Всичко, което трябва да знаете за президентските избори на 14 ноември
Кой ще е новият президент и след балотаж ли ще завоюва? Това са измежду най-важните въпроси, свързани с идните президентски избори на 14 ноември .
" Дневник " събира в тази публикация всичко, което е значимо и потребно да знаете за президентските избори . В началото за облекчение има наличие - въпроси, които при клик ви водят непосредствено към отговора.
На 14 ноември 2021 година българите ще гласоподават, с цел да изберат президент и вицепрезидент и 240 народни представители в бъдещото 47-о Народно заседание. Президентските избори са постоянни. Ако има балотаж, той ще бъде идната неделя на 21 ноември.
На 14 ноември ще се гласоподава 2 в 1 - за президент и вицепрезидент и за народни представители. Гласуването в секциите с 300 и повече гласоподаватели в страната и чужбина още веднъж ще е единствено и само с машини, както бе на 11 юли. Машини ще има в 9399 секции, а по две устройства се чака да има в 2121 секции.
И с една машина и с една карта. Избирателят ще може първо да уточни дали ще упражни правото си на глас и в двата типа избори или единствено в един от тях (още вижте ).
Гласуващите за народни представители ще могат да отбележат и преференция в съответната листа.
Карантинираните поради ковид ще могат да подават онлайн заявление за гласоподаване с преносима урна и в деня на изборите.
Изборният ден още веднъж ще стартира в 7 часа и приключва в 20 часа . Ако след този час пред секциите има чакащи да подадат своя избор, гласуването може да бъде удължено, само че най-много до 21 часа.
Според Изборния кодекс гласуването в България е наложително, само че глоба за негласуване няма . Право да гласоподават имат всички български жители, навършили 18 години към изборния ден, без поставените под забраняване и изтърпяващите наказване отнемане от независимост.
По предварителни данни на Централната изборна комисия гласоподавателите по лист са 6 708 189 души .
Всички български жители ще могат да ревизират по електронен път номера и адреса на изборната секция , в която ще гласоподават на изборите за 14 ноември. Справката ще може да се направи в уеб страницата на Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване " (ГРАО), както и със есемес.
Избирателите могат да подадат заявление за гласоподаване по сегашен адрес в съответната общинска администрация или онлайн до ГРАО -. Крайният период бе 30 октомври.
След тази дата описите би трябвало да бъдат обновени, тъй че проверявайте още веднъж през данните си. След като гласоподавателят бъде вписан в листата по сегашен адрес, ще бъде премахнат от този по непрекъснат.
Ако сте студент постоянно образование и непрекъснатият ви адрес е в различен град - ще може да гласувате там, където учите, в секция, която изберете. Необходимо е да визиите документ за идентичност, заверена за съответния учебен срок студентска брошура и декларация, че не сте дали своят вот и няма да гласувате на друго място (тя е по пример и се дава в секцията).
Засега въведените и за 14 ноември ограничения ще са като за предходните избори. Основните правила са:
- в секциите да се носят защитни маски , покриващи носа и устата
- всички в секциите и пред тях да са на разстояние от 1.5 м
- постоянно би трябвало да се дезинфекцират постоянно докосвани повърхности
- прозорците да стоят отворени или стаите да се проветряват на всеки час
- членовете на секционната комисия да преписват данните от персоналната карта на гласоподавателя, без да я пипат, а той да смъква маската за малко, с цел да се разпознава
- до машините да бъде подложен дезинфектант, който гласоподавателят да употребява, преди да гласоподава, а самите те да се чистят със алкохол
- входът към тъмната стаичка в секциите, където да гласоподава с хартиени бюлетини, да е наоколо до стената, с цел да няма перде, което хората да допират
- химикалките да се дезинфекцират след приложимост, а гласоподавателят да ги взема самичък.
И на тези избори карантинираните поради ковид ще могат да гласоподават с преносими изборни кутии , които в изборния ден ще обикалят по адресите. Заявления за гласоподаване в мобилна секция ще се подават и в самия избирателен ден (още вижте ).
Членовете на комисиите ще носят защитни дрехи, а карантинираните би трябвало да са с маска, да са дезинфекцирали ръцете си авансово и да употребяват лична писалка.
За повторно на парламентарни избори и за първи на президентски в секциите с 300 и повече гласоподаватели ще се гласоподава единствено и само с машини. В страната с машини ще се гласоподава в 9399 секции, а по две устройства ще има в 2121 огромни секции.
Плюс на машинното гласоподаване е, че отстрани недействителните бюлетини, т.е. няма по какъв начин да бъде позволена неточност при самото отбелязване на вота.
На 14 ноември гласоподавателят ще гласоподава с една карта и на една машина (още вижте ).
Тъй като изборите са 2 в 1, на екрана на машината първо гласоподавателят ще може да избере дали да гласоподава и в двата вота. Първо ще се гласоподава за президент и вицепрезидент, като посредством допиране на екрана гласоподавателят отбелязва глас за желаната двойка. След това гласоподавателят ще може да гласоподава за желана партия или коалиция в парламентарните избори и да означи и преференция за претендент от листата. Електронните бюлетини и за двата вота ще са на две страници. Накрая машината разпечатва две разнообразни по дължина разписки от гласуването, която се пускат в една изборна кутия.
Не. Освен в случай че нямате сегашен адрес на мястото, на което ще почивате. Тогава би трябвало да подадете заявление в период.
Да. В която и да е секция в чужбина, с документ за идентичност и без авансово подадено заявление.
Секциите за ще бъдат 751. На база на адресите от изборите на 11 юли в чужбина за 14 ноември бяха избрани 671 секции в 67 страни, само че след подадените 56 668 заявки за закриване на секции (за една по закон са нужни 40 заявления) броят им бе повишен. В Германия ще има секции единствено на 40 адреса поради рестрикция от локалните управляващи, само че броят на секциите ще бъде 85 (пълен лист вижте ).
На парламентарните избори на 11 юли се гласуваше в рекордните 782 секции зад граница, само че тогава отпаднаха рестриктивните мерки за секции отвън Европейски Съюз. На 4 април секциите в чужбина са били 465, през 2017 година - в 371, през 2014 година - в 426, през 2013 година - 227, през 2009 година - 274 секции.
Българите зад граница могат да гласоподават за президент и вицепрезиденти и за депутати. Избирателен регион " Чужбина " обаче няма и по тази причина могат да гласоподават за партия и коалиция, само че не и за претендент от листата. В огромните секции отвън страната (с 300 заявки или гласоподаватели на предходен вот) още веднъж ще се гласоподава единствено с машини. Устройства ще има в 208 секции и те ще са по две.
В изборния ден с документ за идентичност (дори и изтекъл) в секциите в чужбина може да гласоподава всеки българин, който има право на глас, даже и да не е подал заявление преди този момент.
Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласоподаване там, се върне в България, той може да гласоподава по непрекъснат адрес.
Хората с трайни увреждания, които не им разрешават да упражнят правото си на глас в изборна секция, могат да подадат в съответната община заявление за гласоподаване с преносима изборна кутия . Към заявката се ползва копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният период бе 30 октомври.
Кандидатпрезидентските двойки на изборите на 14 ноември са 23, като някои са партийни претенденти, а други са издигнати от инициативни комитети и подкрепени от партии или обединения. Номерата им в бюлетината са следните:
1. Йоло Денев и Марио Филев
2. Николай Малинов и Светлана Косева ( " Възраждане на отечеството " )
3. Росен Миленов и Иван Иванов
4. Валери Симеонов и Цветан Манчев ( " Патриотичен фронт " )
5. Костадин Костадинов и Елена Гунчева ( " Възраждане " )
6. Румен Радев и Илияна Йотова (подкрепени от " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН ", " Изправи се.БГ! Ние идваме! ", " Продължаваме промяната " и АБВ)
7. Горан Благоев и Ивелина Георгиева (Национално обединяване на десницата)
8. Благой Петревски и Севина Хаджийска ( " Български съюз за директна народна власт " ).
9. Марина Манчева и Савина Луканова
10. Александър Томов и Лъчезар Аврамов ( " Българска социалдемокрация " )
11. Волен Сидеров и Магдалена Ташева ( " Атака " )
12. Боян Расате и Елена Ваташка
13. Жельо Желев и Калин Крулев ( " Общество за нова България " )
14. Светослав Витков и Веселин Белоконски ( " Глас национален " )
15. Анастас Герджиков и Невяна Митева (подкрепени от ГЕРБ-СДС и БЗНС)
16. Луна Йорданова и Иглена Илиева
17. Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова (ДПС)
18. Цвета Кирилова и Георги Тутанов
19. Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе (подкрепени от " Демократична България " )
20. Мария Колева и Ганчо Попов (партия " Правото " )
21. Милен Михов и Мария Цветкова (ВМРО)
22. Георги Георгиев и Стоян Цветков ( " Българско национално обединяване - БНО " )
23. Веселин Марешки и Полина Цанкова ( " Воля " )
Прогнозите за президентските избори са, че най-вероятно президентът ще бъде определен на балотаж. Според последното проучване на поддръжката за Румен Радев е 42.6%, за проф. Анастас Герджиков - 28.1%, а за Лозан Панов - 8.2%.
На президентските избори изборната интензивност е от изключително значение. За да бъде определен президентът на първи тур, би трябвало да са дали своят вот най-малко 50% плюс един от имащите право на глас , като съответният претендент да са подкрепили най-малко половината плюс един от тях.
Гласовете " Не поддържам никого " се броят единствено за установяване на изборната интензивност. На първи тур на президентските избори тя е значима, защото с цел да има определен държавен глава той би трябвало да е подсилен най-малко от половината гласуващи, само че в изборите би трябвало да са дали своят вот 50% плюс един от имащите право на глас. " Не поддържам никого " не може да стане президент .
С хартиена бюлетина, която е интегрална, ще се гласоподава в дребните селски секции с по-малко от 300 гласоподаватели , както и при гласоподаване с преносима изборна кутия , в изборни секции в лечебни заведения, домове за остарели хора и други профилирани институции за даване на обществени услуги, в изборни секции на плавателни съдове под българско знаме и в изборни секции отвън страната, за които са подадени по-малко от 300 заявки или на предходни избори са дали своят вот толкоз гласоподаватели.
Бюлетини ще има и в огромните секции, където ще се гласоподава единствено с машини, с цел да може да продължи гласуването при механически проблем или форсмажорно събитие. Те са две обособени - за президентските и за парламентарните избори.
На президентските избори гласоподавателят отбелязва вота си за кандидатпрезидентска двойка или в квадратчето " Не поддържам никого ", като слага знак " Х " или " V ". Отбелязването с тези знаци е фактически единствено в случай че е с химикал, пишещ със наследник цвят .
Празната бюлетина е на процедура недействителен глас. На парламентарни избори невалидните бюлетини се броят единствено за установяване на изборната интензивност , само че нямат въздействие върху резултатите. На първия тур на президентските избори изборната интензивност е значима, защото с цел да има определен държавен глава без балотаж, той би трябвало да е подсилен най-малко от половината гласуващи, само че в изборите би трябвало да са дали своят вот 50% плюс един от имащите право на глас.
Бюлетината е невалидна, когато вотът е маркиран със знак, друг от " Х " или " V ", има отбелязване допълнително от едно квадратче или има отбелязване и отвън квадратчето.
Невалидни са бюлетини с надписи (някои гласоподаватели оставят обръщение към системата или шега), със знаци, с друг от наследник цвят химикал, както и в случай че е празна.
Президентските избори са мажоритарни избори, тъй като се гласоподава за избран претендент.
Парламентарните избори са пропорционални избори с мажоритарен детайл. Избирателите могат да отбележат желание за избран претендент (преференции) от съответната листа.
Социологическите организации афишират прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 часа.
Централната изборна комисия би трябвало да разгласи резултатите от президентските избори до 16 ноември. Ако има балотаж, той ще е на 21 ноември, а резултатите ще бъдат оповестени най-късно два дни по-късно.
Най-честите операции на избори са купеният и следен избор и нарушаванията при отчитането на резултатите в секционните изборни комисии.
Касирането е анулация на избори, решение за която би трябвало да вземе съдът. Жалба до Конституционния съд за анулиране на избори може да подаде партия, взела участие в тях. За задачата обаче е необходим медиатор, какъвто могат да бъдат президентът, Министерският съвет, основният прокурор и висшите съдилища. Няма период, в който съдът да се произнесе.
Според утвърдената от Министерския съвет изборите 2 в 11 на 14 ноември ще костват 123. 8 млн. лева Парламентарните избори на 4 април костваха 65 млн. лева, а тези на 11 юли - 57 млн. лева, само че без разноските за машини.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Дневник " събира в тази публикация всичко, което е значимо и потребно да знаете за президентските избори . В началото за облекчение има наличие - въпроси, които при клик ви водят непосредствено към отговора.
На 14 ноември 2021 година българите ще гласоподават, с цел да изберат президент и вицепрезидент и 240 народни представители в бъдещото 47-о Народно заседание. Президентските избори са постоянни. Ако има балотаж, той ще бъде идната неделя на 21 ноември.
На 14 ноември ще се гласоподава 2 в 1 - за президент и вицепрезидент и за народни представители. Гласуването в секциите с 300 и повече гласоподаватели в страната и чужбина още веднъж ще е единствено и само с машини, както бе на 11 юли. Машини ще има в 9399 секции, а по две устройства се чака да има в 2121 секции.
И с една машина и с една карта. Избирателят ще може първо да уточни дали ще упражни правото си на глас и в двата типа избори или единствено в един от тях (още вижте ).
Гласуващите за народни представители ще могат да отбележат и преференция в съответната листа.
Карантинираните поради ковид ще могат да подават онлайн заявление за гласоподаване с преносима урна и в деня на изборите.
Изборният ден още веднъж ще стартира в 7 часа и приключва в 20 часа . Ако след този час пред секциите има чакащи да подадат своя избор, гласуването може да бъде удължено, само че най-много до 21 часа.
Според Изборния кодекс гласуването в България е наложително, само че глоба за негласуване няма . Право да гласоподават имат всички български жители, навършили 18 години към изборния ден, без поставените под забраняване и изтърпяващите наказване отнемане от независимост.
По предварителни данни на Централната изборна комисия гласоподавателите по лист са 6 708 189 души .
Всички български жители ще могат да ревизират по електронен път номера и адреса на изборната секция , в която ще гласоподават на изборите за 14 ноември. Справката ще може да се направи в уеб страницата на Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване " (ГРАО), както и със есемес.
Избирателите могат да подадат заявление за гласоподаване по сегашен адрес в съответната общинска администрация или онлайн до ГРАО -. Крайният период бе 30 октомври.
След тази дата описите би трябвало да бъдат обновени, тъй че проверявайте още веднъж през данните си. След като гласоподавателят бъде вписан в листата по сегашен адрес, ще бъде премахнат от този по непрекъснат.
Ако сте студент постоянно образование и непрекъснатият ви адрес е в различен град - ще може да гласувате там, където учите, в секция, която изберете. Необходимо е да визиите документ за идентичност, заверена за съответния учебен срок студентска брошура и декларация, че не сте дали своят вот и няма да гласувате на друго място (тя е по пример и се дава в секцията).
Засега въведените и за 14 ноември ограничения ще са като за предходните избори. Основните правила са:
- в секциите да се носят защитни маски , покриващи носа и устата
- всички в секциите и пред тях да са на разстояние от 1.5 м
- постоянно би трябвало да се дезинфекцират постоянно докосвани повърхности
- прозорците да стоят отворени или стаите да се проветряват на всеки час
- членовете на секционната комисия да преписват данните от персоналната карта на гласоподавателя, без да я пипат, а той да смъква маската за малко, с цел да се разпознава
- до машините да бъде подложен дезинфектант, който гласоподавателят да употребява, преди да гласоподава, а самите те да се чистят със алкохол
- входът към тъмната стаичка в секциите, където да гласоподава с хартиени бюлетини, да е наоколо до стената, с цел да няма перде, което хората да допират
- химикалките да се дезинфекцират след приложимост, а гласоподавателят да ги взема самичък.
И на тези избори карантинираните поради ковид ще могат да гласоподават с преносими изборни кутии , които в изборния ден ще обикалят по адресите. Заявления за гласоподаване в мобилна секция ще се подават и в самия избирателен ден (още вижте ).
Членовете на комисиите ще носят защитни дрехи, а карантинираните би трябвало да са с маска, да са дезинфекцирали ръцете си авансово и да употребяват лична писалка.
За повторно на парламентарни избори и за първи на президентски в секциите с 300 и повече гласоподаватели ще се гласоподава единствено и само с машини. В страната с машини ще се гласоподава в 9399 секции, а по две устройства ще има в 2121 огромни секции.
Плюс на машинното гласоподаване е, че отстрани недействителните бюлетини, т.е. няма по какъв начин да бъде позволена неточност при самото отбелязване на вота.
На 14 ноември гласоподавателят ще гласоподава с една карта и на една машина (още вижте ).
Тъй като изборите са 2 в 1, на екрана на машината първо гласоподавателят ще може да избере дали да гласоподава и в двата вота. Първо ще се гласоподава за президент и вицепрезидент, като посредством допиране на екрана гласоподавателят отбелязва глас за желаната двойка. След това гласоподавателят ще може да гласоподава за желана партия или коалиция в парламентарните избори и да означи и преференция за претендент от листата. Електронните бюлетини и за двата вота ще са на две страници. Накрая машината разпечатва две разнообразни по дължина разписки от гласуването, която се пускат в една изборна кутия.
Не. Освен в случай че нямате сегашен адрес на мястото, на което ще почивате. Тогава би трябвало да подадете заявление в период.
Да. В която и да е секция в чужбина, с документ за идентичност и без авансово подадено заявление.
Секциите за ще бъдат 751. На база на адресите от изборите на 11 юли в чужбина за 14 ноември бяха избрани 671 секции в 67 страни, само че след подадените 56 668 заявки за закриване на секции (за една по закон са нужни 40 заявления) броят им бе повишен. В Германия ще има секции единствено на 40 адреса поради рестрикция от локалните управляващи, само че броят на секциите ще бъде 85 (пълен лист вижте ).
На парламентарните избори на 11 юли се гласуваше в рекордните 782 секции зад граница, само че тогава отпаднаха рестриктивните мерки за секции отвън Европейски Съюз. На 4 април секциите в чужбина са били 465, през 2017 година - в 371, през 2014 година - в 426, през 2013 година - 227, през 2009 година - 274 секции.
Българите зад граница могат да гласоподават за президент и вицепрезиденти и за депутати. Избирателен регион " Чужбина " обаче няма и по тази причина могат да гласоподават за партия и коалиция, само че не и за претендент от листата. В огромните секции отвън страната (с 300 заявки или гласоподаватели на предходен вот) още веднъж ще се гласоподава единствено с машини. Устройства ще има в 208 секции и те ще са по две.
В изборния ден с документ за идентичност (дори и изтекъл) в секциите в чужбина може да гласоподава всеки българин, който има право на глас, даже и да не е подал заявление преди този момент.
Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласоподаване там, се върне в България, той може да гласоподава по непрекъснат адрес.
Хората с трайни увреждания, които не им разрешават да упражнят правото си на глас в изборна секция, могат да подадат в съответната община заявление за гласоподаване с преносима изборна кутия . Към заявката се ползва копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният период бе 30 октомври.
Кандидатпрезидентските двойки на изборите на 14 ноември са 23, като някои са партийни претенденти, а други са издигнати от инициативни комитети и подкрепени от партии или обединения. Номерата им в бюлетината са следните:
1. Йоло Денев и Марио Филев
2. Николай Малинов и Светлана Косева ( " Възраждане на отечеството " )
3. Росен Миленов и Иван Иванов
4. Валери Симеонов и Цветан Манчев ( " Патриотичен фронт " )
5. Костадин Костадинов и Елена Гунчева ( " Възраждане " )
6. Румен Радев и Илияна Йотова (подкрепени от " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН ", " Изправи се.БГ! Ние идваме! ", " Продължаваме промяната " и АБВ)
7. Горан Благоев и Ивелина Георгиева (Национално обединяване на десницата)
8. Благой Петревски и Севина Хаджийска ( " Български съюз за директна народна власт " ).
9. Марина Манчева и Савина Луканова
10. Александър Томов и Лъчезар Аврамов ( " Българска социалдемокрация " )
11. Волен Сидеров и Магдалена Ташева ( " Атака " )
12. Боян Расате и Елена Ваташка
13. Жельо Желев и Калин Крулев ( " Общество за нова България " )
14. Светослав Витков и Веселин Белоконски ( " Глас национален " )
15. Анастас Герджиков и Невяна Митева (подкрепени от ГЕРБ-СДС и БЗНС)
16. Луна Йорданова и Иглена Илиева
17. Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова (ДПС)
18. Цвета Кирилова и Георги Тутанов
19. Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе (подкрепени от " Демократична България " )
20. Мария Колева и Ганчо Попов (партия " Правото " )
21. Милен Михов и Мария Цветкова (ВМРО)
22. Георги Георгиев и Стоян Цветков ( " Българско национално обединяване - БНО " )
23. Веселин Марешки и Полина Цанкова ( " Воля " )
Прогнозите за президентските избори са, че най-вероятно президентът ще бъде определен на балотаж. Според последното проучване на поддръжката за Румен Радев е 42.6%, за проф. Анастас Герджиков - 28.1%, а за Лозан Панов - 8.2%.
На президентските избори изборната интензивност е от изключително значение. За да бъде определен президентът на първи тур, би трябвало да са дали своят вот най-малко 50% плюс един от имащите право на глас , като съответният претендент да са подкрепили най-малко половината плюс един от тях.
Гласовете " Не поддържам никого " се броят единствено за установяване на изборната интензивност. На първи тур на президентските избори тя е значима, защото с цел да има определен държавен глава той би трябвало да е подсилен най-малко от половината гласуващи, само че в изборите би трябвало да са дали своят вот 50% плюс един от имащите право на глас. " Не поддържам никого " не може да стане президент .
С хартиена бюлетина, която е интегрална, ще се гласоподава в дребните селски секции с по-малко от 300 гласоподаватели , както и при гласоподаване с преносима изборна кутия , в изборни секции в лечебни заведения, домове за остарели хора и други профилирани институции за даване на обществени услуги, в изборни секции на плавателни съдове под българско знаме и в изборни секции отвън страната, за които са подадени по-малко от 300 заявки или на предходни избори са дали своят вот толкоз гласоподаватели.
Бюлетини ще има и в огромните секции, където ще се гласоподава единствено с машини, с цел да може да продължи гласуването при механически проблем или форсмажорно събитие. Те са две обособени - за президентските и за парламентарните избори.
На президентските избори гласоподавателят отбелязва вота си за кандидатпрезидентска двойка или в квадратчето " Не поддържам никого ", като слага знак " Х " или " V ". Отбелязването с тези знаци е фактически единствено в случай че е с химикал, пишещ със наследник цвят .
Празната бюлетина е на процедура недействителен глас. На парламентарни избори невалидните бюлетини се броят единствено за установяване на изборната интензивност , само че нямат въздействие върху резултатите. На първия тур на президентските избори изборната интензивност е значима, защото с цел да има определен държавен глава без балотаж, той би трябвало да е подсилен най-малко от половината гласуващи, само че в изборите би трябвало да са дали своят вот 50% плюс един от имащите право на глас.
Бюлетината е невалидна, когато вотът е маркиран със знак, друг от " Х " или " V ", има отбелязване допълнително от едно квадратче или има отбелязване и отвън квадратчето.
Невалидни са бюлетини с надписи (някои гласоподаватели оставят обръщение към системата или шега), със знаци, с друг от наследник цвят химикал, както и в случай че е празна.
Президентските избори са мажоритарни избори, тъй като се гласоподава за избран претендент.
Парламентарните избори са пропорционални избори с мажоритарен детайл. Избирателите могат да отбележат желание за избран претендент (преференции) от съответната листа.
Социологическите организации афишират прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 часа.
Централната изборна комисия би трябвало да разгласи резултатите от президентските избори до 16 ноември. Ако има балотаж, той ще е на 21 ноември, а резултатите ще бъдат оповестени най-късно два дни по-късно.
Най-честите операции на избори са купеният и следен избор и нарушаванията при отчитането на резултатите в секционните изборни комисии.
Касирането е анулация на избори, решение за която би трябвало да вземе съдът. Жалба до Конституционния съд за анулиране на избори може да подаде партия, взела участие в тях. За задачата обаче е необходим медиатор, какъвто могат да бъдат президентът, Министерският съвет, основният прокурор и висшите съдилища. Няма период, в който съдът да се произнесе.
Според утвърдената от Министерския съвет изборите 2 в 11 на 14 ноември ще костват 123. 8 млн. лева Парламентарните избори на 4 април костваха 65 млн. лева, а тези на 11 юли - 57 млн. лева, само че без разноските за машини.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ