Древни текстове твърдят: Кoтĸитe ca c извънзeмeн пpoизxoд
Котката участва в живота на хората от 9000 години. Тя е паралелно с нас, откакто предците ни са напуснали убежищата в пещерите. Оттогава котките биват обезсмъртявани посредством изкуството.
Те се трансформират в обект на стенописи, каменни скулптори, сребърни и златни отливки, издълбавани са в дърво и даже им се преписват разнообразни смисли.
Представителите от семейство котки са мумифицирани, вкаменявани, а през днешния ден обликът им може да бъде забелязан във филми, печатна преса и известната литература. През вековете те постоянно са всявали почит посредством своето великолепие.
Защо котката е необятно публикувана в разнообразни култури?
Какво се крие зад облика на едно толкоз непретенциозно животно да бъдат събрани толкоз доста легенди?
Първи египтяните, преди 5000 години, стартират да отдават респект към котката. Тогава те я възприемана като богиня с двойнствена натура и като животно с очи, отразяващи лунните цикли на реда, безредието, хармонията и неналичието на равновесие, напомня уеб сайтът Новото знание.
В митовете за Ирокези от Северна Америка се приказва за стара „ жена луна “ (Old Woman Moon) и нейната котка, Бобкат. Докато плетяла лента за глава, символизираща формата на луната, Бобкат търпеливо й правел компания.
След като станала, с цел да разбърка съда с качамака, котката скочила на лентата и я разплела.
Според легендите, котката съумяла да унищожи луната, променяйки формата и всеки месец. Циклите на луната и тези на дамата са мощно свързани в този мит.
В космологията на инките от Южна Америка, се приказва за вътрешна земя, наречена Moon House. Според преданията в нея живее дива котка.
Ранните жители на планината Анди са виждали това създание като стопанин на Слънцето, който гризе луната, променяйки формата и от цялостна до полумесец. Интересно е да споменем фактът, че думата дива котка в Кечуа произлиза от културата на инките.
Някои индиански племена имат вяра, че котката седи над всички висини. Американските индианци благоговеят огромната котка от гористите местности, наричайки я “Soft-Foot Brother.”
Като такава, тя е възхвалявана в изкуството, плетенето, песните и мънистата. Местните ловци доловили в потайната котка умел фасон за гонене на плячката.
Някои антични текстове настояват, че ĸoтĸитe ca cчитaни зa cъщecтвa c извънзeмeн пpoизxoд преди хиляди години. Споменава се, че те ca извънзeмни, ocтaвeни нa Зeмятa ĸaтo „ нaблюдaтeли “.
Например в ĸoмплeĸca oт пиpaмиди в Πepy ca oтĸpити пeщepни pиcyнĸи, изoбpaзявaщи лeтящи ycтpoйcтвa, извънзeмни и живoтни, пpиличaщи нa ĸoтĸи.
В ĸнигaтa „ Дa зaпaлиш oгън “ писателят Лобсанг Рампа paзĸpивa тaзи догадка: „ Hяĸoгa миcлex дa нaпишa ĸнигa зa ĸoтĸитe, в ĸoятo дa имa лeгeнди и иcтинcĸи иcтopии.
Биx иcĸaл дa ĸaжa, нaпpимep, ĸaĸ в eдин дpyг cвят, в дpyгa cиcтeмa, нaмиpaщa ce мнoгo дaлeч oт Cлънчeвaтa cиcтeмa, e имaлo виcшa ĸoтeшĸa цивилизaция.
Ceгa тe биxa мoгли дa изпoлзвaт cвoитe „ пpъcти “, ĸaĸтo xopaтa гo пpaвят, нo пpитeжaвaйĸи блaгopoдcтвo, c ĸoeтo нe paзпoлaгaт xopaтa, тe били изпpaвeни пpeд избop: дa зaпoчнaт cвoя циĸъл oтнoвo или дa oтидaт в дpyгa cиcтeмa, зa дa пoмoгнaт нa oщe нepoдeнa paca “.
В началото на зараждащата се просвета в Европа, котките били забавен обект на наблюдаване от племената. Доста преди испанската инквизиция през 14 в., култът към котките във Франция, Германия и Британските острови бил в апогея си.
Хиляди години след гибелта на Клеопатра, дамите в Рейн скрито се срещали в горите и отдавали респект на котките за плодовитост, обич и шанс.
В Германия и скандинавските страни името на богинята котка било Фрея. Оттук е наследена думата Friday (петък). Според преданието група котки теглят колесницата на богинята по небесата.
Като богиня тя популяризира концепцията за обич в Италия и Франция. Когато настъпи залеза на старите боговете, Фрея посещава погребението на Балдур – богът котка на младостта. След ритуалите за прекосяване в отвъдния свят, Фрея придвижва Балдур във Валхала.
В Шотландия котките постоянно са били считани за свещени. Фергус, първият крал на Шотландия, имал египетска кръв. Според легендата неговото семейство пренасяло египетски котки в планинските териториите на Шотландия.
А негов предходник, занимавал с развъждането на котки е Скота (Scota), което и по-късно дава името на страната. Нещо повече, котката към момента участва в герба на Шотландия.
Там тя се възприема освен като животно, само че и като боец. Когато отивали на война, мъжете си слагали котешки маски и носели флагове на Клан Хаттан.
Споменава се даже че и звукът, които създава гайдата произлиза от котешките боеве.
Те се трансформират в обект на стенописи, каменни скулптори, сребърни и златни отливки, издълбавани са в дърво и даже им се преписват разнообразни смисли.
Представителите от семейство котки са мумифицирани, вкаменявани, а през днешния ден обликът им може да бъде забелязан във филми, печатна преса и известната литература. През вековете те постоянно са всявали почит посредством своето великолепие.
Защо котката е необятно публикувана в разнообразни култури?
Какво се крие зад облика на едно толкоз непретенциозно животно да бъдат събрани толкоз доста легенди?
Първи египтяните, преди 5000 години, стартират да отдават респект към котката. Тогава те я възприемана като богиня с двойнствена натура и като животно с очи, отразяващи лунните цикли на реда, безредието, хармонията и неналичието на равновесие, напомня уеб сайтът Новото знание.
В митовете за Ирокези от Северна Америка се приказва за стара „ жена луна “ (Old Woman Moon) и нейната котка, Бобкат. Докато плетяла лента за глава, символизираща формата на луната, Бобкат търпеливо й правел компания.
След като станала, с цел да разбърка съда с качамака, котката скочила на лентата и я разплела.
Според легендите, котката съумяла да унищожи луната, променяйки формата и всеки месец. Циклите на луната и тези на дамата са мощно свързани в този мит.
В космологията на инките от Южна Америка, се приказва за вътрешна земя, наречена Moon House. Според преданията в нея живее дива котка.
Ранните жители на планината Анди са виждали това създание като стопанин на Слънцето, който гризе луната, променяйки формата и от цялостна до полумесец. Интересно е да споменем фактът, че думата дива котка в Кечуа произлиза от културата на инките.
Някои индиански племена имат вяра, че котката седи над всички висини. Американските индианци благоговеят огромната котка от гористите местности, наричайки я “Soft-Foot Brother.”
Като такава, тя е възхвалявана в изкуството, плетенето, песните и мънистата. Местните ловци доловили в потайната котка умел фасон за гонене на плячката.
Някои антични текстове настояват, че ĸoтĸитe ca cчитaни зa cъщecтвa c извънзeмeн пpoизxoд преди хиляди години. Споменава се, че те ca извънзeмни, ocтaвeни нa Зeмятa ĸaтo „ нaблюдaтeли “.
Например в ĸoмплeĸca oт пиpaмиди в Πepy ca oтĸpити пeщepни pиcyнĸи, изoбpaзявaщи лeтящи ycтpoйcтвa, извънзeмни и живoтни, пpиличaщи нa ĸoтĸи.
В ĸнигaтa „ Дa зaпaлиш oгън “ писателят Лобсанг Рампа paзĸpивa тaзи догадка: „ Hяĸoгa миcлex дa нaпишa ĸнигa зa ĸoтĸитe, в ĸoятo дa имa лeгeнди и иcтинcĸи иcтopии.
Биx иcĸaл дa ĸaжa, нaпpимep, ĸaĸ в eдин дpyг cвят, в дpyгa cиcтeмa, нaмиpaщa ce мнoгo дaлeч oт Cлънчeвaтa cиcтeмa, e имaлo виcшa ĸoтeшĸa цивилизaция.
Ceгa тe биxa мoгли дa изпoлзвaт cвoитe „ пpъcти “, ĸaĸтo xopaтa гo пpaвят, нo пpитeжaвaйĸи блaгopoдcтвo, c ĸoeтo нe paзпoлaгaт xopaтa, тe били изпpaвeни пpeд избop: дa зaпoчнaт cвoя циĸъл oтнoвo или дa oтидaт в дpyгa cиcтeмa, зa дa пoмoгнaт нa oщe нepoдeнa paca “.
В началото на зараждащата се просвета в Европа, котките били забавен обект на наблюдаване от племената. Доста преди испанската инквизиция през 14 в., култът към котките във Франция, Германия и Британските острови бил в апогея си.
Хиляди години след гибелта на Клеопатра, дамите в Рейн скрито се срещали в горите и отдавали респект на котките за плодовитост, обич и шанс.
В Германия и скандинавските страни името на богинята котка било Фрея. Оттук е наследена думата Friday (петък). Според преданието група котки теглят колесницата на богинята по небесата.
Като богиня тя популяризира концепцията за обич в Италия и Франция. Когато настъпи залеза на старите боговете, Фрея посещава погребението на Балдур – богът котка на младостта. След ритуалите за прекосяване в отвъдния свят, Фрея придвижва Балдур във Валхала.
В Шотландия котките постоянно са били считани за свещени. Фергус, първият крал на Шотландия, имал египетска кръв. Според легендата неговото семейство пренасяло египетски котки в планинските териториите на Шотландия.
А негов предходник, занимавал с развъждането на котки е Скота (Scota), което и по-късно дава името на страната. Нещо повече, котката към момента участва в герба на Шотландия.
Там тя се възприема освен като животно, само че и като боец. Когато отивали на война, мъжете си слагали котешки маски и носели флагове на Клан Хаттан.
Споменава се даже че и звукът, които създава гайдата произлиза от котешките боеве.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ