Компютри, задвижвани от човешки мозъчни клетки - какво е органоидният интелект?
Компютрите, задвижвани от човешки мозъчни кафези, може да звучат като научна фантастика, само че екип от откриватели в Съединените щати има вяра, че сходни машини, част от ново поле, наречено „ органоиден разсъдък “, могат да оформят бъдещето.
И в този момент те имат проект да стигнат до там.
Органоидите са лабораторно отгледани тъкани, които наподобяват на органи. Тези триизмерни структури, нормално получени от стволови кафези, се употребяват в лаборатории от близо две десетилетия, където учените са съумели да избегнат нездравословните проби върху хора или животни, като опитват със заместители на бъбреците, белите дробове и други органи.
Мозъчните органоиди в действителност не наподобяват на дребни версии на човешкия мозък, само че клетъчните култури с размер на химикалка съдържат неврони, които са способни на мозъчни функционалности, образувайки голям брой връзки. Учените назовават феномена „ просветеност в паница “, написа " Евроком ".
Д-р Томас Хартунг, професор по екологично здраве и инженерство в Johns Hopkins Bloomberg School of Public Health и Whiting School of Engineering в Балтимор, стартира да отглежда мозъчни органоиди посредством смяна на проби от човешка кожа през 2012 година Той и сътрудниците му плануват комбинирането на силата на мозъчните органоиди във тип биологичен хардуер, по-енергийно ефикасен от суперкомпютрите. Тези „ биокомпютри “ биха употребявали мрежи от мозъчни органоиди, с цел да създадат евентуална гражданска война във фармацевтичните проби за заболявания като Алцхаймер, да обезпечат визия за човешкия мозък и да трансформират бъдещето на компютрите.
Изследване, описващо проекта за органоиден разсъдък, изложен от Хартунг и сътрудниците му, беше оповестено в списанието Frontiers in Science. „ Компютрите и изкуственият разсъдък движат софтуерната гражданска война, само че те доближават таван “, сподели Хартунг, старши създател на проучването.
„ Биокомпютирането е голямо изпитание за уплътняване на изчислителната мощ и увеличение на нейната успеваемост, с цел да преодолеем актуалните ни софтуерни ограничавания. “
Човешкият мозък против изкуствения разсъдък
Въпреки че изкуственият разсъдък е въодушевен от човешките мисловни процеси, технологията не може да възпроизведе изцяло всички благоприятни условия на човешкия мозък. Тази празнота е повода хората да могат да употребяват CAPTCHA, основана на изображение или текст, или изцяло автоматизиран обществен тест на Тюринг, с цел да разграничат компютрите и хората, като онлайн мярка за сигурност, с цел да потвърдят, че не са ботове.
Тестът на Тюринг, прочут още като играта на реплика, е създаден през 1950 година от английския математик и компютърен академик Алън Тюринг, с цел да оцени по какъв начин машините демонстрират интелигентно държание, сходно на това на индивида.
Но по какъв начин компютърът в действителност се опълчва на човешкия мозък?
Човешкият мозък е по-енергийно ефикасен, както и по-добър в ученето и вземането на комплицирани логичен решения. Нещо толкоз главно като способността да различавате едно животно от друго е задача, която човешкият мозък извършва елементарно, само че компютърът не може.
И в този момент те имат проект да стигнат до там.
Органоидите са лабораторно отгледани тъкани, които наподобяват на органи. Тези триизмерни структури, нормално получени от стволови кафези, се употребяват в лаборатории от близо две десетилетия, където учените са съумели да избегнат нездравословните проби върху хора или животни, като опитват със заместители на бъбреците, белите дробове и други органи.
Мозъчните органоиди в действителност не наподобяват на дребни версии на човешкия мозък, само че клетъчните култури с размер на химикалка съдържат неврони, които са способни на мозъчни функционалности, образувайки голям брой връзки. Учените назовават феномена „ просветеност в паница “, написа " Евроком ".
Д-р Томас Хартунг, професор по екологично здраве и инженерство в Johns Hopkins Bloomberg School of Public Health и Whiting School of Engineering в Балтимор, стартира да отглежда мозъчни органоиди посредством смяна на проби от човешка кожа през 2012 година Той и сътрудниците му плануват комбинирането на силата на мозъчните органоиди във тип биологичен хардуер, по-енергийно ефикасен от суперкомпютрите. Тези „ биокомпютри “ биха употребявали мрежи от мозъчни органоиди, с цел да създадат евентуална гражданска война във фармацевтичните проби за заболявания като Алцхаймер, да обезпечат визия за човешкия мозък и да трансформират бъдещето на компютрите.
Изследване, описващо проекта за органоиден разсъдък, изложен от Хартунг и сътрудниците му, беше оповестено в списанието Frontiers in Science. „ Компютрите и изкуственият разсъдък движат софтуерната гражданска война, само че те доближават таван “, сподели Хартунг, старши създател на проучването.
„ Биокомпютирането е голямо изпитание за уплътняване на изчислителната мощ и увеличение на нейната успеваемост, с цел да преодолеем актуалните ни софтуерни ограничавания. “
Човешкият мозък против изкуствения разсъдък
Въпреки че изкуственият разсъдък е въодушевен от човешките мисловни процеси, технологията не може да възпроизведе изцяло всички благоприятни условия на човешкия мозък. Тази празнота е повода хората да могат да употребяват CAPTCHA, основана на изображение или текст, или изцяло автоматизиран обществен тест на Тюринг, с цел да разграничат компютрите и хората, като онлайн мярка за сигурност, с цел да потвърдят, че не са ботове.
Тестът на Тюринг, прочут още като играта на реплика, е създаден през 1950 година от английския математик и компютърен академик Алън Тюринг, с цел да оцени по какъв начин машините демонстрират интелигентно държание, сходно на това на индивида.
Но по какъв начин компютърът в действителност се опълчва на човешкия мозък?
Човешкият мозък е по-енергийно ефикасен, както и по-добър в ученето и вземането на комплицирани логичен решения. Нещо толкоз главно като способността да различавате едно животно от друго е задача, която човешкият мозък извършва елементарно, само че компютърът не може.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ