Кой днес вече си провери Facebook-а? Да, знам, че сте

Кой през днешния ден към този момент си ревизира Facebook-а? Да, знам, че сте доста. Проверих си моя Фейсбук, проверих  си  Instagram-а, Twitter-а, изпратих няколко коментара и актуализирах своя Snapchat 14 пъти... Признавам си, аз съм наркоманка, подвластна от обществените медии.
Не мога да се измъкна от клопката на това продължение на ръката ми. Социалният ми живот е в него 24/7 и работата ми зависи напълно от него. Но едвам откакто се блъснах в стълбове на уличните лампи шести пъти, разхождайки се сякаш, а в действителност пишейки известия, в действителност започнах да се възнамерявам какъв брой рискова е станала моята и на моето потомство фикс идея към технологиите.
Технологията изцяло промени естеството, качеството и количеството на нашите обществени взаимоотношения. Никога до момента в историята на човечеството не сме били засипвани с толкоз доста персонална информация за нашите другари, семейство, познати и даже непознати.
Нашата цифрова еднаквост може би е по-важна от физическата ни, тъй като това е първото, по което съдят за нас. Едва когато трансформирах фотографията на профила си с " по-фотошопирана " версия на себе си, акаунтът ми в Tinder стана доста по-активен.
Вълната на обществените медии е потопила 2 милиарда души в международен мащаб. Това са отворени информационни канали, ера на открития, обучение. Средно човек има пет акаунта в обществените медии и всеки ден прекарва почти час и 14 минути в сърфиране в тези мрежи.

Нарастват проблемите с психологичното здраве

Още през 2014 година изследване откри, че американските студенти киснат по тези места по към девет часа дневно. Много е. Наред с този голям растеж в технологиите, видяхме и друго повишаване - на проблемите с психологичното здраве. Според Американската психическа асоциация най-социално обвързаното потомство -„ милениалите “ - са най-стресираното потомство.

Списание Newark писа, че тревогата при младежите бележи най-високия си растеж от 80 години насам. Според The Times зараза от меланхолия връхлетява младежите.  Independent споделя: „ Тийнейджърската меланхолия се е нараснала със 70 % през последните 25 години. Хранителните разстройства са се удвоили единствено през последните 7 години. "

И тази пандемия не поразява единствено младите. Твърди се, че над 14 милиона възрастни в Съединени американски щати се борят с тревожни и стресови разстройства. Когато изследванията стартират да свързват времето, прекарано в обществените медии, с депресията, това не може да не ви накара да се замислите.

Пристрастени към външната валидация

Всички скочихме на влака за шерване неумишлено, без да знаем къде ще ни води. И доста от нас сега са по-несигурни от всеки път, пристрастени към външно валидиране и страдащи от остро прочувствено претоварване.
Това, което би трябвало да се направи, е - просто да се изключим от там, където сме. Но какво ще стане, в случай че не можете? Ами в случай че работата ви изисква да сте вътре? Ами в случай че от време на време ви харесва да сте там? Въпросът, който би трябвало да проучим, е: по какъв начин да създадем нашия онлайн живот по-добър, по-малко отровен, по-здравословен?
Бях на към 14 години, когато обществените медии завземаха света. Ясно си припомням какъв беше животът преди, с цел да го съпоставям и несъмнено в този момент съм по-несигурна. Години наред всекидневието ми вървеше по този начин. Преди даже да светна лампата, стигах до телефона си и започвах да превъртам, да виждам, да разясня и несъмнено да одобрявам... одобрявам, одобрявам, одобрявам, одобрявам, одобрявам, одобрявам...Какво ми се случваше в психичен проект? Бях предходна през към 300 души, одобрявах, следвах, чествах, харесвах техния отлично филтриран живот и по-късно се връщах в моята нефилтрирана действителност, без да отделя секунда за " логване ", " лайкване " или " тагване ". Instagram би трябвало да се споделя Comparegram...
Всичко, което правех, беше да възприемам информация за живота на всеки различен, с изключение на за моя личен. Социалните медии ни карат да имаме вяра, че животът е на върха от самото начало, само че в реалност той върви нагоре и надолу. Някои от нас са във високото, други са в ниските равнища. Но за това никой не написа. Добре де - съвсем никой не разгласява детайлности за най-трудния си ден.
Ние преекспонираме, украсяваме, надуваме и вършим живота си да наподобява прелестен. Не е изненадващо, че доста от нас усещат, че би трябвало да се оправяме по-добре, да бъдем по-добри, да изглеждаме по-добре, просто с цел да бъдем в крайник с илюзията за живота на всички останали към нас.
Нашата все по-изкривена действителност значи, че упованията ни за живота просто не престават да се покачват, а натискът, който оказваме върху себе си, единствено с цел да не бъдем изоставени или отхвърлени, е съвсем задушаващ. Социалните медии имат способността да усилват човешките страсти и по-късно да ви шамаросват с тях всеки ден.
Бих желала обществените медии да не ме засмукват по този начин, само че просто не мога да се сдържа. Преди да се усетя, съм в групата на сестрите, майките, братята, притежателите на кучета (приятели на мои приятели) и се чудя за какво животът ми не е занимателен. Е, най-малко не толкоз занимателен, колкото е техният...

Сигурна съм, че на всеки се е случвало да качи фотография или пост и да чака и следи по какъв начин броят на лайковете пораства. Или пък да страда, че това не се случва. Стигнах до там да звъня на другари, с цел да ги апелирам да харесат моя обява. (Ще проследявам и лайковете за това мое изявление, не се майтапя...)
Без да го осъзнаваме, ние сме влезнали в този циничен кръг от харесване или валидиране на другите и толкоз мощно жадуващи те валидират и нас.

Защо?

Защо се пристрастяваме? Науката споделя: когато получите харесване, това провокира освобождение на допамин и освобождение на ендорфин в мозъка ви. Очакването за лайкове също е вълнуващо и е част от този химичен развой.
Но в случай че не получите толкоз лайкове, колкото сте очаквали, чувствате, че сте изгубили нещо, чувствате се несъответстващи, тревожни, раздразнителни. Важи за всички - от инфлуенсърите до безусловно начинаещите. Лайковете са пристрастяваща валута.

Да установим нова връзка с нашата цифрова еднаквост

Нереалистично е да се каже, че всички, които са осъзнали зависимостта си към обществените медии, просто ще се изключат, стигнали сме прекомерно надалеч. Това, върху което би трябвало да се съсредоточим, е да променим метода си на мислене, да създадем по-любяща и щадяща връзка със себе си и да се надяваме, че разсъждавайки и осъзнавайки заплахата, можем да предотвратим влизането в старите отрицателни клопки на пристрастяването.

Опорни точки за връщане в действителността
1. Подгответе се за действително свързване със света
2. Всички наподобяват по-красиви, по-щастливи и по-слаби в обществената мрежа. Не вярвайте.
3. Използвайте обществените медии, с цел да бъдете въодушевени и свързани, а не с цел да потвърдите житейските си избори.
4. Хората споделят това, на което желаят да повярвате.
5. Качвайте деликатно. Тази фотография, на която сте полугола след 8 текили може да е по-малко смешна, когато кандидатствате за работа.
6. Бъдете благи с хората онлайн. Всеки бляскав акаунт крие сензитивна душа, бореща се със личните си демони.
7. Избягвайте превъртането на изявления, в случай че се чувствате обезпокоени или тревожни. Вместо това се концентрирайте върху това, което имате, а не върху това, което нямате.
8. Подкрепете себе си преди другите. Отделете време, с цел да се погрижите за себе си, даже да е единствено надълбоко поемане заран.
9. Изберете любовта пред харесванията. Любовта прави повече за приятелите, в сравнение с просто лайкване на фотоси, а любовта към себе си е да харесваш личния си живот, преди да имаш потребност от други.
10. Живейте личния си живот, друг онлайн. Най-хубавите неща в живота са същински и идват без филтър.

*Попи Джейми - създател на „ Happy Not Perfect “, Addicted To Likes, изявление на конференцията TEDxHollywood.