Разривът Радев-Петков спаси креслото на Кошлуков в БНТ
Конфликтът сред към момента ръководещите в страната в лицето на най-голямата парламентарна групировка - „ Продължаваме смяна “, и президента Румен Радев остави ключов отпечатък на ненадейно място. В сряда Съветът за електронни медии не избра нов общоприет шеф на Българска национална телевизия и закрепи настоящия Емил Кошлуков на стола му за неопределен срок. Мандатът на някогашния народен представител изтича на 10 юли, само че той ще остане отпред на обществената телевизия до провеждането на нов конкурс. Кога ще има подобен, към този момент не е ясно. Във времената, в които управляваше ГЕРБ, ексшефът на Българска национална телевизия Вяра Анкова прекара на десетия шефски етаж към година след приключване на втория си мандат, преди СЕМ да разгласи процедура за промяната й.
По време на завършилото тази седмица съревнование стана изцяло явно, че хората от квотата на Румен Радев в Съвет за електронни медии - ръководителят Соня Момчилова и някогашният кореспондент в Би Ти Ви Габриела Наплатанова, не желаят по никакъв метод да си партнират с представителите на това Народно заседание – бившия водещ в „ Дарик радио “ Пролет Велкова и юриста Симона Велева. Преди към месец те станаха част от медийния регулатор по предложение на „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “. Нежеланието на Момчилова и на Наплатанова да харесат обща кандидатура с представителите на към момента ръководещото болшинство биеше на очи, макар че особено Велева даде всичко от себе си да накара групата (или най-малко три от тях) да се сплоти към един кандидат, който да е друг от Кошлуков. Велева на два пъти предложи разнообразни разновидности за избор, а в това време подкрепи и трети.
В първия тур на вота тя предложи за победител да бъде излъчена някогашният юрист на Българска национална телевизия Ирина Величкова. След като нито нейното, нито останалите оферти не събраха необходите три от пет гласа, Велева включи в оборот и името на Сашо Диков. Междувременно тя гласоподава дружно с Пролет Велкова в поддръжка на някогашния началник на новинарите в Би Ти Ви Венелин Петков. Въпреки това още веднъж нито Диков, нито Петков събраха заветните три вдигнати ръце. Така се стигна до парадокса Кошлуков да продължи да държи юздите в Българска национална телевизия, макар че всяка от изброените - Момчилова, Наплатанова, Велкова и Велева, обявиха, че той не е подобаващ за длъжността, гласувайки срещу него. Най-доволни от разнобоя в Съвет за електронни медии пък сигурно остана ГЕРБ. Техният представител Галина Георгиева на три пъти поддържа Кошлуков и го разгласи като най-подходящ за началник на медията. Парадоксалното е, че до момента в който всички други отричаха това, в последна сметка актуалният шеф съумя да остане на позицията си макар привидно нищожната поддръжка за себе си.
Че хората на Румен Радев си търсят извинения, с цел да не гласоподават ведно с тези на Демократична България и Политическа партия, пролича при поднасянето на причините за и срещу кандидатурите. Габриела Наплатанова призна, че харесва най-вече концепцията на Венелин Петков. Тя напомни, че го познава от 22 години, и разяснява, че той е кардинален човек, който може да свърши работа в Българска национална телевизия. Наплатанова обаче заяви, че няма да взе участие във вота за някогашния си началник, с цел да няма спекулации, че изборът й е индивидуален и прочувствен. Не стана ясно кой ще я обвини в сходно нещо, откакто член на Съвет за електронни медии нейно обвързване е да избере най-добрия директор на националната телевизия. Затова остана чувството, че Наплатанова не гласоподава по други аргументи.
Не по-малко съшити с бели конци бяха и доводите на Момчилова. Първоначално тя разясни, че по време на чуванията не е видяла претендент, който да разсъни „ спящия исполин “, както Венелин Петков назова Българска национална телевизия. По-късно шефката на Съвет за електронни медии ненадейно промени решението си и на два пъти гласоподава за Сашо Диков. Това обаче се случи, откакто стана ясно, че ветеранът няма късмет да събере нужното му болшинство.
С изцяло основателни запаси може да се подходи и към думите на Момчилова,
че измежду претендентите е липсвало качество. Този път в състезанието за началник на Българска национална телевизия се явиха хора с в действителност разнообразни професионални профили. Ако задачата на квотите в Съвет за електронни медии, изключително на едната, не бе да покажат мускули на другата, в съвета можеше да се оформи болшинство към публицист, чиято кариера е минала напълно в БНТ– Сашо Йовков или Василена Матакева. Мнозинството можеше да се спре и на човек, който е работил както в Българска национална телевизия, по този начин и в частни малките екрани и е управлявал огромни екипи от кореспонденти, редактори, оператори – Сашо Диков или Венелин Петков. Или пък регулаторът можеше да сложи отпред правист, работил както в Българска национална телевизия, по този начин и в БНР, а също и в организации за отбрана на авторските права – Ирина Величкова. Можеше да заложи и на човек като шефа на БНР в Кърджали Красимир Ангелов, който познава доста добре проблемите на районната публицистика и знае по какъв начин да впише локалните вести в централните излъчвания. В последна сметка три или повече гласа можеше да се съберат не за настоящ публицист или човек с процедура в оперативната телевизионна активност, а за академични учител, управлявал студентската телевизия „ Алма Матер “ - Светлана Божилова. Избори имаше не един и два, стига да не липсваше предпочитание.
Вижданията на тези хора за бъдещето на Българска национална телевизия също бяха задоволително разнообразни. Сашо Диков да вземем за пример разгласи публичната телевизия за „ каца без дъно “ и сподели, че на първо място на нея би трябвало да й се направи „ тотална проверка “, с цел да се види къде изтичат парите на данъкоплатците. В понеделник той повтори концепцията си отпреди 3 година, когато още веднъж се конкурираше за мястото, че е добре БНТ2 да се трансформира в реактивен новинарски канал, който отразява всяко значимо събитие в страната. И Диков, и Петков неведнъж обявиха, че в Българска национална телевизия би трябвало да се върне качествената, равноотдалечена от всички политици публицистика, с цел да стартират хората още веднъж да я възприемат като социална телевизия. Петков конкретизира, че към това би трябвало да се тръгне с повече следствия за разхищения на обществени средства, каквито в този момент липсват по Българска национална телевизия.
Други претенденти бяха надалеч по-благосклонни към имиджа на малкия екран
Сашо Йовков си пожела финансирането й да е % от Брутният вътрешен продукт, който да не зависи от волята на финансовите министри. В същото време той изрече разбиране, че през уикендите Българска национална телевизия би трябвало да заложи на повече развлечения и даже изцяло да изключи политиката от програмата си. И той, и Василена Матакева се застъпиха за спортния канал БНТ3, до момента в който юристът Ирина Величкова съобщи, че той би трябвало да бъде сменен с друга стратегия.
Всички тези оферти отидоха в кошчето за отпадък, откакто Съвет за електронни медии разреши отпред на Българска национална телевизия да остане сигурно най-спорният й доскорошен шеф. Кошлуков към този момент си заслужи славата на първия и единствен до момента началник на издържаната от данъкоплатците медия, против който първи на митинг излязоха личните му подчинени. Още до момента в който беше програмен шеф на БНТ1, през зимата на 2018 година работещите в „ Денят стартира с просвета “ се появиха пред постройката на малкия екран. Те оповестиха, че Кошлуков се пробва да им диктува кой посетител да бъде канен и кой - не, както и какви въпроси да се задават. След като абсурдът избухна, публицистите от „ Денят стартира с просвета “ бяха подкрепени от доста жители. Това даде началото на съвсем 4-годишно непрестанно неодобрение против личността на Кошлуков. Най-силно бе то, когато като водещ на „ Още от деня “ бъдещият общоприет шеф сподели междинен пръст на демонстриращите против него. Както и през 2020 година, когато оставката на Кошлуков бе третата най-искана в страната след тази на Бойко Борисов и на основния прокурор Иван Гешев. Тогава президентът Румен Радев сякаш поддържа хората от площада с възгласа " Мутри, вън! ". Само две години по-късно обаче неговите пратеници в СЕМ не спомагаха едно от настояванията на протестиращите да бъде изпълнено.
По време на завършилото тази седмица съревнование стана изцяло явно, че хората от квотата на Румен Радев в Съвет за електронни медии - ръководителят Соня Момчилова и някогашният кореспондент в Би Ти Ви Габриела Наплатанова, не желаят по никакъв метод да си партнират с представителите на това Народно заседание – бившия водещ в „ Дарик радио “ Пролет Велкова и юриста Симона Велева. Преди към месец те станаха част от медийния регулатор по предложение на „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “. Нежеланието на Момчилова и на Наплатанова да харесат обща кандидатура с представителите на към момента ръководещото болшинство биеше на очи, макар че особено Велева даде всичко от себе си да накара групата (или най-малко три от тях) да се сплоти към един кандидат, който да е друг от Кошлуков. Велева на два пъти предложи разнообразни разновидности за избор, а в това време подкрепи и трети.
В първия тур на вота тя предложи за победител да бъде излъчена някогашният юрист на Българска национална телевизия Ирина Величкова. След като нито нейното, нито останалите оферти не събраха необходите три от пет гласа, Велева включи в оборот и името на Сашо Диков. Междувременно тя гласоподава дружно с Пролет Велкова в поддръжка на някогашния началник на новинарите в Би Ти Ви Венелин Петков. Въпреки това още веднъж нито Диков, нито Петков събраха заветните три вдигнати ръце. Така се стигна до парадокса Кошлуков да продължи да държи юздите в Българска национална телевизия, макар че всяка от изброените - Момчилова, Наплатанова, Велкова и Велева, обявиха, че той не е подобаващ за длъжността, гласувайки срещу него. Най-доволни от разнобоя в Съвет за електронни медии пък сигурно остана ГЕРБ. Техният представител Галина Георгиева на три пъти поддържа Кошлуков и го разгласи като най-подходящ за началник на медията. Парадоксалното е, че до момента в който всички други отричаха това, в последна сметка актуалният шеф съумя да остане на позицията си макар привидно нищожната поддръжка за себе си.
Че хората на Румен Радев си търсят извинения, с цел да не гласоподават ведно с тези на Демократична България и Политическа партия, пролича при поднасянето на причините за и срещу кандидатурите. Габриела Наплатанова призна, че харесва най-вече концепцията на Венелин Петков. Тя напомни, че го познава от 22 години, и разяснява, че той е кардинален човек, който може да свърши работа в Българска национална телевизия. Наплатанова обаче заяви, че няма да взе участие във вота за някогашния си началник, с цел да няма спекулации, че изборът й е индивидуален и прочувствен. Не стана ясно кой ще я обвини в сходно нещо, откакто член на Съвет за електронни медии нейно обвързване е да избере най-добрия директор на националната телевизия. Затова остана чувството, че Наплатанова не гласоподава по други аргументи.
Не по-малко съшити с бели конци бяха и доводите на Момчилова. Първоначално тя разясни, че по време на чуванията не е видяла претендент, който да разсъни „ спящия исполин “, както Венелин Петков назова Българска национална телевизия. По-късно шефката на Съвет за електронни медии ненадейно промени решението си и на два пъти гласоподава за Сашо Диков. Това обаче се случи, откакто стана ясно, че ветеранът няма късмет да събере нужното му болшинство.
С изцяло основателни запаси може да се подходи и към думите на Момчилова,
че измежду претендентите е липсвало качество. Този път в състезанието за началник на Българска национална телевизия се явиха хора с в действителност разнообразни професионални профили. Ако задачата на квотите в Съвет за електронни медии, изключително на едната, не бе да покажат мускули на другата, в съвета можеше да се оформи болшинство към публицист, чиято кариера е минала напълно в БНТ– Сашо Йовков или Василена Матакева. Мнозинството можеше да се спре и на човек, който е работил както в Българска национална телевизия, по този начин и в частни малките екрани и е управлявал огромни екипи от кореспонденти, редактори, оператори – Сашо Диков или Венелин Петков. Или пък регулаторът можеше да сложи отпред правист, работил както в Българска национална телевизия, по този начин и в БНР, а също и в организации за отбрана на авторските права – Ирина Величкова. Можеше да заложи и на човек като шефа на БНР в Кърджали Красимир Ангелов, който познава доста добре проблемите на районната публицистика и знае по какъв начин да впише локалните вести в централните излъчвания. В последна сметка три или повече гласа можеше да се съберат не за настоящ публицист или човек с процедура в оперативната телевизионна активност, а за академични учител, управлявал студентската телевизия „ Алма Матер “ - Светлана Божилова. Избори имаше не един и два, стига да не липсваше предпочитание.
Вижданията на тези хора за бъдещето на Българска национална телевизия също бяха задоволително разнообразни. Сашо Диков да вземем за пример разгласи публичната телевизия за „ каца без дъно “ и сподели, че на първо място на нея би трябвало да й се направи „ тотална проверка “, с цел да се види къде изтичат парите на данъкоплатците. В понеделник той повтори концепцията си отпреди 3 година, когато още веднъж се конкурираше за мястото, че е добре БНТ2 да се трансформира в реактивен новинарски канал, който отразява всяко значимо събитие в страната. И Диков, и Петков неведнъж обявиха, че в Българска национална телевизия би трябвало да се върне качествената, равноотдалечена от всички политици публицистика, с цел да стартират хората още веднъж да я възприемат като социална телевизия. Петков конкретизира, че към това би трябвало да се тръгне с повече следствия за разхищения на обществени средства, каквито в този момент липсват по Българска национална телевизия.
Други претенденти бяха надалеч по-благосклонни към имиджа на малкия екран
Сашо Йовков си пожела финансирането й да е % от Брутният вътрешен продукт, който да не зависи от волята на финансовите министри. В същото време той изрече разбиране, че през уикендите Българска национална телевизия би трябвало да заложи на повече развлечения и даже изцяло да изключи политиката от програмата си. И той, и Василена Матакева се застъпиха за спортния канал БНТ3, до момента в който юристът Ирина Величкова съобщи, че той би трябвало да бъде сменен с друга стратегия.
Всички тези оферти отидоха в кошчето за отпадък, откакто Съвет за електронни медии разреши отпред на Българска национална телевизия да остане сигурно най-спорният й доскорошен шеф. Кошлуков към този момент си заслужи славата на първия и единствен до момента началник на издържаната от данъкоплатците медия, против който първи на митинг излязоха личните му подчинени. Още до момента в който беше програмен шеф на БНТ1, през зимата на 2018 година работещите в „ Денят стартира с просвета “ се появиха пред постройката на малкия екран. Те оповестиха, че Кошлуков се пробва да им диктува кой посетител да бъде канен и кой - не, както и какви въпроси да се задават. След като абсурдът избухна, публицистите от „ Денят стартира с просвета “ бяха подкрепени от доста жители. Това даде началото на съвсем 4-годишно непрестанно неодобрение против личността на Кошлуков. Най-силно бе то, когато като водещ на „ Още от деня “ бъдещият общоприет шеф сподели междинен пръст на демонстриращите против него. Както и през 2020 година, когато оставката на Кошлуков бе третата най-искана в страната след тази на Бойко Борисов и на основния прокурор Иван Гешев. Тогава президентът Румен Радев сякаш поддържа хората от площада с възгласа " Мутри, вън! ". Само две години по-късно обаче неговите пратеници в СЕМ не спомагаха едно от настояванията на протестиращите да бъде изпълнено.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ