Арестуваха наши съкровища в Дубай
Копия на Панагюрското и Варненското златни съкровища са конфискувани като противозаконен импорт от българската делегация за “Експо 2020”
Чисто злато с общо тегло 6 кг
Става въпрос за едни 40 000 $
Министерствата на стопанската система и културата си трансферират топката за отговорността
Копия на Панагюрското и Варненското златни съкровища са конфискувани като противозаконен импорт от българската делегация за “Експо 2020” на митницата в Дубай преди 3 дни. Случаят бе доказан пред “Труд” от Министерствата на културата и стопанската система (МК и МИ), както и от Националния исторически музей (НИМ).
Копието на Панагюрското богатство е направено от чисто злато с общо тегло 6 кг. Според някои източници делегатите са го пренасяли в ръчните си багажи в торби и сакове единствено с документ, че не съставлява оригинал и не е културна полезност, публикуван от МК. Дубликатът е трябвало да бъде изложен в българския павилион, само че за управляващите в Обединените арабски емирства (ОАЕ) неналичието на документи за копието е означавала, че това е непозволен импорт на 6 кг злато в страната.
Митниците на ОАЕ са освободили делегацията ни след разпит, само че са задържали предметите, защото е налице нарушаване на закона, тъй като в митническите заявления не е упоменато, че материалът е злато.
“Става въпрос за едни 40 000 $, които би трябвало да се платят като гаранция, с цел да бъдат освободени копията на българските съкровища от митническата зона на Дубай”, споделиха пред “Труд” вътрешни хора по случая и допълниха: “Няма драма, просто сандъците с копието на Панагюрското богатство са си там и изчакват да бъде платено митото и е въпрос на време българските институции, забъркани в казуса, да го решат, като платят желаната наложителна сума.”
Според Закона за културното завещание формалните копия на съкровището са общо три - едното е в музея в Панагюрище, второто - в Пловдивския археологически музей, а третото - в Националния исторически музей, където се излага, когато оригиналът пътува по изложения. Във въпросния случай става въпрос за третото копие от НИМ, което е изпратено на “Експо 2020” в Дубай. Две от копията са от чисто злато, единствено това в Пловдивския музей е от мед със златно покритие.
Позиции
Министерство на стопанската система
Документацията по изнасянето на копието е трябвало да бъде завършена от Министерство на стопанската система, настояват специалисти. Копието е трябвало да бъде съпроводено с манифест за експорт и авансово съобщение до митниците в Дубай. От Министерството на стопанската система обаче излязоха с позиция, че логистиката за представянето на страната ни на ревюто е предоставена посредством социална поръчка на консорциума ДЗЗД “ЕКСПО 2020”. По контракт сумата е 5.6 милиона лв. се дава на частния консорциум “за обезпечаване на цялостната организация по подготовка, правене на идея и реализиране на присъединяване на Р България в Световното универсално изложение”. Според МИ виновността за недоразумението в Дубай носи напълно въпросният консорциум.
Национален исторически музей
В публична позиция на НИМ по случая се споделя: “Появилите се по-рано в електронни медии изявления по отношение на проблем с присъединяване на копия на движими културни полезности в българския павилион на “ЕКСПО 2020” са напълно подправени.” От Музея опровергаха информацията, че копието на съкровището се придвижва като персонален багаж в торби и сакове: “Истинската вест е, че всички предмети са сложени в особено направени за задачата транспортни кутии, които обезпечават безвредното им преместване.” От НИМ прецизираха още, че в Дубай няма арестувани чиновници на институцията.
Министерство на културата
Министерството на културата разгласи пред “Труд”, че съгласно Закона за културното завещание, няма ангажимент към износа на копие, което не съставлява културна полезност. Вестникът ни се допита до специалисти, съгласно които обаче министърът на културата носи отговорност, защото копието е част от експозицията на Националния исторически музей, а той е на директно послушание на Министерството на културата. Без негово познание не би трябвало нито един експонат на Музея да напуща рамките на постройката и на страната.
Васил Божков: Дали не е обир?
“В Дубай бяха задържани 6 кг златни предмети. Начинът на преместване - в сакове и торби, е добре прочут от заграбването на сбирката ми. Освен контрабандата на злато, остава открит въпроса какво са изнесли служителите. Музейните копия и реплики в никакъв случай не се вършат от същия метал и в същия размер като оригинала. Дали не сме очевидци на следващото плячкосване на културно-историческото ни завещание?”
Девет антични шедьовъра
Тримата братя и тракийското злато
Разкошният античен сервиз е изкопан преди 71 години
Ненадминато майiторство от края на IV и началото на III в. прочие н. е.
Тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови със съкровището през 1949-а година.
Пангюрското златно богатство е едно от най-великолепните в международен мащаб. Представлява древен тракийски комплект съдове, състоящ се от девет обособени скъпоценни шедьовъра - амфора, фиала и ритони - с общо тегло 6,164 кг.
Сервизът е изложен в Националния исторически музей в София.
Открито е като в национална приказка, на 8 декември 1949 година, на два километра от Панагюрище, от тримата братя Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови. Експерти считат, че комплектът е принадлежал на един или повече владетели на племето одриси от края на IV и началото на III в. прочие н. е., а главното му предопределение е било за религиозни церемонии. В изящната направа и декорация се съчетават тракийски и елински въздействия. По външните стени на съдовете са изобразени подиуми от трако-гръцкия мавзолей.
Най-масивния съд е амфора-ритон.
Един от златните ритони в съкровището.
Античните златни шедьоври са открити по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови, които се натъкват на сервиза и вземат решение да се погрижат за него. Почистват съкровището и го предават на страната, в лицето на тогавашния околийски шеф Стефан Калпаков, напомня историческия музей в Панагюрище. По решение на управлението то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика, която по това време се е намирала на основната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там и притегля тълпи от локални поданици.
По това време в читалищния музей работи известният археолог Петър Горбанов, приключил във Виена, който оповестява за съкровището на Археологическия институт и на шефа на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката се взема решение съкровището краткотрайно да бъде предадено там. Няколко месеца е изложено в музея, а по-късно сервизът отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а след това в Националния исторически музей, където е изложено и до през днешния ден.
И деветте съда са пример за превъзходно майсторство и ненадмината антична хубост. Най-масивна е амфората-ритон (височина 39 см, диамeтър. 14 см, тегло 1635 грама), чиито дръжки са завършени като кентаври в поза на пукотевица с лък, а измежду най-любопитните е сферичната фиала, в която са вплетени изображения с негроидни глави.
Подобни съдове от доблестен метал са знаци на висок обществен статут и са употребявани при ритуалите на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функционалност по филтриране на течността.
Съкровището продължава да въодушевява ценители от целия свят и да бъде зрелищен златен знак на от дълго време отминали столетия от историята на човечеството.
Скъпи блага
Горбачов и Кадафи имали по копие
Преди законът да бъде признат през 2009 година обаче, копия са били изработвани без контрола на министъра на културата още от социалистически времена. Тодор Живков е поръчвал изработването на копия на Панагюрското злато за дарове на държавни глави от приятелски страни - Муамар Кадафи, Ясер Арафат, Михаил Горбачов. Правени били копия на обособени предмети и за годишнини на висши партийни функционери. Към момента не е ясно какъв брой тъкмо са наличните музейни идентични копия на Панагюрското богатство.
Съществуват и непостоянен тъкмо брой реплики на фамозното богатство. Между копие и имитация има основна разлика - ЗКН урежда и направата на реплики на национални полезности, те би трябвало да се разграничават от оригинала най-малко с една десета от размера му.
Чисто злато с общо тегло 6 кг
Става въпрос за едни 40 000 $
Министерствата на стопанската система и културата си трансферират топката за отговорността
Копия на Панагюрското и Варненското златни съкровища са конфискувани като противозаконен импорт от българската делегация за “Експо 2020” на митницата в Дубай преди 3 дни. Случаят бе доказан пред “Труд” от Министерствата на културата и стопанската система (МК и МИ), както и от Националния исторически музей (НИМ).
Копието на Панагюрското богатство е направено от чисто злато с общо тегло 6 кг. Според някои източници делегатите са го пренасяли в ръчните си багажи в торби и сакове единствено с документ, че не съставлява оригинал и не е културна полезност, публикуван от МК. Дубликатът е трябвало да бъде изложен в българския павилион, само че за управляващите в Обединените арабски емирства (ОАЕ) неналичието на документи за копието е означавала, че това е непозволен импорт на 6 кг злато в страната.
Митниците на ОАЕ са освободили делегацията ни след разпит, само че са задържали предметите, защото е налице нарушаване на закона, тъй като в митническите заявления не е упоменато, че материалът е злато.
“Става въпрос за едни 40 000 $, които би трябвало да се платят като гаранция, с цел да бъдат освободени копията на българските съкровища от митническата зона на Дубай”, споделиха пред “Труд” вътрешни хора по случая и допълниха: “Няма драма, просто сандъците с копието на Панагюрското богатство са си там и изчакват да бъде платено митото и е въпрос на време българските институции, забъркани в казуса, да го решат, като платят желаната наложителна сума.”
Според Закона за културното завещание формалните копия на съкровището са общо три - едното е в музея в Панагюрище, второто - в Пловдивския археологически музей, а третото - в Националния исторически музей, където се излага, когато оригиналът пътува по изложения. Във въпросния случай става въпрос за третото копие от НИМ, което е изпратено на “Експо 2020” в Дубай. Две от копията са от чисто злато, единствено това в Пловдивския музей е от мед със златно покритие.
Позиции
Министерство на стопанската система
Документацията по изнасянето на копието е трябвало да бъде завършена от Министерство на стопанската система, настояват специалисти. Копието е трябвало да бъде съпроводено с манифест за експорт и авансово съобщение до митниците в Дубай. От Министерството на стопанската система обаче излязоха с позиция, че логистиката за представянето на страната ни на ревюто е предоставена посредством социална поръчка на консорциума ДЗЗД “ЕКСПО 2020”. По контракт сумата е 5.6 милиона лв. се дава на частния консорциум “за обезпечаване на цялостната организация по подготовка, правене на идея и реализиране на присъединяване на Р България в Световното универсално изложение”. Според МИ виновността за недоразумението в Дубай носи напълно въпросният консорциум.
Национален исторически музей
В публична позиция на НИМ по случая се споделя: “Появилите се по-рано в електронни медии изявления по отношение на проблем с присъединяване на копия на движими културни полезности в българския павилион на “ЕКСПО 2020” са напълно подправени.” От Музея опровергаха информацията, че копието на съкровището се придвижва като персонален багаж в торби и сакове: “Истинската вест е, че всички предмети са сложени в особено направени за задачата транспортни кутии, които обезпечават безвредното им преместване.” От НИМ прецизираха още, че в Дубай няма арестувани чиновници на институцията.
Министерство на културата
Министерството на културата разгласи пред “Труд”, че съгласно Закона за културното завещание, няма ангажимент към износа на копие, което не съставлява културна полезност. Вестникът ни се допита до специалисти, съгласно които обаче министърът на културата носи отговорност, защото копието е част от експозицията на Националния исторически музей, а той е на директно послушание на Министерството на културата. Без негово познание не би трябвало нито един експонат на Музея да напуща рамките на постройката и на страната.
Васил Божков: Дали не е обир?
“В Дубай бяха задържани 6 кг златни предмети. Начинът на преместване - в сакове и торби, е добре прочут от заграбването на сбирката ми. Освен контрабандата на злато, остава открит въпроса какво са изнесли служителите. Музейните копия и реплики в никакъв случай не се вършат от същия метал и в същия размер като оригинала. Дали не сме очевидци на следващото плячкосване на културно-историческото ни завещание?”
Девет антични шедьовъра
Тримата братя и тракийското злато
Разкошният античен сервиз е изкопан преди 71 години
Ненадминато майiторство от края на IV и началото на III в. прочие н. е.
Тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови със съкровището през 1949-а година.
Пангюрското златно богатство е едно от най-великолепните в международен мащаб. Представлява древен тракийски комплект съдове, състоящ се от девет обособени скъпоценни шедьовъра - амфора, фиала и ритони - с общо тегло 6,164 кг.
Сервизът е изложен в Националния исторически музей в София.
Открито е като в национална приказка, на 8 декември 1949 година, на два километра от Панагюрище, от тримата братя Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови. Експерти считат, че комплектът е принадлежал на един или повече владетели на племето одриси от края на IV и началото на III в. прочие н. е., а главното му предопределение е било за религиозни церемонии. В изящната направа и декорация се съчетават тракийски и елински въздействия. По външните стени на съдовете са изобразени подиуми от трако-гръцкия мавзолей.
Най-масивния съд е амфора-ритон.
Един от златните ритони в съкровището.
Античните златни шедьоври са открити по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови, които се натъкват на сервиза и вземат решение да се погрижат за него. Почистват съкровището и го предават на страната, в лицето на тогавашния околийски шеф Стефан Калпаков, напомня историческия музей в Панагюрище. По решение на управлението то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика, която по това време се е намирала на основната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там и притегля тълпи от локални поданици.
По това време в читалищния музей работи известният археолог Петър Горбанов, приключил във Виена, който оповестява за съкровището на Археологическия институт и на шефа на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката се взема решение съкровището краткотрайно да бъде предадено там. Няколко месеца е изложено в музея, а по-късно сервизът отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а след това в Националния исторически музей, където е изложено и до през днешния ден.
И деветте съда са пример за превъзходно майсторство и ненадмината антична хубост. Най-масивна е амфората-ритон (височина 39 см, диамeтър. 14 см, тегло 1635 грама), чиито дръжки са завършени като кентаври в поза на пукотевица с лък, а измежду най-любопитните е сферичната фиала, в която са вплетени изображения с негроидни глави.
Подобни съдове от доблестен метал са знаци на висок обществен статут и са употребявани при ритуалите на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функционалност по филтриране на течността.
Съкровището продължава да въодушевява ценители от целия свят и да бъде зрелищен златен знак на от дълго време отминали столетия от историята на човечеството.
Скъпи блага
Горбачов и Кадафи имали по копие
Преди законът да бъде признат през 2009 година обаче, копия са били изработвани без контрола на министъра на културата още от социалистически времена. Тодор Живков е поръчвал изработването на копия на Панагюрското злато за дарове на държавни глави от приятелски страни - Муамар Кадафи, Ясер Арафат, Михаил Горбачов. Правени били копия на обособени предмети и за годишнини на висши партийни функционери. Към момента не е ясно какъв брой тъкмо са наличните музейни идентични копия на Панагюрското богатство.
Съществуват и непостоянен тъкмо брой реплики на фамозното богатство. Между копие и имитация има основна разлика - ЗКН урежда и направата на реплики на национални полезности, те би трябвало да се разграничават от оригинала най-малко с една десета от размера му.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ