип звукоизвличане. При Моцарт музиката е извънредно чиста, разпоредбите на класицизма са доста строги - по какъв начин едно нещо би трябвало да звучи. Човек не може да се отпусне и за секунда, постоянно би трябвало да бъде нащрек. Музиката при Моцарт върви, не стопира, стартира се в едно движение и се завършва в същото. Необходим е доста огромен самоконтрол за тази музика.
- Съществува международна наклонност да се осъвременяват типичен оперни творби, от време на време фрапантно. Какво е отношението Ви към сходен метод?
- Аз съм човек, който доста обича да задълбава в детайлите, от всяка страна на творбата - от теорията, хармонията, полифонията до най-малката нота, най-малкия знак, който е написан. За мен тези творби са толкоз пренаситени с информация, че няма потребност да се прибавя нещо. Една режисура може да се направи по класическия метод и колкото пъти да я гледате, постоянно да откривате нещо ново. Тези творби са толкоз безкрайни, магични, излизат оттатък границите на разбираемото. Правенето на такива " съвременни " постановки за мен е тип комерсиализъм, работата на режисьора не е да направи филм - мнозина към този момент работят като кино режисьори и обременяват съзнанието на фена. Той не може да обърне внимание на всеки жест и подробност на сцената, които публиката би трябвало да види и почувства. Ако има лазери, люлки, трамплини, фенът не знае къде да се концентрира. Заради новите технологии, които пренасищат с информация, хората отвикнаха да вникват в ядрото на творбата, на постановката, просто желаят да гледат нещо шарено, ослепително, някакво шоу.
- Но всичко това надали ще понижи силата и смисъла на операта като изкуство.
- Никой тип изкуство, никой шедьовър не може да бъде подценен, постоянно ще има хора, които ще търсят освен това в живота и ще го намират в изкуството. Класическите шедьоври слагат постоянно настоящи тематики и постоянно ще има интерес към тях. /> - Защо избрахте да свирите на виола?
- Бях на 6 години, когато постъпих в Музикалното учебно заведение. Майка ми, която не е музикантка, само че е музикална, е видяла, че имам данни, заведе ме на консултация в Музикалното учебно заведение, там й споделили, че е доста късно за подготовка - два месеца преди изпитите. Препоръчаха да стартира предучилищна подготовка. Предложиха ми няколко инструмента, само че един от факторите да изберем виолата е, че съм много жилава, а този инструмент изисква избран вид физиология, тъй като е тежък и се държи в неестествена позиция. Това е може би най-важният фактор, когато се предлага инструмент. Видяха, че съм крепко момиче и ме насочиха към виолата. Повечето родители избират пиано, цигулка и китара. А виолата е доста забавен инструмент, единственият, който няма заложена съразмерност и всеки лютиер го създава, както реши. Самата виола не е идеален инструмент, мъчно се свири на нея.
- Има ли композирани доста творби за виола?
- Репертоарът за виола като солов инструмент е доста дребен, като изключим модерните творби, тъй като тя стартира да се разпространява при започване на ХХ век. Наричат я Пепеляшката на инструментите, тъй като до началото на ХХ век е била подценявана. Заради това, че звукът й не е пробивен като на цигулката, няма свойствата, които се изискват за един солов инструмент. А от виолата в действителност произлизат всички струнни-лъкови принадлежности. Първите разновидности на инструмента са виола за крайници (da gamba), виола за рамо (da spalla), виола за ръце (da braccio)... От всички тези типове виола се оформят останалите общоприети принадлежности. В интервалите на Средновековие, Ренесанс и Барок виолите са били едни от най-разпространените принадлежности. Малко по-късно стартира да се развива оркестровата конструкция, огромните сформира, инструментите се усъвършенстват, а виолата остава някак на назад във времето. След епохата на Барока творбите за соло виола се броят на пръсти, има два общоприети концерта от класическата ера - на Щамиц и на Хофмайстер. Чак до Модернизма има най-вече камерни произведения. /> - Чембалото е от инструментите, които звучат по-рядко на наша сцена. С какво Ви притегли този присъщ инструмент за бароковата музика?
- Започнах да изсвирвам на чембало непринудено, съвсем както стана с пеенето. Когато бях дребна, по никакъв начин не обичах да чувам гласа си, избягвах да пея, даже не говорех доста. Веднъж взех решение да се пошегувам с една другарка - оперна певица, която се разпяваше, като я подражавам. Тогава тя ми сподели: " Ти имаш данни, отиди да те прослушат. " Реших да опитам и отидох, споделиха ми няколко неща и тъй като нямах каквато и да било режисура на гласа, не съм пяла никакъв жанр музика, каквото и да ми кажеха, одобрявах формата като пластилин и се получаваше. Преди да вляза в академията, взех няколко урока. От I до XII клас учих виола и малко преди да завърша ме откри Росица Вълканова - тя ме подтикна да вляза в академията с две специалности и да развъртвам пеенето.
А за чембалото - непрекъснато диря да уголемявам кръгозора си в музикален аспект и в старинната музика. Винаги съм имала интерес към Средновековието, Ренесанса, Барока. И открих нещо, което ми липсваше през всичките години, в които се занимавах с виола и с пеене. При тях влизаш в рамки, всичко би трябвало да бъде изпълнено, тъкмо както е написано. Най-голямата причина, заради която започнах да се занимавам с чембало, бе, че ми липсваше импровизационният детайл в свиренето. А при чембалото, във функционалността му да свири basso continuo в оркестър, съвсем всичко е допустимо и позволено.
Когато извършвам солово произведение, изсвирвам най-много световна музика, френска, рококо. Произведенията може да бъдат доста виртуозни, с доста декорации, кадрилки, най-много танци, песни, всемирски творби. Когато се изморя от всичко, сядам на чембалото и се развличам.
- Специализирате чембало при проф. доктор Маргарита Кръстева - тя ли Ви " възпламени " толкоз по този инструмент?
- Да, проф. доктор Маргарита Кръстева е моят възпитател по чембало, а с проф. доктор Нева Кръстева вършим един план и на 7 ноември изпълних като солист в нейния авторски концерт Реквием, написан от нея по музика на Светослав Обретенов. Те двете ме подтикнаха да се боря за развиването на чембаловата школа в България. Помогнах да развием бакалавърската стратегия в Музикалната академия, както и да оправим втори инструмент в образователната база на НМА, който се употребява и за концерти в огромната зала. Напоследък се намират от ден на ден сведения за бароковата музика, която до неотдавна не беше известна. В целия свят стартират да се основават същински барокови сформира и това става една нова специалност.
На концерт със Симфониета " Враца "
- Предпочитате да работите в оркестър или да сте свободен актьор?
- Миналата седмица завоювах конкурс на Софийската филхармония за виолист. Предстои ми да стана част от този влиятелен оркестър. Моето ежедневие е доста натоварено - ставам, изсвирвам на виола, разпявам се, изсвирвам на чембало, отивам на подготовки... Всяко от моите занимания способства за другото. Когато започнах да пея, фразата ми в свиренето на виолата стана доста по-хубава, започнах да чувствам звука по различен метод, а свиренето обогатява пеенето ми. Чембалото има перкусионна функционалност в оркестъра и човек би трябвало да е доста прецизен - това доста усъвършенства ритмичността на един реализатор. И най-хубавото е, че като се уморя да изсвирвам на виола, стартирам да пея, като ми се измори гласът, сядам пред чембалото, и по този начин се зареждам, изпълвам се с сила.
- Посещаването на майсторски класове по какъв начин способства за усъвършенстването на един реализатор?
- Майсторските класове са потребни по доста аргументи. Когато човек работи с един възпитател дълго време, привикват взаимно и в един миг се стига до някакво плато, откъдето малко по-трудно се трансформират нещата. Идеята на майсторските класове е да ти разчупят метода на мислене. Според мен може би 90 % от работата на един реализатор е анализаторската активност - да можеш да се самоанализираш, да си сериозен към себе си и в това време да си справедлив. Когато се докоснеш до известна персона и видиш какво съставлява един съумял човек, по какъв начин разсъждава, това ти открива хрумвания, дава ти мотивация.
- Участието в състезания оказва помощ ли, да вземем за пример посредством конкурентната среда, в която слага музикантите?
- Този тип конкуренция може да бъде доста градивна. За мен концепцията в състезанията не е да спечелиш, да отидеш за премия, да покажеш, че си най-хубавият, а по-скоро да ти даде една стратегия, която да подготвиш, и мотивация да се представиш по най-хубавия метод. Има я и тъмната страна на състезанията, изключително прекомерното вторачване в това по какъв начин другите свирят или пеят, може да се трансформира в контузия. Полезно е присъединяване на състезания в чужбина, тъй като там участват доста експерти, сътрудници и може да бъдеш видян, изключително в случай че вземеш премия. Човек би трябвало да умее да се демонстрира, да поддържа връзка с другите и това е един от методите. И постоянно би трябвало да има наставник, който да му дава справедлива визия за нещата.
- На 7 юни изнесохте първия по рода си концерт с чембало във Враца, като част от състава на Симфониета " Враца ". Как се реализира тази концепция?
- Със Симфониета " Враца " съм в доста положителни взаимоотношения, взела участие съм в многочислени планове с тях като певица и виолистка. Но организацията на този концерт беше ужасно сложна, тъй като чембалото е сензитивен инструмент и може да се разстрои за 20 минути, задоволително е да има 5 % смяна във влажността на въздуха. Голямо предизвикателство е да пропътува толкоз километри. Имах поддръжката на шефа Христо Павлов, който ми е добър другар, и направихме неповторима стратегия, която не се извършва доста постоянно.
- Какво е за Вас музиката?
- Това е една връзка, един брак, би трябвало да си безрезервен и да работиш, както работиш върху човешките си взаимоотношения. Постоянно има разочарования, както и неща, които да те радват, има турбуленции, само че човек би трябвало да работи и да не стопира да обича музиката.
Професията на музиканта е тежка, изтощава физически, душевен, прочувствено. Един музикант може да е най-хубавият, само че в случай че не е постоянен душевен, в случай че на сцена се тормози, в случай че след неприятен концерт се унищожава и се самобичува - такива хора не могат да съумеят. А когато свириш в огромен оркестър от 80 души, където всеки има мнение за музиката, всеки има опит, всеки чува, диша, интерпретира по друг метод, застава диригентът и когато тръгне потокът на музиката, силата на всичките 80 индивида минава през теб. Трябва да си доста отворен, да умееш да изчистваш сили в себе си и да не трупаш отрицателни мисли.
- За функциите на Сузана, Керубино, Марчелина, Фигаро, Барбарина, Базилио, за които нямаше щатни актьори от самия спектакъл, бе оповестено прослушване, в което участваха доста хора от разнообразни страни.
Сцена от " Сватбата на Фигаро "
И аз бях измежду определените. Явих се на прослушването с концепцията да направя оперния си дебют, за годината това беше единственото прослушване в цяла България за присъединяване в оперен театър. Като певица съм имала доста концерти с оркестри, с пиано, само че да изградиш цяла роля, от начало до край да разкажеш една история, това е напълно друга форма.
Керубино е забавна и предизвикателна роля, изключително като за дебютант. Да навлезеш в логиката на психиката на противоположния пол, и то младеж, който го тресат хормоните и мисли за обич, това е надалеч от един женски облик. Най-голямото предизвикателство за тази роля е обликът да се построи безапелационно. Всички знаят, че Моцарт се пее най-трудно. Керубино не е една от най-сложните партии вокално, само че актьорската задача е доста огромна. Най-вече по тази причина аплайвах за тази роля, Керубино е страхотна първа опция да развия актьорски умения.
- Като дебют на оперната сцена, какви безредици преживяхте, почувствахте ли се задоволена?
- Не знам дали поради комплицираната актьорска задача, поради промяната на доста дрехи, само че нямах време и сили да се притесня, от началото до края бях в безусловно хладнокръвие. Костюмите са исторически точни и като се огледаш - откъм гърба е дворецът, начело - девойката, в профил - прислужницата, доста е елементарно човек да се потопи в атмосферата. И под светлината на прожекторите сцената става един обособен свят. /> - В какви функции бихте желали да се видите в бъдеще?
- Много функции ми харесват - има такива шедьоври, в които всеки воин е неповторим, забавен. Но това, което моят учител проф. доктор Николай Моцов ме е научил, е, че човек би трябвало стратегически да сортира това, което ще прави, да реши своите мощни страни и недостатъци; да избере предизвикателство, което да е задоволително огромно, с цел да се развие, само че и да може да се показа почтено. Керубино за мен е привлекателна роля точно поради това. В последна сметка завися и от това какви спектакли се слагат - примерни функции за моя вид глас - Тоска, Фиордилиджи, Сантуца, или множеството основни функции на веристичните опери.
Моцарт може да бъде механически по-предизвикателен от множеството веристични, сантиментални композитори, с оглед тясната рамка, която постанова стилистиката - какво може да се направи чисто вокално, стилистично, търси се напълно различен тип звукоизвличане. При Моцарт музиката е извънредно чиста, разпоредбите на класицизма са доста строги - по какъв начин едно нещо би трябвало да звучи. Човек не може да се отпусне и за секунда, постоянно би трябвало да бъде нащрек. Музиката при Моцарт върви, не стопира, стартира се в едно движение и се завършва в същото. Необходим е доста огромен самоконтрол за тази музика.
- Съществува международна наклонност да се осъвременяват типичен оперни творби, от време на време фрапантно. Какво е отношението Ви към сходен метод?
- Аз съм човек, който доста обича да задълбава в детайлите, от всяка страна на творбата - от теорията, хармонията, полифонията до най-малката нота, най-малкия знак, който е написан. За мен тези творби са толкоз пренаситени с информация, че няма потребност да се прибавя нещо. Една режисура може да се направи по класическия метод и колкото пъти да я гледате, постоянно да откривате нещо ново. Тези творби са толкоз безкрайни, магични, излизат оттатък границите на разбираемото. Правенето на такива " съвременни " постановки за мен е тип комерсиализъм, работата на режисьора не е да направи филм - мнозина към този момент работят като кино режисьори и обременяват съзнанието на фена. Той не може да обърне внимание на всеки жест и подробност на сцената, които публиката би трябвало да види и почувства. Ако има лазери, люлки, трамплини, фенът не знае къде да се концентрира. Заради новите технологии, които пренасищат с информация, хората отвикнаха да вникват в ядрото на творбата, на постановката, просто желаят да гледат нещо шарено, ослепително, някакво шоу.
- Но всичко това надали ще понижи силата и смисъла на операта като изкуство.
- Никой тип изкуство, никой шедьовър не може да бъде подценен, постоянно ще има хора, които ще търсят освен това в живота и ще го намират в изкуството. Класическите шедьоври слагат постоянно настоящи тематики и постоянно ще има интерес към тях. /> - Защо избрахте да свирите на виола?
- Бях на 6 години, когато постъпих в Музикалното учебно заведение. Майка ми, която не е музикантка, само че е музикална, е видяла, че имам данни, заведе ме на консултация в Музикалното учебно заведение, там й споделили, че е доста късно за подготовка - два месеца преди изпитите. Препоръчаха да стартира предучилищна подготовка. Предложиха ми няколко инструмента, само че един от факторите да изберем виолата е, че съм много жилава, а този инструмент изисква избран вид физиология, тъй като е тежък и се държи в неестествена позиция. Това е може би най-важният фактор, когато се предлага инструмент. Видяха, че съм крепко момиче и ме насочиха към виолата. Повечето родители избират пиано, цигулка и китара. А виолата е доста забавен инструмент, единственият, който няма заложена съразмерност и всеки лютиер го създава, както реши. Самата виола не е идеален инструмент, мъчно се свири на нея.
- Има ли композирани доста творби за виола?
- Репертоарът за виола като солов инструмент е доста дребен, като изключим модерните творби, тъй като тя стартира да се разпространява при започване на ХХ век. Наричат я Пепеляшката на инструментите, тъй като до началото на ХХ век е била подценявана. Заради това, че звукът й не е пробивен като на цигулката, няма свойствата, които се изискват за един солов инструмент. А от виолата в действителност произлизат всички струнни-лъкови принадлежности. Първите разновидности на инструмента са виола за крайници (da gamba), виола за рамо (da spalla), виола за ръце (da braccio)... От всички тези типове виола се оформят останалите общоприети принадлежности. В интервалите на Средновековие, Ренесанс и Барок виолите са били едни от най-разпространените принадлежности. Малко по-късно стартира да се развива оркестровата конструкция, огромните сформира, инструментите се усъвършенстват, а виолата остава някак на назад във времето. След епохата на Барока творбите за соло виола се броят на пръсти, има два общоприети концерта от класическата ера - на Щамиц и на Хофмайстер. Чак до Модернизма има най-вече камерни произведения. /> - Чембалото е от инструментите, които звучат по-рядко на наша сцена. С какво Ви притегли този присъщ инструмент за бароковата музика?
- Започнах да изсвирвам на чембало непринудено, съвсем както стана с пеенето. Когато бях дребна, по никакъв начин не обичах да чувам гласа си, избягвах да пея, даже не говорех доста. Веднъж взех решение да се пошегувам с една другарка - оперна певица, която се разпяваше, като я подражавам. Тогава тя ми сподели: " Ти имаш данни, отиди да те прослушат. " Реших да опитам и отидох, споделиха ми няколко неща и тъй като нямах каквато и да било режисура на гласа, не съм пяла никакъв жанр музика, каквото и да ми кажеха, одобрявах формата като пластилин и се получаваше. Преди да вляза в академията, взех няколко урока. От I до XII клас учих виола и малко преди да завърша ме откри Росица Вълканова - тя ме подтикна да вляза в академията с две специалности и да развъртвам пеенето.
А за чембалото - непрекъснато диря да уголемявам кръгозора си в музикален аспект и в старинната музика. Винаги съм имала интерес към Средновековието, Ренесанса, Барока. И открих нещо, което ми липсваше през всичките години, в които се занимавах с виола и с пеене. При тях влизаш в рамки, всичко би трябвало да бъде изпълнено, тъкмо както е написано. Най-голямата причина, заради която започнах да се занимавам с чембало, бе, че ми липсваше импровизационният детайл в свиренето. А при чембалото, във функционалността му да свири basso continuo в оркестър, съвсем всичко е допустимо и позволено.
Когато извършвам солово произведение, изсвирвам най-много световна музика, френска, рококо. Произведенията може да бъдат доста виртуозни, с доста декорации, кадрилки, най-много танци, песни, всемирски творби. Когато се изморя от всичко, сядам на чембалото и се развличам.
- Специализирате чембало при проф. доктор Маргарита Кръстева - тя ли Ви " възпламени " толкоз по този инструмент?
- Да, проф. доктор Маргарита Кръстева е моят възпитател по чембало, а с проф. доктор Нева Кръстева вършим един план и на 7 ноември изпълних като солист в нейния авторски концерт Реквием, написан от нея по музика на Светослав Обретенов. Те двете ме подтикнаха да се боря за развиването на чембаловата школа в България. Помогнах да развием бакалавърската стратегия в Музикалната академия, както и да оправим втори инструмент в образователната база на НМА, който се употребява и за концерти в огромната зала. Напоследък се намират от ден на ден сведения за бароковата музика, която до неотдавна не беше известна. В целия свят стартират да се основават същински барокови сформира и това става една нова специалност.
На концерт със Симфониета " Враца "
- Предпочитате да работите в оркестър или да сте свободен актьор?
- Миналата седмица завоювах конкурс на Софийската филхармония за виолист. Предстои ми да стана част от този влиятелен оркестър. Моето ежедневие е доста натоварено - ставам, изсвирвам на виола, разпявам се, изсвирвам на чембало, отивам на подготовки... Всяко от моите занимания способства за другото. Когато започнах да пея, фразата ми в свиренето на виолата стана доста по-хубава, започнах да чувствам звука по различен метод, а свиренето обогатява пеенето ми. Чембалото има перкусионна функционалност в оркестъра и човек би трябвало да е доста прецизен - това доста усъвършенства ритмичността на един реализатор. И най-хубавото е, че като се уморя да изсвирвам на виола, стартирам да пея, като ми се измори гласът, сядам пред чембалото, и по този начин се зареждам, изпълвам се с сила.
- Посещаването на майсторски класове по какъв начин способства за усъвършенстването на един реализатор?
- Майсторските класове са потребни по доста аргументи. Когато човек работи с един възпитател дълго време, привикват взаимно и в един миг се стига до някакво плато, откъдето малко по-трудно се трансформират нещата. Идеята на майсторските класове е да ти разчупят метода на мислене. Според мен може би 90 % от работата на един реализатор е анализаторската активност - да можеш да се самоанализираш, да си сериозен към себе си и в това време да си справедлив. Когато се докоснеш до известна персона и видиш какво съставлява един съумял човек, по какъв начин разсъждава, това ти открива хрумвания, дава ти мотивация.
- Участието в състезания оказва помощ ли, да вземем за пример посредством конкурентната среда, в която слага музикантите?
- Този тип конкуренция може да бъде доста градивна. За мен концепцията в състезанията не е да спечелиш, да отидеш за премия, да покажеш, че си най-хубавият, а по-скоро да ти даде една стратегия, която да подготвиш, и мотивация да се представиш по най-хубавия метод. Има я и тъмната страна на състезанията, изключително прекомерното вторачване в това по какъв начин другите свирят или пеят, може да се трансформира в контузия. Полезно е присъединяване на състезания в чужбина, тъй като там участват доста експерти, сътрудници и може да бъдеш видян, изключително в случай че вземеш премия. Човек би трябвало да умее да се демонстрира, да поддържа връзка с другите и това е един от методите. И постоянно би трябвало да има наставник, който да му дава справедлива визия за нещата.
- На 7 юни изнесохте първия по рода си концерт с чембало във Враца, като част от състава на Симфониета " Враца ". Как се реализира тази концепция?
- Със Симфониета " Враца " съм в доста положителни взаимоотношения, взела участие съм в многочислени планове с тях като певица и виолистка. Но организацията на този концерт беше ужасно сложна, тъй като чембалото е сензитивен инструмент и може да се разстрои за 20 минути, задоволително е да има 5 % смяна във влажността на въздуха. Голямо предизвикателство е да пропътува толкоз километри. Имах поддръжката на шефа Христо Павлов, който ми е добър другар, и направихме неповторима стратегия, която не се извършва доста постоянно.
- Какво е за Вас музиката?
- Това е една връзка, един брак, би трябвало да си безрезервен и да работиш, както работиш върху човешките си взаимоотношения. Постоянно има разочарования, както и неща, които да те радват, има турбуленции, само че човек би трябвало да работи и да не стопира да обича музиката.
Професията на музиканта е тежка, изтощава физически, душевен, прочувствено. Един музикант може да е най-хубавият, само че в случай че не е постоянен душевен, в случай че на сцена се тормози, в случай че след неприятен концерт се унищожава и се самобичува - такива хора не могат да съумеят. А когато свириш в огромен оркестър от 80 души, където всеки има мнение за музиката, всеки има опит, всеки чува, диша, интерпретира по друг метод, застава диригентът и когато тръгне потокът на музиката, силата на всичките 80 индивида минава през теб. Трябва да си доста отворен, да умееш да изчистваш сили в себе си и да не трупаш отрицателни мисли.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ