Хората буквално припадат, докато гледат „The Haunting of Hill House“
Конкуренцията сред НВО и Netflix още веднъж не ме разочарова и преди няколко дни Netflix показаха следващия шедьовър в минисериалите. „ Свърталище на духове “ е психически хорър, при който въпросът дали не е по-добре да загасиш и да изпиеш два валериана, стои само в първите минути на първия епизод. Разбира се, безусловно навъзможно е да отлепиш взор от екрана, тъй че първите няколко епизода ги гледахме верижно.
Развръзката е асболютно разумна, само че въпреки всичко потресаваща и граничеща с катарзис. „ The Haunting of Hill House “ e тук, с цел да засенчи и да грабне доста награди под носа му. И ще успее, тъй като е по-добър. А това е смисълът на положителната конкуренция.
„ The Haunting of Hill House “ на Майк Фланаган е основан по класическия разказ на Шърли Джаксън от 1959 година, който у нас е преведен като „ Свърталище на духове “.
Това е романът, въодушевил Стивън Кинг да напише „ Сияние “.
Кралят пък в Twitter се изрече повече от положително, наричайки творбата „ close to a work of genius “. След тази рекомендация считам, че можем да сложим „ The Haunting of Hill House “ в наложителния лист, а особено в този момент, няколко дни преди Вси светии, резултатът е... wow. Но не се тормозете, девойки, не е чак толкоз заплашителен.
Фланаган е взел едно доста положително решение да поразшири обсега на сюжета на романа. И това се отразява на метода, по който се усеща сериалът – огромен, само че без съвсем никакви изключително огромни или зашеметяващи образни резултати. Вместо предстоящите духове и ужаси, които да ни изненадват с подскок и зов на всеки няколко минути, тук похватът е по-сложен и естетски.
Хорърът идва от дълбокото нахлуване в контузиите и същността на героите.
Действието се развива в две разнообразни времеви линии. Едната е „ тогава “, другата е „ в този момент “, с някои разяснения за обособени събития. Семейство Крейн имат пет деца. Бащата Хю Крейн (Хенри Томас и Тимъти Хътън) е предприемач, който желае да възвърне и продаде скъпо голямата Hill House, където фамилията живее. Съпругата му Оливия (Карла Гуджино) пък проектира „ безконечната им къща “ – домът, който ще построят, откакто продадат Hill House. Проблемът е, че тази злокобна къща е всичко друго, само че не и място за живеене, тъй като е населявана от духове.
Децата (две момчета и три момичета) са тероризирани непрекъснато от звуци и придвижвания, всяко едно от тях рисува разнообразни картини в съзнанието си и вижда разнообразни неща, които ще се отразят след това върху целия им живот. Всичко ескалира до една неразбираема нощ, в която татко им ги подвига от леглата и ги извежда от къщата, а единственото пояснение, което им дава, е, че майка им се е самоубила.
Много години по-късно петте деца са възрастни хора, които единствено на пръв взор са преодолели предишното. Всеки носи „ призраците от детството “ със себе си, от време на време даже ги вижда. Стивън (големият брат) написа романи на ужасите, а най-големият му шлагер е неговата интерпретация за случилото се със семейство Крейн. Шърли е огромната грижовна сестра, която има погребална организация. Теодора е детски психолог и жена с доста мощна вътрешен глас и качества на медиум. Малките деца, близнаците Люк и Нел, са най-уязвими и като възрастни – Люк е наркоман, а Нел е на медикаменти. Всичките пет деца на Крейн са канализирали болката в избрана посока, само че никой не я е преодолял. А баща им Хю живее с непрекъснатото наличие на умрялата си брачна половинка.
Всички герои гравитират към Червената стая на свърталището на духове, което татко им по този начин и не е продал, а е предпочел да заключи и остави на забравата за безконечни времена. Малката сестра, Нел, схваща, че с цел да спрат кошмарите, би трябвало да се върне в Hill House. Това събитие отключва и началото на развръзката за останалите.
Да се завърнат първоначално и да затворят вратите на предишното, е единственият метод да продължат напред.
Една добре написана и добре разказана човешка история, в която времето не тече в права линия и нищо не е такова, каквото наподобява, а единственият сигурен кей в живота е обичта сред околните и вярата, че всеки родител е на този свят, с цел да защити децата си непременно.
Развръзката е асболютно разумна, само че въпреки всичко потресаваща и граничеща с катарзис. „ The Haunting of Hill House “ e тук, с цел да засенчи и да грабне доста награди под носа му. И ще успее, тъй като е по-добър. А това е смисълът на положителната конкуренция.
„ The Haunting of Hill House “ на Майк Фланаган е основан по класическия разказ на Шърли Джаксън от 1959 година, който у нас е преведен като „ Свърталище на духове “.
Това е романът, въодушевил Стивън Кинг да напише „ Сияние “.
Кралят пък в Twitter се изрече повече от положително, наричайки творбата „ close to a work of genius “. След тази рекомендация считам, че можем да сложим „ The Haunting of Hill House “ в наложителния лист, а особено в този момент, няколко дни преди Вси светии, резултатът е... wow. Но не се тормозете, девойки, не е чак толкоз заплашителен.
Фланаган е взел едно доста положително решение да поразшири обсега на сюжета на романа. И това се отразява на метода, по който се усеща сериалът – огромен, само че без съвсем никакви изключително огромни или зашеметяващи образни резултати. Вместо предстоящите духове и ужаси, които да ни изненадват с подскок и зов на всеки няколко минути, тук похватът е по-сложен и естетски.
Хорърът идва от дълбокото нахлуване в контузиите и същността на героите.
Действието се развива в две разнообразни времеви линии. Едната е „ тогава “, другата е „ в този момент “, с някои разяснения за обособени събития. Семейство Крейн имат пет деца. Бащата Хю Крейн (Хенри Томас и Тимъти Хътън) е предприемач, който желае да възвърне и продаде скъпо голямата Hill House, където фамилията живее. Съпругата му Оливия (Карла Гуджино) пък проектира „ безконечната им къща “ – домът, който ще построят, откакто продадат Hill House. Проблемът е, че тази злокобна къща е всичко друго, само че не и място за живеене, тъй като е населявана от духове.
Децата (две момчета и три момичета) са тероризирани непрекъснато от звуци и придвижвания, всяко едно от тях рисува разнообразни картини в съзнанието си и вижда разнообразни неща, които ще се отразят след това върху целия им живот. Всичко ескалира до една неразбираема нощ, в която татко им ги подвига от леглата и ги извежда от къщата, а единственото пояснение, което им дава, е, че майка им се е самоубила.
Много години по-късно петте деца са възрастни хора, които единствено на пръв взор са преодолели предишното. Всеки носи „ призраците от детството “ със себе си, от време на време даже ги вижда. Стивън (големият брат) написа романи на ужасите, а най-големият му шлагер е неговата интерпретация за случилото се със семейство Крейн. Шърли е огромната грижовна сестра, която има погребална организация. Теодора е детски психолог и жена с доста мощна вътрешен глас и качества на медиум. Малките деца, близнаците Люк и Нел, са най-уязвими и като възрастни – Люк е наркоман, а Нел е на медикаменти. Всичките пет деца на Крейн са канализирали болката в избрана посока, само че никой не я е преодолял. А баща им Хю живее с непрекъснатото наличие на умрялата си брачна половинка.
Всички герои гравитират към Червената стая на свърталището на духове, което татко им по този начин и не е продал, а е предпочел да заключи и остави на забравата за безконечни времена. Малката сестра, Нел, схваща, че с цел да спрат кошмарите, би трябвало да се върне в Hill House. Това събитие отключва и началото на развръзката за останалите.
Да се завърнат първоначално и да затворят вратите на предишното, е единственият метод да продължат напред.
Една добре написана и добре разказана човешка история, в която времето не тече в права линия и нищо не е такова, каквото наподобява, а единственият сигурен кей в живота е обичта сред околните и вярата, че всеки родител е на този свят, с цел да защити децата си непременно.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ