КС веднага образува дело по искането на Радев за поправките в Конституцията
Конституционните съдии го сториха бързо, единствено няколко часа откакто президентът Румен Радев ги сезира за редица промени в главния ни закон, измежду които разрешението за двойното поданство на депутати и министри и рестриктивните мерки му по връзки на служебните държавни управления.
Докладчици по делото са ръководителят на Конституционен съд Павлина Панова, както и съдиите Соня Янкулова и Мариана Карагьозова-Финкова.
В претекстовете си президентът уточни, че част от промените, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
В коментар на действието му, за което той анонсира още преди празниците, п ремиерът Николай Денков съобщи, че той не може да бъде съдник на поправките в Конституцията, тъй като е заинтригувана страна. Министър-председателят упрекна Радев още, че злоупотребил с някои положения в Конституцията през служебните държавни управления, които му се постановяваше да назначава след неспособност на няколко Народното събрание да излъчат държавно управление.
" Всеобщо е политическото мнение на политическите сили, които поддържаха измененията в Конституцията, че беше нужна смяна, както правосъдната система, която, както виждаме, се оспорва, по този начин и във връзка с статута на служебните държавни управления, които се оказаха без парламентарен надзор в дълги интервали от време. Президентът явно има проблем в това отношение, тъй като се лимитират избрани права, с които мога да кажа, че беше злоупотребено през последните две години ", сподели Денков.
" Служебните държавни управления не са проблем за президента, а за страната ни. Кога има служебно държавно управление? Когато има рецесия и не може да се ръководи страната. В тези интервали при разнообразни президенти служебните държавни управления се демонстрираха като инструмент да преведат страната през рецесията ", напомни президентският секретар Крум Зарков по. " Изредени са длъжностите кои да станат министър председатели, без да се има поради, че не могат да се съчетават длъжностите - не може по едно и също време да си ръководител на Народно събрание и да си министър председател ", добави той.
Адвокат Емил Георгиев от Инициативата " Правосъдие за всеки ", които бяха измежду основателите през годините за промени в главния закон, разяснява, че Румен Радев е атакувал и самата процедура, по която процедурата е променена. " Ако Конституционен съд одобри, че процедурата не подхожда на Конституцията, тогава всичко отива на кино ". " Искането на президента до Конституционния съд е добре стимулирано и доста обхватно - в шест посоки ", уточни Георгиев по.
Промените в главния закон бяха признати на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. " За " бяха 165 от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи. " Против " бяха 71 от " Българска социалистическа партия за България ", " Възраждане " и " ИТН ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласоподава с " въздържал се ".
Докладчици по делото са ръководителят на Конституционен съд Павлина Панова, както и съдиите Соня Янкулова и Мариана Карагьозова-Финкова.
В претекстовете си президентът уточни, че част от промените, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
В коментар на действието му, за което той анонсира още преди празниците, п ремиерът Николай Денков съобщи, че той не може да бъде съдник на поправките в Конституцията, тъй като е заинтригувана страна. Министър-председателят упрекна Радев още, че злоупотребил с някои положения в Конституцията през служебните държавни управления, които му се постановяваше да назначава след неспособност на няколко Народното събрание да излъчат държавно управление.
" Всеобщо е политическото мнение на политическите сили, които поддържаха измененията в Конституцията, че беше нужна смяна, както правосъдната система, която, както виждаме, се оспорва, по този начин и във връзка с статута на служебните държавни управления, които се оказаха без парламентарен надзор в дълги интервали от време. Президентът явно има проблем в това отношение, тъй като се лимитират избрани права, с които мога да кажа, че беше злоупотребено през последните две години ", сподели Денков.
" Служебните държавни управления не са проблем за президента, а за страната ни. Кога има служебно държавно управление? Когато има рецесия и не може да се ръководи страната. В тези интервали при разнообразни президенти служебните държавни управления се демонстрираха като инструмент да преведат страната през рецесията ", напомни президентският секретар Крум Зарков по. " Изредени са длъжностите кои да станат министър председатели, без да се има поради, че не могат да се съчетават длъжностите - не може по едно и също време да си ръководител на Народно събрание и да си министър председател ", добави той.
Адвокат Емил Георгиев от Инициативата " Правосъдие за всеки ", които бяха измежду основателите през годините за промени в главния закон, разяснява, че Румен Радев е атакувал и самата процедура, по която процедурата е променена. " Ако Конституционен съд одобри, че процедурата не подхожда на Конституцията, тогава всичко отива на кино ". " Искането на президента до Конституционния съд е добре стимулирано и доста обхватно - в шест посоки ", уточни Георгиев по.
Промените в главния закон бяха признати на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. " За " бяха 165 от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи. " Против " бяха 71 от " Българска социалистическа партия за България ", " Възраждане " и " ИТН ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласоподава с " въздържал се ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ