Кой мислите, че сте, е тясно свързано и с това

Кой мислите, че сте, е тясно обвързвано и с това по какъв метод се виждате застрашени от другите. Много хора се оплакват, че останалите не се отнасят с тях задоволително добре. „ Не ме почитат, не ми обръщат внимание, не ме признават – споделят те. – Приемат ме за даденост, не за някого, с който би трябвало да се преценяват. “ Когато хората са общителни, те ги подозират в скрити намерения. „ Другите желаят да ме манипулират, да се възползват от мен. И никой не ме обича. “
[...] „ Аз съм едно нуждаещо се малко „ аз “, чиито потребности никой не желае да задоволи “. Това базисно неправилно разбиране на „ кой съм “ основава дисфункция във всички техни връзки. Те имат вяра, че не могат да дадат нищо на света или на другите, както и че светът или другите не им дават това, от което се нуждаят. Цялата им реалност се основава на едно илюзорно чувство кои са. То саботира обстановките, в които се озовават, опетнява всичките им връзки с другите хора.

Ако мисълта за липса – била тя липса на пари, на самопризнание или на обич – е част от това, кой мислите, че сте, постоянно ще усещате загуба. Вместо да признаете всичко положително, което към този момент го има в живота ви, вие въобще няма да го забелязвате и ще мислите непрестанно единствено за загубата. Признаването на положителното, присъстващо в живота ви, е в основата на всяко обилие. Факт е, че когато си мислите, че светът се отдръпва от вас, в действителност вие се отдръпвате от света. Отдръпвате се от него, тъй като надълбоко в себе си се смятате за незначителни и затова нямате какво да дадете на другите.

Опитайте това няколко седмици и вижте по какъв начин то трансформира вашата реалност: всякога, когато си мислите, че хората не ви дават нещо – хвалба, добра оценка, помощ, любяща угриженост и така нататък, – дайте им го вие. Нямате ли го? Ами постъпвайте по този начин, все едно, че го имате, и то ще пристигна. И тогава, незабавно щом започнете да давате, ще започнете и да получавате. Не можете да получите това, което не давате. Потокът на открито предопределя потока във вътрешността. Всичко, което мислите, че светът не ви дава, вие към този момент го имате. Това включва и изобилието. Законът, че потокът на открито предопределя потока във вътрешността, е изказан от Иисус със следните разтърсващи думи: „ Давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и претъпкана ще изсипят в пазвата ви… “

Източникът на изобилието не е отвън вас. Той е част от „ кой сте “. Започнете, като на първо време признаете и осъзнаете изобилието отвън вас. Забележете пълнотата на живота към вас. Топлината на слънцето, галеща кожата ви, красивите цветя пред цветарския магазин, отхапването на парче апетитен плод, изобилието на небесен дъжд. Пълнотата на живота е на всяка крачка. Забелязвайки тази изобилна заобикаляща ви цялост, вие се пробуждате, с цел да забележите вътрешното, спящо във вас обилие. Нека то се излее на открито. Когато се усмихнете на чужд, това към този момент е поток сила на открито. Ставате „ даващ “.

 Често се питайте: „ Какво мога да дам; по какъв начин да оказа помощ на този човек, на тази обстановка? “ Не е нужно да притежавате нещо, с цел да се чувствате изобилни, въпреки че в случай че във вас има непрекъснато чувство за обилие, нещата съвсем несъмнено ще потекат към вас. Изобилието идва единствено при тези, които към този момент го имат. Това като че ли звучи незаслужено, само че в случай че деликатно го обмислите, ще видите, че не е по този начин. Това е повсеместен закон. И изобилието, и оскъдицата са вътрешни положения, които се демонстрират като ваша реалност. Иисус споделя същото със следните думи: „ Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има “.

Eкхарт Толе „ Нова земя “