Има явна и устойчива промяна в платежните навици у нас
Криптовалутите влизат в регулация.
Ограничават анонимността при интервенции с криптовалути.
Лицензиране на издателите и доставчиците на криптоактиви.
Г-жо Стоянова, пандемията провокира взрив в използването на цифрови канали и технологии за заплащания. Каква е вашата оценка на тази наклонност? Ще продължи ли със същия порив цифровата промяна и какви провокации ще произтекат от нея?
- Пандемията от Ковид-19 фактически послужи като катализатор на съществуващите процеси на смяна в потребителското държание. Ускори се почналата още преди този момент миграция от кеш към електронни разплащания. Според отчет на интернационалната консултантска компания " Макинзи " от октомври 2021 година, заплащанията в брой в света през 2020-а са намалели с 16 %.
Динамично е развиването в потреблението на платежни услуги и в България. Така да вземем за пример, броят на картовите заплащания, инициирани посредством виртуални терминални устройства ПОС, се е удвоил за последните пет години.
За първите шест месеца на 2021 година в страната е регистрирано нарастване с повече от 22% на общия брой на безналичните заплащания по отношение на същия интервал на 2020 година. За същия интервал електронно инициираните кредитни преводи са се нараснали с съвсем 28%. Всичко това е сигнал за очевидна и устойчива смяна в платежните привички у нас.
Съвременните политики на европейските и национални регулатори поддържат цифровата промяна за реализиране на по-достъпни и сигурни платежни решения. Платежните услуги у нас се развиват динамично, следвайки трендовете в Европа.
Сред значимите софтуерни нововъведения могат да бъдат отличени развиването на мобилното банкиране, цифровите портфейли и цифровизирани платежни карти, потреблението на портативни „ умни “ устройства за иницииране на безконтактни заплащания , като например смарт часовници и други Засиленото потребление на цифровите канали за заплащане слага и нови провокации. Гарантирането на сигурността на заплащанията и данните на клиентите е непрекъснато във фокуса на внимание на регулаторите и пазарните участници, като прилаганите ограничения кореспондират с софтуерните развития.
Бихте ли откроила по-важните регулаторни условия от последните години, с които доставчиците на платежни услуги би трябвало да се преценяват?
- Изискванията за задълбочено определяне на идентичността на клиента са едни от фундаменталните промени, въведени въз основа на Втората инструкция за платежните услуги. Този аспект бе детайлно развъртян посредством регулаторните механически стандарти за задълбочено определяне на идентичността на клиента, влезнали в действие през 2019 година. Изискванията по тези стандарти започнаха да се ползват незабавно във връзка с кредитните преводи, осъществявани посредством платформите за интернет и мобилно банкиране. За онлайн заплащанията с карти обаче, заради нужните обилни механически промени, както при доставчиците на платежни услуги, по този начин и при търговците, беше възложен съгласуван на европейско равнище спомагателен временен интервал до 31 декември 2020 година. Така, през 2021-а доставчиците на платежни услуги завършиха с миграцията на своите системи и артикули и към този момент ползват всички условия за задълбочено определяне на идентичността на платеца.
Напоследък старания бяха вложени и в усъвършенстването на правната рамка с оглед появяването на нови технологии и бизнес модели на платежния пазар и обвързваните с това опасности. През месец септември 2020 година Европейската комисия разгласява основополагащ документ, наименуван „ Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в Европейски Съюз “, част от който е план на Регламент за оперативната резистентност на цифровите технологии. Този правилник добавя и хармонизира съществуващите условия в региона на сигурността на заплащанията. С него се цели укрепване на киберсигурността и оперативната резистентност на финансовия бранш като цяло, в това число на доставчиците на платежни услуги. Сред значимите условия, които следва да бъдат въведени, са тези във връзка с ръководството на ИТ рисковете и рисковете, произлизащи от снабдители на ИТ технологии и услуги . Работата на европейско равнище по прецизиране на регламента продължава, като се чака той да бъде финализиран през тази година.
Какво да чакаме през 2022 година на регулаторния фронт, а и като нововъведения в платежните услуги?
- През втората половина на 2022 година следва да започва прегледа на Втората инструкция за платежните услуги. Очаква се да бъде осъществен разбор на резултатите от използването ѝ в голям брой посоки. На първо място, ще бъде направена оценка на въздействието на задълбоченото определяне на идентичността на клиента и осъвременяване на прилаганите механически решения, където е това е належащо. Във фокуса на внимание ще бъде усилване отбраната на платеца и попречване на нови типове измами , изключително в подтекста на незабавните заплащания и заканите от вида „ фишинг “ и „ обществено инженерство “. Очаква се обзор и проверка на услугите, попадащи отвън приложното поле на директивата и други
В развой на развиване и допълнение е и рамката за отчитане на статистиката на заплащанията по Регламент (ЕС) 1409/2013 на ЕЦБ. В сходство с признатите промени в регламента, от 2022 година отчетността ще обгръща по-широк и по-богат набор от индикатори, оповестени с по-голяма периодичност – на три и на шест месеца. Това ще даде опция обществеността да получи по-навременна и по-детайлна информация за развиването на заплащанията в България и Европейски Съюз.
През тази година следва основна смяна в технологията и бързината на осъществяване на дребните заплащания до 100 000 лв.. В заключителна фаза на имплементиране са плановете на „ БОРИКА “ АД, като оператор на платежната система за потребителски заплащания БИСЕРА6, за осъществяване на незабавни кредитни преводи и кредитни преводи в сходство с използваните SEPA стандарти. В плановете вземат участие интензивно банковата общественост и Българска народна банка като регулатор и оператор на платежната система за огромни заплащания RINGS.
Единият план е за въвеждане на незабавни заплащания в лв., при който преводите ще бъдат осъществявани в границите на 10 секунди .
Тук следва да отбележим, че платформата за незабавни заплащания в левове към този момент започва в действителна среда , като все още в нея вземат участие две банки и се чака през 2022 година броят на банките-участници да се усили.
Другият план е за въвеждане на кредитни преводи в левове по SEPA стандарт (т.нар. „ пакетни “ кредитни преводи). Предвижда се такива преводи да стартират да се извършват действително до края на м. януари тази година, като в плана вземат участие всички банки в България . Времето от иницииране на превода до постъпване на средствата по сметката на получателя се планува да бъде в границите на един час.
Във ваши позиции постоянно маркирате " отвореното банкиране " със съответните изгоди, които носи. От позиция на сигурността на данните на клиента обаче по какъв начин Българска народна банка следи за осъществяването на Втората инструкция за платежните услуги и натъквали ли сте се на недобросъвестни практики при обмена на данни сред банките и така наречен трети страни?
- Действително така наречен „ отворено банкиране “ е една много коментирана в последно време тематика, поради огромното му значение за развиването на платежния пазар в Европа и у нас. Понятието „ отворено банкиране “ в европейски подтекст обгръща двете нови платежни услуги – по иницииране на заплащане и по даване на информация за сметка. В основата на тези нови процеси е поредно провежданата политика, ориентирана към лоялна конкуренция, равнопоставено отнасяне на доставчиците на платежни услуги и използването на високи стандарти за сигурност на данните на клиентите.
Доставчиците на новите услуги са новаторски софтуерни компании. Паралелно с това обаче, те са контролирани институции и следва да преминат през лицензионна или регистрационна процедура, според от типа на предлаганите услуги. Необходимо е да се откри осъществяването на редица условия, съгласно правната рамка, в това число притежаването на подготовка, надеждност и склонност на ръководещите и представляващите сдружението, използването на ефикасни правила и механизми за сигурност против откритите опасности, измамите или противозаконното потребление на чувствителни и персонални данни и други
Техническата основа за развиване на тези нови процеси беше сложена с приемането на Делегиран правилник (ЕС) 2018/389, с който бяха въведени регулаторните механически стандарти за задълбочено определяне на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на връзка. С оглед осъществяване на регулаторните условия във връзка с отвореното банкиране, банките в България, сходно на множеството банки в Европа, преди всичко избраха създаването на специфични интерфейси, познати като приложно-програмни интерфейси (Application Programming Interface, API).
Специалните интерфейси дават достъп на доставчиците на новите услуги до банковите системи , като обезпечават огромна степен на сигурност, експедитивност и опция за вдишване на забележителен брой едновременни поръчки. Не са малко обаче и провокациите при тяхното създаване и внедряване, като се вземе поради сложността на процесите. Доколкото правната наредба в Делегиран правилник (ЕС) 2018/389 е по-обща, при практическото ѝ използване се пораждат голям брой въпроси, които изискват в допълнение пояснение на европейско равнище.
Следва да се означи, че в някои европейски страни, като Швеция, Нидерландия, Германия, Англия и други, практическото даване на услугите по иницииране на заплащане и по даване на информация за сметка има развиване още преди приемането на Втората инструкция за платежните услуги. В останалите страни от Европейски Съюз обаче процесите се развиват по-скоро като разследване от европейската правна рамка. В сходство с нея, първите лицензи за даването на новите услуги бяха издадени от Българска народна банка през втората половина на 2019 година.
Също през 2019 година бяха издадени първите позволения за освобождение на снабдители на платежни услуги водещи сметка от задължението за основаване на авариен механизъм в допълнение към създадените приложно програмни интерфейси. Този развой продължи и приключи през 2020 година, когато към този момент се изискваше осъществяване на съгласувателна процедура сред способените национални органи и Европейският банков орган (ЕБО) за всяко съответно освобождение.
С цел унифициране на надзорните практики и третирането на зародили софтуерни въпроси, през юни 2020 година ЕБО разгласява свое Становище по отношение на пречките по смисъла на член 32, параграф 3 от регулаторните механически стандарти за задълбочено определяне на идентичността и сигурните стандарти за връзка (EBA/OP/2020/10). ЕБО е разгласил пояснение и по голям брой въпроси, свързани с използването на единната надзорна рамка в региона на отвореното банкиране. Регулаторните полемики под егидата на ЕБО, в които Българска народна банка интензивно взе участие, оказват катализираща роля за интерпретиране и отнасяне на зараждащите спънки и проблеми по типов метод на европейско равнище.
Този развой продължи и през миналата 2021 година - за използването на обединен метод във връзка поставените от страните членки и пазарните участници въпроси.
В мнението по отношение на надзорните дейности, които да обезпечат унищожаване на пречките пред достъпа до сметка (EBA/OP/2021/02) от февруари 2021 година ЕБО означи, че въпреки доста снабдители на платежни услуги водещи сметки да са премахнали някои от пречките пред достъпа до сметки, част от тях остават.
Европейският банков орган чака способените органи да подхващат дейности и да обезпечат премахването на откритите спънки в рационални периоди. Такива дейности предприе и Българска народна банка.
С цел премахването на пречките пред отвореното банкиране в България през годината беше водена дейна връзка по съответни проблеми, както с доставчиците на платежни услуги, водещи сметки, по този начин и с сдруженията, предоставящи новите типове платежни услуги.
Консолидирането и по-нататъшното стандартизиране на уредбата на специфичните интерфейси е залегнало в работата по идният обзор на Втората инструкция за платежните услуги.
През 2021 година много се разяснява и регулацията на дейностите с криптоактиви. Кога да чакаме приемането на особено законодателство за тази сфера в България и има ли сега Българска народна банка ангажимент, а и механизъм, по който да засича съмнителни действия, свързани с криптовалути?
- Темата за криптовалутите в действителност е доста настояща, поради тяхното разпространяване и възходящият публичен интерес към тях. Регулаторите в Европа третират този вид принадлежности в границите на по-широкото разбиране “криптоактиви ”, като са издадени и оповестени редица предизвестия, очертаващи рисковете при подобен вид вложения.
Към момента криптовалутите са обект на регулации в Европа главно във връзка с противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма. От 2019 година насам, в сходство с европейските условия, у нас беше въведено обвързване лицата, предоставящи услуги за обмяна сред криптовалути и обичайни валути, както и за запазване и трансфер на криптовалути, да ползват нормативно откритите ограничения против изпирането на пари и финансирането на тероризма. Действащите в България снабдители на такива услуги подлежат на регистрация от Национална агенция за приходите. Водеща роля във връзка с дейностите по използване на ограниченията за предварителна защита на изпирането на пари и финансирането на тероризма има Държавна организация „ Национална сигурност “.
През 2022 година се чака да бъдат финализирани два нови европейски регламента, имащи отношение към регулацията на криптоактивите.
Единият правилник ще добави Регламент (ЕС) 2015/847 по отношение на информацията, съпътстваща преводите на средства, със обвързване за събиране на такава информация и за избрани криптоактиви. По този метод се чака ограничение на анонимността при интервенциите с криптовалута.
Другият правилник, наименуван Регламент за пазарите на криптоактиви (Markets in Crypto-Assets Regulation, MiCA), ще бъде по-обширен и цели цялостна регулация на издаването и предлагането на криптоактиви, както и съпътстващите това действия и услуги.
В регламента се планува лицензиране и надзор както на издатели на криптоактиви, по този начин и на снабдители на услуги по криптоактиви, като да вземем за пример оператори на платформи за търговия.
Все още няма изясненост по отношение на способния орган за България по този нов правилник, само че се чака той да получи съществени нормативни пълномощия във връзка с криптоактивите издавани и предлагани в страната.
Интервюто взе: Атанаси Петров
Ограничават анонимността при интервенции с криптовалути.
Лицензиране на издателите и доставчиците на криптоактиви.
Г-жо Стоянова, пандемията провокира взрив в използването на цифрови канали и технологии за заплащания. Каква е вашата оценка на тази наклонност? Ще продължи ли със същия порив цифровата промяна и какви провокации ще произтекат от нея?
- Пандемията от Ковид-19 фактически послужи като катализатор на съществуващите процеси на смяна в потребителското държание. Ускори се почналата още преди този момент миграция от кеш към електронни разплащания. Според отчет на интернационалната консултантска компания " Макинзи " от октомври 2021 година, заплащанията в брой в света през 2020-а са намалели с 16 %.
Динамично е развиването в потреблението на платежни услуги и в България. Така да вземем за пример, броят на картовите заплащания, инициирани посредством виртуални терминални устройства ПОС, се е удвоил за последните пет години.
За първите шест месеца на 2021 година в страната е регистрирано нарастване с повече от 22% на общия брой на безналичните заплащания по отношение на същия интервал на 2020 година. За същия интервал електронно инициираните кредитни преводи са се нараснали с съвсем 28%. Всичко това е сигнал за очевидна и устойчива смяна в платежните привички у нас.
Съвременните политики на европейските и национални регулатори поддържат цифровата промяна за реализиране на по-достъпни и сигурни платежни решения. Платежните услуги у нас се развиват динамично, следвайки трендовете в Европа.
Сред значимите софтуерни нововъведения могат да бъдат отличени развиването на мобилното банкиране, цифровите портфейли и цифровизирани платежни карти, потреблението на портативни „ умни “ устройства за иницииране на безконтактни заплащания , като например смарт часовници и други Засиленото потребление на цифровите канали за заплащане слага и нови провокации. Гарантирането на сигурността на заплащанията и данните на клиентите е непрекъснато във фокуса на внимание на регулаторите и пазарните участници, като прилаганите ограничения кореспондират с софтуерните развития.
Бихте ли откроила по-важните регулаторни условия от последните години, с които доставчиците на платежни услуги би трябвало да се преценяват?
- Изискванията за задълбочено определяне на идентичността на клиента са едни от фундаменталните промени, въведени въз основа на Втората инструкция за платежните услуги. Този аспект бе детайлно развъртян посредством регулаторните механически стандарти за задълбочено определяне на идентичността на клиента, влезнали в действие през 2019 година. Изискванията по тези стандарти започнаха да се ползват незабавно във връзка с кредитните преводи, осъществявани посредством платформите за интернет и мобилно банкиране. За онлайн заплащанията с карти обаче, заради нужните обилни механически промени, както при доставчиците на платежни услуги, по този начин и при търговците, беше възложен съгласуван на европейско равнище спомагателен временен интервал до 31 декември 2020 година. Така, през 2021-а доставчиците на платежни услуги завършиха с миграцията на своите системи и артикули и към този момент ползват всички условия за задълбочено определяне на идентичността на платеца.
Напоследък старания бяха вложени и в усъвършенстването на правната рамка с оглед появяването на нови технологии и бизнес модели на платежния пазар и обвързваните с това опасности. През месец септември 2020 година Европейската комисия разгласява основополагащ документ, наименуван „ Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в Европейски Съюз “, част от който е план на Регламент за оперативната резистентност на цифровите технологии. Този правилник добавя и хармонизира съществуващите условия в региона на сигурността на заплащанията. С него се цели укрепване на киберсигурността и оперативната резистентност на финансовия бранш като цяло, в това число на доставчиците на платежни услуги. Сред значимите условия, които следва да бъдат въведени, са тези във връзка с ръководството на ИТ рисковете и рисковете, произлизащи от снабдители на ИТ технологии и услуги . Работата на европейско равнище по прецизиране на регламента продължава, като се чака той да бъде финализиран през тази година.
Какво да чакаме през 2022 година на регулаторния фронт, а и като нововъведения в платежните услуги?
- През втората половина на 2022 година следва да започва прегледа на Втората инструкция за платежните услуги. Очаква се да бъде осъществен разбор на резултатите от използването ѝ в голям брой посоки. На първо място, ще бъде направена оценка на въздействието на задълбоченото определяне на идентичността на клиента и осъвременяване на прилаганите механически решения, където е това е належащо. Във фокуса на внимание ще бъде усилване отбраната на платеца и попречване на нови типове измами , изключително в подтекста на незабавните заплащания и заканите от вида „ фишинг “ и „ обществено инженерство “. Очаква се обзор и проверка на услугите, попадащи отвън приложното поле на директивата и други
В развой на развиване и допълнение е и рамката за отчитане на статистиката на заплащанията по Регламент (ЕС) 1409/2013 на ЕЦБ. В сходство с признатите промени в регламента, от 2022 година отчетността ще обгръща по-широк и по-богат набор от индикатори, оповестени с по-голяма периодичност – на три и на шест месеца. Това ще даде опция обществеността да получи по-навременна и по-детайлна информация за развиването на заплащанията в България и Европейски Съюз.
През тази година следва основна смяна в технологията и бързината на осъществяване на дребните заплащания до 100 000 лв.. В заключителна фаза на имплементиране са плановете на „ БОРИКА “ АД, като оператор на платежната система за потребителски заплащания БИСЕРА6, за осъществяване на незабавни кредитни преводи и кредитни преводи в сходство с използваните SEPA стандарти. В плановете вземат участие интензивно банковата общественост и Българска народна банка като регулатор и оператор на платежната система за огромни заплащания RINGS.
Единият план е за въвеждане на незабавни заплащания в лв., при който преводите ще бъдат осъществявани в границите на 10 секунди .
Тук следва да отбележим, че платформата за незабавни заплащания в левове към този момент започва в действителна среда , като все още в нея вземат участие две банки и се чака през 2022 година броят на банките-участници да се усили.
Другият план е за въвеждане на кредитни преводи в левове по SEPA стандарт (т.нар. „ пакетни “ кредитни преводи). Предвижда се такива преводи да стартират да се извършват действително до края на м. януари тази година, като в плана вземат участие всички банки в България . Времето от иницииране на превода до постъпване на средствата по сметката на получателя се планува да бъде в границите на един час.
Във ваши позиции постоянно маркирате " отвореното банкиране " със съответните изгоди, които носи. От позиция на сигурността на данните на клиента обаче по какъв начин Българска народна банка следи за осъществяването на Втората инструкция за платежните услуги и натъквали ли сте се на недобросъвестни практики при обмена на данни сред банките и така наречен трети страни?
- Действително така наречен „ отворено банкиране “ е една много коментирана в последно време тематика, поради огромното му значение за развиването на платежния пазар в Европа и у нас. Понятието „ отворено банкиране “ в европейски подтекст обгръща двете нови платежни услуги – по иницииране на заплащане и по даване на информация за сметка. В основата на тези нови процеси е поредно провежданата политика, ориентирана към лоялна конкуренция, равнопоставено отнасяне на доставчиците на платежни услуги и използването на високи стандарти за сигурност на данните на клиентите.
Доставчиците на новите услуги са новаторски софтуерни компании. Паралелно с това обаче, те са контролирани институции и следва да преминат през лицензионна или регистрационна процедура, според от типа на предлаганите услуги. Необходимо е да се откри осъществяването на редица условия, съгласно правната рамка, в това число притежаването на подготовка, надеждност и склонност на ръководещите и представляващите сдружението, използването на ефикасни правила и механизми за сигурност против откритите опасности, измамите или противозаконното потребление на чувствителни и персонални данни и други
Техническата основа за развиване на тези нови процеси беше сложена с приемането на Делегиран правилник (ЕС) 2018/389, с който бяха въведени регулаторните механически стандарти за задълбочено определяне на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на връзка. С оглед осъществяване на регулаторните условия във връзка с отвореното банкиране, банките в България, сходно на множеството банки в Европа, преди всичко избраха създаването на специфични интерфейси, познати като приложно-програмни интерфейси (Application Programming Interface, API).
Специалните интерфейси дават достъп на доставчиците на новите услуги до банковите системи , като обезпечават огромна степен на сигурност, експедитивност и опция за вдишване на забележителен брой едновременни поръчки. Не са малко обаче и провокациите при тяхното създаване и внедряване, като се вземе поради сложността на процесите. Доколкото правната наредба в Делегиран правилник (ЕС) 2018/389 е по-обща, при практическото ѝ използване се пораждат голям брой въпроси, които изискват в допълнение пояснение на европейско равнище.
Следва да се означи, че в някои европейски страни, като Швеция, Нидерландия, Германия, Англия и други, практическото даване на услугите по иницииране на заплащане и по даване на информация за сметка има развиване още преди приемането на Втората инструкция за платежните услуги. В останалите страни от Европейски Съюз обаче процесите се развиват по-скоро като разследване от европейската правна рамка. В сходство с нея, първите лицензи за даването на новите услуги бяха издадени от Българска народна банка през втората половина на 2019 година.
Също през 2019 година бяха издадени първите позволения за освобождение на снабдители на платежни услуги водещи сметка от задължението за основаване на авариен механизъм в допълнение към създадените приложно програмни интерфейси. Този развой продължи и приключи през 2020 година, когато към този момент се изискваше осъществяване на съгласувателна процедура сред способените национални органи и Европейският банков орган (ЕБО) за всяко съответно освобождение.
С цел унифициране на надзорните практики и третирането на зародили софтуерни въпроси, през юни 2020 година ЕБО разгласява свое Становище по отношение на пречките по смисъла на член 32, параграф 3 от регулаторните механически стандарти за задълбочено определяне на идентичността и сигурните стандарти за връзка (EBA/OP/2020/10). ЕБО е разгласил пояснение и по голям брой въпроси, свързани с използването на единната надзорна рамка в региона на отвореното банкиране. Регулаторните полемики под егидата на ЕБО, в които Българска народна банка интензивно взе участие, оказват катализираща роля за интерпретиране и отнасяне на зараждащите спънки и проблеми по типов метод на европейско равнище.
Този развой продължи и през миналата 2021 година - за използването на обединен метод във връзка поставените от страните членки и пазарните участници въпроси.
В мнението по отношение на надзорните дейности, които да обезпечат унищожаване на пречките пред достъпа до сметка (EBA/OP/2021/02) от февруари 2021 година ЕБО означи, че въпреки доста снабдители на платежни услуги водещи сметки да са премахнали някои от пречките пред достъпа до сметки, част от тях остават.
Европейският банков орган чака способените органи да подхващат дейности и да обезпечат премахването на откритите спънки в рационални периоди. Такива дейности предприе и Българска народна банка.
С цел премахването на пречките пред отвореното банкиране в България през годината беше водена дейна връзка по съответни проблеми, както с доставчиците на платежни услуги, водещи сметки, по този начин и с сдруженията, предоставящи новите типове платежни услуги.
Консолидирането и по-нататъшното стандартизиране на уредбата на специфичните интерфейси е залегнало в работата по идният обзор на Втората инструкция за платежните услуги.
През 2021 година много се разяснява и регулацията на дейностите с криптоактиви. Кога да чакаме приемането на особено законодателство за тази сфера в България и има ли сега Българска народна банка ангажимент, а и механизъм, по който да засича съмнителни действия, свързани с криптовалути?
- Темата за криптовалутите в действителност е доста настояща, поради тяхното разпространяване и възходящият публичен интерес към тях. Регулаторите в Европа третират този вид принадлежности в границите на по-широкото разбиране “криптоактиви ”, като са издадени и оповестени редица предизвестия, очертаващи рисковете при подобен вид вложения.
Към момента криптовалутите са обект на регулации в Европа главно във връзка с противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма. От 2019 година насам, в сходство с европейските условия, у нас беше въведено обвързване лицата, предоставящи услуги за обмяна сред криптовалути и обичайни валути, както и за запазване и трансфер на криптовалути, да ползват нормативно откритите ограничения против изпирането на пари и финансирането на тероризма. Действащите в България снабдители на такива услуги подлежат на регистрация от Национална агенция за приходите. Водеща роля във връзка с дейностите по използване на ограниченията за предварителна защита на изпирането на пари и финансирането на тероризма има Държавна организация „ Национална сигурност “.
През 2022 година се чака да бъдат финализирани два нови европейски регламента, имащи отношение към регулацията на криптоактивите.
Единият правилник ще добави Регламент (ЕС) 2015/847 по отношение на информацията, съпътстваща преводите на средства, със обвързване за събиране на такава информация и за избрани криптоактиви. По този метод се чака ограничение на анонимността при интервенциите с криптовалута.
Другият правилник, наименуван Регламент за пазарите на криптоактиви (Markets in Crypto-Assets Regulation, MiCA), ще бъде по-обширен и цели цялостна регулация на издаването и предлагането на криптоактиви, както и съпътстващите това действия и услуги.
В регламента се планува лицензиране и надзор както на издатели на криптоактиви, по този начин и на снабдители на услуги по криптоактиви, като да вземем за пример оператори на платформи за търговия.
Все още няма изясненост по отношение на способния орган за България по този нов правилник, само че се чака той да получи съществени нормативни пълномощия във връзка с криптоактивите издавани и предлагани в страната.
Интервюто взе: Атанаси Петров
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ