Конкуренцията е нежелано явление, особено когато можем да ползваме държавата,

Конкуренцията е нежелано събитие, изключително когато можем да употребяваме страната, с цел да отстраним съперниците и да си осигурим пазар, пък даже и да е за сметка на крайния консуматор. Именно това е на път да се случи, в случай че бъде признат импортирания в края на юли от социалистическата партия законопроект, който постанова потреблението на един учебник по предмет за всеки клас, предизвестява в собствен разбор Андриан Николов от Института за пазарна стопанска система. В претекстовете към законопроекта четем, че задачата му е унищожаване на опциите за корупция, стесняване на цените на учебниците и оттова на разноските на семействата за обучение, както и гарантирането на качеството на употребените учебници. Според вносителите с ограничението на избора на учебници би се повишила успеваемостта на системата на учебно обучение, като то е " належащо изискване за дейно осъществяване на националните просветителни стратегии ". В подобен сюжет, изборът на преподавателите се лимитира до образователните пособия, в границите на което те би трябвало да могат да се съобразят с особеностите на съответните си възпитаници и просветителна обстановка. Предварителната оценка на въздействието на законопроекта слага акцент върху качеството на употребените учебници с аргумента, че слагането на отговорността за избора на учебник за обособените класове и предмети в ръцете на Министерството на образованието и науката би довело до неговото повишение. Това изказване не е изключително обосновано - активността на министерството е отдалечена от действителния учебен развой, а оценката на достолепията на обособените учебници по официални критерии може да отрази единствено част от качествата им. Подборът на учебници по отношение на залаганите от Министерство на образованието и науката просветителни стандарти наподобява значително логически, защото в последна сметка задачата на учебниците е точно да покрият наличието на просветителните стандарти. Още повече, че и учебниците които се оферират през днешния ден минават през министерско утвърждение, само че без да се избира единствено един от тях. Предложението обаче е ориентирано в изцяло неверна посока - вместо да цели повишение на гъвкавостта на просветителния развой и налагане единствено на най-общи рамки на обособените учебни заведения и преподаватели, то способства за оптималната стандартизация и ограничение на избора. Също толкоз съмнителни са изказванията, че определянето на учебниците от страна на министерството би довело до ограничение на корупцията. Възможността желанията на обособени преподаватели да се дефинират от близостта им с обособени издателства несъмнено съществува; с прехвърлянето на избора в МОН обаче аналогична догадка за риск от корупция се реалокира на по-високо равнище в самото ведомство, а не се отстранява. Няма гаранция, че - както се случва постоянно с публични поръчки, да вземем за пример - условията към учебниците няма да бъдат нагаждани към предлагането на правилно издателство. От най-голямо значение обаче е ограничението на свободата на взимане на решение на преподавателите. Налагането на министерски избор на учебник значително предопределя и метода на преподаване и структуриране на наличието. По всичко проличава, че вносителите желаят оптимално да лимитират избора на преподавателите, за сметка на централизирани решения. Изборът на пособие никога не е задоволителен, с цел да може преподавателят да се приспособява както към личния си жанр на работа, по този начин и към потребностите на обособените възпитаници и класове, на които преподава. Още повече, че нормално помагалата са съобразени със наличието на учебниците, което от своя страна значи, че изборът на съответен учебник предопределя и избора на пособие. Законопроектът изцяло пренебрегва следствията за конкуренцията в бранша на издателите на учебници. Понастоящем даже и да не е най-популярният измежду болшинството от учителите, всеки учебник има късмет да бъде предпочетен най-малко от прочут брой от тях. Налагането на избора на МОН обаче трансформира конкуренцията към обстановка на " всичко или нищо ", където определеният издател получава целия пазар за съответния клас и предмет, а напъните и работата на останалите за правене на конкурентни учебници остават без никакъв резултат. Това сигурно ще се отрази на мотивацията на издателите да разпореждат на голям брой авторски колективи да оферират свои разнообразни учебници. В динамичен проект паралелната приложимост на разнообразни учебници за един клас разрешава непрекъснато съпоставяне, рецензия, осмисляне на неточности - без значение от първичните желания, в средносрочен проект практиката значително ще ориентира търсенето към по-подходящия и по-добър учебник. Вместо това фокусът им ще се реалокира от предлагането на допустимо най-хубавия учебник, който да бъде определен от оптимално доста преподаватели към този, който ще се хареса най-вече на министерството. Възможно е, несъмнено, крайната цел да е елиминирането на конкуренцията в бранша и връщането на страната в издаването на учебници, както се случва в редица браншове през последните години - да вземем за пример държавната петролна компания, от която през днешния ден се чудим по какъв начин да се отървем. На фона на съмнителните позитивни последици, вредите от въвеждането на един, централизирано определен учебник за предмет и клас са повече от явни. Такава промяна обаче седи даже по-странно поради, че есента заплашва с нова вълна на ковид, затваряне на учебни заведения и реорганизиране на просветителния развой от разстояние - за съответни образователни заведения или даже за цялата система на учебно обучение. В подтекста на тези надалеч по-значителни проблеми промяна при учебниците сега - изключително в посока, която лимитира избора и конкуренцията - наподобява изцяло непотребна.