Намаляване на икономическия растеж – утопия или неизбежна промяна
Концепцията за нужното понижаване на растежа е колкото интелектуална традиция, толкоз и активистко придвижване. Парадигмата за свиването на стопанската система набира от ден на ден известност от началото на 2000 година, като се стреми да предложи цялостна визия за един нов модел на обществено и икономическо структуриране и политическо ръководство, като отговор на рецесията на капитализма и екологичната злополука. Темата към момента мощно поляризира и разделя обществото, само че тя носи и доста забавни разбори и съответни оферти, които даже и на моменти да звучат като химера, печелят от ден на ден поддръжници в един световен подтекст, който разрешава все по-малко и малко варианти за деяние.
Според най-често цитираните дефиниции, намаляването на икономическия напредък или свиването на стопанската система (degrowth economy) е макроикономически и обществен модел, в който производството и потреблението са умишлено и целеустремено намалявани по плануван и либерален метод. Намаляването на растежа цели прекосяване към модел на икономическо и обществено действие, съобразено с биофизическите предели на планетата, както и основаване на условия за по-справедливи и облагоденствани общества. Най-големите старания за прекосяването към режим на непринудено понижен стопански напредък, би трябвало да се създадат от богатите и мощно индустриализирани страни, които са и най-големите потребители на естествени запаси и сила, и по едно и също време с това и най-големите замърсители.
Ако тематиката за понижаване на растежа е все по-дискутирана от началото на 2000 година, визията за нужното стесняване на стопанската система по никакъв начин не е нова. Още през 60-те години на предишния век редица научни изявления сигнализират за вероятните пагубни последици на човешките действия върху климата и околната среда, и мощно подлагат на критика към този момент наложилата се идеология за стопански напредък, като единствена допустима опция за положително развиване.
По това време оповестените изводи и рецензии не получават добра видимост. По-скоро, тъкмо противоположното, само че през днешния ден наклонността се трансформира. Темата за свиването на стопанската система напълно не наподобява толкоз неуместна и макар че сме надалеч от консенсус, можем да установяваме едно сензитивно нарастване на научните проучвания и изявления, публичните диспути, както и на интереса от страна на политическите среди, европейските и интернационалните институции.
„ Забавяне или загиване ” или за какво един безконечен стопански напредък е неосъществим
„ Забавяне или загиване ” е заглавието на доста нашумяла през последната година книга на френския икономист Тимоте Парик, в която той систематизира главните причини против доктрината на икономическия напредък, и дава отговор на рецензиите на съперниците на визията за свиването на стопанската система. Без да изисквам за пълнота, тук ще опиша единствено основните аспекти от дискутираната тематика.
Първият от тях е фактът, че безконечен напредък е неосъществим в един ограничен свят, подобен какъвто е той на Земята. Ясна е причинно-следствената връзка сред стопански напредък, по модела по който той се подтиква и ръководи от времето на Индустриалната гражданска война, и пагубно отрицателните резултати върху климата и екосистемите, изчерпването на витално значими за производството и промишлеността запаси и първични материали, заличаване на биоразнообразието. Това вродено несъгласие сред напредък, който е зависещ само на икономическа логичност, само че който подценява биофизически цикли и потребностите на екосистемите за регенериране, обрисува и един гибелен обаян кръг: “повече напредък = повече екстракция, повече привършване, повече консумация, повече замърсяване “ , а предвидимият краен резултат ще бъде освен съдбовен за стопанската система, само че и за човешкото битие въобще.
Да напомним небрежно и обстоятелството, че съгласно последните оповестени проучвания, отразени в схемата на Stockholm Resilience Centre, шест от така наречен планетарни ограничавания към този момент са преминати . И в случай че тази “новина “ единствено по себе си е доста притеснителна, то тя става още по-притеснителна, когато фокусираме върху темпото, с което тези промени еволюират, защото през 2015 година преминатите планетарни ограничавания бяха четири.
Брутен вътрешен артикул или силата на една идеология
Друг главен детайл от аргументацията в интерес на нуждата от следено и премислено понижаване на растежа е рецензията на знака БВП (БВП). Винаги, когато се приказва за стопански напредък, се приказва за Брутният вътрешен продукт. Всяка година са оповестени ранглисти на страните съгласно техния Брутният вътрешен продукт. Освен да регистрира годишните стопански статистики, знакът към момента е считан и за мярка за обществен разцвет, благополучие и напредък. Залозите към Брутният вътрешен продукт участват непроменяемо във всички политически стратегии. Той е мотив и/или контра-аргумент по време на изборни пропаганди или политически равносметки, и играе основна роля в определянето на националните политики.
Днес от ден на ден гласове мощно подлагат на критика трансформиралия се в Свещен Граал знак. Критики, които също не са нови, защото са дефинирани още през 40-те години на предишния век, и които не са запазена марка на бранителите на концепцията за стесняване на стопанската система. Но за тях, напълно разумно, щурмуването на самите теоретични фундаменти на идеологията за непрестанен напредък, е наложителен стадий.
Съвсем в резюме – знакът Брутният вътрешен продукт, е основан през 1932 година от Саймън Кузнец, американски икономист от съветски генезис. По поръчка на американското държавно управление той създава методология и знак – тогава брутен народен артикул, преименуван на Брутният вътрешен продукт през 90-те години на предишния век – за премерване на динамичността на икономическия напредък в подтекста на икономическата рецесия от 1929 година Още тогава, самият Саймън Кузнец категорично предизвестява, че този знак е основан за условия на рецесия, само че с цел да отразява действителността обективно, той би трябвало в допълнение да се усъвършенства като включи в калкулацията и обществената цена на растежа. Тогава екологичните и климатичните резултати към момента не са разпознати като проблематични.
През 1953 година Организация на обединените нации разгласява първите хармонизирани счетоводни правила, въодушевени в огромна степен от методология на Кузнец, и по този начин постанова Брутният вътрешен продукт като повсеместен знак за икономическия напредък.
Но какво тъкмо регистрира и не регистрира брутният вътрешен артикул?
Дисекцията, която вършат критиците на знака Брутният вътрешен продукт, е към този момент добре позната, само че дано напомним отново главните хрумвания.
Фигура 2: Илюстрация за БВП. Източник: VectorMine / Shutterstock
Брутният вътрешен продукт е само един количествен знак, който сумира общата стойност на създадените артикули и услуги на една избрана територия – най-често една страна, за един избран интервал от време – най-често това е една година. Въпреки че съществуват няколко разнообразни способи за пресмятане на Брутният вътрешен продукт, при всички тях главната мерна единица са финансовите транзакции или парите.
Логиката на пресмятане на Брутният вътрешен продукт отразява създадените благосъстояния, само че не дава никаква информация за тяхното структурно систематизиране. Например, макар регистрирания стопански напредък, от 1980 година насам обществените неравенства, в това число и в страни с висок Брутният вътрешен продукт, се усилват и са все по-силно подчертани. Всички проучвания демонстрират едно доста неравномерно систематизиране на създадените благосъстояния на международно равнище, при което доста дребен % от популацията фактически се възползва от икономическия напредък, и разграничителната линия сред небогати и богати става все по-подчертана. Данните за 2021 година са безапелационни, че едвам 10% от международното население в света има 70% от международното благосъстояние . Реалност, която дефинитивно опровергава и една друга икономическа доктрина – Теорията на преливане на благосъстоянието (trickle-down effect), обилно пропагандирана от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър като легитимационен разказ на мощно демократичните стопански политики, които и двамата пазят, и която към момента не е дефинитивно излязла от мода на политическа сцена.
Брутният вътрешен продукт отразява световното ползване, само че не споделя нищо за персоналното богатство на обособените хора. Например, това, което някой назовават „ български абсурд ”, се оказва абсурд за доста европейски страни. Според отчета на Световната банка от 2021 година, „ България записва постоянни темпове на напредък и рекордно ниска безработица. На този декор обаче не престават и други притеснителни трендове – популацията на България продължава да емигрира към по-богатите страни от Европейски Съюз, и бедността остава една от най-високите в Европейски Съюз, а неравенството в приходите е най-лошото в Европейски Съюз. ”
От друга страна, Брутният вътрешен продукт осведоми за производството, само че не и за замърсяването, което то създава, или за изчерпването на естествените запаси, което то изисква . Тази логичност прави по този начин, че една екологична злополука или изсичането на амазонските гори способстват за увеличение на Брутният вътрешен продукт, само че по никакъв метод не дава ориентир за обществените и екологичните последици.
Брутният вътрешен продукт регистрира държавните разноски и частните вложения, само че не и световното качество на живот, които те генерират. От началото на 2000 година междинните приходи стагнират, безработицата се усилва, публичните услуги се утежняват, достъпът до качествени медицински услуги става все по-труден и стеснен, и като цяло обществата са обзети от чувството за перманентна рецесия.
Брутният вътрешен продукт не регистрира неплатената работа, като да вземем за пример семейството (най-често осъществявана от жени) или още взаимопомощта в фамилния и приятелския кръг. Тоест дейностите, които не минават през пазара и които заради тази причина нямат пазарна стойност. За илюстрация, един от най-често цитираните образци е този, който формулира френският икономист Алфред Сови:
“ако имате и плащате на домашна помощничка, Брутният вътрешен продукт се усилва, само че в случай че се ожените за нея, то Брутният вътрешен продукт понижава “.
С други думи, с изключение на дребното съответна информация, която дава Брутният вътрешен продукт, в случай че в кратковременен проект той може да регистрира напредък, в дълготраен проект това може да носи редица отрицателни многопластови последици. Ако растежът на Брутният вътрешен продукт се случва за сметка на околната среда, или е подтикван от подтекст на война, тогава благосъстоянието и благосъстоянието понижават, а самият знак губи дефинитивно своя искра и обективност.
Както загатнах нагоре, през днешния ден рецензиите на методологията и знакът Брутният вътрешен продукт стават все по-силни и по-шумни. В отворено писмо от 15 май 2023 година,
274 учени и деятели приканиха Европейската комисия да изостави Брутният вътрешен продукт като главен знак и да се вкарат нови критерии, които поставят акцента върху обществения напредък и екологична непоклатимост, тъй като благосъстоянието на едно общество не е измеримо единствено с производството и потреблението на артикули и услуги.
Някои страни, като Нова Зеландия, Швеция и Финландия, към този момент го направиха и вкараха разнообразни други интегрирани знаци, които включват естествения, обществения и човешкия капитал на една стопанска система, като поставят акцент върху “средния наличен приход “ на едно домакинство, който осведоми доста по-точно по какъв начин живеят хората, за разлика от знака “производство на глава от популацията “.
Критиката на Брутният вътрешен продукт демонстрира какъв брой несъответстващ е този знак и какъв брой неверна визия построява и постанова той, пропагандирайки само хипотетичните бонуси от икономическия напредък. Но какъв е смисълът да се преследва стопански напредък, когато той унищожава света, в който живеем? Силата и вярата в тази пагубна идеологията прави по този начин, че “днес се търси и проучва резултатът от климатичните промени, изчерпването на естествените запаси и замърсяването на околната среда върху Брутният вътрешен продукт, а не противоположното “, акцентира Тимоте Парик.
Икономически напредък без отрицателен отпечатък е неосъществим. Зеленият преход, зелената стопанска система, устойчивото развиване и технологическите нововъведения се оказват незадоволително положителни решения.
Критиците на теорията на икономическия напредък не подминават и изказванията, че “зелената стопанска система “, “зеленият преход “, софтуерните нововъведения и климатичните технологии са задоволителни решения за превъзмогване на екологичните и климатичните проблеми, и вярата, че те ще разрешат да се резервира упоритостта за напредък на стопанската система. Някои от тях напряко ги дефинират като подправени вести. Те акцентират два съществени обстоятелството.
Първият е, че упоритостите на проектите за преход към “зелена стопанска система “ са доста под нужното, с цел да трансформират актуалните трендове. Например, към този момент е добре известно, че заложените национални проекти не разрешават да се извършват поетите задължения в Парижкото съглашение през 2015 година, и макар медийните анонси за упоритостите на конференцията за климата, COP28, скептицизмът продължава да господства по отношение на крайните решения. Само един образец – за 2023 година, отделените нездравословните излъчвания регистрираха нов връх . А в случай че прибавим и обстоятелството, че назад на упованията, дотациите и финансирането на изкопаемите горива надминаха миналогодишните, имаме доста мощни мотиви да се съмняваме в искреността и успеваемостта на афишираните упоритости.
Вторият главен миг е, че даже и при прекосяване към “зелен модел на стопанска система “, в случай че няма делене (decoupling) на икономическия напредък и отрицателните екологични/климатични/социални резултати, резултатът ще е нулев.
Както демонстрира Фиг. 4, „ зелената стопанска система ” ще има смисъл единствено, в случай че вършиме на икономическата интензивност (червена), от една страна, и на потреблението на първични материали (синя), и на екологичния отпечатък (зелена), от друга, вървят в противоположни направления. Тоест, когато икономическото развиване и напредък не унищожават естествения капитал. Това е и единствената обстановка, в която фактически ще са основани условия за първокласен живот, в който природата и стопанската система няма да са в съпротива, а в естетика.
През 2022 година генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш съобщи, че зеленият напредък е едно „ неизпълнено заричане “. “Едно от тези празни обещания, които ни слагат твърдо по пътя към свят, в който не може да се живее “.
Заключенията в последния отчет на IPCC също са безапелационни. Дори и да се следи тук и там “озеленяване ” на някои национални стопански системи, в международен проект резултатите са незначителни. Данните и наблюденията от Англия, Швеция, Финландия, считани за едни от водачите в прехода към зелена стопанска система, са най-красноречиви. Ако може да се регистрира някакъв прогрес, то създадените резултати са доста по-малки и по-слаби от предстоящите и остават незадоволителни, с цел да се предизвика радикална смяна.
Анализ на досегашното предпочитано структуриране на „ зелената стопанска система ”, конфронтира още по-фронтално дефинираните упоритости. Досега главните акценти и вложения са ориентирани основно в секторите на възобновимата сила и понижаване на нездравословните излъчвания, само че резултатът е извънредно неудовлетворителен, а напъните не са пропорционални на предизвикването. През 2021 година да вземем за пример, делът на възобновимата сила от общата консумация на сила в Европейски Съюз е едвам 21,8%, като задачата е до 2030 година той да доближи 42,5%. Процент, който ясно обрисува едно близко бъдеще, в което производството и потреблението на сили, които замърсяват, ще продължи.
Формулирано по различен метод,
стимулирането на икономическия напредък непременно, даже с преход към зелена стопанска система, няма да разреши реализиране на баланс, а крайната цена, когато включим екологичния и обществения аспект, ще е доста висока.
Ако смяната се обобщи в преименуването на свободния пазар в „ пазарна екология ”, съгласно думите на Хелен Тордман, без да се премени главния механизъм на действие, ще е просто доста звук за нищо.
А казано по-жаргонно, “само с пикаене под душа “ (израз, трансформирал се в манифест на организацията Time for the planet, и използван от години като образец за един от вероятните ежедневни жестове за икономисване на вода), вятърни мелници и електрически коли, вероятностите за понижаване и ограничение на отрицателните резултати върху природата и климата са мъчно реализуеми.
Но въпреки всичко, значимо е да се подчертае, че всяка стъпка към по-малко ресурсна и енергоемка, по-зелена и по-кръгова стопанска система е потребна, само че не би трябвало да се заблуждаваме, че те са задоволителни, в случай че редом продължава да се подтиква стопански напредък и се резервира сегашния модел на икономическо ръководство.
Как би изглеждало едно общество и стопанска система в режим “пост-растеж ”?
Визията за понижаване на растежа не се лимитира единствено до рецензии, а предлага и редица разнообразни методологии и съответни решения (повече от 380 са разказани досега) за прекосяването към стопански модел, в който растежът не е съществена цел.
Сред тях попадат и някои добре познати като: преосмисляне на работното време, улеснение на благоприятни условия за отдалечената работа, въвеждане на повсеместен базов приход, стимулиране на практики за споделена стопанска система, само че и доста други.
Без да се отхвърля, че тяхното внедряване постоянно ще е предизвикателство, както и че другите оферти ще би трябвало да се тестват и приспособяват на локално равнище за всеки съответен социално-икономически подтекст, дефинираните хрумвания имат доста забавен капацитет и заслужават внимание.
Паралелно нуждата от изчерпателен разбор на всички сфери на активност за да се разпознават тези, които не са жизненоважни и чиято добавена стойност за благосъстоянието на обществото е дребна, а от време на време и носи повече негативи, в сравнение с позитиви, е също разпозната като значим инструмент за преход към модел “пост-растеж ”. За съответни образци са посочени рекламната и маркетинговата сфери на активност, както и всички други, които имат за цел подстрекателство на потреблението и потреблението.
За 2021 година вложенията в рекламната промишленост са отчели напредък 23,8%, а прогнозите за 2025 година са, че те ще доближат 1000 милиарда $. Рекламната инфраструктура, светлинни табла, брошури, списания, видео реклами и други употребяват големи количества сила и запаси, само че нито са жизненоважни, нито способстват за по-добро качество на живот на хората. Обратно, в случай че вложенията от маркетинговата и рекламната активност се пренасочат към здравния или просветителния бранш, позитивният резултат ще има доста по-силно, положително и витално определящи влияние.
Концептуално, стационарна стопанска система е модел на икономическо ръководство, в който преследването на икономическия напредък е преместен от лидерското място в интерес на общественото благополучие и екологичното запазване. Една стационарна стопанска система би била стопанска система, в която индустриалният ѝ потенциал не нараства, а извличането на запаси, трансформацията им и генерирането на боклуци ще са съобразени с биофизическите ограничавания на екосистемите. Логично, това допуска и друго потребителско държание, което коренно отхвърля консуматорската просвета и разхищението.
Без изненада, концепцията за стационарната стопанска система е подложена на критика на собствен ред. Нейните съперници най-често я дефинират като стопанска система на стагнацията. Но стационарната стопанска система е дефинирана като резултат от целенасочени, съзнателни и съгласувани решения и дейности, до момента в който икономическата застоялост е ненадейно и нежелано разстройване в стопанската система, насочена към напредък.
В умозаключение, парадигмата за намаляването на растежа е към момента, и несъмнено за дълго ще бъде, разграничителна линия. Ако за едни свиването на стопанската система е единственият модел, който може да обезпечи баланс сред човешките действия и планетарните ограничавания, за други – той е синоним на криза, регресия, връщане в предишното и даже химера. Темата към момента е мощно поляризирана, само че и би трябвало да признаем, че има заслугата да подтиква научния, политическия и публичния спор, което постоянно е потребно за едно общество.
Автор: Румяна Мишонова / Климатека
Румяна Мишонова е част от авторския екип на Климатека, тя е лекар по социология и работи като старши съветник по софтуерен трансфер и ръководство на иновационни планове в Университета в Люксембург. Дипломирана е от Университета в Нант, Франция. Румяна се интересува и занимава с въпроси, свързани с кръгова стопанска система, стабилно развиване и климатични промени.
В обявата са употребявани материали от:
- Timothée Parrique, Ralentir ou périr, Economie de la décroissance, 2023.
- Jason Hickel, Less is More, How degrowth will save the world, 2020.
- Serge Latouche, La décroissance, 2019.
- David Graeber, Bullshit Jobs, 2018.
- Donella Meadows, Denis Meadows & Jorgen Randers, Limites for Growth, 1972.
- Katrine Marcal, Who cooked Adam Smith’s dinner?, 2015
- Hélène Tordjman, La croissance verte contre la nature. Critique de l`écologie marchande, 2021
- Planetary Boundaries, Stockholm Resilience Centre, Stockholm University
- World Energy Outlook, 2023, IEA
- Decoupling debunked – Evidence and arguments against green growth as a sole strategy for sustainability, 2019,
- Decoupling natural resource use and environmental impacts from economic growth
- Climat: record des émissions de CO2 issues de l’énergie en 2022
- Richest 1% emits as much planet-heating pollution as two-thirds of humanity
- World Inequality Database
- България, последователен разбор на страната, World Bank Group
