Яденето на пикантна храна може да предизвика разнообразни реакции: паника,

...
Яденето на пикантна храна може да предизвика разнообразни реакции: паника,
Коментари Харесай

Защо носът ни потича, когато ядем люто?

Яденето на пикантна храна може да провокира разнородни реакции: суматоха, сърцетуптене, изтръпване на езика, стомашно-чревен апокалипсис, екзистенциален смут и сълзи от болежка и наслада. И не на последно място – извънредно течащ нос.

Химикал, наименуван капсаицин, нормално е повода да усещаме люто. Съединението е дейната съставна част на лютите чушки, плодове от рода Capsicum, който жанр включва всичко от скромната пиперка до прословутата Каролина Рийпър. То се съдържа най-вече в тънката мембрана, която държи семената, макар че може да се открие и в месестата част на някои чушки.

Съществуват и някои други химикали, които провокират сходна реакция, като да вземем за пример алил изотиоцианат – съединяване, което се съдържа в някои кръстоцветни зеленчуци и което придава мирис на горчицата, хряна и уасаби.

Така тялото и конкртно мозъкът ни вземат решение, че са застрашени и в следствие инструктират мембраните да изпомпват повече слуз, с цел да отмият непознатото тяло. Така започваме да слюноотделяме, очите ни се насълзяват, а носът ни стартира да тече.

Дори и химикалът да не стигне до носа, той може да бъде предизвикан да реагира, защото сензорните нерви в устата и гърлото имат общи пътища с тези в носната празнина.

 Tupaia belangeri -Kaeng Krachan

Северна тупая

Лютите растенията създават капсаицин като защитно средство, с цел да спрат животните да ги ядат.

Човекът и тупаята са единствените бозайници, за които е известно, че интензивно търсят лютото на капсаицина. Това не е тъй като сме мазохисти (поне не в множеството случаи).

При хората е просто тъй като възпламеняването на рецепторите за болежка по този метод може да провокира реакция на лек стрес, която предизвика тялото да освободи прилив на „ щастливи химикали “ като ендорфини и допамин. И противоположното, тупаята има генетична разновидност в рецептора TRPV1, която я прави по-малко чувствителни към паренето, породено от капсаицина.

Самият химикал не е отровен за хората, макар че потреблението на обилни количества може да провокира голям брой неприятни признаци – от мощна болежка до стомашно-чревни разстройства. Проблемите, свързани с него, значително се дължат на естествената реакция на организма ни, а не на това, че самият химикал е нездравословен.

Въпреки това силата му не трябва да се подценява. Капсаицинът и други свързани с него капсаициноиди са дейните съставки в някои спрейове за самоотбрана – в това число от 200-килограмови мечки.

   
Източник: chr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР