За първи път в България: Георги Иванов Какалов, първият космонавт
Космонавтиката в България води началото си от основаването на Групата по физика на космоса при Президиума на Българска академия на науките през 1969. През 1974 тя прераства в Централна лаборатория за галактически проучвания, а по-късно през 1987 се преобразува в Институт за галактически проучвания, който се уголемява до Институт за галактически и слънчево-земни проучвания.
Маршал Родион Малиновски
През август 1964 година, маршал Родион Малиновски, министъра на защитата на Съюз на съветските социалистически републики, дава банкет. На него участва и Захари Захариев, генерал-лейтенант от авиацията и боен аташе при посолството на Народна република България. Той повдига въпроса за полет на българи в космоса със руски галактически транспортен съд и даже показва 4 претенденти: тримата от четиримата братя Стаменкови – Стаменко, Карамфил и Евгений, до момента в който четвъртият, Крум, към този момент лети в селскостопанската авиация – и брачна половинка на сестра им. Съюзът обаче няма подобаващ транспортен съд за сходни полети.
Пощенска марка на Германска демократична република за програмата Интеркосмос
Програмата Интеркосмос стартира през април 1967 като първоначално изстрелва единствено спътници. Първата група с космонавти е селектирана на 25 ноември 1976 година, а задачата им стартира през февруари 1978.
Интеркосмос изпраща общо 14 космонавта в космоса с кораби от поредицата Союз. Това става за интервала 1978 – 1988 година В този интервал по програмата ще излязат в космоса първият жител на страна, друга от Съединени американски щати или Съюз на съветските социалистически републики: Владимир Ремек от Чехословакия, първия негър и латиноамериканец: Арналдо Тамайо Мендес от Куба, и първият човек от Югоизточна Азия: Фам Туън от Виетнам.
От участващите страни единствено България изпраща двама космонавти в космоса, макар че вторият не лети под програмата Интеркосмос. Френцузинът Жан-Луп Кретие пък лети на две обособени задачи. Съветският съюз също по този начин насочва предложения за взаимен галактически полет на Обединеното кралство, Япония и Финландия, което води до първите английски и японски космонавти.
Микропроцесорен уред от „ Интеркосмос 22 “
В рамките на програмата е изстрелят и Интеркосмос-България-1300 или Интеркосмос 22, първият български сателит. Построен е от Централната лаборатория за галактически проучвания, тежи звук и половина и е изстрелян в 13:35 часа на 7 август 1981 година от ракетата Восток-2М не от Байконур, а от стартова площадка № 43/3 в Плесецк.. Целта му е да мери лъчения и заредени частици, за което има 11 научни инструмента. Захранването става с 2 слънчеви панела, които генерират 2 kW мощ.
Апаратът е отдаден, както проличава от името му, на 1300-годишнината от основаването на българската страна и към 2020 година към момента е в орбита, действа и предава информация.
Спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив
Союз-33 е руски галактически транспортен съд, който взе участие в четвъртия полет с космонавти от програмата Интеркосмос. Предните три са Союз-28, Союз-30 и Союз-31.
Графика на Салют-6
Целта на кораба е съединяване със станцията Салют-6, където са Валерий Рюмин и Владимир Ляхов. След осъществяване на плануваните 28 научни опита, (за които ще се употребяват напълно българските системи и принадлежности Спектър 15, Средец и Пирин) екипажът би трябвало да смени своята капсула с тази от Союз-32 и да се върне с нея.
Изглед от квартал Вароша
Генерал-лейтенант (от 2004 г.) Георги Иванов Какалов, е роден на 2 юли 1940 година, в Ловеч в фамилията на Иван и Анастасия Какалови. Родният му дом е в архитектурно-историческия резерват „ Вароша “. По-късно той сменя фамилното си име, тъй като не звучи добре на съветски език.
През 1958 приключва Средно смесено учебно заведение „ Тодор Кирков “, а до момента в който е възпитаник се занимава с парашутизъм. Следва кариера в Българската войска като Завършва Военното учебно заведение в Долна митрополия със компетентност инженер-летец и подготовка водач първи клас, след което става водач и пълководец на ескадрила. През 1984 година пази дисертация като негов теоретичен началник е Димитър Мишев. В интервала 1990 – 1991 година е депутат в Седмото велико национално заседание.
Скафандъра и работния костюм на Георги Иванов в Авиационния музей в Пловдив
След като на 1 март 1978 година e определен за космонавт във втората група на Интеркосмос (заедно с претенденти от Куба, Монголия, Румъния, Унгария), подготовката му стартира в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин “.
Всички претенденти са военни летци, тъй като има условие да са приключили Военновъздушното учебно заведение „ Георги Бенковски “ в интервала 1964 – 1972 година Кандидатите са стотици – те първо минават през лекарската комисия, а сполучливо миналите се изпращат за проучване във Военно-медицинската академия в София. Изискванията обаче се оказват прекомерно строги и се постанова да се усили възрастовата граница, тъй като претендентите оредяват. В последна сметка е образувана първата група от 15 души, а следва още един асортимент, тя е съкратена на 4 души: Александър Александров, Георги Йовчев, Георги Иванов и Иван Наков. Впоследствие руските лекари откриват сърдечен проблем на Йовчев и той отпада, а финалната двойка е Георги Иванов като главен претендент и Александър Александров като негов дубльор.
Байконур
На 10 април 1979 на площадка №31 в Байконур в 20:34 московско време (19:34 българско време) корабът излетява. Първото денонощие минава по проект – прецизира се орбитата и се приготвя доближаване и стиковане със станцията. На втория ден стартират маневрите.
Сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока скорост от плануванаъа. Системата за ръководство се пробва да поправя скоростта, само че по време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор и той ненадейно отхвърля (трябва да работи в продължение на 6 секунди, само че стопира единствено след 3). Според Валерий Рюмин и Владимир Ляхов в станцията, когато моторът се изключва, се вижда искра от него по посока на аварийния мотор. Екипажът на кораба прави три опита да пусне основния мотор, само че безрезултатно.
Юрий Симеонов, основният конструктор на Союз-33, взема решение да не прави проба на аварийния мотор, а непосредствено да го включи и да се пристъпи към кацане. Двигател работи обикновено, само че не се изключва след 188 секунди, както се чака. Тогава командирът Рукавишников изчаква още 25 секунди – оптимално допустимото в допълнение време – и по-късно го стопира ръчно. В резултат на тази втора повреда капсулата навлиза в атмосферата под доста изострен ъгъл и при постигане на по-плътните въздушни пластове ускорението нараства до 10G в продължение на над две минути. Твърди се, че поради ускорението командирът Рукавишников припада и Георги Иванов би трябвало да приземи апарата. Иванов обаче сподели, че историята е просто комплициране и в действителност идва от роман на руснака за подготовка, при която губи схващане и Иванов, поема ръководството. Екипажът съумява да издържи на голямото ускоряване поради тежките тренировки, които прави преди полета.
Спускаемият уред на галактическия транспортен съд Союз-33 през днешния ден е в Музея на авиацията край Пловдив. Причината за повредата не може да се изследва и остава незнайна, тъй като частта с моторите се отделя при нахлуване в атмосферата.
Научните опити, които не съумяват да бъдат осъществени от Союз-33, въпреки всичко са извършени на станцията от Ляхов и Рюмин, а резултатите са дадени на Българска академия на науките.
