Застрашава ли космическата програма на Китай лидерството на САЩ?
Космическият анализатор Джеф Фауст разгласява нова публикация по тематиката на страниците на The Space Review. В нея Фауст се базира на книгата Spacepower Ascendant, написана от Джошуа Карлсън, специалист по галактическа тактика.
Съгласно създадената от Карлсън доктрина усвояването на космоса преминава през следните четири стадия:
1. Изследване – проучване на галактическото пространство с научна цел.
2. Експанзия – разширение на човешкото наличие в космоса
3. Експлоатация – потребление на галактическите запаси с комерсиална цел
4. Отлъчване на конкуренцията – тези, които усвояват ресурсите, подхващат стъпки, пречещи на останалите да заемат същите пазарни ниши.
Къде се намираме ние? По отношение на близкия космос или околоземната орбита човечеството е към този момент на третия стадий. Държавите и фирмите употребяват орбиталните запаси, с цел да дават услуги по връзка, снимане на земната повърхнина и прочие. Що се касае обаче до далечния космос и планетите, нашата цивилизация несъмнено се намира още на първата стъпка.
Проблемът, който Карлсън съзира, е следният: американската галактическа тактика е “енориашеска, със спътнико-центрично мислене, което приоритизира сигурността, стабилността и съхраняването на настоящите преимущества ”. От друга страна Китай, твърди той, има по-напредничаво мислене, което се концентрира върху експанзията, употребата и отлъчването на конкуренцията. Според специалиста може да се стигне до сюжет, при който китайците ще разработят галактически електроцентрали и предприятия за асимилиране на лунните запаси. Така доникъде на 21-ви век Китай ще се трансформира в доминантната страна със способността да изключва от галактическите благосъстояния американците и останалата част от света. А какво ще кажем тогава за Илон Мъск и проектите му за усвояването на Марс? Дори и Мъск не е ваксиниран от китайската агресия, твърди Карлсън: на фона на западното неуважение и отричане на нуклеарната енергетика, предприемачът ще се принуди да потърси защита от нуклеарната галактическа флотилия на Китай.
Но в действителност ли е толкова сериозно ситуацията?
Фауст сериозно подлага на критика постулатите на Карлсън. Те се базират на догатките, че през актуалното десетилетие ще станем очевидци на галактически електростанции, през 30-те години – на лунна база и през 40-те години на нуклеарна флотилия. Липсват обаче доказателства, че това е действителният проект на китайското държавно управление. Подобно на други анализатори, по този начин и Карлсън изпада в клопките на пожелателното мислене. Карлсън извежда логичен изводи какво Китай би направил, само че едва ли китайците ще постъпят по този метод или ще го създадат в догатки времеви интервал.
Друг анализатор на име Дуейн Дей се съгласява с тази рецензия. Той припомня, че преди две десетилетия голям брой публицисти предсказваха, че китайски крайник ще стъпи на Луната до 2017 година. Нищо сходно не се случи. До ден сегашен китайците изпращат към естествения ни спътник само роботи.
Нещо повече – космонавтиката на Китай не е изпращала човек в космоса към този момент цели четири години. Последната китайска пилотирана задача бе осъществена през 2016-та. Освен това, твърди Фауст, китайската галактическа тактика припомня на “енориашеското спътнико-центрично мислене ” на Съединени американски щати. Китай изстрелва от ден на ден шпионски и разследващи спътници.
И по този начин, застрашават ли китайските галактически планове господството на Съединени американски щати? По-скоро не. Нещо повече – наподобява, че задачите на Китай се припокриват значително с тези на Щатите.
