Коя е най-рядката гъска в света?
Хавайската гъска, още известна като нене, е най-рядката гъска в света и се среща в дивата природа единствено в една част на планетата – Хавайските острови. Там типът в миналото е бил на ръба на изгубването, само че за благополучие сега се завръща.
Щатската птица на Хавайските острови е междинна по мярка за гъска, с дължина от 53 до 66 см. Тялото ѝ е покрито най-вече със сиво-кафяви пера, макар че главата и клюна са черни.
Макар гъските да сa най-популярни с присъщото им крякане, nēnē в действителност издават разнообразни звуци, в това число ниски, сходни на блеене, както и класическите за гъските.
Освен това тези пилета са и много яки. Те освен могат да живеят до 30 години, само че и прекарват това време в интензивна физическаа активност и даже вършат гнезда по скалите оот изстиналла лава. Смята се, че те могат елементарно да минават през този неуместен терен с помощта на дългите си, мощни крайници и добре приспособените си стъпала, които са с по-малко ципа и по-подплатени от тези на другите типове гъски.
Branta sandvicensis обаче не постоянно са били толкоз редки; в миналото те са се развивали и множили сполучливо в продължение на хиляди години. Но по-късно идва Западът…
„ Всички тези типове са еволюирали без човешки контакт и без бозайници въобще. И по този начин, когато хората се появяват и внасят разнообразни животни, инсекти и заболявания на островите, типовете тук не са приспособени ни минимум “, изяснява Катлийн Мисажон, биолог в Националния парк „ Хавайските вулкани “, в епизод от поредицата „ Гласовете на науката “ на Службата на националните паркове. „ И по този начин те елементарно стават жертва. “
В резултат на това популацията нене в Хавайските острови внезапно понижава от към 25 000 преди контакта със Запада до едвам 30 през 50-те години на ХХ век. Така през 1967 година държавното управление на Съединени американски щати дефинира гъската като заплашен тип и я слага под отбраната на Закона за застрашените типове.
Днес, за благополучие, пилето към този момент е постигнало впечатляващо възобновяване. Това значително се дължи на стратегиите за размножаване в плен през 80-те години на предишния век, а по-късно и на размножаването в дивата природа и подобряването на местообитанията.
В началото доста от пуснатите на независимост гъски са били убити от мангусти, само че в този момент популацията се е възстановила до почти 1700-2200 зрели индивида. В момента те се смятат за „ съвсем застрашени “, а не за „ застрашени “.
Все още има да се извърви дълъг път обаче. Заплахите за нене не престават да съществуват, в това число диви котки и безусловно конфликти с транспортни средства.
„ Мисля, че нене в действителност са огромен триумф, само че историята не e свършила. Ще би трябвало работа за безконечни времена, с цел да се резервира типът жив “, споделя Мисажон. „ Те постоянно ще разчитат на някакво равнище на помощ от страна на хората “.
Но тази помощ, спорд учени като Мисажон, си коства.
„ Просто е толкоз забавно да наблюдаваш тези птици година след година и потомство след потомство. Виждаш по какъв начин се връщат на същите места, по какъв начин употребяват ландшафта и естествените местообитания… “, споделя биологът.
„ Те явно принадлежат на това място. И е хубаво, че мога да вземам участие в обезпечаването на сигурността им, с цел да останат там. “
