Музикант от Пловдив за участието си в „Гласът на България“: Поисках уважение, а получих манипулации и измама, равносилни на гавра
Константин Кацаров е български рок артист, вокалист и създател на пловдивската рок група Ренегат. Освен като музикант, Константин се изявява и като публицист – през 2004 година издава първия си разказ „ Леден свят “, последван от „ Дрибъл “, а през 2006 година на книжния пазар излиза и „ Мутра “.
Константин Кацаров бе един от най-атрактивните участници в „ Гласът на България “ и част от тима на Иван Лечев. В последния брой на предаването той отпадна след двубой с Зорница Петрова. Лечев избра дамата да продължи напред в надпреварата
Това провокира Кацаров да напише дълъг пост в обществените мрежи за “
Тихо…
Пиша този текст, тъй като не умея да изгубвам!
Така е!
Не мога да позволи да изгубя доверието, което истината ми е гласувала. Трябва да го оправдая. Жертвите, които ще дам са косвени. Те не са значими.
Ако в този момент премълча или прикрия обстоятелствата, значи съм станал съдружник на лъжата. Няма по какъв начин да стане.
Някои от вас ще са изцяло прави и с съображение, пренебрежително ще отсекат, че мотивът ми да нареждам думи сега е нищожен, тесногръд, лекомислен.
Незначителна е обаче и нечия непозната гибел. Чужда загуба. Чуждо оскърбление. Чужд компромис със съвестта. Нечие непознато страдалчество.
Сборът от всяко едно равнодушие е еднакъв на това дали една маса от хора са общество или пасмина.
Лъжата е израстък. Не бъде ли диагностициран в точния момент, следствията са съдбовни.
Днес издигам на фундамент истината. Чистата, неподправена и директна истина, до която да ти е драго да си легнеш след душ. Изкъпах се и доста ми се спи…
Започвам:
Първата ми среща с екипа на „ Гласът на България “ се състоя в един столичен хотел. За прослушването трябваше да приготвя две песни. Една на български език и една на британски. Не се съобразих с изискването. Пея единствено на български. Исках брат ми Момчил да бъде благополучен и се отзовах на молбата му да вземам участие във формата, само че имам обвързване и към личната си чистоплътност. Недолюбвам всеобщата нервност по пеенето на британски. Направо ми е противна. В България даже и тези групи и реализатори, които пеят на български е съвременно да изписват имената си на латиница. Вярват, че по този начин някой по-лесно ще ги забележи.
Едно момиче се беше тормозило и аз му помогнах като влязох преди него. Всъщност се оказах първият участник минал през изявлението. Помолих уредниците да ме одобряват рано, тъй като същия ден с операта бяхме в НДК с „ Исус Христос суперзвезда “. Там текстът ми е на английски…
Поканиха ме в стаята и запях. Комисията против мен беше блага. Приключих с едното осъществяване и получих сигнал да стартира другото. Онова – на британски. Първото беше на български език. Отвърнах им, че и в двете песни текстът е на кирилица. Контрираха ме, че ще бъда незанимателен участник, в случай че пея единствено на родния си език. Казах им, че присъединяване ми при тях не е непременно.
Все отново изслушаха фрагменти от втората ми българска ария. Сетне се сбогувахме.
Мина известно време. Получих позвъняване от предаването и започнахме да си приказваме посредством видеовръзка. Обясниха ми, че изборът им е бил доста сложен и се е случил в последния миг. Не с болшинство. Главният проблем идвал от претенциите ми да бъда езиково неразнообразен. Въпреки това желали да вземам участие във формата. Благодарих им. Дори се зарадвах. Момчил щеше да бъде благополучен.
До мен стигна обстоен мейл от екипа на „ Гласът на България “. В него имаше лист с песни. Трябваше да си избера някои от тях и да върна в друго писмо имената им. Ако пък сред редовете на техния азбучник не намерех своите любимци, предлагаха да основа собствен лист. Направих второто. На последно място сложих песента „ Черната овца “. За цвят. На първите позиции бяха „ Високо “ на ФСБ, „ Безсъние “ на Чочо от Тангра, „ Не умирай “ на Щурците, Диана Експрес, „ Светът е за двама “ на Орлин Горанов и по този начин нататък. До 10.
Обади ми се дама от екипа на „ Гласът на България “ и показа, че са се спрели на последния ми избор – „ Черната овца “. Казах и, че не желая да пея тази ария.
Отвърна ми, че я има в листата ми. Беше права. Моя неточност. Поясних ѝ, че е на последно място. Попитах я за другите ми избори. Какво става с титулярите? Нямали права за тези песни. Помоли да ѝ изпратя други оферти.
Предоставих няколко листата с по 10 песни. В рамките на един ден. Всички ми бяха отказани. Не разполагаха с правата им. Предложиха ми да пея на британски. Щяло да е елементарно. Защо? Все отново е „ Гласът на България “. В който права за български песни мъчно се намират…
Взех да се чудя дали въобще да не преставам с мъката. Ще се съглася да изпея последния си избор, а после…
Прегледах техния лист. Онзи – от мейла. Песните на български. Направих го и избрах. Обадих се и споделих. Отказаха ми и тях. Нямали правата. Нали описът е ваш, за какво? Защото той бил с изминал период. Бил за предната година. Защо ми пращате нещо с изминал период на валидност? Не получих отговор…
Разбрахме се да се забележим в София и там с вокалните педагози да вземем взаимно дефинитивно решение.
Вече съм в родното си село. Нови Хан. Разговарям с вокалните педагози. Преди това изпуших една зелена ябълка, тъй като на среща постоянно отивам по-рано.
Стана ми неловко от моите искания да пея на български. На път съм да се съглася да извърша „ Черната овца “. Нямат срещу да трансформира аранжимента. Изпявам им по какъв начин желая да звучи. Приемат офертата и аз съм леко въодушевен…
Първият кръг мина. На хората май им хареса изпълнението…
Изпращам нов лист с песни. На български. Питат ме дали ще пея на британски. Казвам им, че имам заболяване на мозъка и не мога да изучавам непознати езици. Отхвърлят моите нови няколко редици с български песни. Нямат правата. Вече стават към стотина. В „ Гласът на България “ е мъчно да се намерят права за българските песни. На британските са в обилие. Само, че на американски е елементарно, а аз желая да ми е трудно…
В една делнична вечер телефонът ми звъни. Търсят ме от формата. Решили са да пея „ Кучето от крайния квартал “. Е, не! Защо стихотворец с китара?! Казват, че ще обсъдим терзанията ми в София.
В Нови Хан не обсъждаме нищо. Дават ми текста и ме карат да пея Васко Кръпката. Мен и момчето, с което ще излизам на „ двубой “. Александър. Правим го. Почвам да се усещам неудобно. Черна овца, куче от краен квартал, а най-после ще е луда жаба…
Хванах се на хорото и излязох във втори кръг. Пирова победа. Вече всичко стартира да ми се обяснява. Отпадна едно от най-гласовитите момчета в нашата група. Сашо. Вярвах, че ще ни спасят и двамата. Струваше ми се разумно, тъй като сме с най-голям зрителски избор измежду изпълнителите в тима ни.
Лечев си скри в ръкава двама мъчно забележими, които свирят на китари. Няма да ме бъде дълго. Просто не съм атрактивен с този български. Така да бъде. Дано най-малко напусна с чест.
Нещата се повтарят. Нови описи и нови отводи. И за тях нямат права. Накрая ми изравят „ Рок в минало време “. Не я желая. Категорично. Дори не съм я слушал цялата. Да, само че била хубава. Пейте си я вие! Отново ме викат в София, с цел да се разберем. Преди това кандърдисвам да изпея „ Плача под дъжда “ на Уайтснейк. Компромис, след който самичък да напусна шоуто. Обещават да помислят.
Този път в действителност съм в София. В кабинета на едната вокална педагожка. Тя ми демонстрира диск на най-хубавата българска певица. Странно. Как се пресмята коя е най-хубавата?!? Това не ми прави положително усещане. Как ще преподаваш на някой, като към този момент си го осъдил, че има по-добър от него…
Започва да ми изяснява, че тя и екипът на предаването са ми избрали тъкмо тази ария на Щурците – „ Рок в минало време “. Нямало опция за промени. Предлагам ѝ да изпея избора си на британски. Не ставало. Настоявам да извърша „ Не умирай “ на Щурците. Само с глас и гайда. Да ми дадат „ Грами “ и самичък да си потегли. Пеци Гюзелев персонално ми я подари. Ще се чуя с Валди Тотев и ще се разберем за правата. Отвръща ми, че тази ария не е известна. Ти сериозна ли си?! В същото време, едно от протежетата на Лечев ще свири на китара ария от последния албум на американска група, която тя самата не си я знае. Имам компромисен вид. „ Земя на слепци “ на Ахат. Не желаят! Ясно…
Решавам да не рева като момиче, а да изпея този речитатив и да си вървя. То мачът е свирен. Просто не знам с кой ще си мерим песните. Убеден съм, че ще бъде жена. Поне да трансформира малко аранжимента ги апелирам. И това не дават. Вече не може. Направили компромис с „ Черната овца “. Но за останалите реализатори не е проблем…
Започва трети кръг. Изумен съм! Участниците гледаме телевизия в едно помещение и ни викат един по един на сцената. Вече знам, че съм Нострадамус. Ще пея против жена. Кирил Маричков против Уитни Хюстън. Мъдро! Аранжиментът ѝ е комфортно пипнат. Така е редно. При нея очевидно се е получило.
Обаче…
Значи…
Чувам водещия да споделя, че в този кръг участниците сами са избрали своите песни. Потвърждават го и менторите. На мен ми призлява! Ядосвам се! Това е безочливо! Нищо не съм избирал! Мога да се закълна! А те ще се закълнат ли, че аз самичък си показах ария на пеещ басист?!
Всичко бих преглътнал, само че не и лъжата. Аз сгрешен ли съм та да дойда във вокално съревнование с песни на Маричков и Кръпката!?!
Отпаднах…
Каква изненада…
В последна сметка, към живите концерти отиват четири индивида от нашия тим. „ Двамата китаристи “ на Лечев и две дами. До този миг те изпяха общо дванадесет песни. Само една от тях беше на български. Значи единадесет към едно в интерес на неграмотността…
Някои ще кажат, че не умея да изгубвам. И ще са прави. В музикален проект няма какво да ми се сбъдва. Не пея, а пиша. Не върша кариера с музика. Нищо, че ме изкараха охранител и не стопираха да приказват за Ренегат, която болшинството от хората не я знаят. Думите за книгите ми ги изрязаха от видеото. Сценарият е по-голям от истината…
Това предаване се устоя с помощта на хора като мен. И то се храни добре. Аз пристигнах в него, не с цел да забогатея или с цел да стана прочут, а с цел да се развличам и направя брат си благополучен. Похарчих време и средства и в подмяна желаех само почитание. За признателност – получих операции и откровена машинация, равносилни на гавра….
Пред цяла България оповестиха, че съм простак, който си е избрал самичък ария, която даже не е слушал!
Няма да разясня натискането на бутони с крайници. Та нали копчето въплъщава участника?! Значи ти го настъпваш с мръсната си обувка като фас. Къде са го гледали това нашите „ звезди “? В другите формати сходна чудатост не съм забелязал. А там треньорите са от лъв нагоре. Пренебрегвам и това, че един от менторите ни отбрани правото на една безличност да кара автомобил пияна…
В „ България търси гласа на Америка “ нямат права за българските песни. Достъпът до британските е в обилие.
Това са аргументите хората да шушукат, че всичко е нагласено, по сюжет и да таят в себе си злост и съмнения.
Вероятно ще стигнем и до косвените жертви. Нека. Предпочитам да върша обич с истината, в сравнение с да ме изнасилва лъжата…
После се чудим, за какво не можем да настигнем останалия цивилизован свят. Защото те вървят на краката си, а ние вървим на главите си.
Послепис:
За похлупак, ме поканиха да вземам участие в концерт. Точно след финала на „ Гласът на България “. Още същата вечер. На сцената ще се качим тридесет артисти от предаването. Избраните…
Направили го и предходната година. Било възторг. Добре. Разговарям с някакво екзалтирано момиче. Член на организационния екип. Не го познавам. Доста приказва, само че аз съм Старото куче от Нови Хан. Тя ми наподобява на несъвършен търговец на валута пред „ Магурата “. Опитва се да ме надъха да вземам участие. Изтъква идеалистични подбуди. Казва ми, че нямат спонсори и разчитат на вход. Интересът бил огромен.
Значи посетителите ще си платят, с цел да ни видят…
Това трансформира нещата!
Лъвският къс щял да го прибере кръчмата. Защо? Нали ще е цялостно и ще завоюват от консумация? Ми по този начин се правело. После по веригата всеки щял да вземе по нещо. Стигаме до артистите. За тях надали щяло да остане нещо. Нито за хонорар, нито за пътни, нито за хотел…
Аха…
Разбирам. Всички ще облажат, само че тези, поради които ще се случи концертът – нищо. Казвам ѝ, че няма да вземам участие. Тя още веднъж многословно почва да ме успива, че концепцията е значима. Щели да ми ръкопляскат триста човека…
Детето евентуално си мисли, че беседва с някой малолетен собствен връстник.
Всяка година ми ръкопляскат хиляди, тъй че не пострадвам от недостиг на овации.
Предлагам ѝ да махнат входа и всички забъркани в спектакъла да участваме в него по идеалистични подбуди. Искам хората да ни се радват без да заплащат. Не можело. Само артистите от „ Гласът на България “ трябвало да сме идеалисти.
Във формата бях мечтател и им помогнах да изкарат малко пари. Вече не съм на тази вълна. Искам да се разгранича от предаването. Казвам ѝ да изтрие името ми от листата в събитието. С това завършваме.
Не става въпрос за пари, а за чест!
Омръзна ми да виждам по какъв начин хитрите се възползват от труда на талантливите…
Ваш правилен до гроб Нострадамус К. И. К.
„ Достойният човек знае кое е заслужено, елементарният знае кое е преференциално. В делата, достойният се управлява от справедливостта, а елементарният – от изгодата! “
Конфуций.
Константин Кацаров бе един от най-атрактивните участници в „ Гласът на България “ и част от тима на Иван Лечев. В последния брой на предаването той отпадна след двубой с Зорница Петрова. Лечев избра дамата да продължи напред в надпреварата
Това провокира Кацаров да напише дълъг пост в обществените мрежи за “
Тихо…
Пиша този текст, тъй като не умея да изгубвам!
Така е!
Не мога да позволи да изгубя доверието, което истината ми е гласувала. Трябва да го оправдая. Жертвите, които ще дам са косвени. Те не са значими.
Ако в този момент премълча или прикрия обстоятелствата, значи съм станал съдружник на лъжата. Няма по какъв начин да стане.
Някои от вас ще са изцяло прави и с съображение, пренебрежително ще отсекат, че мотивът ми да нареждам думи сега е нищожен, тесногръд, лекомислен.
Незначителна е обаче и нечия непозната гибел. Чужда загуба. Чуждо оскърбление. Чужд компромис със съвестта. Нечие непознато страдалчество.
Сборът от всяко едно равнодушие е еднакъв на това дали една маса от хора са общество или пасмина.
Лъжата е израстък. Не бъде ли диагностициран в точния момент, следствията са съдбовни.
Днес издигам на фундамент истината. Чистата, неподправена и директна истина, до която да ти е драго да си легнеш след душ. Изкъпах се и доста ми се спи…
Започвам:
Първата ми среща с екипа на „ Гласът на България “ се състоя в един столичен хотел. За прослушването трябваше да приготвя две песни. Една на български език и една на британски. Не се съобразих с изискването. Пея единствено на български. Исках брат ми Момчил да бъде благополучен и се отзовах на молбата му да вземам участие във формата, само че имам обвързване и към личната си чистоплътност. Недолюбвам всеобщата нервност по пеенето на британски. Направо ми е противна. В България даже и тези групи и реализатори, които пеят на български е съвременно да изписват имената си на латиница. Вярват, че по този начин някой по-лесно ще ги забележи.
Едно момиче се беше тормозило и аз му помогнах като влязох преди него. Всъщност се оказах първият участник минал през изявлението. Помолих уредниците да ме одобряват рано, тъй като същия ден с операта бяхме в НДК с „ Исус Христос суперзвезда “. Там текстът ми е на английски…
Поканиха ме в стаята и запях. Комисията против мен беше блага. Приключих с едното осъществяване и получих сигнал да стартира другото. Онова – на британски. Първото беше на български език. Отвърнах им, че и в двете песни текстът е на кирилица. Контрираха ме, че ще бъда незанимателен участник, в случай че пея единствено на родния си език. Казах им, че присъединяване ми при тях не е непременно.
Все отново изслушаха фрагменти от втората ми българска ария. Сетне се сбогувахме.
Мина известно време. Получих позвъняване от предаването и започнахме да си приказваме посредством видеовръзка. Обясниха ми, че изборът им е бил доста сложен и се е случил в последния миг. Не с болшинство. Главният проблем идвал от претенциите ми да бъда езиково неразнообразен. Въпреки това желали да вземам участие във формата. Благодарих им. Дори се зарадвах. Момчил щеше да бъде благополучен.
До мен стигна обстоен мейл от екипа на „ Гласът на България “. В него имаше лист с песни. Трябваше да си избера някои от тях и да върна в друго писмо имената им. Ако пък сред редовете на техния азбучник не намерех своите любимци, предлагаха да основа собствен лист. Направих второто. На последно място сложих песента „ Черната овца “. За цвят. На първите позиции бяха „ Високо “ на ФСБ, „ Безсъние “ на Чочо от Тангра, „ Не умирай “ на Щурците, Диана Експрес, „ Светът е за двама “ на Орлин Горанов и по този начин нататък. До 10.
Обади ми се дама от екипа на „ Гласът на България “ и показа, че са се спрели на последния ми избор – „ Черната овца “. Казах и, че не желая да пея тази ария.
Отвърна ми, че я има в листата ми. Беше права. Моя неточност. Поясних ѝ, че е на последно място. Попитах я за другите ми избори. Какво става с титулярите? Нямали права за тези песни. Помоли да ѝ изпратя други оферти.
Предоставих няколко листата с по 10 песни. В рамките на един ден. Всички ми бяха отказани. Не разполагаха с правата им. Предложиха ми да пея на британски. Щяло да е елементарно. Защо? Все отново е „ Гласът на България “. В който права за български песни мъчно се намират…
Взех да се чудя дали въобще да не преставам с мъката. Ще се съглася да изпея последния си избор, а после…
Прегледах техния лист. Онзи – от мейла. Песните на български. Направих го и избрах. Обадих се и споделих. Отказаха ми и тях. Нямали правата. Нали описът е ваш, за какво? Защото той бил с изминал период. Бил за предната година. Защо ми пращате нещо с изминал период на валидност? Не получих отговор…
Разбрахме се да се забележим в София и там с вокалните педагози да вземем взаимно дефинитивно решение.
Вече съм в родното си село. Нови Хан. Разговарям с вокалните педагози. Преди това изпуших една зелена ябълка, тъй като на среща постоянно отивам по-рано.
Стана ми неловко от моите искания да пея на български. На път съм да се съглася да извърша „ Черната овца “. Нямат срещу да трансформира аранжимента. Изпявам им по какъв начин желая да звучи. Приемат офертата и аз съм леко въодушевен…
Първият кръг мина. На хората май им хареса изпълнението…
Изпращам нов лист с песни. На български. Питат ме дали ще пея на британски. Казвам им, че имам заболяване на мозъка и не мога да изучавам непознати езици. Отхвърлят моите нови няколко редици с български песни. Нямат правата. Вече стават към стотина. В „ Гласът на България “ е мъчно да се намерят права за българските песни. На британските са в обилие. Само, че на американски е елементарно, а аз желая да ми е трудно…
В една делнична вечер телефонът ми звъни. Търсят ме от формата. Решили са да пея „ Кучето от крайния квартал “. Е, не! Защо стихотворец с китара?! Казват, че ще обсъдим терзанията ми в София.
В Нови Хан не обсъждаме нищо. Дават ми текста и ме карат да пея Васко Кръпката. Мен и момчето, с което ще излизам на „ двубой “. Александър. Правим го. Почвам да се усещам неудобно. Черна овца, куче от краен квартал, а най-после ще е луда жаба…
Хванах се на хорото и излязох във втори кръг. Пирова победа. Вече всичко стартира да ми се обяснява. Отпадна едно от най-гласовитите момчета в нашата група. Сашо. Вярвах, че ще ни спасят и двамата. Струваше ми се разумно, тъй като сме с най-голям зрителски избор измежду изпълнителите в тима ни.
Лечев си скри в ръкава двама мъчно забележими, които свирят на китари. Няма да ме бъде дълго. Просто не съм атрактивен с този български. Така да бъде. Дано най-малко напусна с чест.
Нещата се повтарят. Нови описи и нови отводи. И за тях нямат права. Накрая ми изравят „ Рок в минало време “. Не я желая. Категорично. Дори не съм я слушал цялата. Да, само че била хубава. Пейте си я вие! Отново ме викат в София, с цел да се разберем. Преди това кандърдисвам да изпея „ Плача под дъжда “ на Уайтснейк. Компромис, след който самичък да напусна шоуто. Обещават да помислят.
Този път в действителност съм в София. В кабинета на едната вокална педагожка. Тя ми демонстрира диск на най-хубавата българска певица. Странно. Как се пресмята коя е най-хубавата?!? Това не ми прави положително усещане. Как ще преподаваш на някой, като към този момент си го осъдил, че има по-добър от него…
Започва да ми изяснява, че тя и екипът на предаването са ми избрали тъкмо тази ария на Щурците – „ Рок в минало време “. Нямало опция за промени. Предлагам ѝ да изпея избора си на британски. Не ставало. Настоявам да извърша „ Не умирай “ на Щурците. Само с глас и гайда. Да ми дадат „ Грами “ и самичък да си потегли. Пеци Гюзелев персонално ми я подари. Ще се чуя с Валди Тотев и ще се разберем за правата. Отвръща ми, че тази ария не е известна. Ти сериозна ли си?! В същото време, едно от протежетата на Лечев ще свири на китара ария от последния албум на американска група, която тя самата не си я знае. Имам компромисен вид. „ Земя на слепци “ на Ахат. Не желаят! Ясно…
Решавам да не рева като момиче, а да изпея този речитатив и да си вървя. То мачът е свирен. Просто не знам с кой ще си мерим песните. Убеден съм, че ще бъде жена. Поне да трансформира малко аранжимента ги апелирам. И това не дават. Вече не може. Направили компромис с „ Черната овца “. Но за останалите реализатори не е проблем…
Започва трети кръг. Изумен съм! Участниците гледаме телевизия в едно помещение и ни викат един по един на сцената. Вече знам, че съм Нострадамус. Ще пея против жена. Кирил Маричков против Уитни Хюстън. Мъдро! Аранжиментът ѝ е комфортно пипнат. Така е редно. При нея очевидно се е получило.
Обаче…
Значи…
Чувам водещия да споделя, че в този кръг участниците сами са избрали своите песни. Потвърждават го и менторите. На мен ми призлява! Ядосвам се! Това е безочливо! Нищо не съм избирал! Мога да се закълна! А те ще се закълнат ли, че аз самичък си показах ария на пеещ басист?!
Всичко бих преглътнал, само че не и лъжата. Аз сгрешен ли съм та да дойда във вокално съревнование с песни на Маричков и Кръпката!?!
Отпаднах…
Каква изненада…
В последна сметка, към живите концерти отиват четири индивида от нашия тим. „ Двамата китаристи “ на Лечев и две дами. До този миг те изпяха общо дванадесет песни. Само една от тях беше на български. Значи единадесет към едно в интерес на неграмотността…
Някои ще кажат, че не умея да изгубвам. И ще са прави. В музикален проект няма какво да ми се сбъдва. Не пея, а пиша. Не върша кариера с музика. Нищо, че ме изкараха охранител и не стопираха да приказват за Ренегат, която болшинството от хората не я знаят. Думите за книгите ми ги изрязаха от видеото. Сценарият е по-голям от истината…
Това предаване се устоя с помощта на хора като мен. И то се храни добре. Аз пристигнах в него, не с цел да забогатея или с цел да стана прочут, а с цел да се развличам и направя брат си благополучен. Похарчих време и средства и в подмяна желаех само почитание. За признателност – получих операции и откровена машинация, равносилни на гавра….
Пред цяла България оповестиха, че съм простак, който си е избрал самичък ария, която даже не е слушал!
Няма да разясня натискането на бутони с крайници. Та нали копчето въплъщава участника?! Значи ти го настъпваш с мръсната си обувка като фас. Къде са го гледали това нашите „ звезди “? В другите формати сходна чудатост не съм забелязал. А там треньорите са от лъв нагоре. Пренебрегвам и това, че един от менторите ни отбрани правото на една безличност да кара автомобил пияна…
В „ България търси гласа на Америка “ нямат права за българските песни. Достъпът до британските е в обилие.
Това са аргументите хората да шушукат, че всичко е нагласено, по сюжет и да таят в себе си злост и съмнения.
Вероятно ще стигнем и до косвените жертви. Нека. Предпочитам да върша обич с истината, в сравнение с да ме изнасилва лъжата…
После се чудим, за какво не можем да настигнем останалия цивилизован свят. Защото те вървят на краката си, а ние вървим на главите си.
Послепис:
За похлупак, ме поканиха да вземам участие в концерт. Точно след финала на „ Гласът на България “. Още същата вечер. На сцената ще се качим тридесет артисти от предаването. Избраните…
Направили го и предходната година. Било възторг. Добре. Разговарям с някакво екзалтирано момиче. Член на организационния екип. Не го познавам. Доста приказва, само че аз съм Старото куче от Нови Хан. Тя ми наподобява на несъвършен търговец на валута пред „ Магурата “. Опитва се да ме надъха да вземам участие. Изтъква идеалистични подбуди. Казва ми, че нямат спонсори и разчитат на вход. Интересът бил огромен.
Значи посетителите ще си платят, с цел да ни видят…
Това трансформира нещата!
Лъвският къс щял да го прибере кръчмата. Защо? Нали ще е цялостно и ще завоюват от консумация? Ми по този начин се правело. После по веригата всеки щял да вземе по нещо. Стигаме до артистите. За тях надали щяло да остане нещо. Нито за хонорар, нито за пътни, нито за хотел…
Аха…
Разбирам. Всички ще облажат, само че тези, поради които ще се случи концертът – нищо. Казвам ѝ, че няма да вземам участие. Тя още веднъж многословно почва да ме успива, че концепцията е значима. Щели да ми ръкопляскат триста човека…
Детето евентуално си мисли, че беседва с някой малолетен собствен връстник.
Всяка година ми ръкопляскат хиляди, тъй че не пострадвам от недостиг на овации.
Предлагам ѝ да махнат входа и всички забъркани в спектакъла да участваме в него по идеалистични подбуди. Искам хората да ни се радват без да заплащат. Не можело. Само артистите от „ Гласът на България “ трябвало да сме идеалисти.
Във формата бях мечтател и им помогнах да изкарат малко пари. Вече не съм на тази вълна. Искам да се разгранича от предаването. Казвам ѝ да изтрие името ми от листата в събитието. С това завършваме.
Не става въпрос за пари, а за чест!
Омръзна ми да виждам по какъв начин хитрите се възползват от труда на талантливите…
Ваш правилен до гроб Нострадамус К. И. К.
„ Достойният човек знае кое е заслужено, елементарният знае кое е преференциално. В делата, достойният се управлява от справедливостта, а елементарният – от изгодата! “
Конфуций.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ