Китай се подготви за борба с “голямата буря”
Краят на пролетната сесия на китайския парламент изпрати няколко ясни сигнала към страната и света, главният от които е, че Пекин е наясно, че целият свят и на първо място Китай са навлезли в интервал на " огромна стихия ". И страната би трябвало не просто да мине през нея, а да дойде до пристанището – новата епоха – с развети победни флагове. Сесията в действителност стартира да основава правна рамка за активизиране на стопанската система и обществото преди идните тествания.
Що се отнася до тестванията, тогава всичко е ясно. В продължение на няколко години в Китай към момента се водеха разногласия: допустимо ли е да се избегне борба със Съединени американски щати и техните съдружници посредством осъществяване на някаква мека и ненатрапчива политика? Днес към този момент на всички е ясно, че тук нищо не зависи от спокойно или немирно държание. И също по този начин е ясно, че по-голямата част от света в тази борба е на страната на Китай (и Русия, само че най-вече на своя страна, тъй като бурите не способстват за просперитета).
Въпросът е какво е готовност, кой и по какъв начин я схваща. Всъщност главната конспирация на сесията беше точно в това и никога, да вземем за пример, не в преизбирането на Си Цзинпин за трети мандат като държавен глава (тук нямаше съмнения). Друго нещо е трансформацията на държавното управление (Държавния съвет), назначението на нов министър председател (той стана Ли Цян). Всичко е все за същото, или по-скоро за вярната композиция от държавен надзор и частна самодейност.
В Китай, както във всяка друга страна, има левичари, които считат за естествено да притиснат страната в маоистко яке. Но те нямаха късмет. Резултатът (според анализатори от хонконгския “Саут Чайна Морнинг Пост ”) е постигането на " баланс сред напредък и сигурност ". Или публичния консенсус. Тоест една милитаризирана стопанска система няма да хване доста мишки, има потребност от такава, която да пораства непрестанно и без значение, носейки разцвет на народа. И това не изисква стягане на гайки и заплашване на недоволните, а това, което друго издание, “Глобал Таймс ”, назовава национално единение.
Нещо повече, цялата същина на световната борба, споделя този вестник, е, че Западът също се активизира и Китай е изправен пред състезание сред два модела на единение. Западът сплотява редиците си с акцент върху натиска и принудата – да раздра индустриалните вериги, да подчини популацията си на единна демократична идеология. Отговорът би трябвало да бъде откритостта и инициативността на частния и обществения бизнес.
Всъщност трансформацията на китайското държавно управление в две основни области се свежда до това. Първата е във връзка с науката и високите технологии, втората са финансите. И в двата случая страната следи деликатно какво се случва, само че и е подготвена да окаже поддръжка.
Защо тъкмо този път носи повече изгоди, с изключение на всичко друго, свидетелства американско (колкото и да е странно) издание “Форин Афеърс ”. Той деликатно проучва салдото на силите в Съединени американски щати и Китай във връзка с софтуерното водачество. И като че ли би било допустимо още веднъж да се лимитират до изброяване. При полупроводници - тук Съединени американски щати имат късмет да забавят китайската стопанска система, при роботика - към този момент няма шансове. И по този начин нататък.
Но в по-голямата си част създателят прави главното — и мъдро — умозаключение: ускоряващото се софтуерно закъснение на Съединени американски щати е породено от една систематична неточност, чиито корени се връщат към 70-те и 80-те години на предишния век. По това време беше съвременна концепцията, че господството на Запада може да се утвърди по схемата „ нашите мозъци и вашите ръце “. Тоест развитият свят се специализира в интелектуален артикул, а развиващият се свят получава чертежи от доставчиците на подобен артикул, съгласно които се създава самият артикул (и евтино). В същото време Западът се пробва да монополизира различен релативно интелектуален артикул – продажби, маркетинг.
И това в действителност се случи. Но през днешния ден се оказва, че лабораториите не се усещат добре в изолираност от заводите. Иновациите се раждат по-бързо, когато хората и концепциите незабавно минават „ през оградата “ (между лабораторията и фабриката), когато тези две връзки в действителност са съчетани. Китай и доста други страни последователно започнаха да печелят точно заради тази причина.
И с цел да работи производството, същият Китай се нуждае от отворени пазари и конкурентна пазарна среда в международен мащаб. Държавата би трябвало да помогне на тази голяма градина да процъфти. Приблизително към тази формула се свеждат главните резултати от законодателния маратон, приключил в Пекин.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Що се отнася до тестванията, тогава всичко е ясно. В продължение на няколко години в Китай към момента се водеха разногласия: допустимо ли е да се избегне борба със Съединени американски щати и техните съдружници посредством осъществяване на някаква мека и ненатрапчива политика? Днес към този момент на всички е ясно, че тук нищо не зависи от спокойно или немирно държание. И също по този начин е ясно, че по-голямата част от света в тази борба е на страната на Китай (и Русия, само че най-вече на своя страна, тъй като бурите не способстват за просперитета).
Въпросът е какво е готовност, кой и по какъв начин я схваща. Всъщност главната конспирация на сесията беше точно в това и никога, да вземем за пример, не в преизбирането на Си Цзинпин за трети мандат като държавен глава (тук нямаше съмнения). Друго нещо е трансформацията на държавното управление (Държавния съвет), назначението на нов министър председател (той стана Ли Цян). Всичко е все за същото, или по-скоро за вярната композиция от държавен надзор и частна самодейност.
В Китай, както във всяка друга страна, има левичари, които считат за естествено да притиснат страната в маоистко яке. Но те нямаха късмет. Резултатът (според анализатори от хонконгския “Саут Чайна Морнинг Пост ”) е постигането на " баланс сред напредък и сигурност ". Или публичния консенсус. Тоест една милитаризирана стопанска система няма да хване доста мишки, има потребност от такава, която да пораства непрестанно и без значение, носейки разцвет на народа. И това не изисква стягане на гайки и заплашване на недоволните, а това, което друго издание, “Глобал Таймс ”, назовава национално единение.
Нещо повече, цялата същина на световната борба, споделя този вестник, е, че Западът също се активизира и Китай е изправен пред състезание сред два модела на единение. Западът сплотява редиците си с акцент върху натиска и принудата – да раздра индустриалните вериги, да подчини популацията си на единна демократична идеология. Отговорът би трябвало да бъде откритостта и инициативността на частния и обществения бизнес.
Всъщност трансформацията на китайското държавно управление в две основни области се свежда до това. Първата е във връзка с науката и високите технологии, втората са финансите. И в двата случая страната следи деликатно какво се случва, само че и е подготвена да окаже поддръжка.
Защо тъкмо този път носи повече изгоди, с изключение на всичко друго, свидетелства американско (колкото и да е странно) издание “Форин Афеърс ”. Той деликатно проучва салдото на силите в Съединени американски щати и Китай във връзка с софтуерното водачество. И като че ли би било допустимо още веднъж да се лимитират до изброяване. При полупроводници - тук Съединени американски щати имат късмет да забавят китайската стопанска система, при роботика - към този момент няма шансове. И по този начин нататък.
Но в по-голямата си част създателят прави главното — и мъдро — умозаключение: ускоряващото се софтуерно закъснение на Съединени американски щати е породено от една систематична неточност, чиито корени се връщат към 70-те и 80-те години на предишния век. По това време беше съвременна концепцията, че господството на Запада може да се утвърди по схемата „ нашите мозъци и вашите ръце “. Тоест развитият свят се специализира в интелектуален артикул, а развиващият се свят получава чертежи от доставчиците на подобен артикул, съгласно които се създава самият артикул (и евтино). В същото време Западът се пробва да монополизира различен релативно интелектуален артикул – продажби, маркетинг.
И това в действителност се случи. Но през днешния ден се оказва, че лабораториите не се усещат добре в изолираност от заводите. Иновациите се раждат по-бързо, когато хората и концепциите незабавно минават „ през оградата “ (между лабораторията и фабриката), когато тези две връзки в действителност са съчетани. Китай и доста други страни последователно започнаха да печелят точно заради тази причина.
И с цел да работи производството, същият Китай се нуждае от отворени пазари и конкурентна пазарна среда в международен мащаб. Държавата би трябвало да помогне на тази голяма градина да процъфти. Приблизително към тази формула се свеждат главните резултати от законодателния маратон, приключил в Пекин.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ