Времето за качване на кораб може да се отлага, за слизане - не
КОРАБ „ СТРАНДЖА “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
26.01.1995 година, Ашдод – кеят
Преместиха ни на неработен пристан. Вероятно е боен, откакто защитата не позволява по левия ръб да се мотаят хора. По трапа на десния може да се слиза. Съвсем наоколо, също на неработен пристан, попаднах на фантом.
Кораб „ Арис “. Име има, няма байрак, с неразбираем притежател, с български екипаж. Моряците не са получавали пари към този момент 5 месеца. Нямат ресурси в камбуза, разчитат на подаяния. Палубата съставлява ръждива юфка. Черупката едвам се държи на вода, само че щом плъховете не са я напуснали, значи ситуацията още не е сериозно. Недоумявам по какъв начин може Международната транспортна федерация да позволява това и защо морската администрация позволява подобен транспортен съд да излиза в намерено море? Капитанът разреши да дадем на несретниците малко сухоежбина, а персонално от мен – един картон цигари. Българи сме, въпреки всичко.
Събраха се доста наши кораби: „ Витоша “, „ Беласица “, „ Ловеч “, „ Средна гора “, „ Стара планина “, отплава „ Ловеч “. Нещо сходно беше на остарялата съветска линия, само че освен количествено. В някогашния Жданов (сега Мариупол) значително дечица известяваха: „ Мама, болгарский папа пришьол. “ От настоящия екипаж на „ Странджа “ много хора години наред държат еврейска дестинация, не съм чувал да се разискват полови забежки. Все някой щеше да се похвали.
02.02.1995 година, Ашдод – кеят
Здраво пипат съветските репатрианти, организирали са пазар вид „ 1001 артикули “, където може да се купи даже седмичника „ Аргументи и обстоятелства “. Както в Хайфа, и тук срещам младоженски двойки в тържествен искра, само че с най-малък антураж – шаферка и кинокамера. А шаферката даже не е наложителна, коства ми се, че нейното наличие зависи от шлейфа.
07.02.1995 година, Сарисеки – кеят
В тази част на Турция няма за какво да се слиза на бряг, със старши камериера висим на бака и ближем стари рани. Вече осми месец, откогато ножицата в заплащането на офицерския и изпълнителския състав зяпна доста необятно, освен това като командировъчни пари. Продължаваме да боледуваме и никакви признаци за лекуване. Решихме да се обърнем към управлението на БМФ не с молба, а с ревю, в действителност митинг против ниската оценка на нашия принос за употребата на кораба и отсъствието на правдивост. От мен – ръкописа, от старшията – машинописа. Текста подписаха всички от изпълнителския състав. Знаехме, че Бордът на шефовете няма да огледа на проявата с положително око. Поне декларирахме обидата си, сходно на героя на Чудомир от „ И я че изокам некой ден “.
15.02.1995 година, Ашдод – кеят
В 15,30, половин час преди края на вахтата ми, таман възпламених спомагателния казан за сдаване, в машинното поделение слезе третият асистент. Бързо, ще те повеждам на ортодонт. Бръснене, душ и паста за зъби под непрекъснатото пришпорване на капитанския асистент. Изтичах в колата с часовник в джоба, блуза и яке в ръка и незавързани обувки.
И както в Аржентина, останах с още един влъхва по-малко, този път вляво на долната челюст. В частна клиника с личен състав репатрианти от Съединени американски щати и някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Разбира се, че попаднах в съветския бранш. Стоматоложката – дръпната като рускиня еврейка, а до нея младо момиче, самодива в бяло, съгласно което ситуацията в Русия е „ хуже чем хуже “ (от неприятно по-лошо). Съвременна техника, точно свършена работа, само че сравнението е в интерес на доктор Хектор Раул Бенитез от Сан Лоренцо, при който се усещах не пациент, а персонален посетител. Тук първо ми изкараха душата от бързане, след това зъба.
24.02.1995 година, Егейско море, преход Варна – Ашдод
За първи път преди и след Варна не ме боли глава и още при първата опция заспах в каютата като праведник. Значи може и по този начин. Не храниш илюзии, не занимаваш никого със себе си, не въртиш телефони. Случайни срещи пред параходството, на ниска цена хотел, спектакъл, 100 грама концентрат. Ако не се чувстваш нужен на някого, никой не ти липсва. Take it easy. Добре, давам го елементарно. И още веднъж на път.
13.03.1995 година, преход Ашдод – Сарисеки
Имам нужда да съм под дъжда и да ме брули вятър, с цел да вентилирам. По средата на март в пристанище машинното поделение става преизподня. Затворени светлици, спряна вентилация, мъчно се диша. Иначе всичко ще се покрие с пелена от сивия циментов прахоляк, на специфична бригада ще й би трябвало най-малко седмица време да го в профил. И на открито не можеш да се покажеш, потъваш в циментовия облак. Прибирам се след вахта в каютата си, смъквам гащеризона и го закачам, а той скоропостижно умира от силикоза.
21.03.1995 година, преход Ашдод – Сарисеки
Около 05,30 часа в машинното поделение позвъниха от мостика. Вторият монтьор не разбра какво му се приказва, или не пожела да разбере, и ме прати горе на конкретизиране. Капитанът:
- Защо сред 04,20 и 05,20 часа променихте оборотите?
- Няма такова нещо, господин капитан.
- Няма по какъв начин да допускам. Промениха се вибрациите и шумът.
- Гарантирам, че не сме пипали рейката, господин капитан.
- На мен ли ще ги разправяш, бе? Аз да не съм на два дни капитан?
Разбира се, че дните му на мостика са доста повече от два. И в това е казусът. От последния шипшандлер останали 132 $ дискаунт, по предписание би трябвало да се разпределят сред всички участници, само че съгласно осведомени и доближени лица сумата е присвоена от барото. Понеже през днешния ден тежка вълна не разреши на палубна команда да работи на открито, а в боцманската магазия безир няма, капитанът разпореди момчетата да цапотят порти с олио от камбуза. Диагнозата му към момента не е екипажозастрашаваща: вегетарианец, който си ляга в 21, 15 часа. Добре че на борда няма кокошки.
24.03.1995 година, преход Сарисеки – Ашдод
Невероятно. През светлиците в машинното поделение вали градушка с размери на орех. И извънредно – толкоз на юг. Не сме в зеленчукова градина, обаче търча нагоре да затварям. Веднага след като си демонстрирах носа вън от надстройката, разбрах, че би трябвало да си взема каската от каютата.
31.03.1995 година, Сарисеки – кеят
Календарен проблем. По предписание на шефа, когато влезем в пристанище, на нечетна дата дежурството поема третият монтьор, а на четна – четвъртият. Да, обаче през днешния ден е 31 март, а на следващия ден, за лошотия, първи април. Шега няма, цифрата е нечетно. Третият монтьор изрично не е склонен да кара двойно дежурство, а началството не желае да се нарушава правилото. Почти едночасова полемика. Накрая шефът се отдръпна с достолепие. Добре, добре, вижте там, както се разберете. Какво има за схващане, сменят се „ погрешно “ на първи април, в идващото пристанище си влизат в графика.
Странен човек е основният монтьор. Прекрасен експерт. Владее няколко непознати езика. С точни оценки за това кой по какъв начин покрива длъжностната си характерност. Любима тематика номер едно – обичаната немска овчарка. Номер две – европейски монархии с желание към Хобсбургите. И един недостатък: навие ли си нещо на пръста, мъчно развива. Особено при явни неща, които той настойчиво не вижда. При предходно влизане в порт Варна – запад в качеството си на новопостъпил незабавно разпореди мотористът, който излиза в „ гарнизонен “ отпуск, и поемащият дежурството персонално пред него двамата да заявят единодушие за краткотрайната организация на работата. Така, както съм в работното си облекло, го уверих, че оставам на кораба, а Борко ще вземе отмора. Не му беше задоволително.
- Да ви видя двамата пред мен!
- Шефе, сътрудника е от Белослав, на 8-9 километра от тук. Гони трен за една спирка. Какво друго може да каже, като се изключи че желае да нацелува жена си. Младоженци са.
- Да ви видя двамата!
Не изпълних нелепото предписание. Късно следобяд, таман палех факлата на спомагателния казан, шефът слезе в машинното поделение, с цел да се извини. И си призна, че на трапа хванал Борко за гушата, за една численост да го върне назад. Все отново схванал очевидното: дежурният сега си прави работата, разбрали сме се, всичко е наред.
Разбрах го. Може би заради дългия корабен стаж подозира, че е в природата на индивида с гащеризон да гласи някаква хитрина.
05.04. – 08.04.1994 година, Хайфа – рейдът
Помолих шефа сега, в който стане известно по кое време корабът ще се върне във Варна, да съобщи в параходството желанието ми за слизане в отпуск – към този момент давам отговор на изискванията. Защо бързаш, попита, лятото е надалеч? Защото, шефе, съблюдавам личното си златно предписание: Времето за качване на транспортен съд може да се отсрочва, а за слизане – не.
Обаче евреите ни закопчаха. Все едно, уповавам се, че до две-три седмици ще ми излезе шансът. Във форма съм. Все още сполучвам не напълно добре да върша нещо, вместо добре да върша нищо. Това – на транспортен съд, а на брега, ще забележим.
10.04.1995 година, Хайфа – кеят
Следващо пристанище – Варна. Имам още малко време на еврейска земя. Разхождам се из пристанището и мятам по едно око към рейда, където господства самолетоносач на Шести американски флот. Красавец. Не мога да реша по какъв начин да постъпя с четирите картона Кент от шипшандлера. Да ги нося в Пловдив и да се върша на баровец? Не. Мога да ги продам на докер с минимална облага. Така действам с бутилката уиски, която няма по какъв начин да изнеса в града. Но за цигарите имам технология. Гърбът ми е задоволително широкоплощен, с цел да поеме легнали под ризата четири картона. Обличам якето, без да употребявам ципа, и дълготрайно се заглеждам в огледалото като артист преди излизането на сцената. По-масивен съм, само че се надявам, че никой различен не може да направи разликата. На портала няма да ме прегръщат, а из града заобикалям застояване тук-там, където се събират доста хора. Опасявам се да не би някой по-наблюдателен да ме разпознае като терорист-камикадзе, който крие гибел под дрехата си. И тъй като имам към този момент явка в Хайфа, предпочитам разновидността с няколко $ повече. Кокошкарски, само че и персоналният ми фонд „ И аз съм човек “ не е изключително придирчив.
Роман, съветски репатриант, към този момент 23 години е тук. Продавач в магазин, притежател на стоката, само че за помещението заплаща наем. Вземам по 7 $ на картон, неговата облага също би трябвало да е добра, щом желае още. Мога да се върна на кораба и да купя от моряк по-изгодно, в сравнение с би дал докер, само че се притеснявам, че повторното минаване пред портала по всички страни може да провокира съмнение. Роман вижда съмнението ми, само че възобновява молбата си за още.
- А если ревизират?
- Ты человек добрый, тебя не ревизират.
Снимка: Морски вестник
Нйко ДАМЯНОВ
26.01.1995 година, Ашдод – кеят
Преместиха ни на неработен пристан. Вероятно е боен, откакто защитата не позволява по левия ръб да се мотаят хора. По трапа на десния може да се слиза. Съвсем наоколо, също на неработен пристан, попаднах на фантом.
Кораб „ Арис “. Име има, няма байрак, с неразбираем притежател, с български екипаж. Моряците не са получавали пари към този момент 5 месеца. Нямат ресурси в камбуза, разчитат на подаяния. Палубата съставлява ръждива юфка. Черупката едвам се държи на вода, само че щом плъховете не са я напуснали, значи ситуацията още не е сериозно. Недоумявам по какъв начин може Международната транспортна федерация да позволява това и защо морската администрация позволява подобен транспортен съд да излиза в намерено море? Капитанът разреши да дадем на несретниците малко сухоежбина, а персонално от мен – един картон цигари. Българи сме, въпреки всичко.
Събраха се доста наши кораби: „ Витоша “, „ Беласица “, „ Ловеч “, „ Средна гора “, „ Стара планина “, отплава „ Ловеч “. Нещо сходно беше на остарялата съветска линия, само че освен количествено. В някогашния Жданов (сега Мариупол) значително дечица известяваха: „ Мама, болгарский папа пришьол. “ От настоящия екипаж на „ Странджа “ много хора години наред държат еврейска дестинация, не съм чувал да се разискват полови забежки. Все някой щеше да се похвали.
02.02.1995 година, Ашдод – кеят
Здраво пипат съветските репатрианти, организирали са пазар вид „ 1001 артикули “, където може да се купи даже седмичника „ Аргументи и обстоятелства “. Както в Хайфа, и тук срещам младоженски двойки в тържествен искра, само че с най-малък антураж – шаферка и кинокамера. А шаферката даже не е наложителна, коства ми се, че нейното наличие зависи от шлейфа.
07.02.1995 година, Сарисеки – кеят
В тази част на Турция няма за какво да се слиза на бряг, със старши камериера висим на бака и ближем стари рани. Вече осми месец, откогато ножицата в заплащането на офицерския и изпълнителския състав зяпна доста необятно, освен това като командировъчни пари. Продължаваме да боледуваме и никакви признаци за лекуване. Решихме да се обърнем към управлението на БМФ не с молба, а с ревю, в действителност митинг против ниската оценка на нашия принос за употребата на кораба и отсъствието на правдивост. От мен – ръкописа, от старшията – машинописа. Текста подписаха всички от изпълнителския състав. Знаехме, че Бордът на шефовете няма да огледа на проявата с положително око. Поне декларирахме обидата си, сходно на героя на Чудомир от „ И я че изокам некой ден “.
15.02.1995 година, Ашдод – кеят
В 15,30, половин час преди края на вахтата ми, таман възпламених спомагателния казан за сдаване, в машинното поделение слезе третият асистент. Бързо, ще те повеждам на ортодонт. Бръснене, душ и паста за зъби под непрекъснатото пришпорване на капитанския асистент. Изтичах в колата с часовник в джоба, блуза и яке в ръка и незавързани обувки.
И както в Аржентина, останах с още един влъхва по-малко, този път вляво на долната челюст. В частна клиника с личен състав репатрианти от Съединени американски щати и някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Разбира се, че попаднах в съветския бранш. Стоматоложката – дръпната като рускиня еврейка, а до нея младо момиче, самодива в бяло, съгласно което ситуацията в Русия е „ хуже чем хуже “ (от неприятно по-лошо). Съвременна техника, точно свършена работа, само че сравнението е в интерес на доктор Хектор Раул Бенитез от Сан Лоренцо, при който се усещах не пациент, а персонален посетител. Тук първо ми изкараха душата от бързане, след това зъба.
24.02.1995 година, Егейско море, преход Варна – Ашдод
За първи път преди и след Варна не ме боли глава и още при първата опция заспах в каютата като праведник. Значи може и по този начин. Не храниш илюзии, не занимаваш никого със себе си, не въртиш телефони. Случайни срещи пред параходството, на ниска цена хотел, спектакъл, 100 грама концентрат. Ако не се чувстваш нужен на някого, никой не ти липсва. Take it easy. Добре, давам го елементарно. И още веднъж на път.
13.03.1995 година, преход Ашдод – Сарисеки
Имам нужда да съм под дъжда и да ме брули вятър, с цел да вентилирам. По средата на март в пристанище машинното поделение става преизподня. Затворени светлици, спряна вентилация, мъчно се диша. Иначе всичко ще се покрие с пелена от сивия циментов прахоляк, на специфична бригада ще й би трябвало най-малко седмица време да го в профил. И на открито не можеш да се покажеш, потъваш в циментовия облак. Прибирам се след вахта в каютата си, смъквам гащеризона и го закачам, а той скоропостижно умира от силикоза.
21.03.1995 година, преход Ашдод – Сарисеки
Около 05,30 часа в машинното поделение позвъниха от мостика. Вторият монтьор не разбра какво му се приказва, или не пожела да разбере, и ме прати горе на конкретизиране. Капитанът:
- Защо сред 04,20 и 05,20 часа променихте оборотите?
- Няма такова нещо, господин капитан.
- Няма по какъв начин да допускам. Промениха се вибрациите и шумът.
- Гарантирам, че не сме пипали рейката, господин капитан.
- На мен ли ще ги разправяш, бе? Аз да не съм на два дни капитан?
Разбира се, че дните му на мостика са доста повече от два. И в това е казусът. От последния шипшандлер останали 132 $ дискаунт, по предписание би трябвало да се разпределят сред всички участници, само че съгласно осведомени и доближени лица сумата е присвоена от барото. Понеже през днешния ден тежка вълна не разреши на палубна команда да работи на открито, а в боцманската магазия безир няма, капитанът разпореди момчетата да цапотят порти с олио от камбуза. Диагнозата му към момента не е екипажозастрашаваща: вегетарианец, който си ляга в 21, 15 часа. Добре че на борда няма кокошки.
24.03.1995 година, преход Сарисеки – Ашдод
Невероятно. През светлиците в машинното поделение вали градушка с размери на орех. И извънредно – толкоз на юг. Не сме в зеленчукова градина, обаче търча нагоре да затварям. Веднага след като си демонстрирах носа вън от надстройката, разбрах, че би трябвало да си взема каската от каютата.
31.03.1995 година, Сарисеки – кеят
Календарен проблем. По предписание на шефа, когато влезем в пристанище, на нечетна дата дежурството поема третият монтьор, а на четна – четвъртият. Да, обаче през днешния ден е 31 март, а на следващия ден, за лошотия, първи април. Шега няма, цифрата е нечетно. Третият монтьор изрично не е склонен да кара двойно дежурство, а началството не желае да се нарушава правилото. Почти едночасова полемика. Накрая шефът се отдръпна с достолепие. Добре, добре, вижте там, както се разберете. Какво има за схващане, сменят се „ погрешно “ на първи април, в идващото пристанище си влизат в графика.
Странен човек е основният монтьор. Прекрасен експерт. Владее няколко непознати езика. С точни оценки за това кой по какъв начин покрива длъжностната си характерност. Любима тематика номер едно – обичаната немска овчарка. Номер две – европейски монархии с желание към Хобсбургите. И един недостатък: навие ли си нещо на пръста, мъчно развива. Особено при явни неща, които той настойчиво не вижда. При предходно влизане в порт Варна – запад в качеството си на новопостъпил незабавно разпореди мотористът, който излиза в „ гарнизонен “ отпуск, и поемащият дежурството персонално пред него двамата да заявят единодушие за краткотрайната организация на работата. Така, както съм в работното си облекло, го уверих, че оставам на кораба, а Борко ще вземе отмора. Не му беше задоволително.
- Да ви видя двамата пред мен!
- Шефе, сътрудника е от Белослав, на 8-9 километра от тук. Гони трен за една спирка. Какво друго може да каже, като се изключи че желае да нацелува жена си. Младоженци са.
- Да ви видя двамата!
Не изпълних нелепото предписание. Късно следобяд, таман палех факлата на спомагателния казан, шефът слезе в машинното поделение, с цел да се извини. И си призна, че на трапа хванал Борко за гушата, за една численост да го върне назад. Все отново схванал очевидното: дежурният сега си прави работата, разбрали сме се, всичко е наред.
Разбрах го. Може би заради дългия корабен стаж подозира, че е в природата на индивида с гащеризон да гласи някаква хитрина.
05.04. – 08.04.1994 година, Хайфа – рейдът
Помолих шефа сега, в който стане известно по кое време корабът ще се върне във Варна, да съобщи в параходството желанието ми за слизане в отпуск – към този момент давам отговор на изискванията. Защо бързаш, попита, лятото е надалеч? Защото, шефе, съблюдавам личното си златно предписание: Времето за качване на транспортен съд може да се отсрочва, а за слизане – не.
Обаче евреите ни закопчаха. Все едно, уповавам се, че до две-три седмици ще ми излезе шансът. Във форма съм. Все още сполучвам не напълно добре да върша нещо, вместо добре да върша нищо. Това – на транспортен съд, а на брега, ще забележим.
10.04.1995 година, Хайфа – кеят
Следващо пристанище – Варна. Имам още малко време на еврейска земя. Разхождам се из пристанището и мятам по едно око към рейда, където господства самолетоносач на Шести американски флот. Красавец. Не мога да реша по какъв начин да постъпя с четирите картона Кент от шипшандлера. Да ги нося в Пловдив и да се върша на баровец? Не. Мога да ги продам на докер с минимална облага. Така действам с бутилката уиски, която няма по какъв начин да изнеса в града. Но за цигарите имам технология. Гърбът ми е задоволително широкоплощен, с цел да поеме легнали под ризата четири картона. Обличам якето, без да употребявам ципа, и дълготрайно се заглеждам в огледалото като артист преди излизането на сцената. По-масивен съм, само че се надявам, че никой различен не може да направи разликата. На портала няма да ме прегръщат, а из града заобикалям застояване тук-там, където се събират доста хора. Опасявам се да не би някой по-наблюдателен да ме разпознае като терорист-камикадзе, който крие гибел под дрехата си. И тъй като имам към този момент явка в Хайфа, предпочитам разновидността с няколко $ повече. Кокошкарски, само че и персоналният ми фонд „ И аз съм човек “ не е изключително придирчив.
Роман, съветски репатриант, към този момент 23 години е тук. Продавач в магазин, притежател на стоката, само че за помещението заплаща наем. Вземам по 7 $ на картон, неговата облага също би трябвало да е добра, щом желае още. Мога да се върна на кораба и да купя от моряк по-изгодно, в сравнение с би дал докер, само че се притеснявам, че повторното минаване пред портала по всички страни може да провокира съмнение. Роман вижда съмнението ми, само че възобновява молбата си за още.
- А если ревизират?
- Ты человек добрый, тебя не ревизират.
Снимка: Морски вестник
Нйко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ