The Guardian: Крайстчърч: как тихото градче стана мишена на терора
Крайстчърч. Крайстчърч е прочут като градът-градина и съставлява мека цел за всяка офанзива, настояват специалисти по сигурността, написа в неделния си брой The Guardian .
24 часа откакто стрелецът вилня из двете джамии измежду богатствата атмосфера на „ града-градина “ Крайстчърч, ситуиран на Южния остров, вниманието на хората стартира да се насочва към дирене на отговор за какво този спокоен недодялан анклав се трансформира в цел за най-смъртоносната екстремистка офанзива, която Нова Зеландия е преживявала. Какво е принудило обвиненият причинител на нападението да кара повече от 350 клм на север от вкъщи си в Дънидин, с цел да реализира проектите си.
Има огромен дисонанс сред имиджа на този „ град-градина “ и гротескния призрачен сън на петъчния след обед. Дълго време градът гради визията за себе си като за „ най-английския град отвън Англия “, с неговите големи градини и живописна архитектура в готически жанр. Животът върви с постепенно движение, хората са скромни.
Между един и два % от 340 000-те му поданици са мюсюлмани. Двете джамии са напълно близко една до друга, те са огромни като размери и никой не се грижи за защитата им, а това към този момент ги трансформира в „ мека “ цел. Изборът на Доналд Тръмп се трансформира в тласък за извънредно десните в целия свят, а Нова Зеландия не е изключение. Крайно дясното държание в тази страна се ускорява в последните няколко години.
След 2011 година, когато Крайстчърч претърпя тежко земетресение, лишило живота на 185 души и оставило град като катедрала в руини, управляващите стопират програмата за бежанците, до момента в който се пробват да възстановят градския център.
През същите тези години градът изгубва 20,000 души от жителите си, които престават да считат, че могат да имат бъдеще в него. Повишава се процентът на умствено болните, на домашното принуждение и злоупотребата с медикаменти и наркотични субстанции.
През предходната година, откакто множеството елементи от града още веднъж се съживяват и стартират да действат, Крайстчърч още веднъж се трансформира в център за определяне на бежанци, да посреща доста хора от Сирия. За някои от тях се счита, че са измежду жертвите на петъчната офанзива.
Правителството на премиера Джасинда Ардерн удвои квоти за бежанци от 750 на 1,500 годишно, като най-вече са сирийците, които идват тук. Провинциалните управляващи интензивно ги ухажват, изключително в Южния остров, където популацията е малко и застаряващо, в това число и в Дънидин, където е живял нападателят, и Крайстчърч, където се случи нападението на джамиите.
Ненадейно се оказва, че броят на хора с разнообразни планове се е нараснал доста в градове, които до наскоро са били с преобладаващо етническо европейско население. Така до момента в който огромна част от проблемите си остават нерешени, мюсюлманите в Крайстчърч, където те са повече в сравнение с в Дънидин, може да се трансфорат в цел за всеки. Друг фактор е имиджът на самата Нова Зеландия като на място, където живеят миролюбиви и обичливи хора. Така тя се оказва, че има всичко това, което сходни нападателни човеци, като нападателя, ненавиждат – хубост, акцент върху инклузията, упорита работа за възстановяване на расовите взаимоотношения, голяма доза приемливост, многообразие и другарски връзки сред жителите му. Освен това, в случай че сходни човеци съумеят да произведат някое огромно и шумно събитие в страна, която е недокосната от тероризма, това ще им се впише с основни букви в сметката. Възможно е стрелецът да е желал да раздели Крайстчърч от останалата част на страната. Но както кентъбърийците, поданици с корени от Кентърбъри, непрекъснато повтарят един на различен и на своите мюсюлмански другари, в последна сметка проектите на такива нападателни крайни екстремисти се провалят, тъй като „ те – това сме ние, а ние – това са те “. Техният разказ е обвързван със западния свят и мюсюлманският свят е несъответстващ с него.
Но вместо да е град, който елементарно би могъл да бъде разграничен, се оказва че Крайстчърч е място, което остана безшумно, умерено и обединено още на идващия ден след офанзивата в петък.
В градската болница прекараха съботния дене по-голяма част от членовете на мюсюлманската общественост в града, а другите поданици се проведоха, с цел да им оказват помощ като предлагаха колите си, пакети с храна и топли питиета или просто единствено приятелско лице, с цел да поговорят с потърпевшите. Един афганистански емигрант е споделил в болничното заведение „ Новозеландците ни обичат и ние ги обичаме “.
“Kia kaha, ” - по този начин се поздравяват хората в този град-градина. На езика на локалните маори това значи „ бъди мощен “.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
24 часа откакто стрелецът вилня из двете джамии измежду богатствата атмосфера на „ града-градина “ Крайстчърч, ситуиран на Южния остров, вниманието на хората стартира да се насочва към дирене на отговор за какво този спокоен недодялан анклав се трансформира в цел за най-смъртоносната екстремистка офанзива, която Нова Зеландия е преживявала. Какво е принудило обвиненият причинител на нападението да кара повече от 350 клм на север от вкъщи си в Дънидин, с цел да реализира проектите си.
Има огромен дисонанс сред имиджа на този „ град-градина “ и гротескния призрачен сън на петъчния след обед. Дълго време градът гради визията за себе си като за „ най-английския град отвън Англия “, с неговите големи градини и живописна архитектура в готически жанр. Животът върви с постепенно движение, хората са скромни.
Между един и два % от 340 000-те му поданици са мюсюлмани. Двете джамии са напълно близко една до друга, те са огромни като размери и никой не се грижи за защитата им, а това към този момент ги трансформира в „ мека “ цел. Изборът на Доналд Тръмп се трансформира в тласък за извънредно десните в целия свят, а Нова Зеландия не е изключение. Крайно дясното държание в тази страна се ускорява в последните няколко години.
След 2011 година, когато Крайстчърч претърпя тежко земетресение, лишило живота на 185 души и оставило град като катедрала в руини, управляващите стопират програмата за бежанците, до момента в който се пробват да възстановят градския център.
През същите тези години градът изгубва 20,000 души от жителите си, които престават да считат, че могат да имат бъдеще в него. Повишава се процентът на умствено болните, на домашното принуждение и злоупотребата с медикаменти и наркотични субстанции.
През предходната година, откакто множеството елементи от града още веднъж се съживяват и стартират да действат, Крайстчърч още веднъж се трансформира в център за определяне на бежанци, да посреща доста хора от Сирия. За някои от тях се счита, че са измежду жертвите на петъчната офанзива.
Правителството на премиера Джасинда Ардерн удвои квоти за бежанци от 750 на 1,500 годишно, като най-вече са сирийците, които идват тук. Провинциалните управляващи интензивно ги ухажват, изключително в Южния остров, където популацията е малко и застаряващо, в това число и в Дънидин, където е живял нападателят, и Крайстчърч, където се случи нападението на джамиите.
Ненадейно се оказва, че броят на хора с разнообразни планове се е нараснал доста в градове, които до наскоро са били с преобладаващо етническо европейско население. Така до момента в който огромна част от проблемите си остават нерешени, мюсюлманите в Крайстчърч, където те са повече в сравнение с в Дънидин, може да се трансфорат в цел за всеки. Друг фактор е имиджът на самата Нова Зеландия като на място, където живеят миролюбиви и обичливи хора. Така тя се оказва, че има всичко това, което сходни нападателни човеци, като нападателя, ненавиждат – хубост, акцент върху инклузията, упорита работа за възстановяване на расовите взаимоотношения, голяма доза приемливост, многообразие и другарски връзки сред жителите му. Освен това, в случай че сходни човеци съумеят да произведат някое огромно и шумно събитие в страна, която е недокосната от тероризма, това ще им се впише с основни букви в сметката. Възможно е стрелецът да е желал да раздели Крайстчърч от останалата част на страната. Но както кентъбърийците, поданици с корени от Кентърбъри, непрекъснато повтарят един на различен и на своите мюсюлмански другари, в последна сметка проектите на такива нападателни крайни екстремисти се провалят, тъй като „ те – това сме ние, а ние – това са те “. Техният разказ е обвързван със западния свят и мюсюлманският свят е несъответстващ с него.
Но вместо да е град, който елементарно би могъл да бъде разграничен, се оказва че Крайстчърч е място, което остана безшумно, умерено и обединено още на идващия ден след офанзивата в петък.
В градската болница прекараха съботния дене по-голяма част от членовете на мюсюлманската общественост в града, а другите поданици се проведоха, с цел да им оказват помощ като предлагаха колите си, пакети с храна и топли питиета или просто единствено приятелско лице, с цел да поговорят с потърпевшите. Един афганистански емигрант е споделил в болничното заведение „ Новозеландците ни обичат и ние ги обичаме “.
“Kia kaha, ” - по този начин се поздравяват хората в този град-градина. На езика на локалните маори това значи „ бъди мощен “.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ