Психическо насилие, преследване, изнасилване в брака - от какво защитава Истанбулската конвенция
Криминализиране на психическото принуждение, преследването, изнасилването в брака и оралното и анално обезчестяване - това може да бъде резултатът от утвърждението на станалата мотив за остри диспути у нас Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка против насилието против дамите и домашното принуждение, известна още като Истанбулска спогодба.
" В българското законодателство (Наказателния кодекс - бел. авт.) не влизат форми на принуждение като психическо принуждение, гонене и обезчестяване в брака и обществото не ги приема за такива. Макар да има закон за отбрана от домашното принуждение, самото домашно принуждение не е криминализирано. Право на страната е да реши дали да го криминализира, само че конвенцията изброява упоменатите нагоре форми на принуждение, които могат да се криминализират ", изяснява юрист Марияна Евтимова, която е част от Фондация " П.У.Л.С. " в Перник и от години работи с дами, жертви на принуждение.
Насилието поради връзките в социума
" Всички хора се раждат равни и имат право на заслужен живот. Философията на Истанбулската спогодба е, че всички хора би трябвало да бъдат равнопоставени в социума. Оттук пристигна и изкривеното схващане на понятието " джендър " - социопол; тъй като в случай че хората имат биологическа даденост на мъж и на жена с друг конструкт, то в социума, в публичните връзки, всички - и мъже, и дами, са равни. Това споделя конвенцията, това споделя и нашата конституция ", изяснява още юрист Марияна Евтимова. От фондацията коментират, че насилието не е сред половете поради половете, а е подбудено от връзките в социума.
За неправителствената организация в Перник, която за 5 години е помогнала на 2200 дами и деца, жертви на принуждение,Истанбулската спогодба е като златен стандарт за предварителна защита, защита и правосъдно гонене, скрепено с интегрирани държавни политики.
Превенция без табута за насилието
" Ако в фамилията има принуждение, то децата ще повторят този модел и ще израснат или с насилническо, или с жертвенско държание. Заради това се приказва за първична, вторична и третична предварителна защита в конвенцията ", изяснява още юрист Марияна Евтимова. Целта е от една страна в обществото да се възпитат полезности като равнопоставеност сред мъжа и дамата и толеранс в връзките, а от друга - да се обучат и елементарни хора, и експерти, и лекари да разпознават насилието.
" Защо жертвите постоянно се връщат при насилниците? Защото нямат поддръжка от страната. Няма и схващане от страна на обществото. Жертвите са нормално безработни, в изолираност, с няколко деца за разтуха ", изясняват от фондация " П.У.Л.С. ".
Как се потвърждава принуждение
Друг проблем е, че насилието се потвърждава мъчно, тъй като нормално става сред четири страни. " Психическото принуждение даже не оставя и следи. Физическото принуждение се познава, в случай че дамата е имала " шанс " да има нещо счупено и синини ", изясняват от неправителствената организация. Заради това специалистите считат, че цялото общество би трябвало да се сплоти в битката с насилието.
В множеството случаи насилените дами не могат да си обезпечат съответна правна помощ и молбите им остават без придвижване в съда, тъй като не подхождат на условията на Гражданско-процесуалния кодекс. " След като толкоз време се е борила тази жена да си признае, че е жертва на принуждение, и да внесе молбата в съда, делото приключва с преустановяване ", изяснява юрист Марияна Евтимова.
Помощ в спешния център
Ратифицирането на Истанбулската спогодба ще задължи страната да построи повече спешни центрове за дами и деца, жертви на принуждение. Текстовете плануват на 10 хиляди души население да има по едно легло в подобен център. В момента тези центрове у нас са към двадесет, като множеството от тях са единствено за деца, и имат междинен потенциал от осем кревати.
" Кризисните центрове са място за размисъл - жертвата да се наспи и да премисли живота си ", изясняват от фондация " П.У.Л.С. За да се оправят с дефицита на кревати, неправителствените организации препращат дамите в други центрове или при родственици.
" В българското законодателство (Наказателния кодекс - бел. авт.) не влизат форми на принуждение като психическо принуждение, гонене и обезчестяване в брака и обществото не ги приема за такива. Макар да има закон за отбрана от домашното принуждение, самото домашно принуждение не е криминализирано. Право на страната е да реши дали да го криминализира, само че конвенцията изброява упоменатите нагоре форми на принуждение, които могат да се криминализират ", изяснява юрист Марияна Евтимова, която е част от Фондация " П.У.Л.С. " в Перник и от години работи с дами, жертви на принуждение.
Насилието поради връзките в социума
" Всички хора се раждат равни и имат право на заслужен живот. Философията на Истанбулската спогодба е, че всички хора би трябвало да бъдат равнопоставени в социума. Оттук пристигна и изкривеното схващане на понятието " джендър " - социопол; тъй като в случай че хората имат биологическа даденост на мъж и на жена с друг конструкт, то в социума, в публичните връзки, всички - и мъже, и дами, са равни. Това споделя конвенцията, това споделя и нашата конституция ", изяснява още юрист Марияна Евтимова. От фондацията коментират, че насилието не е сред половете поради половете, а е подбудено от връзките в социума.
За неправителствената организация в Перник, която за 5 години е помогнала на 2200 дами и деца, жертви на принуждение,Истанбулската спогодба е като златен стандарт за предварителна защита, защита и правосъдно гонене, скрепено с интегрирани държавни политики.
Превенция без табута за насилието
" Ако в фамилията има принуждение, то децата ще повторят този модел и ще израснат или с насилническо, или с жертвенско държание. Заради това се приказва за първична, вторична и третична предварителна защита в конвенцията ", изяснява още юрист Марияна Евтимова. Целта е от една страна в обществото да се възпитат полезности като равнопоставеност сред мъжа и дамата и толеранс в връзките, а от друга - да се обучат и елементарни хора, и експерти, и лекари да разпознават насилието.
" Защо жертвите постоянно се връщат при насилниците? Защото нямат поддръжка от страната. Няма и схващане от страна на обществото. Жертвите са нормално безработни, в изолираност, с няколко деца за разтуха ", изясняват от фондация " П.У.Л.С. ".
Как се потвърждава принуждение
Друг проблем е, че насилието се потвърждава мъчно, тъй като нормално става сред четири страни. " Психическото принуждение даже не оставя и следи. Физическото принуждение се познава, в случай че дамата е имала " шанс " да има нещо счупено и синини ", изясняват от неправителствената организация. Заради това специалистите считат, че цялото общество би трябвало да се сплоти в битката с насилието.
В множеството случаи насилените дами не могат да си обезпечат съответна правна помощ и молбите им остават без придвижване в съда, тъй като не подхождат на условията на Гражданско-процесуалния кодекс. " След като толкоз време се е борила тази жена да си признае, че е жертва на принуждение, и да внесе молбата в съда, делото приключва с преустановяване ", изяснява юрист Марияна Евтимова.
Помощ в спешния център
Ратифицирането на Истанбулската спогодба ще задължи страната да построи повече спешни центрове за дами и деца, жертви на принуждение. Текстовете плануват на 10 хиляди души население да има по едно легло в подобен център. В момента тези центрове у нас са към двадесет, като множеството от тях са единствено за деца, и имат междинен потенциал от осем кревати.
" Кризисните центрове са място за размисъл - жертвата да се наспи и да премисли живота си ", изясняват от фондация " П.У.Л.С. За да се оправят с дефицита на кревати, неправителствените организации препращат дамите в други центрове или при родственици.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ