Човек получава толкова радост, ако се научи да дарява!
КРАСИМИРА СТОЯНОВА е родена във Велико Търново. Завършва НУИ " Проф. Веселин Стоянов " в Русе с цигулка и АМТИИ в Пловдив с три специалности - цигулка, пеене и музикална педагогика. Дебюта си като оперна певица прави с ролята на Джилда в " Риголето " от Верди в Софийската опера (1995), където през идващите 4 сезона взе участие в " Сватбата на Фигаро ", " Идоменей ", " Милосърдието на Тит " от Моцарт, " Еврейката " от Халеви, " Гуарани " и " Фоска " от Гомес. След сполучлив дебют във Виенската щатсопера през 1998 година е ангажирана в ансамбъла на театъра, където от 1999 до 2003 година е щатна солистка, а от есента на 2003-та досега е непрекъснат гост-солист. Пее в Метрополитън и Карнеги хол в Ню Йорк, " Ковънт гардън " и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската канара, Дойче опер и Концертхаус в Берлин, Музикферайн и Концертхаус във Виена, и доста други През 2007 година е оповестена за " Музикант на годината " от предаването " Алегро виваче " на БНР. През 2009 година е удостоена със званието " Камерзенгерин " - най-високата купа в Австрия, присъждана на оперни артисти, през 2014 година - със " Златно перо " за принос към българската просвета и изкуство, през 2015 година - с почетното звание " Доктор хонорис идея " на АМТИИ в Пловдив. Носителка е на медал " Златен век " - огърлие. През 2020 година е оповестена за " Почетен жител на Русе ".
- Госпожо Стоянова, открихте 25-ото издание на Европейския музикален фестивал в София, проведен от " Кантус фирмус ", с песенен рецитал с пианиста Людмил Ангелов с шедьоври от Рихард Вагнер, Густав Малер и Рихард Щраус. Програмата особено подбрана ли бе за този конгрес?
- За откриването на 25-ото издание на Европейския музикален фестивал бяхме поканени с Людмил особено с тази стратегия. Ние нормално обмисляме какви творби ще осъществим в нашите концерти, тъй че да се получи едно единно музикално подстрекателство.
- Във Вашето творчество значимо място заема камерната музика - род, който изисква друга настройка, отношение и метод на поднасяне. С какво Ви притегля и за какво е значимо да се разпространява това голямо творчество на именити български и задгранични композитори? Как то обогатява музикалната просвета и на артистите, и на феновете?
- Камерната музика като цяло е един доста комплициран дял от класическата и оперната музика. Тя изисква сериозна подготовка, задълбочаване както в техническо отношение, по този начин и от позиция на интерпретацията. Този вид музициране е доста по-детайлно, по-поетично, излъчва една по-дълбока психика, тъй като самите композитори, които са писали камерни творби, са търсели точно това. В това е и хубостта на подобен вид концерти, в звученето има доста повече предусещане и успокоение. Зрителите могат умерено да затворят очи и единствено да слушат, няма ненужна зрелищност и звук - единствено гласът и пианото се леят в тишината. Отделно, можем доста дълго да приказваме за прелестните мостри на камерната музика като цяло, а в частност желая да подчертая хубостта на вокалната камерна музика. Това са дребни новели, поетични моменти, които възторгват душите освен на слушателите, само че на първо място на изпълнителите. Тя носи доста ентусиазъм.
- Пеете на най-престижните оперни и концертни подиуми по света, предизвиквате възторга и овациите на милиони хора, само че с какво възприятие и до през днешния ден очаквате срещите си с българските меломани и излизате на родна сцена?
- Срещите ми с нашата аудитория за мен са постоянно доста виновни! Мисля си, че преди изявите съм по-нервна от нормално, само че щом веднъж стартира концертът или спектакълът, се усещам чудесно, тъй като чувствам мощно отношението на публиката и по какъв начин тя приема, откликва на това, което й сервира.
Още в детските си години имате подготовка с изключение на по цигулка и пеене, и по изобразяване, художествена гимнастика - всичко това какво значение има и по какъв начин е подпомагало работата Ви на оперната сцена?
- Оперното изкуство е синкретично или, по този начин да се каже, събиращо в себе си доста други изкуства и това го прави доста богато и забавно. Добре е артистът да е квалифициран за всичко това, макар че една начална подготовка сама по себе си не е задоволителна, а е належащо човек да се развива до последния си мирис - било то на сцената, или в живота.
- Може ли да споделите каква е ролята на две персони за Вашата певческа кариера: първото име е на вокалния възпитател Стоян Кисьов.
- Моят прелестен преподавател Стоян Кисьов ми даде доста освен като вокален възпитател, само че и като човек и ментор за моето педагогическо бъдеще. С неговата присъща човещина и с точния си вокален слух той отгледа доста артисти. Щастлива съм, че съм го имала в живота си!
- Другото име е Йоан Холендер, една от най-авторитетните персони в оперния свят, най-дългогодишният артистичен шеф на Виенската щатсопера.
- Йоан Холендер беше индивидът, който ме чу в ролята на Рашеб от операта " Еврейката " от Халеви и ме предложения на прослушване в операта във Виена. Той беше от оперните шефове, които са някогашни артисти и импресарии и познават и схващат доста добре тази машина, наречена " опера ". Това е комплициран развой, в който личността на шефа е от голямо значение. За страдание, през днешния ден се следи една по-различна реалност, в която оперните шефове са просто хора на цифрите и всичко това не способства изключително за развиването на оперното изкуство.
- Една от специалностите, които сте придобили в АМТИИ, е вокална педагогика. Въпреки наситената Ви изпълнителска стратегия, постоянно водите майсторски класове и работите с млади артисти. Вашите български възпитаници Ви боготворят и споделят, че се поучават с Вас с изключение на по професионални въпроси, и за доста персонални неща. Мисля, че човек, изключително който е в дейна креативна активност, не може да отделя време и прочувствен потенциал за това, в случай че няма вътрешна увереност и нужда да предава опита си и да оказва помощ на бъдещи оперни звезди.
- За мен е доста значимо да работя с младите артисти, одобрявам го като мой личен дълг! Самата аз си припомням какъв брой ми е била нужна помощ, подадена ръка. Искам да кажа, че на мен доста хора са ми подавали ръка, за което съм доста щастлива и признателна. И в този момент на собствен ред желая да отгледам едно блестящо потомство оперни артисти, които да мислят, да проучват, да могат да музицират, да са постоянни душевен, да са чудесно готови във всяко отношение, да са конкурентоспособни и да са благородни! Много обичам всички тях, с които работя, а и те ме обичат. И да - дръзвам да заявя, че в мое лице намират човек, на който да имат доверие. А това е доста отговорно.> - Някои хора са по-търпеливи, постепенно и последователно се придвижват към мечтания резултат, други са по-амбициозни и решителни, хвърлят се към огромни цели и желаят бързо развиване. Какви неточности би трябвало да внимава да не допусне един млад артист при започване на кариерата си?
- Всички младежи са по-нетърпеливи, само че това е обикновено, точно тъй като са млади, тяхната кръв се движи с друга скорост, те желаят всичко тук и в този момент, както се споделя. Но да си възпитаник също е изкуство, би трябвало да си подготвен за това, да си виновен, да искаш да се учиш, да се променяш, да превъртиш кръгозора си от това, което мислиш, че би трябвало, към това, което е вярно и те движи напред. Всичко това е обвързвано с доста моменти на съмнение, даже обезсърчение, до момента в който ученикът вникне във философията на процеса, и когато веднъж узнае, че това са нужните съмнения в този развой на придвижване и развиване, той се успокоява и уверено потегля напред.
Днешният проблем е, че младите имат прекомерно доста информация, която ги залива отвред, и те губят възприятието за непоклатимост. Прекалено доста записи, които те слушат непрестанно, също не им оказват помощ в опознаване на личното си креативно " аз ".
- Освен гения и трудолюбието, какви качества на характера и нрав би трябвало да възпита у себе си един актьор, с цел да се впише в средите на огромното международно изкуство?
- Музикалност, просветеност, просвета - както обща, по този начин и на държание, както към този момент по-преди загатнах, непрестанно развиване в другите области и елементи на оперното изкуство. Изобщо тази работа върху себе си е неспирна, до края на кариерата би трябвало да работим първо и най-вече върху себе си.
- Вашият креативен път стартира като цигуларка, знаете какво значение има качественият инструмент за пълноценната изява на гения и за разкриването на хубостта и цената на едно произведение. Това ли е една от аргументите да бъдете донор на НУИ " Проф. Веселин Стоянов " в Русе, което дава опция за възобновяване и поддържане на музикалните принадлежности на учебното заведение? Какво е отношението Ви към дарителството въобще?
- Качественият инструмент е нещо доста значимо, въпреки че животът доста пъти опровергава тази максима и ни демонстрира, че даже с фалшив инструмент, когато има гений, дух, психика и вярна тенденция на развиване, може да се реализира доста. Но!!! Няма потребност да се придържаме към този принцип, а да се стараем да осигуряваме на нашите млади музикални гении всички условия за тяхното развиване, това е дълг!
Много е ужасно, в случай че решим, че всичко, което получаваме в живота, ни се поставя. Не! Ние просто би трябвало да си го заслужим, да дадем от себе си, с цел да получим. Това е един съвместен развой и в това е сладостта! Наблюдавам, че сме отвикнали да даваме, да даряваме. А е толкоз прелестно! Човек получава толкоз наслада, в случай че се научи да подарява! Кой с каквото и както може - тук не става дума безусловно за пари. Любов, помощ за някого, чисто човешки, простички взаимоотношения, които да зарадват другия - мисля, че в това е смисълът на живота.
- Програмата Ви за идващите месеци към този момент е запълнена с изяви по европейските подиуми. Кога да Ви чакаме още веднъж в България?
- Радвам се, че през март съм освен в София за концерта ни с Людмил Ангелов в зала " България ", само че имам участия на Международния фестивал " Мартенски музикални дни " в Русе с два концерта - един солов с пианистката Боряна Ламбрева на 27 март и при закриването на фестивала на 30 март с " Реквием " на Верди. Връщам се още веднъж през юли, когато със Симфоничния оркестър на БНР и маестро Павел Балев ще запишем диск с арии на Моцарт, а през август ще пея " Русалка " на Дворжак на Международния музикален фестивал " Варненско лято ".
- Госпожо Стоянова, открихте 25-ото издание на Европейския музикален фестивал в София, проведен от " Кантус фирмус ", с песенен рецитал с пианиста Людмил Ангелов с шедьоври от Рихард Вагнер, Густав Малер и Рихард Щраус. Програмата особено подбрана ли бе за този конгрес?
- За откриването на 25-ото издание на Европейския музикален фестивал бяхме поканени с Людмил особено с тази стратегия. Ние нормално обмисляме какви творби ще осъществим в нашите концерти, тъй че да се получи едно единно музикално подстрекателство.
- Във Вашето творчество значимо място заема камерната музика - род, който изисква друга настройка, отношение и метод на поднасяне. С какво Ви притегля и за какво е значимо да се разпространява това голямо творчество на именити български и задгранични композитори? Как то обогатява музикалната просвета и на артистите, и на феновете?
- Камерната музика като цяло е един доста комплициран дял от класическата и оперната музика. Тя изисква сериозна подготовка, задълбочаване както в техническо отношение, по този начин и от позиция на интерпретацията. Този вид музициране е доста по-детайлно, по-поетично, излъчва една по-дълбока психика, тъй като самите композитори, които са писали камерни творби, са търсели точно това. В това е и хубостта на подобен вид концерти, в звученето има доста повече предусещане и успокоение. Зрителите могат умерено да затворят очи и единствено да слушат, няма ненужна зрелищност и звук - единствено гласът и пианото се леят в тишината. Отделно, можем доста дълго да приказваме за прелестните мостри на камерната музика като цяло, а в частност желая да подчертая хубостта на вокалната камерна музика. Това са дребни новели, поетични моменти, които възторгват душите освен на слушателите, само че на първо място на изпълнителите. Тя носи доста ентусиазъм.
- Пеете на най-престижните оперни и концертни подиуми по света, предизвиквате възторга и овациите на милиони хора, само че с какво възприятие и до през днешния ден очаквате срещите си с българските меломани и излизате на родна сцена?
- Срещите ми с нашата аудитория за мен са постоянно доста виновни! Мисля си, че преди изявите съм по-нервна от нормално, само че щом веднъж стартира концертът или спектакълът, се усещам чудесно, тъй като чувствам мощно отношението на публиката и по какъв начин тя приема, откликва на това, което й сервира.
Още в детските си години имате подготовка с изключение на по цигулка и пеене, и по изобразяване, художествена гимнастика - всичко това какво значение има и по какъв начин е подпомагало работата Ви на оперната сцена?
- Оперното изкуство е синкретично или, по този начин да се каже, събиращо в себе си доста други изкуства и това го прави доста богато и забавно. Добре е артистът да е квалифициран за всичко това, макар че една начална подготовка сама по себе си не е задоволителна, а е належащо човек да се развива до последния си мирис - било то на сцената, или в живота.
- Може ли да споделите каква е ролята на две персони за Вашата певческа кариера: първото име е на вокалния възпитател Стоян Кисьов.
- Моят прелестен преподавател Стоян Кисьов ми даде доста освен като вокален възпитател, само че и като човек и ментор за моето педагогическо бъдеще. С неговата присъща човещина и с точния си вокален слух той отгледа доста артисти. Щастлива съм, че съм го имала в живота си!
- Другото име е Йоан Холендер, една от най-авторитетните персони в оперния свят, най-дългогодишният артистичен шеф на Виенската щатсопера.
- Йоан Холендер беше индивидът, който ме чу в ролята на Рашеб от операта " Еврейката " от Халеви и ме предложения на прослушване в операта във Виена. Той беше от оперните шефове, които са някогашни артисти и импресарии и познават и схващат доста добре тази машина, наречена " опера ". Това е комплициран развой, в който личността на шефа е от голямо значение. За страдание, през днешния ден се следи една по-различна реалност, в която оперните шефове са просто хора на цифрите и всичко това не способства изключително за развиването на оперното изкуство.
- Една от специалностите, които сте придобили в АМТИИ, е вокална педагогика. Въпреки наситената Ви изпълнителска стратегия, постоянно водите майсторски класове и работите с млади артисти. Вашите български възпитаници Ви боготворят и споделят, че се поучават с Вас с изключение на по професионални въпроси, и за доста персонални неща. Мисля, че човек, изключително който е в дейна креативна активност, не може да отделя време и прочувствен потенциал за това, в случай че няма вътрешна увереност и нужда да предава опита си и да оказва помощ на бъдещи оперни звезди.
- За мен е доста значимо да работя с младите артисти, одобрявам го като мой личен дълг! Самата аз си припомням какъв брой ми е била нужна помощ, подадена ръка. Искам да кажа, че на мен доста хора са ми подавали ръка, за което съм доста щастлива и признателна. И в този момент на собствен ред желая да отгледам едно блестящо потомство оперни артисти, които да мислят, да проучват, да могат да музицират, да са постоянни душевен, да са чудесно готови във всяко отношение, да са конкурентоспособни и да са благородни! Много обичам всички тях, с които работя, а и те ме обичат. И да - дръзвам да заявя, че в мое лице намират човек, на който да имат доверие. А това е доста отговорно.> - Някои хора са по-търпеливи, постепенно и последователно се придвижват към мечтания резултат, други са по-амбициозни и решителни, хвърлят се към огромни цели и желаят бързо развиване. Какви неточности би трябвало да внимава да не допусне един млад артист при започване на кариерата си?
- Всички младежи са по-нетърпеливи, само че това е обикновено, точно тъй като са млади, тяхната кръв се движи с друга скорост, те желаят всичко тук и в този момент, както се споделя. Но да си възпитаник също е изкуство, би трябвало да си подготвен за това, да си виновен, да искаш да се учиш, да се променяш, да превъртиш кръгозора си от това, което мислиш, че би трябвало, към това, което е вярно и те движи напред. Всичко това е обвързвано с доста моменти на съмнение, даже обезсърчение, до момента в който ученикът вникне във философията на процеса, и когато веднъж узнае, че това са нужните съмнения в този развой на придвижване и развиване, той се успокоява и уверено потегля напред.
Днешният проблем е, че младите имат прекомерно доста информация, която ги залива отвред, и те губят възприятието за непоклатимост. Прекалено доста записи, които те слушат непрестанно, също не им оказват помощ в опознаване на личното си креативно " аз ".
- Освен гения и трудолюбието, какви качества на характера и нрав би трябвало да възпита у себе си един актьор, с цел да се впише в средите на огромното международно изкуство?
- Музикалност, просветеност, просвета - както обща, по този начин и на държание, както към този момент по-преди загатнах, непрестанно развиване в другите области и елементи на оперното изкуство. Изобщо тази работа върху себе си е неспирна, до края на кариерата би трябвало да работим първо и най-вече върху себе си.
- Вашият креативен път стартира като цигуларка, знаете какво значение има качественият инструмент за пълноценната изява на гения и за разкриването на хубостта и цената на едно произведение. Това ли е една от аргументите да бъдете донор на НУИ " Проф. Веселин Стоянов " в Русе, което дава опция за възобновяване и поддържане на музикалните принадлежности на учебното заведение? Какво е отношението Ви към дарителството въобще?
- Качественият инструмент е нещо доста значимо, въпреки че животът доста пъти опровергава тази максима и ни демонстрира, че даже с фалшив инструмент, когато има гений, дух, психика и вярна тенденция на развиване, може да се реализира доста. Но!!! Няма потребност да се придържаме към този принцип, а да се стараем да осигуряваме на нашите млади музикални гении всички условия за тяхното развиване, това е дълг!
Много е ужасно, в случай че решим, че всичко, което получаваме в живота, ни се поставя. Не! Ние просто би трябвало да си го заслужим, да дадем от себе си, с цел да получим. Това е един съвместен развой и в това е сладостта! Наблюдавам, че сме отвикнали да даваме, да даряваме. А е толкоз прелестно! Човек получава толкоз наслада, в случай че се научи да подарява! Кой с каквото и както може - тук не става дума безусловно за пари. Любов, помощ за някого, чисто човешки, простички взаимоотношения, които да зарадват другия - мисля, че в това е смисълът на живота.
- Програмата Ви за идващите месеци към този момент е запълнена с изяви по европейските подиуми. Кога да Ви чакаме още веднъж в България?
- Радвам се, че през март съм освен в София за концерта ни с Людмил Ангелов в зала " България ", само че имам участия на Международния фестивал " Мартенски музикални дни " в Русе с два концерта - един солов с пианистката Боряна Ламбрева на 27 март и при закриването на фестивала на 30 март с " Реквием " на Верди. Връщам се още веднъж през юли, когато със Симфоничния оркестър на БНР и маестро Павел Балев ще запишем диск с арии на Моцарт, а през август ще пея " Русалка " на Дворжак на Международния музикален фестивал " Варненско лято ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ