Костюмите на Стефан Данаилов и на Апостол Карамитев вече могат да се видят в НИМ
Костюмите на Стефан Данаилов от кино лентата „ Борис I”, на Апостол Карамитев/Коста Цонев от „ Сватбите на Йоан Асен” и на Стойко Пеев от „ Хан Аспарух” към този момент могат да бъдат видени в новата специфична експозиция - „ Историята и българското кино” на Националния исторически музей, отдадена на българските игрални филми на историческа тема от 80-те години на ХХ век, оповестиха от пресцентъра на НИМ.
Разкошните дрехи са част от златната сбирка български игрални филми, които пресъздават едни от най-значимите интервали и събития от средновековната българска история: основаването на Българската страна през 681 година - във кино лентата „ Хан Аспарух” (1981 г.), приемането на Християнството и основаването на Преславската и Охридската книжовна школа през IX в. - „ Борис I” (1985 г.), постигането на дългогодишен мир и непоклатимост при започване на XIII в. – „ Сватбите на Йоан Асен “ (1975 г.), историята за изписването на Боянската черква през 1259 година - „ Боянският занаятчия “ (1981 г.)
Тези филми са основани във връзка 1300-годишнината на Българската страна и отразяват разнообразни стадии от българската история, свързани най-много с Първото и с Второто българско царство, с Възраждането и с националноосвободителното придвижване. Кинопроизведенията стават обичани на генерации фенове и са мотив за горделивост от величието и блясъка на българските победи и от духовното израстване на нацията ни.
Облеклата и движимостите - костюмите, мебелите, оръжията и прочие, са създавани въз основа на археологически и исторически сведения за времето и събитията, с които са свързани. Техническото им осъществяване е съобразено с традициите на съответната ера, което ги прави оптимално близки до първообразите им. Всички те са направени ръчно и от естествени материали – месинг, кожа, гьон и други Някои от костюмите са обект на комплицирана направа. За изработката, да вземем за пример, на костюмите на севастократор Калоян и на севастократорица Десислава художниците са се „ допитали “ до стенописите в Боянската черква от XIII в.; тъканите са доставени от Сирия, с направата им са били ангажирани експерти от Холандия и Франция, само че са довършени в България.
На експонатите в експозицията „ Историята и българското кино” ще бъдат сложени QR кодове, с които посетителите ще могат да получават повече информация за тях. Снимките и информацията се разгласяват за първи път, със съдействието на Българската национална филмотека. От тази есен в експозицията, отдадена на българското кино, ще има и специфичен интерактивен ъгъл като част от музейно-образователната стратегия на музея.
Разкошните дрехи са част от златната сбирка български игрални филми, които пресъздават едни от най-значимите интервали и събития от средновековната българска история: основаването на Българската страна през 681 година - във кино лентата „ Хан Аспарух” (1981 г.), приемането на Християнството и основаването на Преславската и Охридската книжовна школа през IX в. - „ Борис I” (1985 г.), постигането на дългогодишен мир и непоклатимост при започване на XIII в. – „ Сватбите на Йоан Асен “ (1975 г.), историята за изписването на Боянската черква през 1259 година - „ Боянският занаятчия “ (1981 г.)
Тези филми са основани във връзка 1300-годишнината на Българската страна и отразяват разнообразни стадии от българската история, свързани най-много с Първото и с Второто българско царство, с Възраждането и с националноосвободителното придвижване. Кинопроизведенията стават обичани на генерации фенове и са мотив за горделивост от величието и блясъка на българските победи и от духовното израстване на нацията ни.
Облеклата и движимостите - костюмите, мебелите, оръжията и прочие, са създавани въз основа на археологически и исторически сведения за времето и събитията, с които са свързани. Техническото им осъществяване е съобразено с традициите на съответната ера, което ги прави оптимално близки до първообразите им. Всички те са направени ръчно и от естествени материали – месинг, кожа, гьон и други Някои от костюмите са обект на комплицирана направа. За изработката, да вземем за пример, на костюмите на севастократор Калоян и на севастократорица Десислава художниците са се „ допитали “ до стенописите в Боянската черква от XIII в.; тъканите са доставени от Сирия, с направата им са били ангажирани експерти от Холандия и Франция, само че са довършени в България.
На експонатите в експозицията „ Историята и българското кино” ще бъдат сложени QR кодове, с които посетителите ще могат да получават повече информация за тях. Снимките и информацията се разгласяват за първи път, със съдействието на Българската национална филмотека. От тази есен в експозицията, отдадена на българското кино, ще има и специфичен интерактивен ъгъл като част от музейно-образователната стратегия на музея.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ