Опитът на старите е първото стъпало към поддържането на живота
Конфуций или Кун Дзъ (28 септември 551 година пр.н.е - 479 година пр.н.е.) е китайски мъдрец и мъдрец. Мъдростта на конфуцианството е повлияло силну върху мирогледа на стотици генерации поданици в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Днес конфуцианството се завръща в модерния свят все по-осезаемо и печели нови и нови последователи от всички възрасти, обществени статуси и континенти.
Конфуций е всред най-влиятелните персони в китайската и международната история и вяра. Приживе е именуван „ преподавател на 10 000 генерации “. Живял е съвсем едновременно с Лао Дзъ и е бил негов възпитаник. Нека си спомним за този античен Учител с три от неговите притчи от сборника " Добрият път ", в превод на Фред Люпке.
Ловецът на птициУчителят Кунг наблюдаваше един ловджия на птици, в чиято мрежа попадаха единствено млади птички. Той го попита:— Защо хващате единствено млади?Ловецът отговори:— Старите са деликатни и по тази причина са мъчно уловими. Младите са още гладни за храна и елементарно се хващат. Ако младите следваха старите, те също нямаше да бъдат улавяни, а в случай че старите следваха младите, и те щяха да бъдат лесна плячка.Учителят Кунг се обърна към учениците си:— Който се вслушва в предизвестията на опитния, той заобикаля вредите. Който счита насладата от примамливи ястия за по-важна, не помни заплахата и бива наказван за това. Следователно, всеки самичък е виновен за своето благополучие или злощастие. Затова Благородният е внимателен в решенията си и в избора на личностите, които взема за образец. Опитът на старите е първото ходило към поддържането на живота. Лекомислието носи на младите единствено рискове. XV, 7
За отморатаТзе-кунг наблюдаваше тържеството в чест на реколтата. Учителят Кунг го попита:— Защо не се радваш като другите?Ученикът отвърна:— Хората се държат, като че ли са полудели. Не виждам мотив да се веселя дотам.Учителят бе изумен. Той рече:— Това, че след повече от 100 морни дни би трябвало да настъпи един ден на наслада, на ястие и пиянство на воля — това ли не разбираш? Да опъваш непрекъснато лъка, без да го отпуснеш — това даже и най-мъдрите крале на Вен и Ву не биха позволили. Напрягане без почивка — това те изобщо не биха желали! Напрежение в комбиниране с отмора — това е верният, положителният път. XVIII, 3
ЦелтаВеднъж князете на Чу, Лу и Ше се насочиха дружно към Учителя Кунг, с цел да чуят от него по какъв начин биха могли да бъдат приведени в сходство въпросите на държавното управление и условията на морала. По пътя те обсъждаха между тях този сложен проблем, навлязоха в спор, само че в последна сметка въпреки всичко изведоха някои похвални правила. След като дойдоха при Учителя Кунг, те го срещнаха със своя проблем. Учителят ги изслуша, само че настойчиво мълчеше. Тогава князете недоволно споделиха:— Най-после стигнахме задачата на нашето мъчно пътешестване, само че отново не узнаваме нищо. Нима на вятъра сме минали пътя към индивида, който считат за умен?Учителят отвърна:— Пътят бе задачата. XVII, 4
Конфуций е всред най-влиятелните персони в китайската и международната история и вяра. Приживе е именуван „ преподавател на 10 000 генерации “. Живял е съвсем едновременно с Лао Дзъ и е бил негов възпитаник. Нека си спомним за този античен Учител с три от неговите притчи от сборника " Добрият път ", в превод на Фред Люпке.
Ловецът на птициУчителят Кунг наблюдаваше един ловджия на птици, в чиято мрежа попадаха единствено млади птички. Той го попита:— Защо хващате единствено млади?Ловецът отговори:— Старите са деликатни и по тази причина са мъчно уловими. Младите са още гладни за храна и елементарно се хващат. Ако младите следваха старите, те също нямаше да бъдат улавяни, а в случай че старите следваха младите, и те щяха да бъдат лесна плячка.Учителят Кунг се обърна към учениците си:— Който се вслушва в предизвестията на опитния, той заобикаля вредите. Който счита насладата от примамливи ястия за по-важна, не помни заплахата и бива наказван за това. Следователно, всеки самичък е виновен за своето благополучие или злощастие. Затова Благородният е внимателен в решенията си и в избора на личностите, които взема за образец. Опитът на старите е първото ходило към поддържането на живота. Лекомислието носи на младите единствено рискове. XV, 7
За отморатаТзе-кунг наблюдаваше тържеството в чест на реколтата. Учителят Кунг го попита:— Защо не се радваш като другите?Ученикът отвърна:— Хората се държат, като че ли са полудели. Не виждам мотив да се веселя дотам.Учителят бе изумен. Той рече:— Това, че след повече от 100 морни дни би трябвало да настъпи един ден на наслада, на ястие и пиянство на воля — това ли не разбираш? Да опъваш непрекъснато лъка, без да го отпуснеш — това даже и най-мъдрите крале на Вен и Ву не биха позволили. Напрягане без почивка — това те изобщо не биха желали! Напрежение в комбиниране с отмора — това е верният, положителният път. XVIII, 3
ЦелтаВеднъж князете на Чу, Лу и Ше се насочиха дружно към Учителя Кунг, с цел да чуят от него по какъв начин биха могли да бъдат приведени в сходство въпросите на държавното управление и условията на морала. По пътя те обсъждаха между тях този сложен проблем, навлязоха в спор, само че в последна сметка въпреки всичко изведоха някои похвални правила. След като дойдоха при Учителя Кунг, те го срещнаха със своя проблем. Учителят ги изслуша, само че настойчиво мълчеше. Тогава князете недоволно споделиха:— Най-после стигнахме задачата на нашето мъчно пътешестване, само че отново не узнаваме нищо. Нима на вятъра сме минали пътя към индивида, който считат за умен?Учителят отвърна:— Пътят бе задачата. XVII, 4
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ