Крадецът на 239 експоната от 172 музея
Крадецът на 239 експоната от 172 музея. Известно е, че музейните крадци са водени от пристрастеност за облага, и тя е тази, която вследствие на това ги унищожава. Повечето крадци на изкуство са хванати, пробвайки се да продадат своята неповторима и скъпа плячка. Именно тази индиферентност към облага, нетипична за апаш, оказва помощ на Стефан Брайтуизер да краде скъпи шедьоври в продължение на доста години и да не попада в полезрението на полицията дълго време.
Стефан Брайтуизер е френски апаш на изкуство, който съумява да открадне 239 разнообразни творби на изящното изкуство от 172 музея в цяла Европа в интервала от 1995 до 2001 година, на стойност близо 2 милиарда $. По-късно по-голямата част от шедьоврите са унищожени.
В опит да натрупа персонална сбирка от скъпо изкуство, Стефан Брайтуизер посещавал дребни музеи, крепости, аукционни къщи и частни сбирки с ниска степен на сигурност и крадял един или два деликатно подбрани предмета, нормално дребни картини, статуи, оръжия и музикални принадлежности, които можел елементарно да скрие под якето. Неговата другарка Ан-Катрин Клайнклаус често му е била придружителка и е следила протичащото се. След закононарушенията двойката се качвала на влака и се прибирала вкъщи.
Брайтуизер е роден през 1971 година в Елзас, североизточна Франция. Баща му работел в швейцарска комерсиална компания, а майка му била здравна сестра. Въпреки обстоятелството, че никой в семейството не е обвързван с изкуството, той обичал антични и елегантни неща, предпочитайки интериорни и декорационни предмети от 18-ти век. Стефан израства измежду елегантни антични мебели, картини и редки книги, които в доста връзки го образуват като персона.
Когато младежът навършил 22 години, фамилията на родителите му се разпада – татко му изгонва него и майка му от къщата и те са принудени да наемат дребен апартамент с евтини общоприети мебели от IKEA. Но жаждата за хубост, заложена от родителите му в детството, не напуща Стефан, и с цел да задоволи потребността си да се възхищава на изящни неща, той стартира да краде от битпазари, антикварни магазини и музеи.
По същото време Стефан заживява с Ан-Катрин Клайнклаус, която споделя пристрастеността му към хубостта. Двамата нормално отивали в музеите привечер, когато посетителите са малко. Младите хора закупували билети и се държали учтиво и правилно. Разхождайки се из залите, двойката проучвала по какъв начин са ситуирани охранителите, накъде са ориентирани камерите и какъв брой бързо могат да изоставен постройката, без да разсънят съмнение. По време на своята активност музейните крадци придобили скъп престъпен опит и работели ясно и безпрепятствено.
Някои от откраднатите творби на изкуството били от 16-ти до 18-ти век и включвали картини на холандския портретист Корней дьо Лион, фламандския художник Питър Брьогел Младши, германеца Лукас Кранах Старши и френските художници Франсоа Буше и Жан-Антоан Вато.
„ Като виждам нещо красиво, не мога да не рева. Някои хора не го схващат, само че аз мога да рева за тези неща. ”, по този начин Брайуизер изяснява пред пресата пристрастеността си към шедьоврите. Освен това Стефан озадачава всички, като признава, че донасяйки следващата плячка от музея, се усеща по този начин, като че ли е взел нещастното животно от приюта и го е обкръжил с грижи.
В центъра на спалнята на Стефан и Ан-Катрин стояло двойно легло под древен балдахин от червен и златен велур. Покрай стените имало лавици, на които в редици били подредени откраднатите полезности, измежду които фигурки, сребърни принадлежности, часовници, книги и доста други. Девойката считала за „ перли “ на своята „ сбирка “ за първокласен молитвеник от 15-ти век и златна кутия за емфие, която в миналото е принадлежала на Наполеон. Всички стени били заети от картини и гравюри от Ренесанса, дело на Адриан ван Остаде, Франсоа Буше, Албрехт Дюрер.
Младите хора в никакъв случай не водели своите познати вкъщи, тъй че цялото това величие било налично единствено за очите им! Но макар предпазливостта развръзката не можела да бъде избегната. Всичко почнало с обстоятелството, че Ан-Катрин се уморила от незаконната активност и когато Стефан още веднъж я повикал “по работа ”, момичето отказало.
В резултат на това Стефан почнал да се краде самичък. Всеки път работел все по-нагло и смело. Един ден той откраднал остарял рог от швейцарския музей на Рихард Вагнер, оставяйки пръстовите си отпечатъци върху стойката. Стефан се върнал няколко дни по-късно в музея, само че пазачът го разпознал и незабавно го арестувал.
Арестът бил сериозен удар за Стефан, само че още по-болезнена за него била новината, че движимостите с невероятна стойност, които съхранявал в уютната си стая с Ан-Катрин, ненадейно били открити на дъното на канала Рона-Рейн. Оказало се, че майката на Брайтуизер, откакто научила за ареста му, изнесла всички антики от жилището и се пробвала да се отърве от тях допустимо най-бързо. Жената изгорила картините, а всички движимости от рафтовете изхвърлила в мръсния канал.
Произведения на изкуството били открити от минувачи, които забелязали чудноват искра във водата покрай брега. С невероятни старания полицията съумяла да извади част от полезностите, а някои от тях били съществено развалени от водата. Картините, в това число няколко световноизвестни от времето на Ренесанса, уви, били окончателно изгубени. Научавайки за ориста на сбирката си, Стефан съвсем изгубил мозъка си. Той изпаднал в ступор и съвсем не реагирал на света към него. За да попречи на момчето да се самоубие, администрацията на пандиза била принудена да му сложи денонощна защита.
Брайтуизер, майка му Мирей и Клайнклаус били изправени пред съда и приети за отговорни. Жената, унищожила шедьоврите на старите майстори, получила три години, от които излежала единствено половината. Стефан съумял да убеди съда, че майка му е елементарна, едва образована жена, която не знае същинската стойност на откраднатите движимости и ги счита за отпадъци от “битпазарите ”.
„ Портрет на Сибила, принцеса от Клевс “, Лукас Кранах (Стария) е една от най-ценните картини, погубени в пожара. Цената й надвишава 4 милиона $.
Ан-Катрин била наказана на 6 месеца затвор, защото декларирала, че не е взела участие в кражбите, а обичаният й подкрепил версията, с помощта на което тя се отървала със смешно наказване.
Съдът не бил изключително непоколебим и към Стефан. Тъй като момчето не изкарало нито един евроцент от кражбите си, те се смилили над него и за близо 240-те обири той получил единствено 4 години. Крадецът провокирал спорни усеща измежду следователи и съдии – от една страна, той бил нарушител, а от друга, адмирирали манията му по изкуството. През 2005 година Брайтвизер е освободен от пандиза.
Ан-Катрин отива при различен, до момента в който Стефан излежава присъда. Стените на стаята, лишени от картини, провокират обезсърчение у Стефан. Той трябвало да работи като дървосекач, водач и чистач, само че светът на хубостта не го напуснал.
През 2006 година той даже издава книга, с помощта на която съумява да свърже двата края и даже да стане дребна звезда.
През април 2011 година полицията открива още 30 откраднати творби при обиск на жилището на Стефан. Това му донася още една присъда от три години затвор.
През февруари 2019 година Стефан Брайтуизер бил задържан още веднъж: полицията почнала да следи крадеца още през 2016 година При обиск в къщата му били открити римски монети от археологическия музей и други предмети от френски и немски галерии.
Носорогът Клара, който покори Европа
Крадецът на 239 експоната от 172 музея
