Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за

Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционна наредбата от Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерии, по които ще се преценя дали публицистите са спазили салдото сред правото на информация и отбраната на персоналните данни в публикациите си, заяви „ Лекс “.

Решението е взето с 8 на 4 гласа. На изключително мнение са Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.

Разпоредбата на член 25з, алинея 2 от ЗЗЛД беше атакувана от депутати от Българска социалистическа партия, а преди този момент президентът Румен Радев й наложи несъгласие. Според депутатите от левицата критериите, избрани от законодателя са „ нереални, неразбираеми, обтекаеми и субективни “, а това основава сериозен риск за случайни тълкувания. Прекалено казуистичното изброяване на критериите може да докара до цензура. Според депутатите тази наредба погазва условието за предсказуемост на дейностите на администрацията – в тази ситуация на Комисията за отбрана на персоналните данни, като ѝ дава прекомерно необятна, даже случайна, преценка при тълкуването на въпросните критерии.

Критериите бяха част от огромните промени в ЗЗЛД, които бяха направени след влизането в действие на Общия правилник за отбрана на данните (GDPR) предходната година. Още тогава доста публицисти и фоторепортери стачкуваха, че те основават предпоставки за субективизъм и цензура, само че от комисията обясниха, че критериите били извадени от практиката на Европейския съд по правата на индивида.

След оповестяването за противоконституционни на 10-те критерия, продължава да работи общото предписание, регламентирано в първата алинея на член 25з ЗЗЛД, че „ обработването на персонални данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изложение, е законосъобразно, когато се прави за реализиране на свободата на изложение и правото на информация, при ценене на неприкосновеността на персоналния живот “.

 
Кои са критериите, по които журналистът би трябвало да се води
1. Естеството на персоналните данни;

2. Влиянието, което разкриването на персоналните данни или тяхното публично обявяване би оказало върху неприкосновеността на персоналния живот на субекта на данни и неговото положително име;

3. Обстоятелствата, при които персоналните данни са станали известни на администратора;

4. Характера и естеството на изказването, посредством което се упражняват правата по алинея 1;

5. Значението на разкриването на персонални данни или публичното им обявяване за изясняването на въпрос от публичен интерес;

6. Дали субектът на данни е лице, което заема служба по чл. 6 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, или е лице, което заради естеството на своята активност или ролята му в публичния живот е с по-занижена отбрана на персоналната си цялост или чиито дейности имат въздействие върху обществото;

7. Дали субектът на данни с дейностите си е съдействал за откриване на свои персонални данни и/или информация за персоналния си и фамилен живот;

8. Целта, наличието, формата и последствията от изказването, посредством което се упражняват правата по алинея 1;

9. Съответствието на изказването, посредством което се упражняват правата по алинея 1, с главните права на гражданите;

10 Други условия, относими към съответния случай.