Руската война в Украйна променя Европа
Контурите на една нова Европа стартират да се оформят поради бруталната съветска война в Украйна. Финландия и Швеция се причисляват към НАТО. Европейски Съюз даде на Украйна и Молдова статут на претендент за участие. Дълбоки промени също по този начин се случват в историческото ядро на Европа. Лидерите на Франция и Германия се пробват да схванат какво значи всичко това за техните лични страни и за способността им да преодолеят разликите между тях.
Контурите на една нова Европа стартират да се оформят поради бруталната съветска война в Украйна. Финландия и Швеция се причисляват към НАТО. Европейски Съюз даде на Украйна и Молдова статут на претендент за участие. Дълбоки промени също по този начин се случват в историческото ядро на Европа. Лидерите на Франция и Германия се пробват да схванат какво значи всичко това за техните лични страни и за способността им да преодолеят разликите между тях.
Поне алегорично сега протича рестарт във френско-германските връзки. На 6 юни немският канцлер Олаф Шолц посрещна френския президент Еманюел Макрон в Потсдам. Двамата се разходиха из красивия град и вечеряха съвсем три часа. Това бе част от напъните да оставят зад тила си интервала на взаимно неспокойствие. Отношенията доближиха най-ниската си точка предходната есен, когато Франция прекъсна взаимна държавна среща. Сега тази намира се организира. А германците поканиха Макрон за цялостна държавна аудиенция през юли - първата сходна за френски президент от 23 години насам.
Всяка от двете страни е изправена пред провокации. В ойната раздруса основите на немския следвоенен стопански модел, основаващ се на евтина съветска сила и експорт за Китай. Берлин се отърси от зависимостта си от съветския газ. Макар с десетилетия да показваше запаси по отношение на демонстрирането на мускули, Германия също по този начин стана великодушен боен снабдител за Украйна. Освен това реши да похарчи спомагателни 100 милиарда евро за превъоръжаване. Може да отнеме време за реализирането на историческия преломен миг, само че страната се трансформира.
Реклама
За Франция смяната е по-малко забележима, само че не по-малко дълбока. Тя не се отнася толкоз за икономическия модел, който не е дотам подвластен от експорта както немския. И с помощта на нуклеарната сила не разчита толкоз на съветския газ. Всъщност Париж премисля тематиката за европейските граници, съюзи и сигурност. Традиционно не изключително въодушевена за разширението на Европейски Съюз, Франция в предишното се отнасяше към страните от Централна и Източна Европа като към младши сътрудници. През 2003 година тогавашният президент Жак Ширак отхвърли поддръжката на искащите участие в Европейски Съюз страни от Източна Европа за американската инвазия в Ирак (на която Париж се противопоставяше), обявявайки, че те са " пропуснали опцията да замълчат ". През 2019 година пък Франция наложи несъгласие на започването на договаряния за еврочленство с Албания и Северна Македония.
Франция в този момент приема, че границите на Европейски Съюз ще се уголемяват още на изток.
Руската война форсира структурната смяна. Един детайл е новата френска поддръжка за разширението на Европейски Съюз. По време на аудиенция в Киев предишния юни Макрон поддържа даването на статут на претенденти на Украйна и Молдова. Освен това Франция подвигна ветото си по отношение на Албания и Северна Македония. На 31 май в тирада в Словакия Макрон изненада с позицията си, че разширението на Европейски Съюз би трябвало да се състои " допустимо най-скоро ". И добави: " Въпросът за нас не е дали да се разширяваме, а по какъв начин да го създадем. " Визирайки изявлението на Ширак, Макрон призна пред най-вече централно- и източноевропейската аудитория там, че " ние от време на време пропущаме опцията да слушаме ".
Подобни изказвания помогнаха за успокояването на тези, които се притесняваха, че концепцията на Макрон за по-широка Европейска политическа общественост в действителност е метод да се забави разширението на Европейски Съюз. Целяща да събира два пъти в годината 44-те страни - членуващите в Европейски Съюз и техните съседи, тази самодейност се организира за повторно на 1 юни в Молдова, единствено на 20 км от украинската граница. В срещата взе участие и украинският президент Володимир Зеленски, което я трансформира в демонстрация на единение във връзка с неговата обхваната от война страна, както и в тласък за домакина Молдова. Франция в този момент приема, че границите на Европейски Съюз ще се уголемяват още на изток. Според Алексадр Адам - някогашен европейски консултант на Макрон, съветският териториален ревизионизъм направи разширението " геополитическа нужда към този момент няма опция за постоянна сива зона сред Европейски Съюз и Русия ".
Втората смяна във Франция се отнася до сигурността. Макрон желае Европа да направи повече за отбраната си и да разчита по-малко на Съединени американски щати, изключително поради американските избори през 2024 година Негови европейски сътрудници към момента се тормозят, че такива изявления ще подкопаят уговорката на Вашингтон към европейската сигурност. Новата геополитическа конюнктура обаче наподобява, че прави Франция по-войнствено настроена. В Братислава Макрон прикани на Украйна да бъде даден " път към участие в НАТО " на срещата на алианса във Вилнюс през юли. Това е значителен поврат за водач, който през 2019 година сподели пред The Economist, че НАТО е в положение на " мозъчна гибел ".
Германският водач е запазен и внимателен, френският водач е упорит и податлив към риск. И двамата се затрудняват да се схванат. Реклама
Сега във Франция се организират съществени диалози по какъв начин да се дадат на Украйна твърди гаранции за сигурност. В тази връзка на 19 юни министрите на защитата ще се срещнат в Париж, с цел да обсъдят европейската въздушна защита.
Докато Германия и Франция работят по акомодацията си към новата Европа, техните полемики ще срещнат компликации. Единият водач е запазен и внимателен, другият е упорит и податлив към риск. И двамата се затрудняват да се схванат. Сега са на една позиция във връзка с разширението, само че предстоят тежки диспути за новите вътрешни правила на Европейски Съюз, които са въведения към по-нататъшното разширение. Остават разликите за нуклеарната сила, отбранителните поръчки и фискалните правила. Германия, сходно на Съединени американски щати, е внимателна по отношение на Украйна и НАТО. Страната е раздразнена от " огромната уста " на Макрон. Франция пък е недоволна от объркването и бавността в ръководещата коалиция на Шолц.
Руската война в Украйна научи европейците, че организацията на техния континент е надалеч оттатък връзките сред Париж и Берлин. Напоследък Германия прекарва по-малко време да се нервира поради дейностите на Франция. Франция пък е по-склонна от преди да подаде ръка на другите страни в Европейски Съюз. И въпреки всичко малко неща се случват в съюза без разбирателството сред Париж и Берлин. По принцип те са на друго мнение по множеството въпроси, само че имат общо предпочитание да преодолеят тези разлики. Способността им да го създадат ще бъде жизненоважна за определянето на формата на тази нова Европа.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Контурите на една нова Европа стартират да се оформят поради бруталната съветска война в Украйна. Финландия и Швеция се причисляват към НАТО. Европейски Съюз даде на Украйна и Молдова статут на претендент за участие. Дълбоки промени също по този начин се случват в историческото ядро на Европа. Лидерите на Франция и Германия се пробват да схванат какво значи всичко това за техните лични страни и за способността им да преодолеят разликите между тях.
Поне алегорично сега протича рестарт във френско-германските връзки. На 6 юни немският канцлер Олаф Шолц посрещна френския президент Еманюел Макрон в Потсдам. Двамата се разходиха из красивия град и вечеряха съвсем три часа. Това бе част от напъните да оставят зад тила си интервала на взаимно неспокойствие. Отношенията доближиха най-ниската си точка предходната есен, когато Франция прекъсна взаимна държавна среща. Сега тази намира се организира. А германците поканиха Макрон за цялостна държавна аудиенция през юли - първата сходна за френски президент от 23 години насам.
Всяка от двете страни е изправена пред провокации. В ойната раздруса основите на немския следвоенен стопански модел, основаващ се на евтина съветска сила и експорт за Китай. Берлин се отърси от зависимостта си от съветския газ. Макар с десетилетия да показваше запаси по отношение на демонстрирането на мускули, Германия също по този начин стана великодушен боен снабдител за Украйна. Освен това реши да похарчи спомагателни 100 милиарда евро за превъоръжаване. Може да отнеме време за реализирането на историческия преломен миг, само че страната се трансформира.
Реклама
За Франция смяната е по-малко забележима, само че не по-малко дълбока. Тя не се отнася толкоз за икономическия модел, който не е дотам подвластен от експорта както немския. И с помощта на нуклеарната сила не разчита толкоз на съветския газ. Всъщност Париж премисля тематиката за европейските граници, съюзи и сигурност. Традиционно не изключително въодушевена за разширението на Европейски Съюз, Франция в предишното се отнасяше към страните от Централна и Източна Европа като към младши сътрудници. През 2003 година тогавашният президент Жак Ширак отхвърли поддръжката на искащите участие в Европейски Съюз страни от Източна Европа за американската инвазия в Ирак (на която Париж се противопоставяше), обявявайки, че те са " пропуснали опцията да замълчат ". През 2019 година пък Франция наложи несъгласие на започването на договаряния за еврочленство с Албания и Северна Македония.
Франция в този момент приема, че границите на Европейски Съюз ще се уголемяват още на изток.
Руската война форсира структурната смяна. Един детайл е новата френска поддръжка за разширението на Европейски Съюз. По време на аудиенция в Киев предишния юни Макрон поддържа даването на статут на претенденти на Украйна и Молдова. Освен това Франция подвигна ветото си по отношение на Албания и Северна Македония. На 31 май в тирада в Словакия Макрон изненада с позицията си, че разширението на Европейски Съюз би трябвало да се състои " допустимо най-скоро ". И добави: " Въпросът за нас не е дали да се разширяваме, а по какъв начин да го създадем. " Визирайки изявлението на Ширак, Макрон призна пред най-вече централно- и източноевропейската аудитория там, че " ние от време на време пропущаме опцията да слушаме ".
Подобни изказвания помогнаха за успокояването на тези, които се притесняваха, че концепцията на Макрон за по-широка Европейска политическа общественост в действителност е метод да се забави разширението на Европейски Съюз. Целяща да събира два пъти в годината 44-те страни - членуващите в Европейски Съюз и техните съседи, тази самодейност се организира за повторно на 1 юни в Молдова, единствено на 20 км от украинската граница. В срещата взе участие и украинският президент Володимир Зеленски, което я трансформира в демонстрация на единение във връзка с неговата обхваната от война страна, както и в тласък за домакина Молдова. Франция в този момент приема, че границите на Европейски Съюз ще се уголемяват още на изток. Според Алексадр Адам - някогашен европейски консултант на Макрон, съветският териториален ревизионизъм направи разширението " геополитическа нужда към този момент няма опция за постоянна сива зона сред Европейски Съюз и Русия ".
Втората смяна във Франция се отнася до сигурността. Макрон желае Европа да направи повече за отбраната си и да разчита по-малко на Съединени американски щати, изключително поради американските избори през 2024 година Негови европейски сътрудници към момента се тормозят, че такива изявления ще подкопаят уговорката на Вашингтон към европейската сигурност. Новата геополитическа конюнктура обаче наподобява, че прави Франция по-войнствено настроена. В Братислава Макрон прикани на Украйна да бъде даден " път към участие в НАТО " на срещата на алианса във Вилнюс през юли. Това е значителен поврат за водач, който през 2019 година сподели пред The Economist, че НАТО е в положение на " мозъчна гибел ".
Германският водач е запазен и внимателен, френският водач е упорит и податлив към риск. И двамата се затрудняват да се схванат. Реклама
Сега във Франция се организират съществени диалози по какъв начин да се дадат на Украйна твърди гаранции за сигурност. В тази връзка на 19 юни министрите на защитата ще се срещнат в Париж, с цел да обсъдят европейската въздушна защита.
Докато Германия и Франция работят по акомодацията си към новата Европа, техните полемики ще срещнат компликации. Единият водач е запазен и внимателен, другият е упорит и податлив към риск. И двамата се затрудняват да се схванат. Сега са на една позиция във връзка с разширението, само че предстоят тежки диспути за новите вътрешни правила на Европейски Съюз, които са въведения към по-нататъшното разширение. Остават разликите за нуклеарната сила, отбранителните поръчки и фискалните правила. Германия, сходно на Съединени американски щати, е внимателна по отношение на Украйна и НАТО. Страната е раздразнена от " огромната уста " на Макрон. Франция пък е недоволна от объркването и бавността в ръководещата коалиция на Шолц.
Руската война в Украйна научи европейците, че организацията на техния континент е надалеч оттатък връзките сред Париж и Берлин. Напоследък Германия прекарва по-малко време да се нервира поради дейностите на Франция. Франция пък е по-склонна от преди да подаде ръка на другите страни в Европейски Съюз. И въпреки всичко малко неща се случват в съюза без разбирателството сред Париж и Берлин. По принцип те са на друго мнение по множеството въпроси, само че имат общо предпочитание да преодолеят тези разлики. Способността им да го създадат ще бъде жизненоважна за определянето на формата на тази нова Европа.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ