Справедлив избор на футболист №1 в трагичната 2019 г.
Кошмарната за българския футбол 2019 година приключи със наложителната ранглиста за №1. Макар че на фона на показаното от играчите и изстраданото от към този момент напълно апатичните почитатели бе резонно да няма най-хубав (или по-малко слаб от другите). Но разпоредбите са правила – би трябвало да има класификация и тя си желае своя победител.
С което изборът на Димитър Илиев не се омаловажава. В никакъв случай. Дори може с решителност да се каже, че по-достоен от него за първото място няма през 2019 година
За първи път от 2012 година, когато завоюва Георги Миланов ( " Литекс " ), спечелилият не е играещ в чужбина и е от извънстоличен тим, който не е първенец. А за пръв път от 1973-та, когато Христо Бонев печели премията за трети път, " Локомотив " (Пд) има свой №1.
В провалената от националния тим година като че ли е разумно и даже е форма на углавен избор първенецът в класацията да не е национал (б.р. - в действителност за пръв път спечелилият няма нито един мач за държавната селекция). Да, Илиев получи първата си повиквателна за А отбора - за контролата против Парагвай и евроквалификацията с Чехия, само че по този начин и не влезе в нито един от двата мача.
Изглежда е имало и готовност измежду част от спортните публицисти на фона на пълзящите от над месец спекулации, че любимец е Антон Недялков . Дали от нежелание тъкмо състезател на " Лудогорец " да завоюва, или от нещо друго, само че 30% (35 от 112 гласували) въобще не са поставили Недялков в своята тройка на лауреатите. Което пък подухва на мисли за като че ли проведен (да не кажем корпоративен) избор измежду много от останалите, щом бранителят е на второ място.
Да, изненадващо е, че извънсистемен футболист печели, т.е. не от някой от трите считани за любимци клуба - " Лудогорец ", " Левски " или " ЦСКА-София ". Но несъмнено няма доводи, които да посочат някой различен за по-достоен. Може би като се изключи Васил Божиков, което бе изтъкнато и от самия Димитър Илиев, който заключи най-голямото преимущество на станалия №3: " Искам да кажа и няколко думи за Васко (Божиков) - почтено за почитание е, че е капитан на задграничен тим, който играе в Лига Европа ". Илиев регистрира в резюме и че Недялков е заслужавал.
Но дано погледнем независимо заслугите, плюсовете и минусите на класираните в челната тройка. Което още един път би трябвало да убеди, че през 2019 година изборът бе обективен, а не компромисен или фенски, както да речем на Александър Александров през 1999 година Или доста подложен на критика като на Кирил Десподов от предишното издание на анкетата.
ДИМИТЪР ИЛИЕВ
+ След завръщането си в България през лятото на 2018 година, след 4 сезона в Полша, нападателят сподели зрялост и добра класа за равнището на шампионата ни. Бързо си завоюва капитанската лента в " Локомотив ", а през 2019 година сподели може би най-хубавата форма през кариерата си.
+ Вкара общо 20 гола за календарната година, в това число и двата против " Спартак " (Търнава), които имаха огромно значение за класирането за III квалификационен кръг за Лига Европа
+ Беше лидер на тим, който за мнозина изненадващо, а за други – не, спечели Купата на България и още по-неочаквано се намеси в борбата за челната тройка в шампионата, като сподели самочувствие с покритие против всички любимци, отпред с " Лудогорец ".
+ Годините в Полша са оказали въздействие и върху държанието на Илиев, като той показва джентълменско наличие на терена и не се забърка в нито един огромен скандал, каквито другояче изобилстваха в България.
+ Като плюс даже може да бъде счетено, че оставайки отвън националния тим през годината, той не бе част (и надлежно не носи вина) за един от най-черните интервали в историята на футбола ни.
- Извън упоменатия мач със „ Спартак “ (Търнава) през 2019 година нямаше значим гол против нито един от въпросните три огромни тима у нас, нито в някое от дербитата с „ Ботев “ (Пд).
АНТОН НЕДЯЛКОВ
+ Игра на непрекъснато равнище и имаше собствен дял за спечелването на осмата поредна шампионска купа на " Лудогорец " и за положителното показване в Лига Европа, увенчано с класиране за 1/16-финалите. От началото на сегашния сезон има към този момент 6 голови паса, което акцентира значимостта му.
+ Успя да покаже качества при разградчани и като ляв бек, и като централен бранител, което добавя висококачествения му профил и провокира интереса на няколко непознати клуба.
- Взе присъединяване в неприятните мачове с Чехия (1:2), Косово (2:3), Англия (0:4), в които всички на терена носят виновност. Едно изненадващо решение да му се даде почивка му спести срама против англичаните в София.
- В националния тим досега не е посочил лидерски качества, които да му донесат дивиденти за Футболист №1.
ВАСИЛ БОЖИКОВ
+ Пренебрегваният претендент, любимецът в сянка. От прехвърлянето си в " Слован " (Братислава) през лятото на 2017 година той се утвърди освен като титуляр, само че и като един от водачите на тима. Година по-късно стана и капитан на " Слован ", а като подобен подвигна пръв шампионската купа на Словакия през май. Има в актива си и купа на страната. Игра със " Слован " този сезон в групите на Лига Европа, където също остави положителни усещания. Няма различен българин сега, който да е капитан на тим от Западна и Централна Европа.
+ Божиков се наложи и като титуляр в центъра на отбраната на националния тим. Именно той вкара гола за единствената победа за 2019-а – с 1:0 над Чехия.
- Също споделя виновността за срамната минала година на националите.
С което изборът на Димитър Илиев не се омаловажава. В никакъв случай. Дори може с решителност да се каже, че по-достоен от него за първото място няма през 2019 година
За първи път от 2012 година, когато завоюва Георги Миланов ( " Литекс " ), спечелилият не е играещ в чужбина и е от извънстоличен тим, който не е първенец. А за пръв път от 1973-та, когато Христо Бонев печели премията за трети път, " Локомотив " (Пд) има свой №1.
В провалената от националния тим година като че ли е разумно и даже е форма на углавен избор първенецът в класацията да не е национал (б.р. - в действителност за пръв път спечелилият няма нито един мач за държавната селекция). Да, Илиев получи първата си повиквателна за А отбора - за контролата против Парагвай и евроквалификацията с Чехия, само че по този начин и не влезе в нито един от двата мача.
Изглежда е имало и готовност измежду част от спортните публицисти на фона на пълзящите от над месец спекулации, че любимец е Антон Недялков . Дали от нежелание тъкмо състезател на " Лудогорец " да завоюва, или от нещо друго, само че 30% (35 от 112 гласували) въобще не са поставили Недялков в своята тройка на лауреатите. Което пък подухва на мисли за като че ли проведен (да не кажем корпоративен) избор измежду много от останалите, щом бранителят е на второ място.
Да, изненадващо е, че извънсистемен футболист печели, т.е. не от някой от трите считани за любимци клуба - " Лудогорец ", " Левски " или " ЦСКА-София ". Но несъмнено няма доводи, които да посочат някой различен за по-достоен. Може би като се изключи Васил Божиков, което бе изтъкнато и от самия Димитър Илиев, който заключи най-голямото преимущество на станалия №3: " Искам да кажа и няколко думи за Васко (Божиков) - почтено за почитание е, че е капитан на задграничен тим, който играе в Лига Европа ". Илиев регистрира в резюме и че Недялков е заслужавал.
Но дано погледнем независимо заслугите, плюсовете и минусите на класираните в челната тройка. Което още един път би трябвало да убеди, че през 2019 година изборът бе обективен, а не компромисен или фенски, както да речем на Александър Александров през 1999 година Или доста подложен на критика като на Кирил Десподов от предишното издание на анкетата.
ДИМИТЪР ИЛИЕВ
+ След завръщането си в България през лятото на 2018 година, след 4 сезона в Полша, нападателят сподели зрялост и добра класа за равнището на шампионата ни. Бързо си завоюва капитанската лента в " Локомотив ", а през 2019 година сподели може би най-хубавата форма през кариерата си.
+ Вкара общо 20 гола за календарната година, в това число и двата против " Спартак " (Търнава), които имаха огромно значение за класирането за III квалификационен кръг за Лига Европа
+ Беше лидер на тим, който за мнозина изненадващо, а за други – не, спечели Купата на България и още по-неочаквано се намеси в борбата за челната тройка в шампионата, като сподели самочувствие с покритие против всички любимци, отпред с " Лудогорец ".
+ Годините в Полша са оказали въздействие и върху държанието на Илиев, като той показва джентълменско наличие на терена и не се забърка в нито един огромен скандал, каквито другояче изобилстваха в България.
+ Като плюс даже може да бъде счетено, че оставайки отвън националния тим през годината, той не бе част (и надлежно не носи вина) за един от най-черните интервали в историята на футбола ни.
- Извън упоменатия мач със „ Спартак “ (Търнава) през 2019 година нямаше значим гол против нито един от въпросните три огромни тима у нас, нито в някое от дербитата с „ Ботев “ (Пд).
АНТОН НЕДЯЛКОВ
+ Игра на непрекъснато равнище и имаше собствен дял за спечелването на осмата поредна шампионска купа на " Лудогорец " и за положителното показване в Лига Европа, увенчано с класиране за 1/16-финалите. От началото на сегашния сезон има към този момент 6 голови паса, което акцентира значимостта му.
+ Успя да покаже качества при разградчани и като ляв бек, и като централен бранител, което добавя висококачествения му профил и провокира интереса на няколко непознати клуба.
- Взе присъединяване в неприятните мачове с Чехия (1:2), Косово (2:3), Англия (0:4), в които всички на терена носят виновност. Едно изненадващо решение да му се даде почивка му спести срама против англичаните в София.
- В националния тим досега не е посочил лидерски качества, които да му донесат дивиденти за Футболист №1.
ВАСИЛ БОЖИКОВ
+ Пренебрегваният претендент, любимецът в сянка. От прехвърлянето си в " Слован " (Братислава) през лятото на 2017 година той се утвърди освен като титуляр, само че и като един от водачите на тима. Година по-късно стана и капитан на " Слован ", а като подобен подвигна пръв шампионската купа на Словакия през май. Има в актива си и купа на страната. Игра със " Слован " този сезон в групите на Лига Европа, където също остави положителни усещания. Няма различен българин сега, който да е капитан на тим от Западна и Централна Европа.
+ Божиков се наложи и като титуляр в центъра на отбраната на националния тим. Именно той вкара гола за единствената победа за 2019-а – с 1:0 над Чехия.
- Също споделя виновността за срамната минала година на националите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ