Народът на Пакистан срещу подкупния про-западен парламентаризъм
Конституционният прелом, осъществен в Пакистан, освен докара до обилни промени в геополитическата обстановка, само че и стана отражение на една остаряла наклонност - опълчването на народа на олигархичния парламентаризъм.
Политическата система на Пакистан се характеризира с изключителна неустойчивост, непрекъснати преврати и убийства. Никой от министър-председателите на страната, от момента на основаването й от британците през 1947 година до през днешния ден, не е работил до края на мандата си. Въпреки това, за първи път в историята на Пакистан се реализира прелом под формата на гласоподаване с парламентарното болшинство за избор на съмнение към кабинета на Имран Хан.
В продължение на половин век Пакистан е разграничен на части и ограбван от два олигархични клана: семейство Шариф, тясно обвързвано с републиканците в Съединени американски щати, арабските монархии и китайския бизнес, и семейство Бхуто-Зардари, насочено към американските демократи и английския хайлайф. Имран Хан стана представител на волята на хората, които желаят да избягат от бедността и ръцете на тези два клана.
За първи път в историята на Пакистан Имран Хан стартира да построява обществена страна – ислямска по своята доктринална основа, само че изрично толерантна към всички религиозни малцинства. Неговите обществени дотации за електричество и бензин извадиха десетки милиони пакистанци от бедността.
Неговата самостоятелна геополитика провокира англо-американския Запад и беше ориентирана към мощно военно съдействие с Русия и Китай и споразумяване на връзките с Индия. Идването на власт в Афганистан на талибаните изигра в ръцете на пущуна Имран Хан коз, гарантирайки му стабилен гръб без американски войски.
Чрез директна интервенция англо-американците изкупиха част от депутатите на дребните партии и реализираха болшинство с два (!) гласа в Народното събрание. Въпреки че президентът Алви издаде декрет за разформироване на Народното събрание, Върховният съд застана на страната на заговорниците и разреши на нелегитимния парламент да избере олигархичното държавно управление на обединението Шариф-Зардари, подкрепено от редица дребни партии, в това число и откровени ислямисти и белуджистански сепаратисти.
Хората, които бяха лишени от обществени помощи с първия декрет на Шариф, останаха правилни на Имран Хан и организират многомилионни демонстрации за неговото завръщане. Иран и Афганистан оказват де факто поддръжка на Имран Хан, макар че вероятностите за завръщането му на власт са мрачни, защото щабът на пакистанската войска е цялостен с американски марионетки.
Разбира се, Шахбаз Шариф няма желание да скапва взаимните планове с Китай и Русия. Но той безспорно ще се поддаде на западните наказания, защото съгласно него Пакистан е прекомерно бедна страна, с цел да води самостоятелна политика и по тази причина като цяло указите на Вашингтон би трябвало да се съблюдават.
Подобно унизително държание се трансформира в следващата стигма на семейство Шариф, известни подкупчици и корумпирани чиновници, които неведнъж са били съдени.
Любопитно е, че Шариф и Зардари упрекват Имран Хан, че прахосва бюджета за обществени потребности и се готви за банкрут – само че в това време в прилежащата по район страна Шри Ланка в този момент се случва цялостен провал на страната, гладни протести, липса на самун и гориво, точно поради плутократичните среди, близки до Съединени американски щати, а точно държавните управления на тримата братя Раджапакса, които получиха заеми от МВФ и по разпореждане на Байдън оставиха личната си страна без въглища в името на " зелена сила ".
Общонационалният протест докара до промяна на някои от министрите в Шри Ланка, само че като цяло режимът на Раджапакса се поддържа на повърхността с помощта на послушния плутократичен парламент.
Опозицията на хората против Народното събрание е доста остаряла. Ясно се демонстрира и през XVIII, и през XIX, и през XX век в разнообразни страни. Патологичният боязън от референдуми в множеството олигархично-парламентарни режими в Западна и Източна Европа е добре прочут.
Разбира се, референдумът също може да бъде подправен или погрешно дефиниран, само че все пак парламентаризмът най-често е в очевидно несъгласие с гласа на народа, не като цялост от атомни човеци, а като органично цяло (вж. социологията на Ханс Фрайер).
Ето за какво в Пакистан се разви аномална обстановка, където голямото болшинство от хората интензивно поддържат Имран Хан и изцяло самостоятелната външна политика, само че не могат да създадат нищо за плутократичните депутати, някои от които бяха тривиално подкупени в последния миг.
Излишно е да споделям, че в продължение на 30 години Украйна пълзи в кървава гняв точно тъй като още веднъж и още веднъж е отказвала да приложи резултатите от личните си референдуми за автономията на Закарпатието (1991), автономията на Донбас (1994), за основаването на Сената и федерализирането (референдумът на Кучма от 2000 г.), до момента в който националните референдуми през 2014 година не нанесоха смъртоносната рана на това плутократично образувание.
Но Молдова върви по същия път, където в този момент - и не за първи път - изкуствено сплетено русофобско болшинство от няколко депутати (понякога 51 от 100, от време на време 60 от 100 - това се случва по разнообразни начини) приема тиранични " закони " “, които провокират всеобщо отменяне и неодобрение измежду хората.
В отговор на циничната парламентарна възбрана за Георгиевската лента и буквите Z и V от молдовския парламент, както северът на републиката (Балц), по този начин и югът (Гагаузия) започнаха демонстративни митинги под тези знаци, защитавайки своето достолепие и непокорство пред страхливия кишиневски абсолютизъм.
Плутократичният парламентаризъм на Молдова или Шри Ланка е единствено карикатурно копие на също толкоз плутократичен оригинал – английският и френски парламентаризъм.
Днес, когато действителните рейтинги на Борис Джонсън или Джо Байдън са паднали до 30% (а Макрон в първия тур завоюва единствено 28% от гласовете при 70% от изборната активност), само че хората нямат и най-малката опция да ги изгонят, това е по-очевидно от всеки път.
Но колкото по-напред върви преструктурирането на цялата система на интернационалните връзки, толкоз по-близо идва крахът на парламентарната плутокрация. Събитията в Пакистан могат да се трансфорат в спусък за световния развой в това отношение.
Превод: СМ
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
осведоми, че провежда посредством Клубовете „ Приятели на “ по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
Политическата система на Пакистан се характеризира с изключителна неустойчивост, непрекъснати преврати и убийства. Никой от министър-председателите на страната, от момента на основаването й от британците през 1947 година до през днешния ден, не е работил до края на мандата си. Въпреки това, за първи път в историята на Пакистан се реализира прелом под формата на гласоподаване с парламентарното болшинство за избор на съмнение към кабинета на Имран Хан.
В продължение на половин век Пакистан е разграничен на части и ограбван от два олигархични клана: семейство Шариф, тясно обвързвано с републиканците в Съединени американски щати, арабските монархии и китайския бизнес, и семейство Бхуто-Зардари, насочено към американските демократи и английския хайлайф. Имран Хан стана представител на волята на хората, които желаят да избягат от бедността и ръцете на тези два клана.
За първи път в историята на Пакистан Имран Хан стартира да построява обществена страна – ислямска по своята доктринална основа, само че изрично толерантна към всички религиозни малцинства. Неговите обществени дотации за електричество и бензин извадиха десетки милиони пакистанци от бедността.
Неговата самостоятелна геополитика провокира англо-американския Запад и беше ориентирана към мощно военно съдействие с Русия и Китай и споразумяване на връзките с Индия. Идването на власт в Афганистан на талибаните изигра в ръцете на пущуна Имран Хан коз, гарантирайки му стабилен гръб без американски войски.
Чрез директна интервенция англо-американците изкупиха част от депутатите на дребните партии и реализираха болшинство с два (!) гласа в Народното събрание. Въпреки че президентът Алви издаде декрет за разформироване на Народното събрание, Върховният съд застана на страната на заговорниците и разреши на нелегитимния парламент да избере олигархичното държавно управление на обединението Шариф-Зардари, подкрепено от редица дребни партии, в това число и откровени ислямисти и белуджистански сепаратисти.
Хората, които бяха лишени от обществени помощи с първия декрет на Шариф, останаха правилни на Имран Хан и организират многомилионни демонстрации за неговото завръщане. Иран и Афганистан оказват де факто поддръжка на Имран Хан, макар че вероятностите за завръщането му на власт са мрачни, защото щабът на пакистанската войска е цялостен с американски марионетки.
Разбира се, Шахбаз Шариф няма желание да скапва взаимните планове с Китай и Русия. Но той безспорно ще се поддаде на западните наказания, защото съгласно него Пакистан е прекомерно бедна страна, с цел да води самостоятелна политика и по тази причина като цяло указите на Вашингтон би трябвало да се съблюдават.
Подобно унизително държание се трансформира в следващата стигма на семейство Шариф, известни подкупчици и корумпирани чиновници, които неведнъж са били съдени.
Любопитно е, че Шариф и Зардари упрекват Имран Хан, че прахосва бюджета за обществени потребности и се готви за банкрут – само че в това време в прилежащата по район страна Шри Ланка в този момент се случва цялостен провал на страната, гладни протести, липса на самун и гориво, точно поради плутократичните среди, близки до Съединени американски щати, а точно държавните управления на тримата братя Раджапакса, които получиха заеми от МВФ и по разпореждане на Байдън оставиха личната си страна без въглища в името на " зелена сила ".
Общонационалният протест докара до промяна на някои от министрите в Шри Ланка, само че като цяло режимът на Раджапакса се поддържа на повърхността с помощта на послушния плутократичен парламент.
Опозицията на хората против Народното събрание е доста остаряла. Ясно се демонстрира и през XVIII, и през XIX, и през XX век в разнообразни страни. Патологичният боязън от референдуми в множеството олигархично-парламентарни режими в Западна и Източна Европа е добре прочут.
Разбира се, референдумът също може да бъде подправен или погрешно дефиниран, само че все пак парламентаризмът най-често е в очевидно несъгласие с гласа на народа, не като цялост от атомни човеци, а като органично цяло (вж. социологията на Ханс Фрайер).
Ето за какво в Пакистан се разви аномална обстановка, където голямото болшинство от хората интензивно поддържат Имран Хан и изцяло самостоятелната външна политика, само че не могат да създадат нищо за плутократичните депутати, някои от които бяха тривиално подкупени в последния миг.
Излишно е да споделям, че в продължение на 30 години Украйна пълзи в кървава гняв точно тъй като още веднъж и още веднъж е отказвала да приложи резултатите от личните си референдуми за автономията на Закарпатието (1991), автономията на Донбас (1994), за основаването на Сената и федерализирането (референдумът на Кучма от 2000 г.), до момента в който националните референдуми през 2014 година не нанесоха смъртоносната рана на това плутократично образувание.
Но Молдова върви по същия път, където в този момент - и не за първи път - изкуствено сплетено русофобско болшинство от няколко депутати (понякога 51 от 100, от време на време 60 от 100 - това се случва по разнообразни начини) приема тиранични " закони " “, които провокират всеобщо отменяне и неодобрение измежду хората.
В отговор на циничната парламентарна възбрана за Георгиевската лента и буквите Z и V от молдовския парламент, както северът на републиката (Балц), по този начин и югът (Гагаузия) започнаха демонстративни митинги под тези знаци, защитавайки своето достолепие и непокорство пред страхливия кишиневски абсолютизъм.
Плутократичният парламентаризъм на Молдова или Шри Ланка е единствено карикатурно копие на също толкоз плутократичен оригинал – английският и френски парламентаризъм.
Днес, когато действителните рейтинги на Борис Джонсън или Джо Байдън са паднали до 30% (а Макрон в първия тур завоюва единствено 28% от гласовете при 70% от изборната активност), само че хората нямат и най-малката опция да ги изгонят, това е по-очевидно от всеки път.
Но колкото по-напред върви преструктурирането на цялата система на интернационалните връзки, толкоз по-близо идва крахът на парламентарната плутокрация. Събитията в Пакистан могат да се трансфорат в спусък за световния развой в това отношение.
Превод: СМ
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
осведоми, че провежда посредством Клубовете „ Приятели на “ по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ