Не точно демокрация с не съвсем Коституционен съд водят до тирания
Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като висш страж на главния закон и полезностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и правосъдната власт - все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделянето на управляващите. Самите съдии по предписание са адвокати с високи професионални и нравствени качества, минимум с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части непрекъснато, за болшинство трябват най-малко 7 съдии. На доктрина наподобява отлично.
Въпреки всички гаранции обаче, Конституционен съд е отражение на страната сега на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълнят. Виждаме какво мисли президентът, какво е равнището на подготвеност и какви са пазарлъците в Народното събрание, ясно се обрисува моралът, на който носители са двете висши съдилища. И когато живеем в народна власт, но не напълно, тогава и Конституционен съд е Конституционен съд, но не напълно.
Имайки рецесия, провокирана от опита на задкулисието изцяло да овладее страната, е напълно разумно, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. Конституционен съд по хипотеза е подобен. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка - делото за Истанбулската конвенция).
Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма по какъв начин да чакаме да не прати адвокати с консервативни настройки в Конституционен съд, за които Европейския съд за правата на индивида, да вземем за пример, е плод на демократичния скрит план. Ако имаме следващ
парламент, който е безусловно политическо дъно,
по какъв начин да чакаме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой непокътнат, то е било, с цел да бъде замазан скандал. Като да вземем за пример този с Венета Марковска. На партийните водачи и през разум не трябва да им минава да пращат в Конституционен съд хора от вида на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър правист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се разсъни самостоятелна от ГЕРБ, без които евентуално още щеше да е юрист в русенската психиатрия. Атанасова постоянно ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласоподаване като парламентарен арбитър, постоянно ще има подозрения в нейната самостоятелност и безпристрастност.
Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на Конституционен съд от основаването му насам, който не е ученик на Юридическия факултет на СУ " Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, отново партиец от ГЕРБ, приключил Висшия институт на Министерство на вътрешните работи в Симеоново. Вероятно към избора му за парламентарен арбитър щеше да се развихри огромен скандал, в случай че не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и към този момент си е в конституционна пенсия.
Атанасова го надминава,
тъй като беше избрана от държавното управление и за представител на страната във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, само че е доста влиятелен. Комисията е съвещателен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията специалисти, които би трябвало да работят не в полза на страната си, а като самостоятелни експерти. Венецианската комисия се произнася по сходството на законопроекти с конституционни правила, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и така нататък
След като Атанасова стана парламентарен арбитър, освен това с поддръжката на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев надали изненада някого. Въпреки че негов съперник беше Йонко Грозев, до неотдавна арбитър в Съда в Страсбург с неоспорим престиж, чиято номинация в началото беше направена от ред уважавани адвокати, а по-късно и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с поддръжката на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и хората на Делян Пеевски, въобще не беше безапелационен, въпреки и официално той да има нужния стаж, с цел да заеме поста. Но очевидно всичко е било от дълго време подготвяно, тъй като Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.
Куп проблеми висят сега в Конституционен съд, само че
едвам облякъл тогата, Колев получи най-важното дело
- това, което ще дефинира дали Борислав Сарафов ще стане титулярен основен прокурор за идващите 7 години, откакто към този момент навъртя съвсем 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият основен прокурор в най-новата ни история.
Делото в Конституционен съд би трябвало да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за основен прокурор, забранявайки и на Висш правосъден съвет с изминал мандат да избира основен прокурор и ръководители на двете висши съдилища. Делото беше формирано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.
Проблемът с Орлин Колев идва от това, че в това време той не един път се изрече, че въпросните промени в Закона за правосъдната власт са противоконституционни. Затова и редица адвокати приканват той да се отдръпна като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го взема решение еднолично, че неговият глас е един от 12. Но въпреки всичко в тази ситуация явно имаме един преднамерен арбитър. Предстои делото да бъде прегледано по допустимост. Тогава може да се чака, че в случай че има някакви здрави сили в Конституционен съд, този въпрос най-малко ще бъде подложен на разискване. " Сега " опита да получи коментар от Орлин Колев, по тематиката. Той изиска въпросите да му бъдат пратени през Конституционен съд и по този начин и не отговори.
Също по този начин прави извънредно неприятно усещане, че наподобява Върховен административен съд е чакал клетвата на Колев, с цел да сезира Конституционен съд с въпросите, сложени от Сарафов. В Конституционен съд делата се разпределят по вътрешни правила - по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението стартира от ръководителя и по-късно останалите по тъкмо избран ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и по-късно се " вмества " финален в реда за систематизиране. Този метод на систематизиране не е регламентиран в закона, само че е общопризнат от Конституционен съд от години.
Справедливостта би трябвало да е и забележима.
Обществото би трябвало да е уверено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 година това няма по какъв начин да се случи.
Да го броим ли за авансово решено в интерес на Сарафов? Засега наподобява тъкмо по този начин. И то даже не толкоз поради пристрастния докладчик, а поради всички знаци на съществено окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш правосъден съвет скоро няма да има, така че същата компрометирано болшинство, настоящо от октомври 2022 година ще гласоподава и за Сарафов. А след това ще избере и идващия ръководител на Върховния административен съд.
Има ли решение? Ако болшинството в Конституционен съд взема решенията си под напън, то той би трябвало да е публичен напън да работят по закон и съвест. Иначе в Конституционен съд ще остане да господства ретроградността, комбинирана с незнанието. А това би било прекомерно слаба спирачка, която може да се окаже извънредно задоволителна България да се ускори дефинитивно към авторитаризма и тиранията. И всички би трябвало да сме изцяло наясно с това.
Въпреки всички гаранции обаче, Конституционен съд е отражение на страната сега на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълнят. Виждаме какво мисли президентът, какво е равнището на подготвеност и какви са пазарлъците в Народното събрание, ясно се обрисува моралът, на който носители са двете висши съдилища. И когато живеем в народна власт, но не напълно, тогава и Конституционен съд е Конституционен съд, но не напълно.
Имайки рецесия, провокирана от опита на задкулисието изцяло да овладее страната, е напълно разумно, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. Конституционен съд по хипотеза е подобен. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка - делото за Истанбулската конвенция).
Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма по какъв начин да чакаме да не прати адвокати с консервативни настройки в Конституционен съд, за които Европейския съд за правата на индивида, да вземем за пример, е плод на демократичния скрит план. Ако имаме следващ
парламент, който е безусловно политическо дъно,
по какъв начин да чакаме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой непокътнат, то е било, с цел да бъде замазан скандал. Като да вземем за пример този с Венета Марковска. На партийните водачи и през разум не трябва да им минава да пращат в Конституционен съд хора от вида на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър правист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се разсъни самостоятелна от ГЕРБ, без които евентуално още щеше да е юрист в русенската психиатрия. Атанасова постоянно ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласоподаване като парламентарен арбитър, постоянно ще има подозрения в нейната самостоятелност и безпристрастност.
Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на Конституционен съд от основаването му насам, който не е ученик на Юридическия факултет на СУ " Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, отново партиец от ГЕРБ, приключил Висшия институт на Министерство на вътрешните работи в Симеоново. Вероятно към избора му за парламентарен арбитър щеше да се развихри огромен скандал, в случай че не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и към този момент си е в конституционна пенсия.
Атанасова го надминава,
тъй като беше избрана от държавното управление и за представител на страната във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, само че е доста влиятелен. Комисията е съвещателен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията специалисти, които би трябвало да работят не в полза на страната си, а като самостоятелни експерти. Венецианската комисия се произнася по сходството на законопроекти с конституционни правила, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и така нататък
След като Атанасова стана парламентарен арбитър, освен това с поддръжката на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев надали изненада някого. Въпреки че негов съперник беше Йонко Грозев, до неотдавна арбитър в Съда в Страсбург с неоспорим престиж, чиято номинация в началото беше направена от ред уважавани адвокати, а по-късно и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с поддръжката на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и хората на Делян Пеевски, въобще не беше безапелационен, въпреки и официално той да има нужния стаж, с цел да заеме поста. Но очевидно всичко е било от дълго време подготвяно, тъй като Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.
Куп проблеми висят сега в Конституционен съд, само че
едвам облякъл тогата, Колев получи най-важното дело
- това, което ще дефинира дали Борислав Сарафов ще стане титулярен основен прокурор за идващите 7 години, откакто към този момент навъртя съвсем 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият основен прокурор в най-новата ни история.
Делото в Конституционен съд би трябвало да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за основен прокурор, забранявайки и на Висш правосъден съвет с изминал мандат да избира основен прокурор и ръководители на двете висши съдилища. Делото беше формирано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.
Проблемът с Орлин Колев идва от това, че в това време той не един път се изрече, че въпросните промени в Закона за правосъдната власт са противоконституционни. Затова и редица адвокати приканват той да се отдръпна като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го взема решение еднолично, че неговият глас е един от 12. Но въпреки всичко в тази ситуация явно имаме един преднамерен арбитър. Предстои делото да бъде прегледано по допустимост. Тогава може да се чака, че в случай че има някакви здрави сили в Конституционен съд, този въпрос най-малко ще бъде подложен на разискване. " Сега " опита да получи коментар от Орлин Колев, по тематиката. Той изиска въпросите да му бъдат пратени през Конституционен съд и по този начин и не отговори.
Също по този начин прави извънредно неприятно усещане, че наподобява Върховен административен съд е чакал клетвата на Колев, с цел да сезира Конституционен съд с въпросите, сложени от Сарафов. В Конституционен съд делата се разпределят по вътрешни правила - по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението стартира от ръководителя и по-късно останалите по тъкмо избран ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и по-късно се " вмества " финален в реда за систематизиране. Този метод на систематизиране не е регламентиран в закона, само че е общопризнат от Конституционен съд от години.
Справедливостта би трябвало да е и забележима.
Обществото би трябвало да е уверено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 година това няма по какъв начин да се случи.
Да го броим ли за авансово решено в интерес на Сарафов? Засега наподобява тъкмо по този начин. И то даже не толкоз поради пристрастния докладчик, а поради всички знаци на съществено окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш правосъден съвет скоро няма да има, така че същата компрометирано болшинство, настоящо от октомври 2022 година ще гласоподава и за Сарафов. А след това ще избере и идващия ръководител на Върховния административен съд.
Има ли решение? Ако болшинството в Конституционен съд взема решенията си под напън, то той би трябвало да е публичен напън да работят по закон и съвест. Иначе в Конституционен съд ще остане да господства ретроградността, комбинирана с незнанието. А това би било прекомерно слаба спирачка, която може да се окаже извънредно задоволителна България да се ускори дефинитивно към авторитаризма и тиранията. И всички би трябвало да сме изцяло наясно с това.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ