Да не се опияняваме по силната държава
Коронавирусът съвсем обезпечено ще докара до криза както в Европа, по този начин и в България. Ефектът на сходни пандемии е друг от нормалните стопански и финансови рецесии, като ударът е изключително мощен в кратковременен проект. Обявеното изключително състояние и тежките ограничаващи ограничения в съвсем цяла Европа неизбежно ни водят към шоково стесняване в търговски потоци и индустриално произвеждане, както и към голяма тежест върху обществените финанси. Мерките в Европа са разбираеми и много сходни, само че около тях се развива и една друга болест, която е свързанa с „ опиянението ” от изключителното състояние.
Лорд Актън е прочут със своята фраза, че
властта развращава, а безспорната власт развращава безусловно
Точно това е и втората огромна пандемия, от която би трябвало да се пазим през днешния ден. Попаднахме в обстановка, в която всяка заран даден министър може да издаде заповед, с която да затвори търговски обекти, да забрани на група хора да отидат в парка или да затвори цялостен град. И всички тези ограничения съвсем несъмнено са обосновани и подкрепени от огромна част от популацията. Какво обаче се случва, когато „ войната ” с вируса свърши? За ковид има справедлив тест, само че за вируса на контрола и несъразмерната власт няма.
Опиянението може да бъде видяно в диалога за стопанската система. През последната седмица се чуват всевъзможни хрумвания за стопански ограничения в отговор на рецесията, само че измежду тях ясно се разграничават и тези, които са откритопопулистки и/илицелятда подменят дебата. Главният прокурор, който беше преместен в новините от ковид, бързо се върна с акция против спекулата и инспекции в аптеки и търговски обекти. Проверки, които стопираха работата на аптеки в най-лошия вероятен миг. Синдикален водач, в едно от най-гледаните излъчвания по националната телевизия, пък назова всеки, който е против всесилната страна, „ шушумига ”, който не трябва да бъде канен и не би трябвало да се изрича. И това е преди още страната да стартира да избавя бизнеси с пари на данъкоплатеца – каквито претенции неизбежно ще стартират да се натрупат.
Този звук подсказва, че натискът спешното ръководство на стопанската система да образува и бъдещия модел на развиване ще бъде реалност. Аргументът
„ в този момент е рецесия и всички легнахте на страната ” ще бъде развиван до безконечност
в опит да се покаже, че без всесилната страна сме безсилни, неподготвени и незащитими. Фактът, че Европа сега е затворена и остава възприятието за изолация на обособените страни-членки, единствено ще напомпа тази теза. Крайното левичарство е безнадеждно пред отворените пазари и консолидираното на веригите на произвеждане, само че тяхното спиране дават поле за изява на всевъзможни позабравени екзотики.
Пандемията е в действителност изключително събитие, само че не би трябвало да разрешаваме с лека ръка да промени траекторията на страната. Няма ограничения, които да анулират макроикономическия удар. Няма и ограничения, които да компенсират изцяло удара върху действителния бранш – икономическата „ цена ” на рецесията не може да бъде анулирана със закон. Това, което реалистично може да се направи, е да се трансформират целите на бюджета в поддръжка на здравната и обществената система, които са „ на първа линия ”, както и да се поддържат служащите, които са вкъщи или са застрашени от редуциране – тъй че да получат обезщетение, запазвайки работните си места. Ликвидната поддръжка към бизнеса минава през разсрочване на някои данъчни заплащания и кредитни линии за предприятия, които са тежко ударени от изключителното състояние. Това са ограниченията, които не анулират рецесията, само че могат да олекотят бездънен кратковременен удар върху стопанската система.
Големият капан в тези ограничения е в детайлите
на ликвидната поддръжка към действителния бранш, която крие голям политически и честен риск. В никакъв случай не трябва да се позволява в изискванията на изключително състояние средства на данъкоплатците да се насочат за покриване на загуби, нямащи нищо общо със сегашната рецесия. Участието на комерсиалните банки в този развой, както и ясните правила, в това число и предели на средствата за кредитиране на обособени предприятия, са основни за най-малко частичната отбрана от злоупотреби. Вкарването на огромни и дребни предприятия в един механизъм също може да изкриви доста механизма.
Предложението за наливане на 500 млн. лева в Българска банка за развиване (ББР) е евентуално най-бързияТ вероятен метод за ликвидна поддръжка на действителния бранш, само че опитът от работата на ББР през годините демонстрира въпросните морални опасности – все още няма и изясненост какви са параметрите и условията за достъп до средствата. Особено притеснително е желанието за финансиране на огромни компании посредством покупка на акции и дялове с алтернатива за назад изкупуване. Не знаем по какъв начин ще наподобява схемата, само че сходен метод основава важен риск да се употребява изключителното състояние за „ набутване “ на към този момент губещи или проблематични компании на ББР (т.е. на данъкоплатеца), като надлежно от ликвидната поддръжка печели само въпросният безсъвестен вложител.
Дори и в положителния сюжет рецесията най-вероятно
ще даде подтик на държавния капитализъм
Франция, Италия и Испания към този момент оповестиха, че ще или са подготвени да национализират или открият надзор върху огромни предприятия и лечебни заведения. Само преди дни беше оповестена (ре)национализацията на Alitalia да вземем за пример. Превозвачите са най-непосредствено ударени, само че представете си, в случай че това се разпростре и върху промишлеността, която неизбежно също ще закъса. А в този момент си представете, в случай че сходна вълна пристигна и тук – още не можем да се отървем от тежестта на диалога за приватизацията, даже занапред ще я „ проверяваме ”, а в този момент да тръгнем на национализация.
Големите стопански опасности от ковид
не са просто изпадането в криза, а евентуалният напредък на държавния капитализъм и дълготрайната смяна в модела на развиване. Натискът за повече страна – завръщане в браншове и присъединяване в огромни предприятия, нараснали налози, контролирани бизнеси и следени цени, ще се усили в интервала на изключителното състояние. Затова едно замайване от власт може да бъде рисково – тъй като успеваемостта на декретите във времена на изключително състояние елементарно се трансформира в предпочитание за поддържане на контрола в естествени времена.
След пандемията обаче няма да е време за надзор, а за стопански напредък и пригаждане на индустрията към новата действителност. В този развой свободата ще ни би трябвало повече от всеки път. Бюджетният недостиг се почиства, възможните злоупотреби с ликвидната поддръжка също се претърпяват, само че значимото е стопанската система да проработи. А тя работи при опазване на съществуващите макро котви и избягване на държавния капитализъм. Това не трябва да забравяме.
Лорд Актън е прочут със своята фраза, че
властта развращава, а безспорната власт развращава безусловно
Точно това е и втората огромна пандемия, от която би трябвало да се пазим през днешния ден. Попаднахме в обстановка, в която всяка заран даден министър може да издаде заповед, с която да затвори търговски обекти, да забрани на група хора да отидат в парка или да затвори цялостен град. И всички тези ограничения съвсем несъмнено са обосновани и подкрепени от огромна част от популацията. Какво обаче се случва, когато „ войната ” с вируса свърши? За ковид има справедлив тест, само че за вируса на контрола и несъразмерната власт няма.
Опиянението може да бъде видяно в диалога за стопанската система. През последната седмица се чуват всевъзможни хрумвания за стопански ограничения в отговор на рецесията, само че измежду тях ясно се разграничават и тези, които са откритопопулистки и/илицелятда подменят дебата. Главният прокурор, който беше преместен в новините от ковид, бързо се върна с акция против спекулата и инспекции в аптеки и търговски обекти. Проверки, които стопираха работата на аптеки в най-лошия вероятен миг. Синдикален водач, в едно от най-гледаните излъчвания по националната телевизия, пък назова всеки, който е против всесилната страна, „ шушумига ”, който не трябва да бъде канен и не би трябвало да се изрича. И това е преди още страната да стартира да избавя бизнеси с пари на данъкоплатеца – каквито претенции неизбежно ще стартират да се натрупат.
Този звук подсказва, че натискът спешното ръководство на стопанската система да образува и бъдещия модел на развиване ще бъде реалност. Аргументът
„ в този момент е рецесия и всички легнахте на страната ” ще бъде развиван до безконечност
в опит да се покаже, че без всесилната страна сме безсилни, неподготвени и незащитими. Фактът, че Европа сега е затворена и остава възприятието за изолация на обособените страни-членки, единствено ще напомпа тази теза. Крайното левичарство е безнадеждно пред отворените пазари и консолидираното на веригите на произвеждане, само че тяхното спиране дават поле за изява на всевъзможни позабравени екзотики.
Пандемията е в действителност изключително събитие, само че не би трябвало да разрешаваме с лека ръка да промени траекторията на страната. Няма ограничения, които да анулират макроикономическия удар. Няма и ограничения, които да компенсират изцяло удара върху действителния бранш – икономическата „ цена ” на рецесията не може да бъде анулирана със закон. Това, което реалистично може да се направи, е да се трансформират целите на бюджета в поддръжка на здравната и обществената система, които са „ на първа линия ”, както и да се поддържат служащите, които са вкъщи или са застрашени от редуциране – тъй че да получат обезщетение, запазвайки работните си места. Ликвидната поддръжка към бизнеса минава през разсрочване на някои данъчни заплащания и кредитни линии за предприятия, които са тежко ударени от изключителното състояние. Това са ограниченията, които не анулират рецесията, само че могат да олекотят бездънен кратковременен удар върху стопанската система.
Големият капан в тези ограничения е в детайлите
на ликвидната поддръжка към действителния бранш, която крие голям политически и честен риск. В никакъв случай не трябва да се позволява в изискванията на изключително състояние средства на данъкоплатците да се насочат за покриване на загуби, нямащи нищо общо със сегашната рецесия. Участието на комерсиалните банки в този развой, както и ясните правила, в това число и предели на средствата за кредитиране на обособени предприятия, са основни за най-малко частичната отбрана от злоупотреби. Вкарването на огромни и дребни предприятия в един механизъм също може да изкриви доста механизма.
Предложението за наливане на 500 млн. лева в Българска банка за развиване (ББР) е евентуално най-бързияТ вероятен метод за ликвидна поддръжка на действителния бранш, само че опитът от работата на ББР през годините демонстрира въпросните морални опасности – все още няма и изясненост какви са параметрите и условията за достъп до средствата. Особено притеснително е желанието за финансиране на огромни компании посредством покупка на акции и дялове с алтернатива за назад изкупуване. Не знаем по какъв начин ще наподобява схемата, само че сходен метод основава важен риск да се употребява изключителното състояние за „ набутване “ на към този момент губещи или проблематични компании на ББР (т.е. на данъкоплатеца), като надлежно от ликвидната поддръжка печели само въпросният безсъвестен вложител.
Дори и в положителния сюжет рецесията най-вероятно
ще даде подтик на държавния капитализъм
Франция, Италия и Испания към този момент оповестиха, че ще или са подготвени да национализират или открият надзор върху огромни предприятия и лечебни заведения. Само преди дни беше оповестена (ре)национализацията на Alitalia да вземем за пример. Превозвачите са най-непосредствено ударени, само че представете си, в случай че това се разпростре и върху промишлеността, която неизбежно също ще закъса. А в този момент си представете, в случай че сходна вълна пристигна и тук – още не можем да се отървем от тежестта на диалога за приватизацията, даже занапред ще я „ проверяваме ”, а в този момент да тръгнем на национализация.
Големите стопански опасности от ковид
не са просто изпадането в криза, а евентуалният напредък на държавния капитализъм и дълготрайната смяна в модела на развиване. Натискът за повече страна – завръщане в браншове и присъединяване в огромни предприятия, нараснали налози, контролирани бизнеси и следени цени, ще се усили в интервала на изключителното състояние. Затова едно замайване от власт може да бъде рисково – тъй като успеваемостта на декретите във времена на изключително състояние елементарно се трансформира в предпочитание за поддържане на контрола в естествени времена.
След пандемията обаче няма да е време за надзор, а за стопански напредък и пригаждане на индустрията към новата действителност. В този развой свободата ще ни би трябвало повече от всеки път. Бюджетният недостиг се почиства, възможните злоупотреби с ликвидната поддръжка също се претърпяват, само че значимото е стопанската система да проработи. А тя работи при опазване на съществуващите макро котви и избягване на държавния капитализъм. Това не трябва да забравяме.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ