Карадайъ посочи разминавания в гласовете при машинния вот
Конкретни числа за разминаването на гласовете при машинния избор изнесе водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ от парламентарната естрада по време на дебатите по Изборния кодекс.
Когато приказваме за избори, става дума за народна власт, а укрепването й става през свободни и почтени избори, които основават доверие – в процеса, а оттова и в органите. А в последните години има недостиг в доверието, изясни Карадайъ. Затова трябвало да се отстрани субективния фактор при броенето на гласовете и при попълването на секционните протоколи.
Карадайъ цитира съответни числа и даде два образеца от уеб страницата на ЦИК.
Първият е за секция от община Трявна: брой контролни разписки, разпечатани от машината – 229, брой положени подписи в изборните описи – 229, брой доказани гласове от машинното гласоподаване – 227. Това е нещо, което няма физически по какъв начин да бъде следено – физическите носители съответстват, а електронните гласове се разграничават, изясни водачът на Движение за права и свободи.
Вторият образец, представен от него, бе: 349 контролни разписки, 349 подписа, 350 доказани гласове от машинното гласоподаване. В противоположната посока е разминаването на електронния избор от физическите носители, разяснява Карадайъ.
Ето по тази причина, когато приказваме, че има подозрения – има обстоятелства. Въпросът е, имайки тези обстоятелства и подозрения, от една страна, и от друга – терзанието на част от хората да отидат да гласоподават поради машините, наша задача е да намерим онази формула, че да има доверие в изборния развой, сподели Карадайъ.
Когато приказваме за неточности – когато оставиш хората са броят, човешкият фактор поражда неточности – къде под давление, къде несъзнателно, които дефинират резултата, репликира го Настимир Ананиев. Той цитира изявление на Йордан Цонев, че гласуването би трябвало да е единствено машинно, а не комбинирано. Какъв е този катарзис в този момент, попита депутатът от Политическа партия.
Когато приказваме за доверие, би трябвало да взимаме осведомени решения, а аз не съм видял данни за това какъв брой хора не са отишли да гласоподават поради съмнение в машините, отвърна пък Божидар Божанов от Демократична България.
Доста хора не отидоха да гласоподават с оправданието дали ще се оправят с машините. Това е реалност и даже на един български жител да му се ограничи правото на глас, значи нарушаваме конституцията. А пък в Изборния кодекс сме записали, че гласуването е наложително, отвърна Карадайъ. И подсети, че при повече от един тип гласоподаване това затруднява още повече хората.
Не предлагаме да се броят хартиите, а използването на машини – скенери, които да броят и регистрират гласовете, както в Съединени американски щати и Англия, изясни той. Нашата позиция постоянно е била да се отстрани субективният фактор при броенето на бюлетините и съставянето на протоколите. Друг въпрос е каква да бъде технологията, изясни водачът на Движение за права и свободи.
Когато приказваме за избори, става дума за народна власт, а укрепването й става през свободни и почтени избори, които основават доверие – в процеса, а оттова и в органите. А в последните години има недостиг в доверието, изясни Карадайъ. Затова трябвало да се отстрани субективния фактор при броенето на гласовете и при попълването на секционните протоколи.
Карадайъ цитира съответни числа и даде два образеца от уеб страницата на ЦИК.
Първият е за секция от община Трявна: брой контролни разписки, разпечатани от машината – 229, брой положени подписи в изборните описи – 229, брой доказани гласове от машинното гласоподаване – 227. Това е нещо, което няма физически по какъв начин да бъде следено – физическите носители съответстват, а електронните гласове се разграничават, изясни водачът на Движение за права и свободи.
Вторият образец, представен от него, бе: 349 контролни разписки, 349 подписа, 350 доказани гласове от машинното гласоподаване. В противоположната посока е разминаването на електронния избор от физическите носители, разяснява Карадайъ.
Ето по тази причина, когато приказваме, че има подозрения – има обстоятелства. Въпросът е, имайки тези обстоятелства и подозрения, от една страна, и от друга – терзанието на част от хората да отидат да гласоподават поради машините, наша задача е да намерим онази формула, че да има доверие в изборния развой, сподели Карадайъ.
Когато приказваме за неточности – когато оставиш хората са броят, човешкият фактор поражда неточности – къде под давление, къде несъзнателно, които дефинират резултата, репликира го Настимир Ананиев. Той цитира изявление на Йордан Цонев, че гласуването би трябвало да е единствено машинно, а не комбинирано. Какъв е този катарзис в този момент, попита депутатът от Политическа партия.
Когато приказваме за доверие, би трябвало да взимаме осведомени решения, а аз не съм видял данни за това какъв брой хора не са отишли да гласоподават поради съмнение в машините, отвърна пък Божидар Божанов от Демократична България.
Доста хора не отидоха да гласоподават с оправданието дали ще се оправят с машините. Това е реалност и даже на един български жител да му се ограничи правото на глас, значи нарушаваме конституцията. А пък в Изборния кодекс сме записали, че гласуването е наложително, отвърна Карадайъ. И подсети, че при повече от един тип гласоподаване това затруднява още повече хората.
Не предлагаме да се броят хартиите, а използването на машини – скенери, които да броят и регистрират гласовете, както в Съединени американски щати и Англия, изясни той. Нашата позиция постоянно е била да се отстрани субективният фактор при броенето на бюлетините и съставянето на протоколите. Друг въпрос е каква да бъде технологията, изясни водачът на Движение за права и свободи.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ