Който и да ви е разстроил, той ви контролира. Помислете,

„ Който и да ви е разстроил, той ви контролира„. Помислете, правилно ли е това? Когато нещо не върви по метода, по който желаеме, или някой не реагира по упования метод, когато държанието на някого ни тормози, ние нормално показваме усеща като „ ти ме разгневи “, „ аргументи ми болежка “, „ Ти ме извади от равновесие … “

Ако не спрем да мислим за това, мислите ни се трансформират на: „ Трябва да се чувствате отговорни за моите усеща “, „ Вие сте виновни за това, че ме разстройвате “, или „ Вие сте ме наранили “ – това значи, че някой е отговорен за това, че сме смутени.

Ако някой ни ядосва, значи, че ние сме му дали позволение да го направи. Всъщност, когато някой ни възмущава – това, което мислим за другите, е доста по-важно от това, което другите мислят за нас. Помислете за това.

В такива случаи отговорността за това по какъв начин се усещаме носят другите. Вместо да поемаме отговорност за нашите страсти и усеща, ние отдаваме тази мощ или единодушие на другите.

И е правилно, че да се поеме цялата тежест, която носят гнева или неспокойствие, е мъчно … изключително в случай че сме привикнали да насочваме фокуса си на открито. По-лесно е да упрекваме колегата си и да споделяме, че той е този, който се е опитал да ни вбеси, а не ние … само че ние в никакъв случай не можем да се свържем с нашата вътрешна същина по този метод.

Понякога това се случва тъй като ние сме ръководени от нашето его. Щом се отдалечим от егото и го оставим на мира, започваме да поемаме повече отговорност за нашите мисли, държание и страсти.

Можем да си помогнем, като си представим, че когато някой ни наскърбява или прави нещо, което не ни харесва, това е като че ли ни оферират подарък. Ако не го приемете, дарът остава за този човек, а в случай че го приемем, този подарък става наш. В последна сметка решението ще бъде наше.

Така обидите, провокациите или даже дейностите на други хора са сходни на даровете, които избираме да приемем или не. По този метод, ние не можем да упрекваме никого за нашето решение, можем да поемем отговорност единствено за нашето отношение и нашия избор.

Очакванията също могат да станат причина за дискомфорта ни, когато нещата не вървят по този начин, както сме си представяли. Не можем да направляваме събитията или хората, само че можем да направляваме нашия отговор. Затова не можем да променим това, което някой ни споделя или какво вършат и какво ни тормози, само че можем да променим отношението си към живота.

Отговорността плаши, само че ни разрешава да бъдем господари на живота си. Признаването на нашите страсти и усеща ни дава свободата да познаваме себе си и да избираме отношението си към живота.

Признанието, че „ Аз съм този, който избира ” и „ Аз съм този, който дефинира полезностите, които има за мен опитът ”, е нещо, което обогатява, само че също по този начин провокира боязън.
– Карл Роджърс –

Превод на Whoever Upsets You Controls You

Дзен: Ако сте добър човек, безусловно ще ви атакуват! Всеки ден… За да ви трансформират!

Без никаква причина! Добрият човек е добър умишлено. Това е неговият избор, и  не от уязвимост или нелепост, а поради голямата му вътрешна мощ, от която злите са изцяло лишени.…

Заповедите на дзен-будиста: 1. Бъди свободен от всевъзможни канони и доктрини, даже и от будистка…

Първа заповед Не си създавай кумир, идол. Бъди свободен от всевъзможни канони или доктрини, теории или идеологии, даже будистка. Всички те са единствено средство за въздействие и не са Истината.…