Стихотворението
Кръстю БОРИСОВ
Пролетна ария
Вятърът през синурите тича,
гали всичко с пламнала ръка;
планината бързо се съблича,
зашумява буйната река.
Някой вика... Бодър ек полазва,
избълбуква в някой дол нечут.
Утрото разкрива светла пазва
и ни кани към живот и труд.
Като гръд на мургаво момиче
Тръпне потъмнялата земя.
Пролетта ще пристигна да накичи
всичко с листи, крин и червен мак.
Как жаднеят през днешния ден за вихрен полет
хората пияни от екстаз!
Ех, ще пристигна ведросиня пролет
с дни от слънце, дързост и шир!
Слънцето проряза с меч мъглата
и снегът кат ария отшумя.
Вятърът изтича над полята
и погали сънната земя.
Слънцето е грейнало навсъде -
над поля, села и градове.
Братя, пролет хубава ще бъде,
пролет без мъгли и ветрове!
Слънцето е грейнало в гръдта ми,
слънцето е спряло над света.
Пролетта към изгрева ме мами
и отнася гнилите листа.
Орач
Слънцето към заник постепенно слиза.
Тежка пара лъха угарта.
Лепне веч изкаляната риза.
Кал и пот се стичат по гръдта.
Дий! Браздите постепенно се чертаят.
Ралото едвам, едвам върви.
Кравките краката си мотаят.
Гладни са... Но - Дий! Върви, върви!
Синурът те стопира... Хайде! Връщай!
Ралото пълзи едвам, едвам.
Нивата е дребна... С поглед поглъщай
целината, чезнеща в трева!
Лепне веч изкаляната риза.
Ти се къпеш в пара, тиня и пот.
Слънцето към заник постепенно слиза,
както слиза твоя чер живот.
Всеки синур страхливо те поглежда,
тръпне в жадност да го изореш.
Плоден е... А някаква вяра
блика в теб... И отново ореш, ореш.
Вярваш ли, че плугове стоманени
с мощност ще забраздят от край до край?
Хората ще поздравят зората.
В всеки взор наслада ще сияй.
Ний ще пеем, мои бледи братя!
Ще захвърлим кривите рала.
Тракторите ще браздят полята
с песни и бензинена мъгла.
Човешка ария
По прашни пергаментни листове -
развявани безкрай от ветровете -
ти вписа кървавите редове
и огнения химн на вековете.
Познаваме те с лък и кървясъл меч,
познаваме те в дивата ти завист,
познаваме те в мир и дива сеч
на времето от прашната вътрешност!
От стихии, дъждове и ветрове
ти търсеше заслон из пещерите,
а в пердах със хищни зверове
в отрова си потапяше стрелите.
Прахът се натрупа доста епохи,
затрупва кървавото остаряло време,
във пътя си с човешки стихове
ний вписваме най-новите поеми.
В праха заглъхва като чудноват ек
поемата на дивата далечност,
измежду хората върви един човек
и им мълви за мир, обич, човещина.
Завръщане
Тая вечер балканският трен
ме остави в притихналата гара.
Аз пропадам в студения мрак,
от фенера ръждиво прогарян.
И кат шепот долавям оттатък
гласове на пияни колари.
Влакът шумно потегля на път
край кантони, спирки и гари.
Аз се връщам в гръдта ви, села,
с притаени кирпични къщурки,
дето спяхме в корави кревати
под шума на чекръци и хурки.
Сладък сън е приспал Дебелец
под шума на дъжда в тишината.
Песента на намокрен щурец
спомня детските дни в равнината.
Аз възлизам по калния път.
Дрънкат някакви остарели каруци.
...да заспя в твойта сламена гръд,
мое село, увит в ямурлуци!
И да чувам, по какъв начин влажна мъгла
шумоли като шепот на хурки!
Мои небогати кирпични села,
мои в сън притаени къщурки!
Пролетна ария
Вятърът през синурите тича,
гали всичко с пламнала ръка;
планината бързо се съблича,
зашумява буйната река.
Някой вика... Бодър ек полазва,
избълбуква в някой дол нечут.
Утрото разкрива светла пазва
и ни кани към живот и труд.
Като гръд на мургаво момиче
Тръпне потъмнялата земя.
Пролетта ще пристигна да накичи
всичко с листи, крин и червен мак.
Как жаднеят през днешния ден за вихрен полет
хората пияни от екстаз!
Ех, ще пристигна ведросиня пролет
с дни от слънце, дързост и шир!
Слънцето проряза с меч мъглата
и снегът кат ария отшумя.
Вятърът изтича над полята
и погали сънната земя.
Слънцето е грейнало навсъде -
над поля, села и градове.
Братя, пролет хубава ще бъде,
пролет без мъгли и ветрове!
Слънцето е грейнало в гръдта ми,
слънцето е спряло над света.
Пролетта към изгрева ме мами
и отнася гнилите листа.
Орач
Слънцето към заник постепенно слиза.
Тежка пара лъха угарта.
Лепне веч изкаляната риза.
Кал и пот се стичат по гръдта.
Дий! Браздите постепенно се чертаят.
Ралото едвам, едвам върви.
Кравките краката си мотаят.
Гладни са... Но - Дий! Върви, върви!
Синурът те стопира... Хайде! Връщай!
Ралото пълзи едвам, едвам.
Нивата е дребна... С поглед поглъщай
целината, чезнеща в трева!
Лепне веч изкаляната риза.
Ти се къпеш в пара, тиня и пот.
Слънцето към заник постепенно слиза,
както слиза твоя чер живот.
Всеки синур страхливо те поглежда,
тръпне в жадност да го изореш.
Плоден е... А някаква вяра
блика в теб... И отново ореш, ореш.
Вярваш ли, че плугове стоманени
с мощност ще забраздят от край до край?
Хората ще поздравят зората.
В всеки взор наслада ще сияй.
Ний ще пеем, мои бледи братя!
Ще захвърлим кривите рала.
Тракторите ще браздят полята
с песни и бензинена мъгла.
Човешка ария
По прашни пергаментни листове -
развявани безкрай от ветровете -
ти вписа кървавите редове
и огнения химн на вековете.
Познаваме те с лък и кървясъл меч,
познаваме те в дивата ти завист,
познаваме те в мир и дива сеч
на времето от прашната вътрешност!
От стихии, дъждове и ветрове
ти търсеше заслон из пещерите,
а в пердах със хищни зверове
в отрова си потапяше стрелите.
Прахът се натрупа доста епохи,
затрупва кървавото остаряло време,
във пътя си с човешки стихове
ний вписваме най-новите поеми.
В праха заглъхва като чудноват ек
поемата на дивата далечност,
измежду хората върви един човек
и им мълви за мир, обич, човещина.
Завръщане
Тая вечер балканският трен
ме остави в притихналата гара.
Аз пропадам в студения мрак,
от фенера ръждиво прогарян.
И кат шепот долавям оттатък
гласове на пияни колари.
Влакът шумно потегля на път
край кантони, спирки и гари.
Аз се връщам в гръдта ви, села,
с притаени кирпични къщурки,
дето спяхме в корави кревати
под шума на чекръци и хурки.
Сладък сън е приспал Дебелец
под шума на дъжда в тишината.
Песента на намокрен щурец
спомня детските дни в равнината.
Аз възлизам по калния път.
Дрънкат някакви остарели каруци.
...да заспя в твойта сламена гръд,
мое село, увит в ямурлуци!
И да чувам, по какъв начин влажна мъгла
шумоли като шепот на хурки!
Мои небогати кирпични села,
мои в сън притаени къщурки!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ